Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 11.12.2019 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.11. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1332 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 184/09.02.2019 г., постановено по гр. д.
№ 823/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.
в частта, с която е осъден ”Е.Б.ЕС.” АД П., със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.***, представлявано от М.М.М.Д.,
Ж.П.С.и Р.Д., ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.”ЕООД – гр.С.З., бул.”***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Р.Т.Р., ЕГН **********, чрез адв.Я.И.от АК-С.З.,
съдебен адрес ***, офис 2, сумата от общо 22030,43лева/двадесет и две хиляди и
тридесет лева и 43стотинки/ по фактури, както следва: по фактура № **********/
31.01.2013г. – 4794,08лева, по фактура № **********/ 28.02.2013г. – 3807,12
лева, по фактура № **********/ 31.03.2013г. – 2018,81лева, по фактура №
**********/ 30.04.2013г. – 3519,52 лева, по фактура № **********/ 31.05.2013г.
– 3709,20 лева, по фактура № **********/ 30.06.2013г. – 3144,76 лева, по
фактура № **********/ 31.07.2013г. – 1036,94 лева, представляващи недължимо
платени от ищцовото дружество суми за такси пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „К.П.В.” Ит № ***, за периода
06.02.2013г. – 13.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 13.02.2018г до окончателното заплащане на сумата,както и
сума от 3191 /три хиляди сто и деветдесет и един/лева направени по делото
разноски.
Въззивникът
“Е.Б.ЕС.” ЕАД - П. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от „В.” ЕООД, с който оспорва жалбата
и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението в
обжалваната му част. Претендира разноски.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Окръжен съд
– гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че ЕВН ЕР притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа
енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС
/включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител. Не е
спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 ., ЕВН ЕС се е задължил да
снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, с кл.
№ ********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното с
ИТ № *** - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", О.Т.. Съгласно чл. 41 ал. 1 и чл. 42
от ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 014 от 10.05.2008 г.,
ползвателят дължи на ЕВН ЕР цена за пренос за пренесената му електрическа
енергия, като заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната
мрежа и мрежови услуги на „Е.Б.ЕС.” АД.
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № *** - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.",
О.Т., който обект е присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „В.“ 20 kv. ЕВН ЕР притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по разпределение на
електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. ЕВН ЕС притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност
по снабдяване на потребителите с електрическа енергия.
Представени са фактури за периода 01.01.2013г. –
13.08.2013г., издадени от „ЕВН електроснабдявене”ЕАД – П./платени в цялост от
ищеца/ са му начислени суми за пренос на ел.енергия – по фактура № **********/
31.01.2013г. – 4794,08лева, фактура № **********/ 28.02.2013г. – 3807,12
лева,фактура № **********/ 31.03.2013г. – 2018,81лева, фактура № **********/
30.04.2013г. – 3519,52 лева,фактура № **********/ 31.05.2013г. – 3709,20 лева,
фактура № **********/ 30.06.2013г. – 3144,76 лева,фактура № **********/
31.07.2013г. – 1036,94 лева, видно от детайлната разбивка по всяка една от
фактурите.
Между страните е водена кореспонденция във връзка с
идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на Е.Б.ЕР.АД, писмо изх.№
1784/ 23.10.2008г. на „В.” ЕООД –С.З., писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „В.”
ЕООД –С.З. , писмо изх.№ 09.01.2009г. на Е.Б.ЕС. ЕАД. Ищецът е завел писмо с
искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа изх.№ 9946/26.11.2014г.,
на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с указания как да се процедира за
смяна на меренето, което е заведено на 13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е
отговорено, че собствеността е на О.Т., а не на „В.” ЕООД. С последващо писмо
от 12.01.2015г. са им изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на
енергийния обект – трафопост, на което В. отговорило с писмо от 21.01.2015г.,
като получили в отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като на
19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за смяна
на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това са
съставени констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на средствата
за търговско измерване.
За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани
свидетелски показания. Според свидетеля А.Р.О., служител на ищеца от 1993г. от
2007г. – специалист в Централно управление, а от 2015г. и понастоящем -
Ръководител отдел „Енергомеханичен”, през месец септември 2008г. във „В.”ЕООД
получили писмо от „Е.ЕР.” и с тях контактувал след като получих писмо от ДКВЕР,
които изискали документи за собственост, които обекти са захранвани. „В.”ЕООД
имали четири обекта, за три от тях подали документите по пощата до ЕВН-П. с
обратни разписки. Това били подстанция „Зимница”, централна подстанция
„Казанлък” и помпена станция „Т.”, а за помпена станция „Орлов дол” нямали
документи и не са подавали документи. За помпена станция „К.П.В.” са подали
всичко необходимо, което сме имали – решение за В., акт обр.16 в който са
упоменати всички съоръжения, документация от счетоводството, че тези активи
влизат в баланса на дружеството. За другите два обекта документите не бяха толкова
пълни и въпреки всичко ЕВН ги счело за достатъчни от срока на влизане в сила на
решението за прекратяване такса - пренос през Електроразпределителната мрежа и
даже със задна дата им върнали надвзетите суми за помпена станция „Зимница” и
централна помпена станция „Казанлък”, а за помпена станция „К.П.В.” им
изпратили становище, че документите изпратени от тях не потвърждават
законността за електропровода, който захранва помпената станция и продължили да
им начисляват тази такса пренос. Предложили вариант да направят килия за
мерене, в която меренето да става на средно напрежение, защото дотогава
меренето ставало на страна ниско напрежение. Този вариант ищците не ги
устройвал, тъй като претендирали, че в действителност електропровода е собственост
на В. и меренето трябва да става в подстанция Т., където започва техният
въздушен електропровод, тъй като нямали опция да се снабдим с други документи,
тъй като това беше пълния пакет документи и ръководителят им имал връзка всяка
година с тях и им се отговаряло, че не могат да докажат собственост. През
2014г. получили писмо от Е.Б. като те искали тяхно съдействие във връзка
Европейски проект за защита популацията на царския орел в Т., те поискали от
ищците съдействие захранването да стане чрез кабел, като те в един момент
признали собствеността им без да са им прилагали през този период нови документи, освен тези които били
представени през 2008г. По принцип кореспонденцията я водел ръководителят на
ищцовото дружество, а свидетелят в служебно качество искал съдействие от
общините, за да им предоставят необходимата документация за признаването им на
собственост. През 2014г. за защита на царския орел помпената станция беше
захранена с кабел от селската мрежа. Претендирали, че до този период са им
начислявали такса пренос неправомерно, тъй като ищците били доказали
собствеността си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като
същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени и кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства, от които се установява
собствеността на ищеца върху съоръженията - Заповед № 135/12.12.1995г. на О.Т.,
Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен опис, акт образец 16,
писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16 и Разрешение за
ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните писма.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите на същото при
отговорите на поставените му въпроси се установява, че през периода
01.01.2013г.–13.08.2013г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по
процесните фактури за обект помпена станция „К.П.В.” ИТ № *** се е извършвало
на ниво ниско напражение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кV/400V в
помпена станция „К.П.В.” собственост на ищеца, Измерването се е извършвало
посредством измервателна група в ъсстав:средстов за търговско измерване –
саттичен трифазен тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368218,
5А/400V, клас на точност 1, знак за извършена метрологична проверка М 13/045
02, срок за извършване на последваща проверка 2017г. – токови трансформатори – 3 броя , тип GANZ
клас на точност 1, 600/5А, К 120, ф.№ 852904, ф.№ 841404 и ф.№ 848104 – модем
за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално
електромерно табло тип ТЕПО.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.27 от ОУ на ЕВН,
действали през процесния период, средствата за търговско измерване СТИ, собственос
на оператора на електрозапределителната мрежа се разполагат до или на границата
на имота на потребителя/ищеца/. При собственост на ищеца върху електропровод „В.”
20кV, изходящ от подстанция „Т.”, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „В.” в ЗРУ на подстанция „Т.” на ниво средно напрежение. При
надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод
„В.” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод „В.” в
подстанция ”Т.” чрез одобряване на отделно поле „мерене” или в съществуваща
килия.
Тъй като измервателната група е следвало да бъде
поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция „Т.” ищецът не
дължи заплащане на пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно
напрежение 20кV/електропровод „В.”/ до обект помпена станция „К.П.В.” ИТ № ***
за съответния период. Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите
на ел.енергия по този мрежа и за дейносттите по поддръжката и ремонтите й.
Поддръжката и ремонтите са за сметка на собственика/ищцовото дружество/, като
той следва да заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на
измервателната група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и
електроснабдителното предприятие нямат разходи по нея, в конкретния случай не
би имало разходи по електропровод „В.” и нямат основание да калкулират на ищеца
цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод „В.”.
Дори и измервателната група да е монтирана на страна
ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „К.П.В.” /както е в конкретния случай
през процесния период/, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена
за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните
фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена станция „К.П.В.” и/или след
нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава,
тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонта й,
а загубите на ел.енергия по нея/или в ел.съоръженията на помпена станция „К.П.В.”/
се заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ„К.П.В.”
на страна ниско напрежение.
В заключение на изследването си, което съдът възприема
изцяло като компетентно, добросъвестно и отговарящо на поставените му задачи,
вещото лице дава отговор, че при собственост на ищеца на електропровод „В.” 20
кV, изходящ от подстанция „Т.”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия през
този електропровод до помпена станция „К.П.В.” нито при монтирана измервателна
група на страна ниско напрежение в помпена станция „К.П.В.”, нито при монтирана
измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.”.
По веригата на електрозахранване от подстанция „Т.”
110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през електропровод „В.” 20кV,
собственост на „В.”ЕООД – С.З., до помпена станция „К.П.В.”, собственост на „В.”ЕООД
– С.З., ЕВН „ЕС.”ЕАД и ЕВН”ЕР.Ю.” ЕАД нямат никаква собственост. В конкретния
случай ЕВН „ЕС.”ЕАД се явява доставчик на електроенергия на ишеца без никакви
ангажименти, свързани с пренос на тази доставена ел.енергия по
електроразпределителната мрежа средно и ниско напрежение, с изключение на
задължението да монтира подходящи измервателни групи на границата на
собствеността на ищеца.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена
и изслушана и съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на същата,
стойността на таксата пренос с включен ДДС по процесните 7 фактури е както
следва: по фактура № **********/31.01.2013г. – 3995,07лева, по фактура №
**********/28.02.2013г. – 3172,60 лева, по фактура № **********/31.03.2013г. –
1682,34лева, по фактура № **********/30.04.2013г. – 2932,93лева, по фактура №
**********/ 31.05.2013г. – 3091 лева, по фактура № **********/ 30.06.2013г. –
2620,63 лева, по фактура № **********/31.07.2013г. – 864,12 лева – без включен
ДДС, а с включен ДДС общата сума на такса пренос по фактурите е в размер на
22030,43лева. Съдът възприема заключението, като следва да признае цялата такса
пренос за недължимо платена.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД полученото
без основание подлежи на връщане.Начална липса на основание е налице, когато е
получено нещо в следствие на нищожен акт. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса
средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения
му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това
въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е
било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да
обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество
ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп
ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на дружеството. „Е.Б.ЕС.” ЕАД
е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз
основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона.
Поради това и с оглед неоспореното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза разликата между заплатената цена за пренос на
ниско напрежение и действително дължимата цена за пренос на средно напрежение
за процесния период, се явява платена без основание.
Въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 560 лева с ДДС.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/09.02.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 823/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.
в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ”Е.Б.ЕС.” АД П., със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.***, представлявано от
М.М.М.Д., Ж.П.С.и Р.Д., ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.”ЕООД – гр.С.З.,
бул.”***, ЕИК ***
сумата от 1 560 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, платими по банкова сметка *** – ***.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.