№ 279
гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ИРИНА Н. Д.
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200733 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба
на “Максима България”ЕООД-гр.София против НП № 007743/19.06.25 г. на
Началник ТО за областите Видин, Монтана и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с
което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.20, ал.1
ЗЗП и на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция от 2000.00
лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното НП поради допуснати множество нарушения на материалния и
процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна, в депозирано писмено становище на процесуален
представител ангажира становище за неоснователност на жалбата, с молба за
оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
1
и сл.от ЗАНН.Разгледана по същество е частично основателна, при следните
съображения:
На 14.04.25 г., контролни органи на КЗП-Враца между които и св. Г.С.,
извършили проверка в търговски обект-магазин ******, находящ се в
гр.Враца, ******, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката
е констатирано, че в магазина на потребителите се предлагат за продажба
предварително опаковани от производителя месни и млечни продукти, с
определен от него грамаж на опаковката и обявена от него цена за единица
мярка-килограм и продажна цена за съответния грамаж на продуктите. На
щанда пред тези стоки, самият търговец е поставил друга цена за единица
мярка, която е различна от обозначената върху стоките. При маркиране на
касата продажната цена за съответния грамаж се изчислява върху поставената
пред стоките цена за единица мярка. Именно тази продажна цена търговецът е
следвало да обозначи върху всяка отделна опаковка с оразмерен грамаж, което
не е сторено. Стоките без съответна такава продажна цена са подробно
описани и индивидуализирани в съставения на място констативен протокол №
К-2772015/14.04.25 г. Протоколът е съставен и връчен на присъстващ при
проверката служител, като с него са дадени и указания до представляващия
дружеството в определен срок да представи в КЗП-Враца съответни
документи за проверка.
След като такива били представени, на 13.05.25 г. е съставен АУАН №
007743 срещу дружеството за това, че към момента на проверката- 14.04.25 г. е
предлагал за продажба месни и млечни продукти, подробно посочени в акта,
предварително опаковани от производителя с посочен грамаж, но без
едновременно търговеца да е обозначил цената на единица мярка кг. и
съответната продажна цена, с което е нарушил чл.20, ал.1 ЗЗП. Актът е
предявен и връчен на представляващ дружеството по реда на чл.233, ал.4
ЗЗП.
При липса на последващо подадени възражения против АУАН е
последвало и издаването на обжалваното НП, с което за допуснатото
нарушение по чл.20, ал.1 ЗЗП, констатирано с горепосочения АУАН, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 2000.00 лв. на
основание чл.200 ЗЗП.
Изложените в акта и в НП, фактически констатации се установяват
2
изцяло и безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства-
св.показания на актосъставителя Г.С., кореспондиращи и с приложените към
административната преписка писмени доказателства- цитирания констативен
протокол за извършена проверка, фискални бонове бонове и др. Тези
фактически констатации не се оспорват и от самия жалбоподател.
По отношение на изложените в жалбата твърдения за налична в обекта
система за проверка на цените –„price checker”, от страна на жалбоподателя, в
чиято тежест е доказването на тези твърдения, в случая по делото не са
ангажирани никакви доказателства, като същевременно в ангажираните от
АНО доказателства /констативен протокол за проверка и свидетелски
показания на актосъставителя/ също не се съдържат подобни доказателствени
данни. При това положение, съдът приема доводите за налична и
функционираща такава система за проверка на цени в момента на проверката,
именно в проверения търговски обект за недоказани и необосновани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В процесуален аспект, при извършената служебно проверка, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето
и оформянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи
основания за отмяната му. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
при спазване на процедурата по чл.40 и чл.52 и сл ЗАНН и съдържат всички
задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в това число дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
констатирано, нарушената законова и санкционна норма. Налице е и пълно
съответствие между фактически формулираното и юридическо
квалифицирано обвинение, дадени с АУАН и НП, като всички изложени в
жалбата в обратен смисъл доводи, в случая се явяват неоснователни.
От материално-правна страна, обжалваното НП е и напълно обосновано:
Разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗЗП вменява изрично задължение за
търговеца да обозначава едновременно, както цената за единица мярка на
предлаганите за продажба стоки, така и продажната цена чрез етикети,
ценоразписи,табели или по друг подходящ начин.Тази разпоредба, както и
останалите в р-л ІV-ти, гл.2 ЗЗП осигуряват първото и основно, прогласено в
чл.1, ал.2, т.1 ЗЗП право на информация на потребителя за стоките и
3
услугите.Осигуряването на това право е допълнително обезпечено и с
принципното изискване на чл.4 ЗЗП, че информацията за стоките и услугите
се предоставя предварително, с цел направа на избор от потребителя за
придобиването им и преди самото придобиване. За неизпълнение на
горепосоченото задължение по чл.20, ал.1 ЗЗП, в чл.200 ЗЗП е предвидена
изрично и административно-наказателна отговорност, както на виновното
физическо лице-конкретен извършител на нарушението, така и на съответния
ЕТ/ЮЛ-търговец, нарушил при осъществяване на своята дейност това
задължение, по смисъла на чл.83, ал.1 ЗАНН.
В конкретния случай и предвид обсъденото по-горе състояние на
ангажирания от страните доказателствен материал, по делото безспорно се
установи, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя -търговец, в момента на
проверката са намерени описаните в АУАН и в НП предварително опаковани
от производителя месни и млечни продукти и с посочени от него грамаж и
обявени цена за единица мярка и продажна цена, но които цени по принцип са
препоръчителни, не обвързват търговеца относно формираната крайна цена и
най-вече не го освобождават от задължението му сам да информира
потребителя едновременно за цената на съответна единица мярка за продукта
и конкретна продажна цена на продукта спрямо конкретното количесство от
продукта. Установи се категорично и че въпросните стоки са били изложени и
предлагани за продажба на потребителите от търговеца, след като същият е
бил поставил на рафта пред съответните стоки общ етикет само за цената на
единица мярка, но без да е изчислена реалната продажна цена за всяка отделна
опаковка. Същевременно поставените от търговеца етикети на рафта пред
съответните стоки, съдържащи само цена на продуктите за единица мярка, не
само се е различавала от тази посочена от производителя, но на каса е
маркирана и изчислявана въз основа на обявената от търговеца различна
мярка за единица мярка. При това положение вмененото нарушение по чл.20,
ал.1 ЗЗП се явява безспорно извършено и дружеството-нарушител следва да
понесе отговорност, съгласно чл.200 ЗЗП. Що се касае до цитираната в
жалбата съдебна практика, настоящият съдебен състав не я споделя, не само
защото е инцидентна и незадължителна за него, но и защото е в обратен
смисъл на трайната константна и задължителна практика на касационната
инстанция-АС-Враца.
4
На последно място:
В случая дори и да се приеме за доказано, че в момента на проверката в
търговския обект е имало налична, функционираща система за проверка на
цени, то според настоящия съдебен състав този факт не води до
несъставомерност на нарушението: Задължението по чл.20, ал.1 ЗЗП за
обозначаване цената за единица мярка и продажната цена за съответното
количество на стоката е само и единствено на търговеца, като чрез
въвеждането и ползването на подобни системи търговецът на практика
недопустимо и в нарушение на закона, „прехвърля” това си задължение на
потребителите. Нещо повече, превръща правата на потребителя по чл.1,
ал.2,т.1 и чл.4 ЗЗП в тяхно задължение сами да се информират и проверяват
цената на стоките, като маркират продажната им цена, за да преценят коя от
тях да закупят. Подобни системи и уреди не само не дават предварително
необходимата задължителна информация, но и са неудобни и затрудняват
потребителите, особено възрастните хора и децата. Затова и подобна
организация на работа в обекта, не удовлетворява законовото изискване за
предварително обозначаване на съответните реквизити на стоката “по друг
подходящ начин” по смисъла на чл.20, ал.1 ЗЗП и изложените в тази насока
доводи от жалбоподателя са изцяло неоснователни.
По отношение на наложената санкция:
В случая в обжалваното НП, АНО не е изложил мотиви относно
мълчаливия си отказ да приложи чл.28 ЗАНН и директно е изложил мотиви за
налагане на санкция над предвидения законов размер от 500.00 лв., а именно-
от 2000.00 лв., излагайки доводи единствено за отегчаващи отговорността на
търговеца обстоятелства като системен нарушител за идентични по вид
административни нарушения, санкционирани по надлежния ред, с влезли в
сила НП, подробно цитирани в НП.
Съдът споделя частично тези мотиви, а именно:
Конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на
нарушение от този вид. По дефиниция е формално и макар законът да не
изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат,
такива фактически са налице-засягане правата на неограничен брой от
потребители, в частност правото им на информация, което има за свой
непосредствен обект на защита.В случая задължително следва да се отчете и
5
че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност по занятие и то в обект
–голям магазин за хранителни и др.стоки, с голям брой посетители, което
изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения
държавен ред от търговеца, но и полагане на дължимата грижа по отношение
на търговските отношения с клиентите. Следва да се отчете и че намереното
при проверката количество стоки-предмет на конкретното нарушение не е
незначително- общо 7 вида различни по вид стоки, с множество разфасовки,
т.е. бройки опаковани продукти. Няма как да се пренебрегне и факта, че
конкретният търговец е системен извършител на административни нарушения
от същия вид, съгласно публично достъпната и публикувана съдебна практика
на КЗП и съдилищата в страната, цитирана в процесното НП. В случая обаче
АНО изцяло е игнорирал и другите релевантни за отговорността на
нарушителя обстоятелства, а именно, че за всички 7 бр.вида месни и млечни
проверени продукти, обявената от търговеца цена за единица мярка на всяка
стока и последващо изчислявана на каса, е била под тази на обявените от
производителя, т.е. макар и формално некоректно обявена, въпросната цена не
е довела до реално засягане на имуществените права на потребителите, в
насока плащане на повече, от това, за което предварително са взели
евентуално решение за покупка. Конкретната проверка на търговския обект е
била извършена планово, а не по жалба на потребител, т.е. няма данни и че в
случая са били засегнати и други неимуществени, лични права на конкретен
потребител, свързани с правото му на достоверна информация.
При така изложените съображения, съдът приема като краен резултат,
че с оглед гореотчетените обстоятелства относно степента на обществена
опасност на конкретното нарушение и тези на самия нарушител, в случая
чл.28 ЗАНН остава неприложим, но за постигане целите на чл.12 ЗАНН, на
търговеца-нарушител следва да се наложи санкция в предвидения минимален
законов размер от 500.00 лв. В този смисъл и обжалваното НП подлежи на
изменение в санкционната му част.
При този изход на делото, по арг. от чл.143 АПК и константната
практика на АС-Враца по приложението му по дела от вида на настоящето, то
и на никоя страна не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №007743/19.06.25 г. на Началник на ТО за областите
Видин, Монтана и Враца към ГД“КП“ при КЗП, В ЧАСТТА, с която на
“Максима България”ЕООД-гр.София, с ЕИК:********* за извършено
нарушение по чл.20, ал.1 ЗЗП и на основание чл.200 ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция до размера от 500.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7