Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 11 ноември, 2022 го
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично
заседание на 11.10.2022 г. /едесети октомври, две хиляди двадесет и втора го/,
в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 1072 по описа за 2020 го
на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно
съединени искове - с правно основание
чл. 108 ЗС и с правно основание чл. 26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ.
Съдебното производство е образувано по искова молба на
„ЮЛСТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,
представлявано от Ю.М.К., с която са съединени при условията на субективно и
обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на идеални части от недвижими
имоти и иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 3, ал. 4 от
ЗАЗ за прогласяване нищожността на анекс към аренден договор.
Предявеният иск
с правно основание чл. 108 от ЗС е за признаване на установено по отношение на
ответника ЕТ „АГРО - С.Д.", с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: , представлявано от С.И.Д., че ищецът е собственик на 379/2430,
съответстващи на 15,6 на 100 идеални части от недвижими имоти – земеделска
земя, находящи се в землището на с. Златия, обл. Монтана: Поземлен имот с
идентификатор № 31053.47.5 съгласно
КККР, одобрени със Заповед РД-18-170/23.01.2018г.на Изпълнителния директор на
АГКК, в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, с площ от 53583
кв.м, трета категория земя, в местността „Лев геран /47/", с трайно
предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване - нива, с
номер по предходен план 047005, при съседи с № 31053.47.341, 31053.47.10,
31053.47.7, 31053.47.11, 31053.31.331, 31053.47.4 и Поземлен имот с
идентификатор № 31053.926.33 съгласно
КККР, одобрени със Заповед РД-18-170/23.01.2018г.на Изпълнителния директор на
АГКК, в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, с площ от 3081
кв.м, четвърта категория земя, в местността „Кавлака /126Б/", с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, с
номер по предходен план 926033, при съседи с № 31053.926.32, 31053.926.10,
31053.926.9, 31053.926.8, 31053.926.7, 31053.926.34, 31053.159.400 и за
осъждане на ответника да предаде владението върху имотите в дял, съответстващ
на правото на собственост на ищеца.
Предявен е от „ЮЛСТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК *********,
против ответниците ЕТ „АГРО - С.Д.", с ЕИК *********, и Л.П.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от наследниците си М.С.Д. – М. с
ЕГН **********, Н.Л.П. с ЕГН ********** и Е.Л.П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ - за
прогласяване нищожността на Анекс към договор за аренда, вписан в Службата под
вх. per. № 1727, акт. № 41, том 5/12.03.2018г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
379/2430, съответстващи на 15,6 на 100 идеални части от недвижими имоти –
земеделска земя, находящи се в землището на с. Златия, обл. Монтана: 1. Поземлен имот с идентификатор №
31053.47.5 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-170/23.01.2018г.на
Изпълнителния директор на АГКК, в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл.
Монтана, с площ от 53583 кв.м, трета категория земя, в местността „Лев геран
/47/", с трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно
ползване - нива, с номер по предходен план 047005, при съседи с № 31053.47.341,
31053.47.10, 31053.47.7, 31053.47.11, 31053.31.331, 31053.47.4 и 2. Поземлен имот с идентификатор №
31053.926.33 съгласно КККР, одобрени
със Заповед РД-18-170/23.01.2018г.на Изпълнителния директор на АГКК, в
землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, с площ от 3081 кв.м,
четвърта категория земя, в местността „Кавлака /126Б/", с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, с
номер по предходен план 926033, при съседи с № 31053.926.32, 31053.926.10,
31053.926.9, 31053.926.8, 31053.926.7, 31053.926.34, 31053.159.400. Ищецът
твърди, че собствеността му произтича от следното: Констативен нотариален акт № 186, том 8, per.
№ 3760, дело № 536 от 29.04.2014г. на нотариус Станислав Станчев с район на
действие ЛРС, вписан в НК под № 577, вписан в Служба по вписванията Лом под вх.
per. № 2908, акт. №67, том 5, дело № 763/2014г., с който се констатира право на
собственост на 1/72 ид.ч. от описаните по-горе ниви на ЕТ „Марио Асенов -
Юлстрейд - Ю.К.", на който едноличен търговец „ЮЛСТРЕЙД" ЕООД е
универсален правоприемник на основание Договор за продажба на търговско
предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ. На основание същия Договор за продажба на
търговско предприятие и приложения и заверен към него Опис от нотариус Алинка
Паралюзова с per. № 578 при НК с район на действие PC -Монтана, Дружеството се
явява собственик на 1/18 ид.ч. от двете ниви. Чрез покупко - продажба,
обективирана в нотариален акт № 149, том 9, per. № 7467, дело № 1112 от
20.07.2016г. на нотариус Станислав Станчев с район на действие ЛРС и вписан в
НК под N° 577, вписан в Служба по вписванията - Лом под вх. per. № 4510, акт №
101, том 9, дело № 1680/2016г., К Б С
продава чрез М К. А като пълномощник своя дял от 1/24 ид.ч. от наследствените
ниви, описани по-горе на едноличния търговец; С Констативен нотариален акт №
89, том 5, per. № 2672, дело № 355 от 28.03.2017г. на нотариус Станислав
Станчев с район на действие ЛРС и вписан в НК под № 577, вписан в Служба по
вписванията Лом под вх. per. № 2440, акт. № 12, том 4, дело № 507/2017г. се
признава право на собственост над 1/81 ид.ч. от процесиите ниви на Дружеството;
Чрез Покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 86, том 5, per. №
2660, дело N° 352 от 28.03.2017г., вписан в Служба по вписванията Лом под вх.
per. № 2436, акт. № 9, том 4, дело № 504/2017г. Л Г Г и Н. Е С (наследници на
общия наследодател С М С, б.ж. на с. Златия) чрез М К. А като пълномощник
продават своите 2/90 ид.ч. на Дружеството. Чрез Покупко - продажба,
обективирана в нотариален акт № 195, том 20, per. N° 12470, дело № 1996 от
28.12.2018г., вписан в Служба по вписванията Лом под вх. per. № 7925, акт. №
12, том 17, дело N° 3088/2018г. С Е Н, в качеството си наследник, продава на
„ЮЛСТРЕЙД" ЕООД своите 5/486 ид.ч. от процесиите ниви. Твърди се, че за
същите имоти ответната страна - ЕТ „АГРО - С.Д.", има сключен договор за
аренда в качеството на арендатор с лицето Л. П М. (наследник на С М С, б.ж. на
с. Златия, обл. Монтана), представляван по пълномощие, притежаващ собствеността
върху 1/20 ид.ч. от поземлените имоти. Договорът за аренда е вписан в Служба по
вписванията- Лом под вх. per. № 3486, акт. № 131, том 8/23.05.2014г., сключен е
за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2017/2018г. до
2021/2022г., а уговореното арендно плащане е в размер от 35 лв/дка ползвана
земеделска земя. С Анекс към договора, вписан в Службата под вх. per. № 1727,
акт. № 41, том 5/12.03.2018г., срокът на договора е удължен с още 6 години до
стопанската 2027/2028г., а размерът на арендното плащане е повишен на 50
лв/дка. Към момента на сключване на арендния договор с ответната страна е
съществувала законовата възможност всеки съсобственик, независимо от дела си,
да сключи такъв. Нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията си преди изменението
в ДВ бр. 13 от 07.02.2017г. гласи, че, когато договор за аренда е сключен само
от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се
уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Въпреки това съдебната практика счита, че
специалната уредба, дадена със ЗАЗ, не изключва приложението на общата уредба
на чл. 32, ал. 1 ЗС, т.е. на изискването общата вещ да се използва и управлява
по решение на мнозинството от съсобствениците (в този смисъл Решение №
12/01.03.2018г. на ВКС, II ГО по гр.д. № 1251/2017г.). Твърди се, че в
конкретния случай такова решение не е взето, а договорът и анекса към него са
подписани от арендодател - съсобственик с миноритарен дял от собствеността,
който изолира ищеца от владението върху общите вещи и не се изплаща припадащата
се рента. Така ищецът „ЮЛСТРЕЙД" ЕООД се явява лишено както от ползването
на имотите, така и от припадащите му се граждански плодове, което обуславя
интереса от завеждане на настоящия иск. Тъй като съсобственикът, от чието име е
сключен договорът, не притежава повече от половината от имотите, а Дружеството
не го е приело и не се е ползвало от него, то този договор му е
непротивопоставим. В тази връзка ищецът счита, че договорът за аренда на
ответника не е годно правно основание за владението над процесните ниви. По
отношение на анекса към договора за аренда се заявява, че с новата редакция на
чл. 3, ал. 4 ЗАЗ е създадена кореспондираща на чл. 32, ал. 1 ЗС уредба на
обществените отношения, свързани с арендата. При сключване на Анекса с вх. per.
№ 1727/12.03.2018г. не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 3,
ал. 4 ЗАЗ, следователно анексът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника ЕТ „АГРО - С.Д." чрез пълномощника,
адв. Г.Г. ***. В отговора си ответникът заявява неоснователност на иска по чл.
108 ЗС, тъй като е налице валидно сключен аренден договор, съобразен с
разпоредбите на ЗАЗ, действали към датата на сключването на арендния договор -
23.05.2014 г. Към тази дата в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ е била дадена възможност на
всеки от наследниците да сключи договор за аренда за цялата наследствена земя.
Арендодателят Л.П.М. притежава съответните идеални части, от процесиите недвижими
имоти. Когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на
земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. В
настоящия случай договорът е сключен само от един от съсобствениците, като този
договор има действие и по отношение на останалите съсобственици съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ е императивна,
поради което е директно приложима, без да дава възможност за преценка по
приложението й. Навежда се възражение, че ищецът не е собственик на притежаваните
379/2430 идеални части от описаните в исковата молба недвижими имоти и не
притежава правото на собственост в обема, в който го претендира, поради
обстоятелството, че неговите праводатели не са го притежавали, за което
обстоятелство са съставени и съответните нотариални актове, приложени като
доказателство към исковата молба. Иска се при установяване по делото, че арендодателят Л. П М. не
притежава 50% от земеделските имоти, но притежава повече от 25 %, да се приеме, в случай, че се установи наличие на порок в
сключения анекс за подновяване на срока на арендните договори за нови 6
стопански години, то същите се конвертират в договори за наем за 3 /три/
стопанки години, считано от стопанската 2022/2023г. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника Л.П.М. чрез пълномощника адв. Г.Г. ***.
Твърди се неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. Навежда се възражение, че
ищецът не е собственик на притежаваните 379/2430 идеални части на описаните в
исковата молба процесни недвижими имоти и не притежава правото на собственост в
обема, в който го претендира, поради обстоятелството, че неговите праводатели
не са го притежавали, за което обстоятелство са съставени и съответните
нотариални актове, приложени като доказателство към исковата молба.
Ответникът Л.П.М. е
починал по време на производството - на
20.05.2021 г., като на основание чл. 227 ГПК на страната на починалия ответник
са конституирани неговите наследници: М.С.Д. -
М., Е Л.П. и Н.Л.П..
В съдебно заседание ищецът се представлява от
управителя Ю.К. А и от пълномощника адв. М Л от АК- Враца, които поддържат
исковете.
Ответникът ЕТ „АГРО - С.Д.“ в съдебно заседание не се представлява, като е представил писмени
становища по делото чрез пълномощника си адв. Г. от ПАК.
Ответниците М.С.Д. -
М., Е Л.П. и Н.Л.П. в съдебно заседание не се явяват и не се
представляват.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства.
Съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
С Решение № 5323А от 04.11.1994 г. на Поземлена
комисия - гр. Вълчедръм /л.200/ са възстановени в съществуващи стари реални
граници на , б.ж. на с. Златия, обл. Монтана,
недвижими имоти: нива от 53,571
дка, имот № 047005, трета категория земя и нива от 3,081 дка, с номер по
предходен план № 926033, четвърта категория земя, находящи се в землището на с.
Златия, обл. Монтана. е починал на 17.01.1960
г., видно от представено удостоверение за наследници на Община Вълчедръм.
Същият е оставил наследници: трима сина - , и и три
дъщери – , – без низходящи и . Същите са
оставили наследници, както следва:
І. – син,
починал на 10.01.1973 г., оставил наследници:
1. – съпруга, поч. 21.10.1977 г.
2. – дъщеря, поч.12.02.2005г.,
оставила наследници:
а/ – син, поч. 13.03.2008г., оставил наследници:
-
- съпруга, поч.
17.01.2016г.
-
Г. -син
3. – дъщеря, поч. 22.12.1991 г., оставила наследници:
а/ – дъщеря
б/ - син
4. – син, поч.
29.11.1966 г., оставил наследници:
а/ С. –съпруга
б/К. – син
в/ –дъщеря, поч. 14.04.2005г., оставила наследници:
-
С.И. – съпруг
-
С.- син
5. Г. –син,
поч. 09.06.2003 г., оставил наследници:
а/ – съпруга, поч. 26.11.2005 г.
б/ – дъщеря
ІІ. – син,
починал на 26.03.1967 г., оставил наследници:
1. – съпруга, поч. 28.03.1980 г.
2. –син,
поч. 25.08.1984 г., оставил наследници:
а/ а С – съпруга, поч. 04.11.1999 г.
б/ – дъщеря;
в/ – син, поч.
09.12.1993 г., оставил наследници:
- – съпруга;
- Н. – син
- – дъщеря;
- – дъщеря;
3. –син, поч. 24.11.1995 г., оставил наследници:
а/ – син, поч. 25.03.2014г., оставил наследници:
- – дъщеря;
б/ – син, поч. 01.11.2020 г., оставил наследници:
- – дъщеря;
- – син;
4. –син, поч.
18.05.1999 г., оставил наследници:
а/ – съпруга,
поч. 23.11.2021 г.;
б/Н. - син
ІІІ. – дъщеря,
поч. 18.01.1992 г., оставила наследници:
1. М. – дъщеря, поч. 29.10.2006г.,
оставила наследници:
а/Л.П.М. – син, поч. 20.05.2021 г., оставил
наследници:
- М.С.Д. – М. -
съпруга;
- Н.Л.П.
–син;
- Е.Л.П. –
син;
2.- дъщеря, поч. 13.06.1996г.,
оставила наследници:
а/-
Г - дъщеря;
б/ - син, поч.
31.10.1997 г., оставил наследници:
-
а- съпруга;
-
– син;
-
– син;
3. – дъщеря, поч. 24.11.2019 г., оставила
наследници:
а/
С. – дъщеря;
б/
– син;
4. – син,
поч. 15.11.1984 г., оставил наследници:
а/ а – съпруга, поч. 03.03.2007г.
б/
а – , дъщеря
ІV. – дъщеря, поч. 24.12.1990 г.,
без низходящи;
V. – син,
поч. 29.09.1969 г., оставил наследници:
1.
- съпруга, поч. 23.01.1991г. /отделно удостоверение за наследници/;
VІ. - дъщеря, поч. 04.03.1997 г., оставила наследници:
1. - дъщеря, поч. 31.07.2019г., оставила низходящи:
а/ Л. ;
2.
3..
ЕТ „АГРО - С.Д.", като арендатор, е сключил Договор
за аренда, вписан в Служба по вписванията- Лом под вх. per. № 3486, акт. № 131,
том 8/23.05.2014г., с починалия ответник Л. Петров М. (наследник на , от
коляното на дъщеря му ) като арендодател, за процесните два имота. Договорът
за аренда е сключен за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2017/2018г.
до 2021/2022г., а уговореното арендно плащане е в размер от 35 лв./дка ползвана
земеделска земя. С Анекс към този договор, вписан в Служба по вписванията - Лом
под вх. per. № 1727, акт. № 41, том 5/12.03.2018г., срокът на договора е удължен с още 6 години –
от стопанската 2022/2023 г. до стопанската 2027/2028г., а размерът на арендното
плащане е увеличен на 50 лв./дка.
С Договор за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД от 10.04.2014г., вписан под дв. вх. № 2412/10.04.2014г., акт № 57,
т.6 на СлВп- Лом, ЕТ „МАРИО АСЕНОВ-ЮЛСТРЕЙД-Ю.К.“ е придобил от оставеното
й от наследодателите а и наследство
като съвкупност от права и задължения. С констативен
нотариален акт № 186, том 8, per.
№ 3760, дело № 536 от 29.04.2014 г. на нотариус Станислав Станчев с район на
действие ЛРС, вписан в НК под № 577, вписан в Служба по вписванията - Лом под
вх. per. № 2908, акт. №67, том 5, дело № 763/2014г., се констатира правото на собственост
на 1/72 ид.ч. от процесните два
имота на ЕТ „Марио Асенов - Юлстрейд - Ю.К.", в който акт е посочено, че се
издава на основание цитирания договор за
продажба на наследство.
Чрез покупко - продажба, обективирана в Нотариален акт № 149, том 9, per. №
7467, дело № 1112 от 20.07.2016г. на
нотариус Станислав Станчев с район на действие ЛРС, вписан в НК под N° 577,
който акт е вписан в Служба по вписванията - Лом под вх. per. № 4510, акт №
101, том 9, дело № 1680/2016г., продава на ЕТ „МАРИО АСЕНОВ-ЮЛСТРЕЙД-Ю.К.“ 1/24 ид.ч. от наследствените две ниви.
С Договор за
продажба на търговско предприятие по
чл. 15, ал. 1 от ТЗ с вх.рег.№ 8358, том VІ, акт № 111/03.10.2016г. на нотариус Алинка Паралюзова с per. № 578 при НК, с
район на действие PC- Монтана, ЕТ „МАРИО АСЕНОВ-ЮЛСТРЕЙД-Ю.К.“ е прехвърлил
търговското си предприятие на „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения.
Чрез покупко - продажба, обективирана в Нотариален акт № 86, том 5, per. №
2660, дело N° 352 от 28.03.2017г.,
вписан в Служба по вписванията - Лом под вх. per. № 2436, акт. № 9, том 4, дело
№ 504/2017г., и Н. (наследници
на общия наследодател ) прехвърлят правото на собственост върху 2/90 ид.ч. от двата наследствени имота на „ЮЛСТРЕЙД“
ЕООД.
С констативен нотариален акт № 89, том 5, per. № 2672, дело № 355 от 28.03.2017г. на нотариус Станислав Станчев, с район на действие
ЛРС, с рег.№ 577 от РНК, вписан в Служба по вписванията- Лом под вх. per. № 2440, акт. № 12, том 4,
дело № 507/2017г., на „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД е
признато правото на собственост върху 1/81 ид.ч. от процесните два имота.
Видно от съдържанието на този нотариален акт същият е издаден на основание два
договора за продажба на наследство – Договор
за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД, вписан под дв.вх.№
1285/14.02.2017г., акт № 139, т.4 на СлВп- Лом /л.225/ и Договор за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД,
вписан под дв.вх.№ 1286/14.02.2017г.,
акт № 140, т.4 на СлВп- Лом /л.226/.
Първият от договорите е сключен между П. - продавач,
в качеството му на наследник на и
П., и „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД като купувач.
Вторият от тях е сключен между Ю. –
продавач, в качеството му на наследник на Г и „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД като купувач. Тези
договора са приложени към нотариалното дело, представено от нотариус Станислав
Станчев. Приложено е в нотариалното дело /л.233/ удостоверение за наследници на
с ЕГН **********, починала на 23.01.1991
г., като от него е видно, че същата има
наследници с имена П. и Ю. .
Чрез покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 195, том 20, per. N°
12470, дело № 1996 от 28.12.2018г.,
вписан в Служба по вписванията - Лом под вх. per. № 7925, акт. № 12, том 17,
дело N° 3088/2018г., продава на
„ЮЛСТРЕЙД" ЕООД 5/486 ид.ч. от
процесните ниви.
Съдът
приема от правна страна следното:
, роден на *** г. е починал на 17.01.1960г. и е оставил
наследници, както са описани по-горе.
От изложеното е видно, че праводателят
на ищеца „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД - ЕТ „МАРИО АСЕНОВ-ЮЛСТРЕЙД-Ю.К.“, а
впоследствие и самият ищец, е купувал наследствени права с договори по чл. 212 ЗЗД и идеални части от недвижимите имоти с договори за покупко-продажба,
сключени с наследници от коляното на сина на общия наследодател – , , , Н. и . Извършвани
са и сделки за придобиване на идеални части от имотите с наследниците на – син на общия наследодател, чиято съпруга е ,
за която е приложено отделно удостоверение за наследници на л. 233- 237 – Ю. и П..
Обемът от
правото на собственост, който ищецът е придобил чрез правни сделки, сключени с
наследници от коляното на , е както следва:
– син на общия наследодател, след смъртта на баща си , е
наследил 1/6 ид.ч. от наследството. Н е починал на 26.03.1967 г., оставил наследници: съпруга и трима сина – , и В, като всеки от тях е наследил по 1/24
ид.ч. от общото наследство. След смъртта на съпругата М а нейното наследство е
преминало в патримониума на тримата й
сина – , и В, т.е. нейната 1/24,
разделена на три – по 1/72 на всеки от синовете й. Т.е. , и В са станали собственици всеки от тях на по:
1/24 + 1/72, равно на 4/72 ид.ч., т.е. всеки
от тях - на по 1/18 ид. част.
, починал на
29.09.1969 г., е притежавал 1/6 ид.
част от общото наследство, като той е наследен от своята съпруга и от своите братя и сестри. Тъй като бракът на с е с времетраене над 10 години /от 1941 г. до
смъртта на 1969 г./, то на основание чл.
9, ал. 2 ЗН тя е наследила 2/3 от наследството на . 1/3 ид.част от неговото наследство остава за неговите братя и сестри: , , , и .
Т.е. 1/3 ид.ч. от 1/6 ид.ч., равняващо
се на 1/18 ид.част се разпределя между петте колена на неговите братя и
сестри. На коляното на се полага 1/90 ид.част, а също и на самата - 1/90
ид.ч., която е била жива и е наследила
своя брат .
– дъщеря на общия наследодател , починала 24.12.1990 г., не е оставила низходящи, нито възходящи. Същата е наследила
от общия наследодател 1/6 ид. част. Наследила е от брат си още 1/90 ид.ч., както се посочи по-горе. Т.е.
към датата на смъртта си е притежавала
общо 8/45 ид.части /1/6 ид.ч.+1/90 ид.ч./. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН когато починалият е
оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Нейните
8/45 ид. части от общото наследство се разделят поравно, по 2/45 ид.ч. на всяко от четирите колена, произхождащи от
нейните братя и сестри – , , , , без коляното на брат й , починал през 1969 г.,
т.е. преди сестра си , който е оставил само преживяла съпруга. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди
наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци, а
съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗН наследяването в тези случаи става по коляно. Т.е.
на коляното, произхождащо от брат й , е оставила в наследство 2/45 ид. част.
Или общо
коляното на е наследило – 1/6 ид.част от общия
наследодател , 1/90 ид.част от брата и 2/45 ид.ч. от сестрата , или общо 2/9 ид.ч.
от цялото наследство. Вътре в това
коляно тези 2/9 ид.ч. се поделят от синовете и внуците на , който не е бил жив, когато сестра му е починала /чл.10, ал.2 ЗН/. Това са: дъщерята
и сина на – и , синовете
на – А и Л и сина на – Н. Н. От наследниците на неговата преживяла съпруга М не получава дял
от наследството, оставено от и , тъй като заместването става само от деца и
внуци съгл. чл. 10, ал.2 ЗН. Тя получава наследство, оставено от съпруга й , но
не и от неговите братя й сестри, но като краен резултат М оставя наследници
синовете си , и В. В този смисъл няма
пречка общо сумираните 2/9 ид.части да се разделят на три дяла – на
наследниците на , и В. Не е необходимо
да се изчислява първо поотделно и дела
на съпругата М, тъй като след нейната смърт нейният дял се връща към
наследството на синовете им. Същото се отнася и за съпругата на – . Ето защо тези 2/9 ид.ч. се поделят на три дяла
между , и , като на коляното на се полагат 2/27 ид.ч. Дъщерята на и
синът му получават поравно – по 1/27 ид.ч. за всеки. е прехвърлила на ищеца тези свои
права от общото наследство - 1/27 ид.част, защото именно такъв обем е наследила.
също е притежавал 1/27 ид.ч. и неговите
наследници са наследили всеки от тях по 1/108 ид.ч., а именно: – съпруга,
Н. – син, – дъщеря и – дъщеря, като те са прехвърлили толкова права
общо на ищеца - 1/27 ид.ч. Следователно ищецът, придобивайки права само от коляното
на , е станал собственик общо на 2/27 ид.ч. от правото на собственост върху
процесните имоти.
Видно от горепосочените изчисления, с Договор за продажба на наследство по чл.
212 ЗЗД ЕТ „МАРИО АСЕНОВ-ЮЛСТРЕЙД-Ю.К.“ е
придобил от оставеното й от
наследодателите а и наследство като съвкупност от права и
задължения. Същата е притежавала 1/108 ид.части от наследството на общия
наследодател . Следователно е могла да продаде именно такава идеална част. С Констативен нотариален
акт № 186, том 8, per. № 3760, дело № 536 от 29.04.2014г. на нотариус Станислав
Станчев с район на действие ЛРС, вписан в НК под № 577, вписан в Служба по
вписванията Лом под вх. per. № 2908, акт. №67, том 5, дело № 763/2014г., се
констатира право на собственост на 1/72 ид.ч. от описаните по-горе ниви на ЕТ
„Марио Асенов - Юлстрейд - Ю.К.", в който акт е посочено, че се издава на
основание представен цитирания договор за продажба на наследство. Същият не се ползва с материална
доказателствена сила досежно обема на правото на собственост, като
констатацията на нотариуса не обвързва съда.
Чрез покупко - продажбата, обективирана в нотариален
акт № 149, том 9, per. № 7467, дело № 1112 от 20.07.2016г. на нотариус
Станислав Станчев с район на действие ЛРС и вписан в НК под N° 577, вписан в
Служба по вписванията - Лом под вх. per. № 4510, акт № 101, том 9, дело №
1680/2016г., продава на ЕТ „МАРИО АСЕНОВ-ЮЛСТРЕЙД-Ю.К.“ 1/24
ид.ч. от наследствените имоти. Същата е притежавала от правото на собственост
върху наследствените имоти 1/27 ид.ч. и следователно е прехвърлила право на
собственост именно в този обем, но не и повече права, отколкото притежава.
На 03.10.2016 г. ЕТ „МАРИО АСЕНОВ-ЮЛСТРЕЙД-Ю.К.“ е прехвърлило търговското предприятие на „ЮЛСТРЕЙД“
ЕООД, като всички права и задължения са преминали в патримониума на ищеца,
включително и придобитото до тази дата от ЕТ право на собственост върху
процесните имоти.
Чрез Покупко - продажба, обективирана в нотариален акт
№ 86, том 5, per. № 2660, дело N° 352 от 28.03.2017г., вписан в Служба по
вписванията - Лом под вх. per. № 2436,
акт. № 9, том 4, дело № 504/2017г., и Н.
(наследници на общия наследодател , б.ж.
на с. Златия) продават своите 2/90 ид.ч. на „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД. Същите са
притежавали обаче по 1/108 ид.ч. всеки от тях, или общо 2/108 ид.ч. и
следователно са прехвърлили в този обем право на собственост върху имотите.
С констативен нотариален акт № 89, том 5, per. № 2672,
дело № 355 от 28.03.2017г. на нотариус Станислав Станчев, с район на действие
ЛРС, с рег.№ 577 от РНК, вписан в Служба по вписванията- Лом под вх. per. № 2440, акт. № 12, том 4,
дело № 507/2017г., на „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД е
признато правото на собственост върху 1/81 ид.ч. от процесните два
имота. Видно от съдържанието на този нотариален акт същият е издаден на
основание два договора за продажба на наследство – Договор за продажба на
наследствени права по чл. 212 от ЗЗД, вписан под дв.вх.№ 1285/14.02.2017г., акт
№ 139, т.4 на СлВп- Лом /л.225/ и Договор за продажба на наследствени права по
чл. 212 от ЗЗД, вписан под дв.вх.№
1286/14.02.2017г., акт № 140, т.4 на СлВп- Лом /л.226/. Първият от договорите е сключен между П. - продавач,
в качеството му на наследник на и
П., и „ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД като купувач.
Вторият от тях е сключен между Ю. –
продавач, в качеството му на наследник на , и
„ЮЛСТРЕЙД“ ЕООД като купувач. Приложено е /л.233/ удостоверение за
наследници на , съпругата на /син на
общия наследодател/, починала на 23.01.1991 г. От него е видно, че П. и Ю. са наследници на същата. Следователно цитираните договори за продажба
на наследство № 1285 и № 1286 на Сл.Вп. - Лом прехвърлят следните права от
наследството на общия наследодател и ищецът е придобил права върху процесните
имоти въз основа на тези договори по чл. 212 ЗЗД, в размер, съобразно изложеното по-долу:
Съгласно чл. 9а ЗН когато към открито наследство се
възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в
трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на
тях селскостопански организации, наследници на последващ съпруг не наследяват,
ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с
наследодателя няма родени или осиновени деца. Съгласно ТР № 1 от 04.11.1998 г.
по гр.дело № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС
"последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който е сключил
брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването
им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Бракът,
сключен между /син на общия
наследодател/ и е сключен на 04.03.1941
г., т.е. преди одържавяването на земеделските земи, извършено в периода от
09.09.1944 г. до 1989 г., като в този смисъл не се явява последващ съпруг по смисъл на чл.9а от ЗН.. Следователно нейните
наследници наследяват оставеното наследство от съпруга й . Тъй като бракът й с е с времетраене над 10 години /от 1941 г. до
смъртта на през 1969 г./, то на
основание чл. 9, ал. 2 ЗН тя е наследила 2/3 от наследството на съпруга си. е притежавал 1/6 ид.ч. от общото наследство.
Същият не е наследил сестра си , тъй като е починал преди нея и той няма деца и
внуци. Т.е. неговата съпруга Петруна е наследила 2/3х1/6 ид.ч., т.е. 1/9 ид. част от общото наследство. Тази 1/9 ид.ч. се
дели на 6-те колена на нейните братя и сестри, т.е. по 1/54 ид.част за всяко
коляно. В коляното на С Ф Ч, оставила
две дъщери – М и ия, като съпругът М не наследява на осн. чл. 10, ал. 2 ЗН, тази 1/54 ид.ч. се поделя на две - по 1/108 ид.ч. Т.е. П.,
единствен син на М, е наследил 1/108
ид.част от наследството. В коляното на Е Ф а наследодателката е била наследена от децата на Е – М, Р и И , без съпругът й съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН. Тази 1/54 ид. част се дели на три –
по 1/162 ид.ч. за М, И и Р. А И , след
своята смърт през 2015 г., е оставил на
петте си деца – Е, Ю. , С, И, Д и на съпругата си С поравно - по 1/972 ид.ч. Т.е. Ю. е наследил 1/972 идеална част от наследството на
общия наследодател . Вследствие на изложеното общо двамата прехвърлители П. и Ю. , сборувано са прехвърлили 1/108 + 1/972, равно на 10/972 ид.ч. /последното равно на
5/486 ид.ч./, което е по-малко от 1/81 ид. част /равна на 10/810/ В този
смисъл констатираният обем от правото на собственост 1/81 /равно на 10/810/ в
КНА от 28.03.2017 г. не отговаря на действително притежавания обем права на
ищеца, който е по-малък, а именно 10/972
ид.ч.
Чрез Покупко - продажба, обективирана в нотариален акт
№ 195, том 20, per. N° 12470, дело № 1996 от 28.12.2018г., вписан в Служба по
вписванията Лом под вх. per. № 7925, акт. № 12, том 17, дело N° 3088/2018г., продава на „ЮЛСТРЕЙД" ЕООД своите 5/486
ид.ч. от процесните имоти. С Н е притежавала 1/108 ид.части от наследството на ,
като е могла да прехвърли именно този обем от права.
Нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото
с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В случая изброените
констативни нотариални актове не обвързват съда досежно преценката на правото
на собственост, притежавано от ищеца. По въпроса допустимо ли е съдът да отмени
констативен нотариален акт за право на собственост на ищеца при отхвърляне на
предявения от него ревандикационен иск и при липсата на предявен насрещен иск
за собственост от ответника ВКС се е произнесъл отрицателно в решение № 49 от
18.05.2018 г. по гр.д.№1957/2017 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС. Следователно
констативните нотариални актове, посочени по-горе, с които на ищеца е признато
правото на собственост върху имотите в по-голям обем, отколкото е притежавал,
не следва да се отменят служебно.
Доказателства за притежаван по-голям обем от правото
на собственост върху имотите на сочените придобивни основания ищецът не е
представил. С оглед оспорване на обема на правото на собственост върху имотите,
притежаван от праводателите на ищеца,
сторено от ответника ЕТ „АГРО- СВЕТОЗАР Д.“, както и оспорването на
нотариалните актове, представени от ищеца, съдът е указал доказателствената
тежест за ищеца, а именно, че следва да докаже правото си на собственост в
обема, в който твърди, че го притежава. Ищецът, придобивайки права само от
коляното на , е станал собственик общо на 2/27 ид.ч. от правото на собственост
върху процесните имоти. От коляното на ,
чрез наследниците на - П. и Ю. , ищецът общо е придобил 10/972 ид.ч. от
имотите. Сборувано 2/27 ид.ч. плюс
10/972 ид.ч. се равнява на 82/972 ид.ч., същевременно равно на 41/486 ид. части
и равно на 205/2430 ид. части, съставляващо 8,436 % от правото на собственост
върху имотите. Поради изложеното искът по чл. 108 ЗС в
установителната му част следва да бъде уважен до размер от 41/486 ид.ч., равняващо се на 205/2430 ид.ч.,
от правото на собственост върху процесните имоти, като над този размер до
претендирания размер от 379/2430 ид.ч. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск,
следва да са налице трите изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки:
ищецът да е собственик на имота, последният да се държи или владее от ответника
и същият да държи или владее имота без правно основание. В осъдителната му част
по иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът владее или
държи имотите без основание. Държането на имотите не се оспорва от ответника ЕТ
„АГРО - С.Д.", а и се доказва от приложения аренден договор и анекс, както
и от извадка от регистъра за ползването на имоти по чл. 72, ал. 7 ППЗСПЗЗ на
ОСЗ – Вълчедръм, приложена на л. 179. Имотите, в тяхната цялост, са в държане на ответника, като при преценката
дали може да уважи иска в осъдителната част, съдът следва да съобрази дали
ответникът има противопоставимо на ищеца право да ползва процесните две ниви.
Имотите се държат от ответника въз основа на Договор за
аренда, вписан в Служба по вписванията- Лом под вх. per. № 3486, акт. № 131,
том 8/23.05.2014г., сключен е за срок от 5 стопански години, считано от
стопанската 2017/2018г. до 2021/2022г., който срок е изтекъл в края на
стопанската 2021/2022 г., т.е. на 01.10.2022 г. съгласно § 2, т.3 ДР на ЗАЗ. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Ето защо към датата на приключване на съдебното
дирене /11.10.2022 г./ срокът на арендния договор е изтекъл, поради което
същият не съставлява валидно правно основание за държане на имотите от
ответника.
По сключения между Л.М. като арендодател и ЕТ „АГРО – С.Д.“
като арендатор Анекс към договора, вписан в Службата под вх. per. № 1727, акт.
№ 41, том 5/12.03.2018г., с който срокът на цитирания аренден договор е удължен
с още 6 години до стопанската 2027/2028г., арендодателят М. се явява
съсобственик с по-малко от 50% в съсобствеността към момента на сключване на
анекса. Това е така, защото Л.М. произхожда от
коляното на – дъщеря на общия наследодател , починала на
18.01.1992 г. Цялото коляно на Г е придобило първоначално 1/6 ид.част от общия
наследодател , после 1/90 ид.част от брата и
накрая 2/45 ид. ч. от сестрата , или общо 2/9 ид.ч. от цялото наследство. Тези
2/9 се поделят на четирите нейни деца – В М., Р Ч, П и /заместен от дъщеря си - / - по 1/18 ид.част. Л.М., единствен син на дъщеря й М., е наследил именно такава ид.част – 1/18,
т.е. 5,55 % от общото наследство. Следователно Л.М. е притежавал по-малко от 50 процента от наследствените
права. По приложението на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/ ВКС се е произнесъл с ТР 2/2017 г. на ОСГТК, в което е
прието, че ЗАЗ създава режим на специално регулиране на договорите за аренда
във връзка със спецификата на обекта на ползването, а в решение № 12 от
1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о. е прието, че договор за
аренда може да бъде сключен само от собственик, респ. съсобственици, които
притежават повече от 50 % от общия земеделски имот. Договорът за аренда,
сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски
имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици. В този смисъл и анексът
към арендния договор, приравнен по своята същност на нов аренден договор, е
непротивопоставим на ищеца, тъй като не е сключен със съсобственик, притежаващ
повече от 50 % от имотите. Поради това същият не съставлява валидно правно
основание за държане на имотите от ответника.
Ответникът ЕТ „АГРО – СВЕТОЗАР Д.“ твърди, че ищецът,
получавайки рента за притежаваните идеални части, мълчаливо е приел арендния договор и анекса.
В съдебно заседание от 18.05.22 г. е предоставена възможност /л.190/ за
представяне на такива доказателства, но такива не бяха представени.
Въз основа на изложеното в смисъл, че договорът за
аренда и анексът към арендния договор са непротивопоставими на ищеца,
ответникът ЕТ „АГРО- С.Д.“ държи имотите, без да е налице валидно правно основание за това. Съгласно ТР № 3/2020 от 05.01.2022г. по тълкувателно дело №3/2020г. на
ВКС при предявен ревандикационен иск, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване на владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа
власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на
ищеца. Дори когато съсобствеността е различна по размер, правата на отделните
съсобственици са еднакви по своята същност. Всеки съсобственик притежава, макар
и в обем на припадащата му се идеална част, всяко една от трите правомощия,
които дава вещното право на собственост- владение, ползване и разпореждане с
вещта. В мотивите на това решение на ВКС се посочва още, че интерес от иск по
чл.108 ЗС е налице, когато ответникът упражнява фактическата власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца да упражнява фактическата власт съобразно
правата му. Следователно ответникът
следва да бъде осъден да предаде владението върху 205/2430 ид ч. от процесните
имоти, на които ид.части ищецът е
собственик, а за останалата част над този размер до претендирания размер от 379/2430 ид.ч.
осъдителната претенция следва да бъде отхвърлена.
По иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е при
условията на главно и пълно доказване да установи пороците на сделката, водещи
до нищожност на анекса към арендния договор, изразяващи се според заявеното в
исковата молба - нарушаване на закона -липса
на валидно изразена воля за сключване на същия от мнозинството собственици на
процесните имоти в нарушение на чл.3, ал. 4 от ЗАЗ.
ЕТ „АГРО - С.Д.", като арендатор, е сключил
Договора за аренда, вписан в Служба по вписванията- Лом под вх. per. № 3486,
акт. № 131, том 8/23.05.2014г., с починалия ответник Л. Петров М. (наследник на
, б.ж. на с. Златия, обл. Монтана) - арендодател, за процесните два имота, като М., според ищеца, притежава
собствеността върху 1/20 ид.ч. от поземлените имоти. Договорът за аренда е сключен за срок от 5
стопански години, считано от стопанската 2017/2018г. до 2021/2022г. С Анекс към
този договор, вписан в Службата под вх. per. № 1727, акт. № 41, том
5/12.03.2018г., срокът на договора е
удължен с още 6 години – от стопанската 2022/2023 г. до стопанската 2027/2028г.
Иска се прогласяване нищожността поради противоречие с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 3, ал. 4 ЗАЗ на Анекс към договор за аренда, вписан в
Службата под вх. per. № 1727, акт. № 41, том 5/12.03.2018 г. Съгласно
чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ договор за аренда, както и споразумение за неговото
изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на
земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици,
притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот.
Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В
тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30,
ал. 3 от Закона за собствеността. Изменението на ЗАЗ в земеделието, с което се
въвежда изискването договорът да бъде сключен от лице, чиято собственост е
повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено
от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто
идеални части от съсобствения имот, е въведено в изменението на ДВ бр.13 от
07.02.2017 г. Към датата на сключване на процесния анекс /приема се датата на
нотариалната заверка- 13.02.2018г./, е
било налице такова законово ограничение. Както се посочи по-горе, Л.М. е наследил 1/18 ид.част от имотите, т.е.
5,55 %. Следователно Л.М. не е
притежавал 50 на сто от тях и сключването на анекса с лице, притежаващо по- малко по обем
права, е в нарушение на цитираната разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, въвеждаща
формални изисквания към арендния договор, какъвто съставлява и самият анекс по
същността си – нов аренден договор. А
съобразно чл. 26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона
или го заобикалят – в случая анексът противоречи на цитираната разпоредба на
ЗАЗ, чл. 3, ал. 4, поради което е
нищожен.
Ответникът ЕТ „АГРО- С.Д.“ сочи, че ако арендодателят Л. П М. притежава 25% от земеделските имоти, следва да се приема, че сключеният анекс се конвертира в договор
за наем за 3 /три/ стопанки години, считано от стопанската 2022/2023г. Това
твърдение не се споделя от съда. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС общата вещ се
използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ. Договорът за наем, също като арендния, съставлява сделка на управление, а в случая М.
не притежава повече от половината от правото на собственост върху имотите. Не
притежава дори и 25 %, а едва 5,55 %.
По отношение на разноските:
Ищецът е сторил разноски,
както следва: 163,30 за държавна такса, 25 лв. за съдебни удостоверения, 1460
за адв.възнаграждение, допълнителен адв. хонорар 370,00 лв. и държавна такса за
увеличение на иска 167,35 лв. Допълнителния адвокатски хонорар и държавната
такса за увеличение на иска са сторени не във връзка с приетите и разгледани
искове, поради което не следва да се вземат предвид. Ето защо общо признатите
разноски са в размер на 1648,30 лв. Искът по чл. 108 ЗС е уважен в размер от 54 %. Искът по чл. 26 ЗЗД е уважен изцяло. С оглед на това съдът приема, че половината от общо
зачетените разноски – 824,15 лв., са относими към иска по чл. 26 ЗЗД и се
дължат изцяло в този размер. Останалата половина от тях са направени по иска по чл. 108 ЗС и от тях се дължат
445,04 лв. /54%/. Или общо на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, се дължат
разноски 1269,19 лева.
Ответникът ЕТ „АГРО С.Д.“ е
сторил разноски за 700,00 лв. за
адв.възнаграждение, платено от ответника на адв. Г.. Същият е поискал присъждане на
разноски /л.56/. Явява се процесуалният
представител адв. Г. в едно о.с.з. /л.118/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК му
се дължат такива, както следва: в размер
от 46 % съобразно отхвърлената част от иска по чл. 108 ЗС. Приемайки, че тези 700 лева са платени
поравно, по 350 лв. за всеки от двата иска, то от 350 лв. се дължат 161 лв. по иска с правно основание чл. 108 ЗС.
След извършена компенсация ЕТ
„АГРО С.Д.“ следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1108,19 лв.
Наследниците на ответника М.
не са претендирали разноски и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „АГРО - С.Д.", с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: , представлявано от С.И.Д., че „ЮЛСТРЕЙД"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от Ю.М.К.,
е собственик на 205/2430 ид.части от
следните недвижими имоти– земеделска земя, находящи се в землището на с.
Златия, обл. Монтана: Поземлен имот с идентификатор № 31053.47.5 съгласно КККР, одобрени със Заповед
РД-18-170/23.01.2018г.на Изпълнителния директор на АГКК, в землището на с.
Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, с площ от 53583 кв.м, трета категория
земя, в местността „Лев геран /47/", с трайно предназначение на
територията -земеделска, начин на трайно ползване - нива, с номер по предходен
план 047005, при съседи с № 31053.47.341, 31053.47.10, 31053.47.7, 31053.47.11,
31053.31.331, 31053.47.4 и Поземлен имот с идентификатор № 31053.926.33 съгласно КККР, одобрени със Заповед
РД-18-170/23.01.2018г.на Изпълнителния директор на АГКК, в землището на с.
Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, с площ от 3081 кв.м, четвърта категория
земя, в местността „Кавлака /126Б/", с трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, с номер по предходен
план 926033, при съседи с № 31053.926.32, 31053.926.10, 31053.926.9,
31053.926.8, 31053.926.7, 31053.926.34, 31053.159.400 и ОСЪЖДА ЕТ „АГРО - С.Д.", с ЕИК *********, да предаде на
„ЮЛСТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК *********,
владението върху 205/2430 ид.ч.
от тези недвижими имоти, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮЛСТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК *********, против
ЕТ „АГРО - С.Д.", с ЕИК *********,
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на идеални части от същите недвижими
имоти и за осъждане на ответника да предаде владението върху тези имоти за размера над 205/2430 ид.части до претендирания размер от 379/2430 ид.части, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА за установено между страните: ищеца
„ЮЛСТРЕЙД" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,
представлявано от Ю.М.К. и ответниците ЕТ „АГРО - С.Д.", с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:, представлявано от С.И.Д., и наследниците на ответника Л.П.М., с ЕГН ********** - М.С.Д.
– М. с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Л.П. с ЕГН ********** с адрес: *** и Е.Л.П.
с ЕГН ********** с адрес: ***, че Анекс
към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията - Лом
под вх. per. № 1727, акт. № 41, том 5/12.03.2018г., сключен между Л.П.М., с ЕГН
********** и ЕТ „АГРО - С.Д.", с
ЕИК *********, Е НИЩОЖЕН поради противоречие със закона на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 3, ал. 4 ЗАЗ.
ОСЪЖДА ЕТ „АГРО - С.Д.", с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: , представлявано от С.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „ЮЛСТРЕЙД"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от Ю.М.К.,
деловодни разноски по компенсация в
размер на 1108,19 лв. /хиляда сто и осем лева и деветнадесет стотинки/.
На осн.
чл.115, ал.2 от ЗС ПРЕДОСТАВЯ на ищеца 6-месечен срок, считано от влизане на
настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията при
районен съд – Лом. След изтичането на
този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: