№ 84
гр. Б., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К.В.Н.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810101726 по
описа за 2024 година
С исковата молба от М. И. Т. срещу „****“ ЕООД са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК - съответно за сумите
от 1 500 лв. – главница по договор за банков кредит от 31.07.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2011 г. до окончателното изплащане на вземането;
548,14 лв. – лихва за забава за периода от 06.05.2009 г. до 01.03.2011 г.; 55,00 лв. –
държавна такса и 201,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми са
издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № **** г. по описа на РС – Б. и изпълнителен лист
от 08.03.2011 г.
Ищецът твърди, че на 31.07.2008 г. е сключил договор за кредит с „****“ ЕАД.
Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя. Образувано било изпълнително дело
при ЧСИ М.Б. с рег. № **** район на действие СГС. В рамките на изпълнителното
производство ищецът получил покана за доброволно изпълнение, проучено било
имущественото му състояние и били налагани запори. На 04.04.2013 г. „****“ ЕАД
подало молба за конституиране като взискател, която молба бил уважена. Сочи се, че
„****“ ЕАД е придобило процесните вземания по силата на договор за цесия с „****“
ЕАД. Последното действие, извършено по изпълнителното дело било подаване на
молба от взискателя на 18.05.2017 г. с посочване на банкова сметка. В заключение се
твърди, че петгодишната погасителна давност за вземанията е изтекла на 18.05.2022 г.,
тъй като не е била прекъсвана или спирана. Междувременно, на 19.03.2020 г. „****“
ЕАД сключило договор за цесия с ответното дружество „****“ ЕООД, с който
1
прехвърлило процесните вземания. На 14.04.2022 г. ЧСИ М.Б. прекратил
изпълнителното производство с постановление, влязло в сила на 06.06.2022 г., тъй като
в продължение на две години взискателят не предприемал никакви действия по
изпълнението. Въпреки това, отв. „****“ ЕООД продължил да търси вземанията от
ищеца. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи плащане на процесните суми, тъй като вземанията
са погасени по давност. Претендират се и съдебно – деловодните разноски в
настоящото производство.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Оспорва предявените искове като
неоснователни, недоказани по основание и размер. Твърди се, че процесното
изпълнително дело е образувано при действието на ППВС № **** г., поради което
давност не е текла до 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г. След
26.06.2015 г. приложение намирала т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че след определен период
не са предприемани действия по изпълнението, прекъсващи погасителната давност.
При изчисляване на изтеклия срок за погасяване на вземанията следвало да се
съобрази и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и спрените давностни
срокове до отмяната му. По същество се иска отхвърляне на исковете. Моли
разноските по делото да останат в тежест на ищеца, а в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатски
хонорар.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител
заявява, че поддържа исковете. Ответното дружество, не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По силата на Изпълнителен лист от 08.03.2011 г., издаден от Районен съд – Б.
въз основа на Заповед № 1116/02.03.2011 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № **** г. по описа на
БРС, ищецът М. И. Т. е осъден да заплати на праводателя (цедент) „****“ ЕАД
следните суми: 1 500 лв. – главница по договор за банков кредит от 31.07.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 02.03.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането; 548,14 лв. – лихва за забава за периода от 06.05.2009 г. до 01.03.2011 г.;
55,00 лв. – държавна такса и 201,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора „****“
ЕАД от 04.10.2011 г. е образувано изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №
2
**** район на действие СГС.
На 18.10.2011 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, което се
установява от известие за доставяне от същата дата (л. 53 от делото).
С връчването на запорни съобщения от 11.10.2011 г. (л. 55 – 84) до търговски
банки са наложени запори по сметки на ищеца.
С Молба вх. № **** г. по изпълнителното дело е поискано конституирането на
„****“ ЕАД като взискател. „****“ ЕАД се е легитимирало като титуляр на вземанията
по силата на цесия от 16.08.2012 г.
Със Запорно съобщение изх. № **** г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца.
С Молба вх. № **** г. на „****“ ЕАД наново е поискано налагане на запор.
С Постановление от 14.04.2022 г. на ЧСИ М.Б. с рег. № **** район на действие
СГС изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
съгласно молба на длъжника и ищец в настоящото производство от 13.04.2022 г.
Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 06.06.2022 г.
Със съобщения от 15.08.2022 г. (л. 112-137) наложените запори са вдигнати.
Съгл. Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. № **** г., на
ищеца е съобщено, че процесните задължения са цедирани от „****“ ЕАД на
ответника „****“ ЕООД с Договор за покупко-продажба на вземания от 19.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на исковете
Ответникът счита исковете за недопустими, поради липса на правен интерес,
тъй като дружеството „****“ ЕООД не водело изпълнително производство срещу
ищеца. Съдът намира възражението за недопустимост за неоснователно, тъй като
ищецът аргументира правния си интерес за водене на делото с твърдението, че
ответникът търси вземанията чрез телефонни обаждания и писма, за което прилага и
доказателства.
По същество на исковете
Предявените отрицателни установителни искове са с правна квалификация чл.
439, ал. 2 от ГПК.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в процеса: твърдените
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което са издадени съответните изпълнителни основания.
Ответникът, в условията на насрещно доказване, следва да докаже всички свои
3
възражения, включително че погасителната давност е била прекъсвана.
По реда на действащия ГПК, заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.
2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се
провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439
от ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. №
12/2010г., ІІІ ГО и решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.
Касае се за съдебно признати с влязла в сила заповед по чл. 418 във вр. с чл. 417
ГПК парични вземания, които се погасяват с общата 5 – годишна давност.
Изпълнителното производство срещу ищеца е образувано през 2011 г.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС се прие, че докато
трае изпълнителният процес относно вземане по изпълнителни дела, образувани до
26.06.2015 г., погасителна давност не тече, тъй като се прилага ППВС **** г. Според
даденото с ППВС **** год. тълкуване, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство, давност не тече.
В настоящия случай изп. д. № **** г. е образувано преди 26.06.2015 г., поради
което от образуването му на 04.10.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност се
счита, че не е текла, тъй като е приложимо ППВС **** г.
От 26.06.2015 г. влиза в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, като от тази дата за процесните вземания е започнала да тече нова 5 –
годишна давност.
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разрешен
въпросът кои действия по принудителното изпълнение прекъсват погасителната
давност за вземания и кои не. Прието е разрешението, че всяко валидно изпълнително
действие в рамките на избрания изпълнителен способ е годно да прекъсне
погасителната давност, независимо дали е инициирано от взискателя или от съдебния
изпълнител. Такива изпълнителни действия, които прекъсват давността, са: налагането
на запор, налагането на възбрана, присъединяването на кредитор, извършването на
опис, извършването на оценка, назначаването на пазач, насрочването на продан,
извършването на продан и др. С цитираното тълкувателно решение изрично е
посочено, че не спадат в обсега на изпълнителните действия, респ. не прекъсват
давността дейности, които имат обслужващ и подготвителен характер спрямо
изпълнителните действия, като например: самото образуване на изпълнително дело,
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имуществото на
4
длъжника, снабдяването с книжа, документи и справки в тази връзка, назначаването на
експертиза, извършването на разпределение, плащането по разпределението и т.н.
За процесните вземания след 26.06.2015 г. по изп. д. № **** г. са предприети
действия, с които давността отново е прекъсвана, а именно налагани са запори,
конституиран е и нов взискател. Последно запор е поискан от взискателя „****“ ЕАД
на 18.05.2017 г. На практика това е последното валидно изпълнително действие,
извършено в рамките на това изпълнително дело и прекъснало давността. Считано от
18.05.2017 г. е започнала да тече нова 5 – годишна давност.
Така започналата да тече наново от 18.05.2017 г. давност е спряла да тече за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., съгл. чл. 3 от ЗМДВИП. Въпреки временното
спиране на давностните срокове поради извънредното положение, обявено във връзка с
пандемията от „COVID -19”, 5-годишната давност все пак е изтекла през м. юли 2022
г., т. е. преди датата на подаване на исковата молба по настоящото производство.
Предвид всичко гореизложено предявените искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски в
производството има ищецът. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо
760,00 лв. (седемстотин и шестдесет лева), представляваща разноски в
производството, от които 210,00 лв. – държавни такси и 550,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 439, ал. 2 от
ГПК от М. И. Т. с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., общ. Б., ул. „****“ **** срещу
„****“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к „****“, ул.
„****“ **** че М. И. Т. с ЕГН: ********** не дължи на „****“ ЕООД с ЕИК: ****
сумите от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – главница по договор за банков
кредит от 31.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането; 548,14 лв. (петстотин четиридесет и осем
лева и четиринадесет стотинки) – лихва за забава за периода от 06.05.2009 г. до
01.03.2011 г.; 55,00 лв. (петдесет и пет лева) – държавна такса и 201,44 лв. (двеста и
5
един лева и четиридесет и четири стотинки) – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № **** г. по описа на РС – Б. и
изпълнителен лист от 08.03.2011 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ ЕООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к „****“, ул. „****“ **** да заплати на М.
И. Т. с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., общ. Б., ул. „****“ **** сумата от общо 760,00
лв. (седемстотин и шестдесет лева), представляваща разноски в производството, от
които 210,00 лв. – държавни такси и 550,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6