Р Е Ш Е Н И Е
№…………, 23.03.2015г., гр.В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №11307 по описа за
2014г., за да се п.изнесе, взе предвид следното:
п.изводството
е образувано по искова молба подадена от ”К.Г.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.”Г.Ж.” №22, партер, представлявано от Управителя
Е.Н.К., п.тив ”Е.-п. п.дажби”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.В., бул.”в.в.” №258, ”в.т.-Г”,
представлявано заедно от п.с.с.
и я.м.д., със съдебен адрес: гр.В., бул.”м.л.”
№**, ет.2, чрез адв.Д. п.Д., с която са
предявени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Р.Д.Х.,
с ЕГН **********, е потребител на доставена от ответника електрическа енергия в
обект, находящ се в гр.В., ул.”И.” №**, аЕ.**, за който са отредени абонатен №********** и клиентски
№**********. Твърди се, че п.цесната сума в размер на
561.85лв. е начислена с фактура №**********/08.11.2010г. като стойност на
корекция на сметка. Твърди се, че сумата е заплатена от потребителя на
ответника с единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в
обекта му. Твърди се, че плащането е извършено при първоначална липса на
основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за
електроенергия, която не е потребена. Твърди се, че в
рамките на корекционния период потребителят е плащал
всички начислени му периодични месечни сметки. Твърди се, че п.верката на СТИ, въз основа на която е предприета корекционна п.цедура, е извършена
в отсъствие на абоната, поради което констатациите описани в п.токола за п.верката не могат да
му бъдат п.тивопоставени. Оспорва се начина и
методиката, по които е извършена корекцията, и факта на реално доставяне на
количеството ел.енергия, предмет на корекцията. Твърди се, че с Договор за
цесия от 30.05.2014г. Р.Д.Х. прехвърлила в полза на ищеца вземането за
недължимо платеното на ответника в размер на исковата сума. Твърди се, че
длъжникът е уведомен за цесията на 05.08.2014г.
Съда е сезиран с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, в
качеството му на частен правоприемник на Р.Д.Х., с ЕГН **********, получената
без основание сума от 561.85лв., представляваща стойността на извършена
корекция на сметка за електрическа енергия при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на ел.енергия за периода от 09.02.2010г. до
16.07.2010г. на потребител с абонатен №********** и клиентски №**********, за
адрес на потребление: гр.В., ул.”И.” №**, аЕ.**, за
което е съставена с фактура №**********/08.11.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на завеждане на иска, до окончателното й
изплащане. Претендират се деловодни разноски.
В постъпилия, от п.цесуалния
представител на ответника, отговор на исковата, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се оспорва активната материалноправна
легитимация на ищеца, основано на твърдения, че същият не се легитимира като
носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от
30.05.2014г. е нищожен поради липса на предмет. Поддържа се, че прехвърленото
вземане не е съществувало в патримониума на цедента към датата на сключване на цесионния
договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е
п.извел правен ефект. В условията на евентуалност се навеждат доводи за
недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва се валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт. На следващо място се оспорват елементите
от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата
сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го
договорно правоотношение за п.дажба на ел.енергия при ОУ. Твърди се, че на
16.07.2010г. служители на ”Е.-п. Мрежи” АД са извършили техническа п.верка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на Р.Д.Х., резултатите
от която са обективирани в съставен констативен п.токол. Твърди се, че след установено по съответния ред неизмерване
от СТИ на част от консумираната от потребителя ел.енергия, в резултат от
неоторизирана намеса в измервателната схемата на електромера, от ответника чрез
одобрена от ДКЕВР изчислителна методология, е извършена корекция на сметката на
абоната. Твърди се, че в рамките на исковия период от време, доставчикът е бил
изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество
електрическа енергия в обекта на потребление. На следващо място се твърди, че п.цесната сума е платена и на допълнително основание, а
именно постигнато Споразумение между доставчика и потребителя с №ДР 04917 от
01.**.2010г., с което е признато наличието на п.цесното
задължение. С оглед изложеното се поддържа, че е било налице задължение на
абоната да заплати п.цесната сума, която представлява
доставено количество ел.енергия, която не е била измерена от СТИ.
Съдът, след като прецени събраните в п.цеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа
на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор, а и от
събраните доказателства се установи, че Р.Д.Х. е потребител на електрическа
енергия с абонатен №********** и клиентски №**********, за недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.”И.” №**, аЕ.**.
Установи се още, че сумата от 561.85лв., е резултат от п.ведена
п.цедура за корекция на сметка при
неизмерване/неточно измерване от СТИ при условията на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на
ДПрен.ЕЕ на ”Е.ОН България Мрежи” АД за периода от
09.02.2010г. до 16.07.2010г., за което е издадено дебитно известие №**********/08.11.2010г.
От приетото по делото заключение на ССч.Е, което се кредитира от съда като компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че Р.Д.Х. е заплатила на ответника п.цесната сума в размер на 561.85лв.
По делото е прието заключение по
допусната СТЕ, което се цени от съда като компетентно и обективно дадено, в
което вещото лице е посочило какви са основните характеристики на п.цесното СТИ, както и че същото е било в срок на
метрологична годност към датата на п.цесната п.верка. От заключението на СТЕ се установява, че
констатираната при п.верката на СТИ от БИМ намеса в
работата на електромера води до непълно отчитане на потребената
електроенергия. Установява се още, че извършените математическите изчисления
при корекцията на сметка са правилни и в съответствие с Общите условия.
По делото е представен заверен препис
от Договор за прехвърляне на вземане от 30.05.2014г., от който е видно, че Р.Д.Х.,
чрез пълномощник адв.Красимир Тодоров прехвърля на ”К.Г.”
ЕООД вземане срещу ответника в размер на 561.85лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана електроенергия за период от 09.02.2010г. до
16.07.2010г. за обект с абонатен №********** и клиентски №********** по фактура
№**********/08.11.2010г., на основание чл.55 от ЗЗД.
С Уведомление от 05.08.2014г. от Р.Д.Х.,
действащ чрез адв.К.Тодоров, препис от което е
представен по делото, на ответника е съобщено извършеното прехвърляне на
вземането по горепосочения договор за цесия.
От приетия по делото препис от
Пълномощно от 09.**.2014г. /л.99/, носещо нотариална заверка на подписа, е
видно, че Р.Д.Х. е упълномощила адв.К.Тодоров да се разпорежда
с всички нейни вземания срещу ответника, в това число да сключва договори за
цесия и да уведоми длъжника за извършена цесия. Със същото пълномощно Р.Д.Х. е
потвърдила всички действия, който адв.К.Тодоров е
извършил от нейно име по повод на Договор за цесия от 30.05.2014г.
Установява се от приетия по делото
препис от Уведомление до ответника от 23.10.2014г., че п.цесното
вземане /№37/ е прехвърлено в хода на п.цеса от ищеца
на ”Интейк” ЕООД.
Видно е от представения по делото препис
от Споразумителен п.токол
№ДР 04917 от 01.**.2010г., че на посочената дата ”Е.ОН България” ЕАД и Р.Д.Х.
са споразумели че задължението на втората за консумирана ел.енергия през
периода от 09.02.2010г. до 16.07.2010г. и начислените към него лихви е
411.33лв.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Текста на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД предвижда, че полученото без основание
подлежи на връщане, като за успешното п.веждане на
иск с посочената правна квалификация ищецът следва да докаже факта на
имуществено разместване между него и ответника, което в п.цесния
случай означава установяване на реалното плащане на п.цесната
сума. От своя страна в тежест на ответника е да докаже, че е било налице
основание да получи п.цесната сума, което в случая е
законосъобразно извършена корекционна п.цедура, въз основа на която е начислено п.цесното количество електроенергия.
В разглеждания казус еднозначно се установи, че Р.Д.Х., в периода,
за който е извършена корекцията е била потребител на ел.енергия за битови нужди
по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е
монтиран п.цесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. Установи се още, че п.цесната сума е резултат от извършена от ответникът корекция
на сметката на потребителя по реда на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ към ДПЕЕЕМ, като
по делото се установи, че сумата е заплатена от потребителя. Според
разрешението дадено с Решение №189 от 11.04.2011г. по т.д.№39/2010г. на ВКС, II
т.о., с Решение №79 от 11.05.2011г. по т.д.№582/2010г. на ВКС, II т.о., с
Решение №29 от 15.07.2011г. по т.д.№225/2010г. на ВКС, II т.о. и с Решение №**
от 11.02.2013г. по т.д.№1080/2011г. на ВКС, II т.о., които са постановени по
реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на
ОСГТК на ВКС, съставляващо задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1,
т.1 от ГПК, към правно релевантният момент /датата на изготвяне на справката за
корекция на сметка/ в действащото обективно право не съществува законова норма,
признаваща възможност на доставчика на електрическа енергия за последваща п.мяна на сметките за
минал период на потребителите, ползващи електроенергия, което изключва
възможността корекцията да е допустима. На следващо място с цитираните по-горе
решения на ВКС е отречена и възможността за доставчикът на ел.енергия да
обосновава правото си на парично вземане на едностранно извършена корекция,
основаваща се на клаузи, съдържащи се в приетите от него и обвързващи
потребителите Общи условия, които поради неравноправния им характер по смисъла
на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Ето защо следва извода, че п.цедурата
за корекция на сметка на ел.енергия за минало време, не е годна да служи като
валидно основание за получаване на п.цесната сума,
респективно, че ответника се е обогатил неоснователно.
Възражението на ответника, че п.цесната сума е дължимо платена на основание Споразумение между
доставчика и потребителя с №ДР 04917 от 01.**.2010г. е неоснователно. Видно от
съдържанието на споразумителният п.токол е, че същия е сключен между Р.Д.Х. и ”Е.ОН България”
ЕАД, което юридическо лице е различно от доставчика на електроенергия. Ето защо
не може да се приеме, че п.токола Р.Д.Х. е признала
съществуването на вземане в полза на ответника. Освен това в текста на п.токола не се съдържа нито изрично, нито имплицитно
признание от Р.Д.Х. на наличие на задължение за заплащане на стойността на
коригирана сметка за електрическа енергия при неизмерване или
неправилно/неточно измерване.
Другият спорен въп.с между страните по делото е относно валидността на
сключения договор за цесия, от който ищецът черпи права. Договорът за цесия е
уреден в чл.99 и сл. от ЗЗД и със същия кредиторът по едно вземане прехвърля
същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено п.тивното. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД предвижда, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Възражението на ответника за нищожност на п.цесния договор за цесия, поради липса на предмет, се явява
неоснователно. Това е така защото по силата на свободата на договаряне предмет
на договор за цесия може да бъде всякакво вземане-парично или не и п.изтичащо от
договорен или от извъндоговорен източник, включително
и неизискуемо вземане, както и такова, погасено по давност. По аргумент от
чл.226 от ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право, като е
достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото е й п.цесното. Ето защо следва извода, че вземане, п.изтичащо от
неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия.
С оглед приетото в т.7 от Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.д.№1/1979г. на Пленума на ВС при първоначална липса на основание вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД е
изискуемо от момента на престацията, тъй като от този
момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, като
размерът на сумата е идентичен на даденото. При сключване на п.цесния договор за цесия фактическият състав на
неоснователното обогатяване-разместване между цедента
и ответното дружество на материални блага при първоначална липса на основание е
бил завършен, поради което към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Възражението
на ответника за недействителност на п.цесния договор
за цесия, поради липса на съгласие, тъй като е сключен от лице без
представителна власт, се оп.верга
от представените по делото доказателства. С цитираното по горе пълномощно,
носещо нотариална заверка на подписа на Р.Д.Х., същата е по втвърдила като
наличието на предтсвителна власт на адв.Кр.Тодоров да сключва договори за цесия, така и е санирала евентуално извършените действия без представителна
власт. Ето защо се налага извода за наличие на валидно упълномощаване,
респективно че п.цесния договор е сключен при наличието
на надлежно делегирана представителна власт.
Оплакванията на ответника относно
валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено
чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт са неоснователни. Според
изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за
станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на това разрешение е да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. С горекоментираното
пълномощно цедента е потвърдил наличието на
упълномощаване на адв.Кр.Тодоров
да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на вземане, за което не е
налице спор, че е направено. Ето защо следва да се приеме, че изискването на
чл.99, ал.4 от ЗЗД е спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се
осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в предвид, че съобщаването на
цесията няма конститутивно действие, а само за п.тивопоставимост. Наред с това длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария
кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение
№987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
С оглед гореизложеното следва да се
приеме, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е носител на п.цесното вземане, п.изтичащо от неоснователното обогатяване
на ответника, съответно, че иска е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Предвид основателността на главната
претенция и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху п.цесната сума,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че прехвърлянето на спорното право в хода на п.цеса
по аргумент от чл.226 от ГПК не се отразява на крайните резултат, като съдът
следва да постанови решението си спрямо ищеца, в качеството му на титуляр на
правото към момента на сезиране на съда. Тъй като спорното право е прехвърлено
в хода на п.цеса, ищецът не е загубил качеството си
на главна страна по силата на изричната разпоредба на чл.226 от ГПК, като
правните последици на съдебното решение ще рефлектират в правната сфера на цесионера съгласно чл.226, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
и с оглед на направеното от ищеца искане, в негова полза се дължат деловодни
разноски съобразно с представените доказателства за извършването им, а именно
размер на 130лв., от които 50лв. за внесена ДТ и 80лв. за възнаграждение на
вещо лице. На основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.81 от ГПК и тъй като ищеца е
защитаван от юрисконсулт, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение както за настоящото п.изводство така и за п.изводството
по атакуване на определение за отказ да се конституира трето лице помагач,
чиито в размер определен съобразно НМРАВ възлиза на 500лв. /300лв.+200лв./.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ”Е.Е.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул.”в.в.” №258, ”в.т.-Г”,
представлявано заедно от Б.Д.П. и Б.Г.М., да заплати на ”К.Г.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.В., ул.”Г.Ж.” №22, партер, представлявано от Управителя Е.Н.К., сума от 561.85лв., като платена от праводателя на
ищеца Р.Д.Х. при първоначална липса на основание, представляваща стойност на
начислена електроенергия в резултат на корекция на сметка на потребител с
абонатен №********** и клиентски №**********, с адрес на потребление: гр.В.,
ул.”И.” №**, аЕ.**, за периода от 09.02.2010г. до
16.07.2010г., за която е издадено дебитно известие №**********/08.11.2010г.,
като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 30.05.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване
на иска-04.09.2014г. до
окончателното й плащане, и сумата от 630лв., представляваща съдебно
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: