Решение по дело №253/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260380
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100500253
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ – 116                                                     30.11.2020г.                                                        гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На седми юли                                                                                    2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                                     Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  253                                       по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 2682 от 24.10.2019г., постановено по гр. дело № 1900/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на „ЕВН България Електроснабдяване“ със седалище гр. Пловдив против А.А.С. от гр. Бургас за установяване на дължимостта на сумите по Заповед № 4662/12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 9138/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно – сума в размер от 659, 77 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 03.05.2017г. до 01.08.2017г., сумата от 83, 93 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 09.09.2017г. до 10.12.2018г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.12.2018г. до окончателното му изплащане.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която се претендира да бъде изцяло отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. В жалбата се посочва, че атакуваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика на ВКС на РБ. В жалбата се посочва, че Общите условия на договорите за продажба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съдържат ред за уведомяване на клиентите, както и начин на изчисляване на корекциите и е правноирелевантен фактът кога е създаден този ред.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

                   Ответната страна по въззивната жалба – А.А.С. чрез своя процесуален представител – адвокат Николета Метева   депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище, че твърденията, наведени във въззивната жалба са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства. Претендира се атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез назначения му особен представител – адвокат Метева оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив против А.А.С., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер от 659, 77 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 03.05.2017г. до 01.08.2017г., както и сума в размер на 83, 93 лева, представляваща стойността на обезщетението за забава за периода от 09.09.2017г. до 10.12.2018г., както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

                   Исковете са предявени от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив против А.А.С. след постановяване на Заповед № 4662 от 12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 9138/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че при доказано неотчитане на потребена електрическа енергия и ако е изпълнил задължението си за предвиждане в общите условия към договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за това, тогава за ответното дружество е налице законово основание да коригира сметката на клиента, но в настоящия случай второто изискване не е налице, тъй като крайният снабдител следва да приведе своите Общи условия в съответствие с новоприетата нормативна уредба, като въведе в тях така приетите правила и по този начин ги направи част от договорите, сключени с клиентите. Съдът е приел, че след като не е изпълнено условието в Общите условия на дружеството, действали към момента на корекцията, да е предвиден ред за уведомяване на клиента и на правилата за измерване, включително и за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и извършване на корекция, то не е налице и основание за едностранно коригиране на сметката на ответника.  

                   На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и жалбата следва да бъде разгледана по отношение на наведените с нея съображения за неправилност на постановеното решение.

                   По делото е представен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 377141 от 01.08.2017г., от който е видно, че е извършена проверка на жилищен обект, находящ се в гр. Бургас, ул. А. м. № * и при проверката е констатирано, че абонатът е прекъснат в електромерното табло и електромера е демонтиран на 14.02.2011г. Установено, че същият е оголил съществуващия кабел към къщата и го е присъединил към съществуващата въздушна мрежа посредством кабел със сечение 6 мм. Отбелязано е и обстоятелството, че по този начин изразходваната ел. енергия не се отчита.

                   По делото е представена и Фактура № ***646/29.08.2017г., от която е видно, че ответното дружество е фактурирало в тежест на А.С. сума в размер от 659, 77 лева, а обезщетението за забавено плащане за този период от време възлиза на сума в размер от 83, 93 лева.

                   При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.

                   По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

                   Съдът намира, че фактическата обстановка е установена и възприета от първоинстанционния съд в пълнота и съобразно представените доказателства.

                   Безспорно е, че за да се уважи предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи, че за ищцовата страна е съществувало правото да извърши едностранна корекция на сметката на ответника и съответно – да получи стойността на консумираната ел. енергия за обекта, собственост да ответника. В този случай е безспорно, че ищцовата страна носи доказателствената тежест да установи, че задължението, което се претендира от ответника съществува и не е погасено.

                   Безспорно е, че на основание чл. 98а, ал. 1 във връзка с ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

                   Безспорно е, че посочените клаузи на Общите условия, издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а от ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито изводи се споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.

                   По делото безспорно се установява, че ответникът – А.А.С. е абонат на ответното дружество за обект, находящ се на ул. А. м. № * с клиентски номер ***273. По делото безспорно се установява и обстоятелството, че на 01.08.2017г. в процесния обект е извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 377141, подписан от двама служители на "Електроразпределение Юг" ЕАД. По делото се установява, че въз основа на извършената проверка е констатирано, че абонатът е прекъснат в електромерното табло и електромера е демонтиран на 14.02.2011г. Установено, че същият е оголил съществуващия кабел към къщата и го е присъединил към съществуващата въздушна мрежа посредством кабел със сечение 6 мм. Отбелязано е и обстоятелството, че по този начин изразходваната ел. енергия не се отчита.

                   От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че е изготвена и Справка за коригиране на сметката за електроенергия на ответника за неотчетена и нефактурирана ел. енергия – общо 4 140 кВт/ч и на 29.08.2017г. ищцовото дружество е издало Фактура № ***646/29.08.2017г., за сумата от 659, 77 лева. По делото няма данни сумата да е заплатена от ответната страна – А.С..

                   Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че за периода от 03.05.2017г. до 01.08.2017г. в имота на ищеца са били реално доставени и потребени 4 140 кВт/ч електроенергия на стойност от 659, 77  лева, които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че за ответната страна съществува задължение да заплати на ответното дружество процесната сума от 659, 77 лева по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР. Безспорно е, че в случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия.

                   С въззивната жалба е въведено оплакване, че за въззивното дружество съществува възможността да извършва корекции на сметки на клиенти, а задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите си условия на ред, по който да бъдат уведомявани клиентите за извършване на корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на количеството консумирана ел. енергия са изпълнени.

                   На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (в редакцията на разпоредбата към датата на извършване на проверката – 09.01.2018г.) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно е, че към датата на проверката – 01.08.2017г. е била в сила разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ (понастоящем отменена с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.), съгласно която – "При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни... ". Както е видно, законът и съответния подзаконов нормативен акт са предвиждали възможност за корекция на изчисленото количество ел. енергия и потребени мрежови услуги, при установяване на неправилно или неточно измерване. Нито ЗЕ, нито подзаконовите актове, регулиращи материята, са въвели като условие наличието на виновно поведение от страна на абоната, за да бъде извършена корекция. При това положение, както бе посочено и по-горе съдът следва да се съобрази с развитието на съдебната практика. С цитираните по-горе решения се възприема различно правно разрешение, като договорът за продажба на ел. енергия се разглежда в контекста на общите правила за покупко-продажба, уредени в ЗЗД и се зачита основното правило на договора за покупко-продажба, а именно – задължението на купувача да заплати полученото, зачита се и един от основните принципи на правото, намерил израз в множество законови разпоредби на различни нормативни актове, а именно – избягване на неоснователното обогатяване и неоснователното разместване на блага. Възприема се правото на двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил ли е той количеството ел. енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за установяване на виновно поведение от страна на абоната е изключен от обсъждане, доколкото в хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към неоснователното разместване на блага. В контекста на описаното по-горе, неоснователно се явява и оплакването на липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция на фактурата му, предвиден от разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел. енергия и мрежови услуги.

                   При това положение настоящият състав приема, че спорът не би могъл да се ограничи само до въпроса за липса на ред за уведомяване на клиентите за изготвени корекции за сметките, а следва да бъдат обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

                   Както бе отбелязано по-горе – на дата – 14.02.2011г.  електромера за обект, находящ се на ул. А. м. № * – собственост на А.С. е демонтиран и абонатът е прекъснат в електромерното табло, но същият е оголил съществуващия кабел към къщата и го е присъединил към съществуващата въздушна мрежа посредством кабел със сечение 6 мм. и по този начин изразходваната ел. енергия не се отчита. Установява се и обстоятелството, че неизмереното количество начислена електроенергия, изчислена по методиката на ПИКЕЕ е в размер на 4 140 квт, а остойностено това количество възлиза на сума в размер от 659, 77 ва.

                   Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че следва да намерят приложение общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. В конкретния случай по делото се установява, че е спазен редът по извършване на корекцията. Ответната страна дължи заплащане и на сумата от 659, 77 лева, представляваща стойността на консумирана ел. енергия за периода от 03.05.2017г. до 01.08.2017г. – задължение, което безспорно не е изпълнено от негова страна, тоест – по делото следва да бъде прието за установено, че претендираното вземане съществува в патримониума на ищцовата страна и ответната страна – А.С. дължи заплащане на стойността на консумираната ел. енергия за периода от 03.05.2017г. до 01.08.2017г. – сума в размер на 659, 77 лева.

                   Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. При положение, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционният съд в своето решение, то следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени и да бъде прието за установеното, че ответната страна дължи претендираните суми на ищцовото дружество, по отношение на които е и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4662 от 12.12.2018г., постановена по частно гр. дело № 9138/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.

                   На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на въззивното дружество направените по делото разноски, както следва - сума в размер на 275 лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 400 лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производство. На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК съдът следва да присъди и направените разноски в заповедното производство – сума в размер на 75 лева, съразмерно с изцяло уважената претенция

                   На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е под 5 000 лева.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 2682 от 24.10.2019г., постановено по гр. дело № 1900/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ със седалище гр. Пловдив, че А.А.С., ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ със седалище гр. Пловдив, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева сума в размер на 659, 77 (шестстотин петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 03.05.2017г. до 01.08.2017г., сумата от 83, 93 (осемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава за периода 09.09.2017г. до 10.12.2018г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.12.2018г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4662/12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 9138/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ със седалище гр. Пловдив, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева следните суми:

                   - сума в размер на 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща направените разноски в заповедното производство,

                   - сума в размер на 275 (двеста седемдесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство и

                   - сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производство.

                   Да се изплати на адвокат Метева сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       

                                                                                                           2.