№ 57
гр. Айтос, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100837 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез адв. М.
В. от Адвокатска колегия – ***, срещу Н. Ш. А. за заплащане на сумата от
2999 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца на
07.01.2022 г. в полза на Ю. А. Ю. застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между
ищеца и ответника, за настъпило на 29.06.2020 г., около 21:40 ч., на път № 208
III кл., км. 63, пътнотранспортно произшествие, причинено от ответника,
който управлявал автомобила си с марка „Опел“, рег. № А9313КТ под
въздействие на алкохол и нарушил правилата за движение по пътищата, като
навлязъл в летната за насрещно движение, в резултат на което се блъснал в
насрещно движещия се автомобил с марка „Мерцедес“, рег. № А6074МХ,
собственост на Ю. А. Ю., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2024 г., до
окончателното изплащане.
Подаден е отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Р. Н. от
Адвокатска колегия – ***.
Исковата молба и отговора са редовни и допустими, поради което следва
да бъдат разгледани по същество.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.01.2022 г. е изплатил 2999 лв.
на увреденото лице Ю. А. Ю. по силата на сключен договор за застраховка
1
„Гражданска отговорност“ с ответника, със срок на действие 21.12.2019 г. до
20.12.2020 г. Сочи се, че с изплащането на обезщетението ищецът е встъпил в
правата на увреденото лице. С писмо от 05.05.2022 г. ищецът поканил
ответника да заплати сумата от 2999 лв., дължима на основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 от КЗ. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2999 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.10.2024 г., до окончателното изплащане. Претендират се деловодните
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът развива съображения за
нередовност на исковата молба поради това, че не са посочени конкретните
щети по автомобила на увреденото лице. Претендира деловодните разноски.
С уточняваща молба от 11.12.2024 г., след дадени от съда указания,
ищецът е уточнил вредите по автомобила.
В открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. ответникът сочи, че искът е
недоказан по основание и размер. Счита, че застрахователят трябва да заплати
обезщетението. Моли искът да бъде отхвърлен.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
По делото не се спори, а и е видно от представената застрахователна
полица от 19.12.2019 г., че между страните е имало сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил с
марка „Опел“, рег. № А9313КТ. Застраховката е със срок на действие от
21.12.2019 г. до 20.12.2020 г.
Ответникът не оспорва твърденията, че е управлявал автомобила си след
употреба на алкохол. Не се спори и е обявено за служебно известно на съда, че
с влязло в сила споразумение по н. о. х. д. № 150/2021 г. на Районен съд –
Айтос ответникът е осъден за престъпление по чл. 343б от НК – управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред. Касае се именно за процесния случай.
Не се спори също, че ответникът е причинил пътно-транспортното
произшествие, тъй като е навлязъл в летната за насрещно движение –
2
очевидно нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е
удостоверено в двустранен констативен протокол, попълнен от полицай при
Районно управление – Руен. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, вещото лице по
която е дало заключение, че ответникът е навлязъл с автомобила си в пътната
лента за движение на другия лек автомобил, управляван от Ю. А. Ю., при
което е настъпил високенергиен удар между предната лява част на автомобила
с марка „Мерцедес“ и предната лява част на автомобила с марка „Опел“.
Вследствие на това лекият автомобил с марка „Мерцедес“ е получил
значаителни деформации по самоносещата конструкция и окачването от
лявата му страна. Получени са и увреждания по електронните управляващи
блокове на спирачната система и двигателя. Счупени са стъклата на предната
лява врата и челното стъкло. Задействали са се системите за безопасност в
купето на автомобила. Според вещото лице вредите, за които по делото са
налични и снимки, са причинени именно от удара при пътнотранспортното
произшествие.
Видно от представените документи по застрахователаната преписка, пред
ищеца е направено искане от Ю. А. Ю. да й бъде заплатено застрахователно
обезщетение за процесното ПТП. Застрахователят е извършил проучване и е
определил, че щетата е тотална, поради което е определил обезщетение в
размер на 2999 лв.
Не се спори, а и е видно от представеното платежно нареждане от
07.01.2022 г., че сумата от 2999 лв. е изплатена на Ю. А. Ю..
Вещото лице по автотехническата експертиза също е извършило оценка
на щетите по автомобила на увреденото лице. Определено е, че те са на обща
стойност 16 630 лв., а пазарната стойност на автомобила – 4874,50 лв. Вещото
лице е приело, че стойността на нанесената щета надхвърля многократно
реалната стойност на автомобила, поради което щетата следва да се определи
като тотална.
В открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. вещото лице е обяснило
защо изплатената от застрахователя сума е по-малка от тази, която е
определена като пазарна стойност на автомобила. Така е, защото автомобилът
може да се предаде за рециклиране срещу възнаграждение, в случая около
1000 лв. Тоест, реалното дължимо обезщетение е около 3874 лв.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са доказани всички
предпоставки за реализиране на правото на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ. Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите представлява право на
застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото,
респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от
3
предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на
застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право,
подобно на суброгацията по общия състав, предвиден чл. 410 КЗ. То не е част
от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при
наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба
основания. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования)
на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и
др.
Според съда са установени и всички елементи от състава на
непозволеното увреждане (противоправно поведение, вреда, причинно-
следствена връзка между поведението и вредата), от което е обусловена
отговорността на застрахователя. Не е оборена презумпцията за вина на
делинквента (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Направени
са разноски, както следва: 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 120 лв. за
държавна такса и 400 лв. за депозит за експертиза, общо 1120 лв. Поради това
следва ответникът да бъде осъден да заплати тази сума.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД Н.
Ш. А., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2999 лв., представляваща регресно вземане за
заплатено от ищеца на 07.01.2022 г. в полза на Ю. А. Ю. застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена между ищеца и ответника, за настъпило на
29.06.2020 г., около 21:40 ч., на път № 208 III кл., км. 63, пътнотранспортно
произшествие, причинено от ответника, който управлявал автомобила си с
марка „Опел“, рег. № А9313КТ под въздействие на алкохол и нарушил
правилата за движение по пътищата, като навлязъл в летната за насрещно
движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се автомобил
с марка „Мерцедес“, рег. № А6074МХ, собственост на Ю. А. Ю., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Ш. А., ЕГН **********, да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
1120 лв. – деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5