№ 11112
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110174585 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 74585 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ....., представлявано от изпълнителния
директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Р. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 31.05.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 1 437
лв., от която: сумата от 1 228,21 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 139,75 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2021 г., сумата
от 58,49 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2020 г., сумата от 10,55 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 14.04.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод дадени от съда указания,
ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 18, находящ се в
гр. София, ул. „Ген. Александър В. Суворов“, бл. 28А, вх. А, с абонатен № 359227, за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не е заплащал дължимата цена за
посочения период, като сумата, която тя дължи възлиза на общо 1 437 лв. Излага твърдения,
че етажната собственост е сключила договор с „ТАЕС Нелбо инженеринг” ООД – гр. София
за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Р. Г. Д., че
ответникът дължи на „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 1 437 лв., от която: сумата от 1
228,21 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от
месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 139,75 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2021 г., сумата от 58,49 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от
10,55 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 14.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата Р. Г. Д., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
С определение от 16.09.2022 г. „ТАЕС Нелбо инженеринг” ООД е конституирано
като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
С протоколно определение от 13.10.2022 г. производството по делото е прекратено
по отношение на „ТАЕС Нелбо инженеринг” ООД и „Техем Сървисис” ЕООД е
конституирано в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца по предявените
искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно
призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 30630/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
11.10.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Р. Г. Д. е осъдена да заплати на „....” ЕАД сумата от 1 228,21 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „Ген. Александър В. Суворов“, бл. 28А, вх. А,
абонатен № 359227 за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 139,75
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2021 г.,
сумата от 58,49 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2020 г., сумата от 10,55 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 14.04.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 31.05.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 78,74
лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 28,74 лв. – платена държавна такса
и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от
длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД,
ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
3
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 02.06.2017 г., сключен
между ищеца и „Нелбо” ЕАД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор от 02.09.2002 г.,
сключен между „Нелбо инженеринг” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Ген. Суворов“ № 28а, бл. 41, вх. А, е видно, че страните са се
договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и
термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия
между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ.
Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост
от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Техем
Сървисис” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период
относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От постъпилата по делото справка от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“ се установява, че ответницата е декларирала по реда на чл. 14 от ЗМДТ процесния
отопляван недвижим имот.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Техем Сървисис” ЕООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 205,41 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 1 213,46 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 8,05 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 07.03.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 359227, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на
4
1 205,60 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 139,75 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 55, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „Ген. Александър В. Суворов“, бл. 28А, вх. А, на който адрес е открита партида
на абонатен № 359227. Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния
отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
5
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 205,41 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 213,46 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 8,05 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 1 205,41
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1 228,21 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 31.05.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец март 2018 г.
включително, като вземането за месец април 2018 г., което е станало изискуемо в средата на
месец юни 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност.
Доколкото началото на периода, за който се претендират вземания за главница е месец май
2018 г., то направеното възражение се явява неоснователно и следва да бъде оставено баз
разглеждане.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Доколкото вземанията за главници не са погасени по
6
давност и се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2021 г., то
възражението се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Видно от
заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва възлиза на 139,75 лв.
Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 58,49 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „Техем Сървисис” ЕООД в полза на
ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 10,55 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
14.04.2021 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
73,71 лв. от общо направените разноски в размер на 78,74 лв., от които: сумата от 28,74 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 722,69 лв. от общо направените
разноски в размер на 772,03 лв., от които: сумата от 72,73 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
....., против Р. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. ...., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. Г. Д.
дължи на „....” ЕАД сумата от 1 205,41 лв. /хиляда двеста и пет лева и четиридесет и една
стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 139,75 лв. /сто тридесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 14.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
31.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
за сумата от 58,49 лв. /петдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ – главница за
дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от
10,55 лв. /десет лева и петдесет и пет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 14.04.2021 г., както и за главница за сумата над
1 205,41 лв. до първоначално претендирания размер от 1 228,21 лв. /хиляда двеста двадесет
и осем лева и двадесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
....., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 722,69 лв. /седемстотин двадесет и
два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 73,71 лв.
/седемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 14609 от 11.10.2021 г. по гр.д. № 30360/2021 г. по описа на СРС, 155
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина”, ул. ”Проф. Георги Павлов” №
3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова, в качеството
му на трето лице помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК ......
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8