Решение по дело №16486/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1882
Дата: 12 юни 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Нела Кръстева
Дело: 20213110116486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1882
гр. Варна, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110116486 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът А. И. К. ЕГН
**********, с адрес: Гр.*********** , срещу ответника З.Б.В.И.Г., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.***********, осъдителен иск с правно основание
чл.429, ал.3 КЗ, за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА, както
следва: -сумата в размер на 19,04лв., представляваща законна /мораторна/ лихва върху
сумата от 8567,06лв., начислена за периода от 07.10.2020г., датата на уведомяването за
настъпило застрахователно събитие до 14.10.2020г., датата на извършено плащане на сумата
от 1887,58лв., -сумата в размер от 76,07лв., представляваща законна /мораторна/ лихва
върху сумата от 6679,48лв., начислена за периода от 15.10.2020г., деня, следващ плащането
до 24.11.2020г., деня, предхождащ подаване на исковата молба.
Посочена е банкова сметка, по която се иска да се плати задължението – с ГО AN
BG*********** при Банка „Р.б.к", с титуляр А.И.. К..
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски,
включително и заплатения адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че на 06.10.2020г. ,
ищцата и семейството й са пътували от гр. Варна в посока гр. Троян, със собственият й
автомобил марка Мерцедес Е 200, с peг. № *******Х, управляван от съпруга й М.К. При
преминаване през гр.*********** / изхода на града / претърпели ПТП в задната част на
автомобила, за което ПТП, е бил виновен водач на автомобил с peг. № ******* - марка
1
Шевролет Авео, с водач Д.И.Д.. Мястото на събитието е посетено от екип на КАТ и е бил
съставен протокол за ПТП, с който е било установено, че вината е на водача на другия
автомобил, причинил катастрофата, поради неспазване на необходимата дистанция, за което
се състави акт за установяване на административно нарушение. Виновният водач
представил валидна застрахователна полица в З.Б.. На следващия ден 07.10.2020г., ищцата
сочи, че е уведомила застрахователя с претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение №52 - 04000 - 00343/20, по която е заведена щета № 471019202005519. След
извършен оглед от експерт на ответника са били установени 14 увредени детайла и
променена геометрия на автомобила. По калкулация на застрахователя на 14.10.2020г., на
ищцата е било преведено по банков път обезщетение по заведената щета, в размер общо на
сумата от 1887.58лв., видно от приложения препис на бордеро. При постъпването в сервиза
на 07.10.2020 г. и пред експерт на застрахователя, автомобила се сочи, че е бил разглобен и
механиците, и експерта уточнили, какво трябва да се смени и боядисва, при което изготвили
калкулация за ремонт на стойност 9495.04лв., като след направена отстъпка за лоялен
клиент на Мерцедес, крайната сума която ищцата е заплатила се сочи, че възлизала в размер
на 8567.06лв., видно от приложените заверени копия на двете Фактури, едната от които е
аванс преведен по банка, за да може да започне ремонта и другата е окончателното
доплащане за общата дължима сума. В случая разликата от заплатената от застрахователя,
видно от приложеното бордеро сума 1887.58 лв. до действително заплатената от ищцата
сума 8567.06, се сочи, че е именно сума в размер на 6679.48лв., която разлика
застрахователя е отказал да изплати и се наложило ищцата да подаде искова молба прел PC -
Варна на 25.11.2020г. за сумата 6679.48 лв. След като дружеството е получило препис на
ИМ, се сочи, че то е превело на 14.12.2020г. сума в размер на 4100.61лв., което наложило в
първото заседание ищцата да направи изменение на иска, като окончателният иск, се
коригирал за сума в размер на 2578.87 лв. С решение на PC - Варна по гр. д. № 15117 /
2020г., иска е бил уважен за сумата от 740.87 лв., като в останалата част, претенцията, е
отхвърлена, видно от приложения препис. С влязло в сила решение №1627 / 03.11.2021 г на
ОС - Варна, по в.гр.д.№ 1971 / 2021г., обжалваното решение, е отменено и исковата
претенция уважена изцяло, видно от приложения препис. Предвид нормата на чл. 429, ал.З
от КЗ, ищцата счита, че следва да получи обезщетение за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху
неплатеното застрахователно обезщетение за времето от деня на уведомяване на
застрахователя 07.10.2020г, до деня на плащане на част от обезщетението 14.10.2020г., и от
деня, следващ плащането 15.10.2020г., до деня предхождащ подаване на исковата молба по
гр.д. № 15117/2020г. на ВРС върху остатъка. Сумата която претендира е в общ размер на
95.11 лв. както следва: За периода 07.10.2020 -14.10.2020 лихва в размер на 19,04 лв. върху
сумата 8567,06 лв. За периода 15.10.2020 - 24.11.2020 лихва в размер на 76,07 лв. върху сума
6679,48 лв. Предвид гореизложеното, се отправя искане, да бъде уважена предявената
искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявената искова
претенция. Оспорва се с отговора твърдението, че ищцата е завела застрахователна
2
претенция пред застрахователя, при което се настоява наличието на противоречие с чл.498,
ал.3 от КЗ. В тази връзка исковата претенция се оспорва като недопустима. Оспорва се
началната дата, от която се претендира законната лихва, като се настоява да се има предвид
чл.497 КЗ. Оспорва се исковата претенция и по размер. Оспорва се и претенцията в размер
на 19,04лв., т.к. е извършено плащане след периода на иска в тази част. Оспорва се и и ска
за сума от 76,07лв, с оглед извършено плащане към сервиза, извършил ремонта след
началната дата на исковата претенция. При изложеното се настоява за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски 300лв. за ю.к.възнаграждение. Навежда се
възражение за прекомерност адв.възнаграждение, заплатено от ищеца на основание чл.78,
ал.5 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ.
По делото няма спор, че с решение №1627 / 03.11.2021 г на ОС - Варна, по в.гр.д.№ 1971 /
2021г., е било отменено първоинстанционното решение по гражданско дело №15117/2020г.
по описа на Районен съд - гр. Варна, като З.Б.В.И.Г., ЕИК *******, е осъдено да заплати на
ищцата по настоящото дело, сумата от 1838,00лв./разлика над присъдените от ВРС 740,87лв.
до пълния предявен размер от 2587,87лв., представляваща неплатен остатък от стойността
на обезщетение в общ размер на 6726,06лм. По застрахователна претенция № 52-0400-
00343/20 по щета № 471019202005519 за рег.№ *******, застрахован по договор за „ГО“ с
полица № BG/03/119003147864 при ответното дружество, на основание чл.432 КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 25.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Обезщетението, което се претендира по настоящото дело, за несвоевременно изпълнение на
паричното задължение, има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на
длъжника в забава по отношение на главното му задължение.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
Предвид нормата на чл. 429, ал.З от КЗ, ищцата следва да получи обезщетение за забава по
чл. 429, ал. 3 КЗ върху неплатеното застрахователно обезщетение за времето от деня на
уведомяване на застрахователя 07.10.2020г, до деня на плащане на част от обезщетението
14.10.2020г., и от деня, следващ плащането 15.10.2020г., до деня предхождащ подаване на
исковата молба по гр.д. № 15117/2020г. на ВРС върху остатъка. За периода 07.10.2020 -
14.10.2020 лихвата е в размер на 19,04лв. върху сумата 8567,06 лв. За периода 15.10.2020 -
24.11.2020 лихвата е в размер на 76,07лв. върху сума 6679,48 лв.
3
Предвид гореизложеното, исковата претенция следва да бъде уважена.
По разноските:
Съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски за заплатена д.такса 50.00лв.
Мотивиран от изложеното, ВРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.429, ал.3 КЗ, ответника З.Б.В.И.Г., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.***********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищецът
А.И.. К. ЕГН **********, с адрес: гр.***********, следните суми: сумата в размер на
19,04лв., представляваща законна /мораторна/ лихва върху сумата от 8567,06лв., начислена
за периода от 07.10.2020г., датата на уведомяването за настъпило застрахователно събитие
до 14.10.2020г., датата на извършено плащане на сумата от 1887,58лв., както и сумата в
размер от 76,07лв., представляваща законна /мораторна/ лихва върху сумата от 6679,48лв.,
начислена за периода от 15.10.2020г., деня, следващ плащането до 24.11.2020г., деня,
предхождащ подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З.Б.В.И.Г., ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.***********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищецът А.И.. К. ЕГН
**********, с адрес: гр.***********, сумата от 50,00лв./петдесет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски за заплатена д.такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4