Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч,18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на
деветнадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Т. и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. №
145/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от К.А.Ф. ***
чрез пълномощник против Решение № 47/27.07.2021 г. на Троянския районен съд,
постановено по АНД № 102/2021 г.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е необосновано,
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са съображения в този
смисъл и се иска отмяна на постановения съдебен акт. Претендира се присъждане
на разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът по делото – Регионална дирекция по
горите (РДГ) Ловеч е представил възражение против подадената касационна жалба,
с което оспорва същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощник
оспорва жалбата. Поддържа изцяло представеното възражение против касационната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 180
лв.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Троянският районен съд (ТРС)
е потвърдил наказателно постановление (НП) №
47/26.02.2021 г. на Директора на РДГ Ловеч, с което на К.Ф. е наложено административно наказание глоба в
размер на петстотин лева за нарушение на чл. 213, ал.1, пр.3, т.2 от Закона за
горите (ЗГ) и е осъдил Ф. *** юрисконсултско
възнаграждерие в размер на осемдесет лева.
Районният съд е приел от фактическа страна, че
на 20.05.2020 г. Н.К.Л. и М.А.С. – горски инспектори в РДГ Ловеч малко след
13:30 часа, изпълнявайки служебните си задължения, преминали покрай
производствената база на „Макролайн“ ООД в с. Калейца, мах. „Калеешко ханче“,
където видели, че влиза товарен автомобил „Щаер“ с рег. № ********, натоварен с
иглолистна дървесина. Двамата служители на РДГ Ловеч поискали превозния билет
на автомобила, направили измервания на дървесината, при което установили, че
превозния билет № 2 114 508 205 е издаден в 05:45 часа на същата дата, с час на
тръгване 06:30 часа, а проверката била извършена около 13:38 часа. Документът
бил издаден от „Евелина- 68“ ЕООД от обект по чл. 206 от ЗГ, регистриран в ПИ с
идентификатор 43325.14.17, с. Лесидрен, област Ловеч, ул.“Ношаря“ № 17.
Горските инспектори се обадили на Ц.П.Й. от РДГ гр. Ловеч, който имал право да
проверява джипиес устройствата на отделните камиони. При проверката, която
извършил, той установил, че този курс, който горските инспектори С. и Л.
констатирали и проверили е трети пореден курс на процесния товарен автомобил за
деня. При проверката било констатирано от горския служител Ц.Й., че първият
курс е пристигнал в базата на „Макролайн“ ООД около 07:30 часа на 20.05.2020 г.
, втория – около 10:30 часа, а третия – в 13:38 часа. Горските инспектори С. и
Л. направили проверка на видеокамерите, поставени в производствената база на
„Макролайн“ ООД, при която установили, че товарния автомобил, управляван от К.Ф.
е направил три курса за деня в базата на „Макролайн“ ООД, като при първия и
втория обхвата на камерата е закриван от вещ, подобна на метла, поставена пред
самата камера по време на влизане на товарния автомобил в обекта. При третия
курс вече ясно личало влизането на камиона.
На следващия ден 21.05.2020 г. С.и Л. извършили
проверка на камерите, поставени на намиращата се в непосредствена близост до
базата на „Макролайн“ ООД фирма „Пелетс БГ“. Входовете на двете производствени
бази се намирали един срещу друг, съответно и камерите били една срещу друга.
При проверката те установили, че в установените от горския служител Й. часове в
базата на „Макролайн“ ООД влизал натоварен бял товарен автомобил „Щаер“.
Служителят Л. съставил констативни протоколи в присъствие на управителя на
„Макролайн“ ООД.
Директорът на РДГ Ловеч сезирал Районна
прокуратура Троян за случая. Образуваното досъдебно производство № 217/2020 г.
по описа на РУ Троян било прекратено с постановление на РП Троян от 22.10.2020
г., поради липса на извършено престъпление по чл. 235, ар.1, пр.5 от НК.
Постановлението е влязло в законна сила на 04.11.2020 г. На 26.02.2021 г.
Директорът на РДГ Ловеч издал атакуваното НП.
За да потвърди обжалваното НП при така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че обжалваното НП е
издадено от компетентен орган в рамките на шестмесечния срок и съдържа
реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН. В хода на производството по издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя. ТРС е посочил, че в случая не е
съставен АУАН, тъй като при констатиране на нарушението АНО е счел, че има
данни за извършване на престъпление, поради което е изпратил материалите на
компетентната районна прокуратура. Съответният прокурор от РП Троян е счел, че
има данни за извършено престъпление от общ характер и е образувал досъдебно
производство за престъпление по чл. 235, ал.1, пр.5 от НК. Проведено е
разследване, което е приключено и изпратено с мнение от разследващия орган за
липса на извършено съставомерно деяние. Прокурорът е постановил прекратяване на
наказателното производство и изпращане на материалите на Директора на РДГ Ловеч
по компетентност за реализиране на отговорност по реда на ЗАНН. При това
положение ТРС е приел, че е спазена процедурата, установена в чл. 33 и чл. 36,
ал.2 от ЗАНН.
Решаващият съд е приел, че нарушението, за което
е ангажирана административно-наказателната отговорност на Ф. е осъществено от
него от обективна и субективна страна, и доказано със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Прието е за установено, че К.Ф. е превозил
дървесина на три курса с товарен автомобил „Щаер“ с рег. № ******** на 20.05.2020 г., като само за
първия курс е имал издаден превозен билет. Той е субект на нарушението, тъй
като е шофьор на товарен автомобил, превозващ дървесина. Осъществил е от
обективна страна състава на нарушението, като е нарушил забраната да се
транспортира дървесина без превозен билет при извършените от него втори и трети
курс на 20.05.2020 г. ТРС е счел, че нарушението е осъществено и от субективна
страна. Ф. е действал виновно, като е съзнавал своите задължения при
транспортирането на дървесината, както и законовите забрани, установени в тази
връзка.
Прието е,
че не е налице маловажен случай, който да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН, а наказанието е определено в законоустановения размер при съобразяване с
тежестта на извършеното нарушение, като по този начин биха се изпълнили целите
на наказанието.
Решението е правилно.
Районният съд е събрал и анализирал относимите
за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи
отношение към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат
от касационната инстанция. Решението се основава на правилна преценка на
събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите
материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. За
да обоснове своите изводи, ТРС се е позовал на представените с
административно-наказателната преписка писмени доказателства, както и на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.К.Л. и М.А.С., които
са горски инспектори, извършили са проверката и са установили нарушението. Те
са свидетели очевидци на нарушението и затова правилно са били кредитирани
показанията им от решаващия съд. Основателно Районният съд е кредитирал показанията
на разпитания в съдебно заседание свидетел Т.К.С., който е управител на
„Макролайн“ ООД, в базата на което е закарана дървесината с извършените три
курса с камиона, управляван от нарушителят.
В чл. 213, ал.1, предл.3, т.2 от ЗГ е
регламентирана забрана за транспортиране на дървесина, непридружена с превозен
билет.
Безспорно
е доказано по делото с писмените и гласни доказателства, че К.Ф. е превозвал
дървесина с товарен автомобил на три курса на 20.05.2020 г., като е имал
издаден превозен билет само за първия курс. За
следващите два курса, които той е
направил с товарния автомобил, натоварен с дървесина до базата на „Макролайн“
ООД е нямал издаден превозен билет. По този начин е извършил нарушение на чл.
213, ал.1, предл.3, т.2 от ЗГ.
Правилен и обоснован е извода на ТРС, че извършеното
нарушение не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с
оглед събраната информация, че това не е първо нарушение от този вид за
нарушителя, както и че нарушението не се отличава от обикновените случаи на
извършване на този вид нарушения.
Касационната инстанция споделя извода на ТРС, че
размера на наложеното административно наказание глоба е правилно определен,
като са взети предвид всички обстоятелства, имащи отношение към това – тежестта
на извършеното нарушение и извършени предходни нарушения от същия вид от
нарушителят.
Касационните основания са посочени в чл.
348 от НПК. Сред тях не присъства необоснованост, поради което касационната
инстанция не дължи произнасяне по това възражение в касационната жалба.
Останалите твърдения и възражения в
касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по
делото.
При
извършената служебна проверка, касационната инстанция констатира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. То не страда от пороци, представляващи касационни
отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на производството следва да бъде уважено направеното искане на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, но не в претендирания размер, а в минимално
предвидения такъв.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр. последно
от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд
Ловеч, втори касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/27.07.2021
г. на Троянския районен съд, постановено по АНД № 102/2021 г.
ОСЪЖДА К.А.Ф. *** да заплати на Регионална
дирекция по горите Ловеч сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: