Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. Тутракан, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският
районен съд в публично заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС С.
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 322 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 60 от ЗАНН.
С Наказателно постановление Директора на Регионална
дирекция на горите гр. Русе, е наложил на Г.С.Г., с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл.
275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН административно наказание
„глоба” в размер на 100 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят Г., който го обжалва в срок. Същият се явява в съдебно
заседание ведно с редовно упълномощен процесуален представител адв. С.С.. Моли
съдът да отмени НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директора на Регионална дирекция
по горите гр. Русе, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от старши
юрисконсулт Р. Х. Д.. Същия моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
След проведен търг,на 17.07.2017г. е бил сключен
договор № РД-08-33 между ТП Държавно ловно стопанство „Воден-Ири
Хисар”,представлявано от директора инж. К. К.,в качеството на възложител и
„Ловела” ООД, представлявана от св.П.П.,в качеството на изпълнител.Предмет на
договора е била извършване на сеч в
отдел 17 подотдел „Б” в ДЛС „Воден-Ири хисар” и извоз до временен склад на
маркирана дървесина по приложена към договора спецификация.
След сключване на договора и получаване на позволителното
за сеч, за извършване на сечта и извозване на дървесината, Св.П. ангажирал като
подизпълнител фирма „Еко лес” .В последната работели жалбоподателя Г.С.Г. и
неговия син С.Г.С..Първия работел като шофьор на автомобил за извозване на
дървесина.Като такъв е вписан във всички чек листи /стр. от 121 до 124 вкл./ за
лични безопасни средства и оборудване на горските работници,специализирана
техника и мерки за безопасност при работа в горите и относно инструктирането на
работниците във фирма „Ловела” ООД /стр.125/.
При сечта била добита два вида дървесина.Част от нея
била изкупена и извозена от фирма „Ловела” ООД.Останалата по-голяма част,която
била дърва за огрев и е била предназначена за изкупуване и извозване от населението,
останала на сечището.Работниците на „Ловела” ООД в това число и жалбоподателя Г.
се преместили на друг обект.
На 21.05.2018 г., в 10:00 часа, актосъставителят А.Д.А.
и свидетелите И.П.Д. и К.И.К. – всички служители в РДГ ***, извършили проверка
в землището на с. Осен, обл. Силистра, в териториалния обхват на ТП ДЛС „Воден
– Ири Хисар“, отдел 17, подотдел „Б“. Те установили сеч на немаркирани церови
дървета.За част от отсечените немаркирани дървета,с изчислена кубатура в размер
на 5.90 плътни метра кубични, актосъставителя А.Д.А. в качеството си на
служител на РДГ - Русе съставил на жалбоподателя Г. АУАН № 714/31.05.2019 г.
/серия СЦДП 2012 г. бл. № 014327 за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 104,
ал. 1, т. 5 от ЗГ. Той описал допуснатото от жалбоподателя като: „отсечени седем броя немаркирани церови дървета в
размер на 5.90 куб. м.”.
Акта бил съставен в сградата на ТП ДЛС „Воден – Ири
Хисар“, в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите И.П.Д. и К.И.К..Жалбоподателят
е бил запознат със съдържанието на АУАН.Той го подписал за нарушител и за
получил препис.В графата за възражения жалбоподателя вписал дословно : „нямам
обяснение кой е извършил нарушенията”.
По образуваното със съставянето на 31.05.2018 г. АУАН
административно производство, Директорът на РДГ гр. Русе е издал Наказателно
постановление № 714 от 24.08.2018 г., като е възприел изцяло отразената в АУАН
фактическа обстановка. След като посочил нарушената разпоредба от Закона за
горите - чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона
за горите и на основание чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя Г.С.Г. административно наказание „глоба” в
размер на 100 лв.На 29.08.2018г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от
събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните актосъставител А.Д.А.,
свидетелите И.П.Д.,Г.П.Г., К.И.К.,С.Г.С.,С.Д.Г.,П.И.П.,Д.М.Д. и жалбоподателя Г.С.Г.,както
и от приетите от съда писмени такива,подробно описани в протоколите за
проведените открити съдебни заседания.
При така установената от съда фактическа обстановка,
анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
АУАН,с който е било сложено началото на
административно-наказателното производство,е съставен от длъжностно лице, имащо
съответната компетентност.Акта съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити и е съставен по
правилата на раздел ІІ от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление също съдържа
всички изискуеми от чл.57 от ЗАНН реквизити и е съставен по правилата на раздел
ІV от
ЗАНН.
Няма спор,че актосъставителя и негови колеги,между
които и посочените в АУАН свидетели,са констатирали извършване на сеч на
немаркирани церови дървета в отдел 17 подотдел „Б”,което актосъставителя и АНО
са квалифицирали като административно нарушение по ЗГ.Настоящия състав на съда
намира,че АУАН и атакуваното НП са били съставени при липса на достатъчно
доказателства от които да се направи безспорен и обоснован извод,че констатираното
административно нарушение е извършено от жалбоподателя Г..
Никой от разпитаните свидетели не е виждал
жалбоподателя да извършва сеч на дървета в сечището в посочения отдел 17 както
и да извършва сеч на немаркираните дървета,констатирани от актосъставителя и
неговите колеги при извършване на проверката. Противно на твърдяното от
актосъставителя в съдебно заседание,че жалбоподателя се е водел като „моторист”
на сечището,във всички чек-листи,изискани от съда от АНО,жалбоподателя е вписан
като „шофьор”.Част от свидетелите са виждали жалбоподателя Г. да извозва
дървесина с товарен автомобил,но не и да извършва сеч.
След приключване на сечта,,изкупуване и извозване на
част от дървесината,работниците на „Ловела” ООД,между които и жалбоподателя Г.,
напуснали сечището.Достъп до последното са имали редица граждани, които са извозвали
останалите складирани в сечището дърва за огрев предназначени за нуждите на
населението.
В съдебно заседание актосъставителя твърди,че
жалбоподателя направил „самопризнание” за извършеното нарушение,което го
мотивирало да му състави АУАН.Следва да се посочи,че самопризнанието в
пеналистиката,независимо по какви подбуди е направено,неподкрепено с други
доказателства,не може да бъде основание за издаване на санкционен акт.Отделно
от това в конкретния случай е спорен въпросът дали е имало тъй нареченото
„самопризнание” от страна на жалбоподателя,тъй като в АУАН той вписал дословно
: „нямам обяснение кой е извършил нарушенията”.Последното по начин никакъв не
прилича на „самопризнание” и е направено веднага,при съставянето на АУАН.
В административнонаказателното производство тежестта за
доказване на обвинението е на органа който го повдига и на наказващия орган.В
конкретния случай количеството отсечена дървесина,за която е обвинен
жалбоподателя,е определена по неясни критерии.Същото е от значение за степента
на обществена опасност на деянието и съответно за размера на предвидената от
закона санкция,която АНО може да наложи на нарушителя.Актосъставителя и
неговите колеги констатирали определен брой отсечени маркирани церови дървета.За
част от тях е бил съставен АУАН и е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Г.,а за останалите
на сина му С.Г.С..Доколкото административно-наказателната отговорност е лична и
всеки нарушител следва да отговаря и да бъде санкциониран единствено и само за
извършеното от него лично, санкциониращия орган следва да събере достатъчно
доказателства за параметрите на административното нарушение,за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на съответното физическо
лице.
Ето защо съдът намира, че в настоящото
административно-наказателно производство не са събрани достатъчно и безспорни
доказателства за това кой е извършил констатираното от актосъставителя и неговите
колеги административно нарушение по смисъла на чл.104 ал. 1 т. 5 от ЗГ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 714 от 24.08.2018 г., с
което Директорът на Регионална дирекция по горите гр. Русе е наложил на Г.С.Г.,
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите
и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН му е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв.,като незаконосъобразно и необосновано.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне
на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: