№ 224
гр. Враца, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500286 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 41/06.03.2025 г. по гр. д. № 1465/2024 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй е отхвърлен предявения от П. С. Б., с ЕГН **********, от гр. ***, отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че П. С. Б., не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, сумата от 1027,60 лв.
представляваща стойността на потребената и неплатена топлинна енергия и топла вода,
такса топлинно счетоводство в размер на 16,80 лева обезщетение за забавено плащане в
размер на 79,70 лева, законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 27.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, за които е издаден изпълнителен
лист от 19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 129/2015 г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително
дело № 132/2015 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на
вземанията по давност, като неоснователен и недоказан. Осъден е П. С. Б. да заплати на
"АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
1
Постъпила е въззивна жалба от ищеца П. С. Б., който обжалва решението, като
неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2015 г., издаден
по ч. гр. д. № 129/2015 г. на PC - Козлодуй и подадена на 03.06.2015 г. молба от "АЕЦ
Козлодуй” ЕАД е образувано изпълнително дело № 132/2015 г. по описа на ДСИ при
Районен съд - Козлодуй. С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на
справки, но не е посочил способ за принудително изпълнение. С молба от 17.06.2015 г.
взискателя е поискал вземането по изпълнително дело № 132/2015г. да бъде присъединено
към вземането по изп. дело № 10/2002 г. по описа на CИC при PC - Козлодуй, тъй като
страните са едни и същи. Искането е уважено от съдебния изпълнител, който с разпореждане
е присъединил делото. Вземането по гореописния изпълнителен лист било погасено но
давност. Молбата за образуване на изпълнително дело била нередовна и не можела да
прекъсне давността, тъй като с нея не били посочени изпълнителни действия. Молбата за
присъединяване на изпълнителното дело № 132/2015г. към изпълнително дело №10/2002 г.
по описа на СИС при PC - Козлодуй не прекъсвала давността, тъй като това не било
същинско изпълнително действие, а административно такова. В т. 10 на ТР № 2/2015 г. сред
изрично изброените изпълнителни действия прекъсващи давността в изпълнителното
производство било посочено „присъединяването на кредитора”, но в случая налице било
присъединяване на изпълнителни дела между същите страни, а не присъединяване на
кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Неправилен бил извода на съда, че след
присъединяване на изпълнителното дело, всички молби по изп. дело № 10/2002 г. и
извършени действия по предходното дело прекъсвали давността и за процесното вземане.
Всички изброени в решението молби и действия, с които съда приел, че е прекъсната
давността за процесното вземане, били подадени след настъпилото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, прекратяване на производството по изпълнително дело № 10/2002 г.. Същото било
образувано на 15.01.2002 г., като първите валидни изпълнителни действия били предприети
на 21.05.2003 г., когато било поискано извършване на опис на движими вещи. Впоследствие,
на 06.06.2003 г., 11.06.2003 г. и 07.07.2003 г. длъжника направил три доброволни вноски, с
които погасил част от задължението. След тази дата не били извършвани други плащания, а
взискателя в продължение на повече от 10 години не посочвал принудителни способи и не
предприемал действия, като следващото изпълнителното действие било извършено на
25.09.2013 г., когато било поискано извършването на опис на движими вещи. Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят в
продължение на две години не поиска извършването на действия. Срокът е преклузивен, а
прекратяването настъпва по силата на закона. По изп. дело № 10/2002 г. не били
предприемани изпълнителни действия в периода от 07.07.2003 г. до 25.09.2013 г., поради
което на 07.07.2005 г. настъпило прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело
№ 10/2002 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй. Неотносими били подадени след
07.07.2005 г. молби по изп. дело 10/2002 г., с които било поискано извършване на действия,
тъй като са поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване на
изпълнителното производство. Същите били без правно значение и непротивопоставими на
длъжника, като не съставлявали годно действие за принудително изпълнение по смисъла на
2
чл. 116, б."в“ от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността. Молбите били подадени
по едно прекратено по силата на закона изпълнително производство, поради което не били
годни да прекъснат давността и по отношение на присъединените изпълнителни дела,
включително вземането по процесния изпълнителен лист. Неправилно било становището на
съдебния състав, който се позовавал на ТР № 3/2020 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ВКС, тъй
като тълкуваният акт можел да бъде само закон. Тълкувателният акт имал специфична цел -
да разкрие смисъла, който органът, приел тълкувания акт, е вложил в него. Следователно с
него се цели да бъде пояснен тълкувания акт, така че съдържащото се в него правило за
поведение да не буди съмнение у своите адресати. Тълкуването от ОСГТК на ВКС не е
дейност по създаване на ново правило, поради което съдебните решения следва да бъдат
основани само на разпоредбите на закона. По отношение вземането по изпълнителния лист
предмет на процесния спор, започналата да тече от падежа на вземането давност прекъсната
с влизане в законна сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 129/2015 г. на КРС, като
най - късната възможна дата било издаването на изпълнителния лист 19.03.2015 г.. Това било
и последното валидно действие годно да прекъсне давността за вземането. От тази дата
започнала да тече общата погасителна давност и изтекла на 19.03.2015 г., до която дата не
били извършвани валидни изпълнителни действия за принудително изпълнение, годни да
прекъснат давността. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск, с присъждане разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна "АЕЦ
КОЗЛОДУЙ" ЕАД. В отговора въззиваемата страна заявява, че жалбата е неоснователна и
недоказана. Изложените твърдения и доводи във въззивната жалба не лежат на законова
основа, не кореспондират с приетите по делото доказателства, не са подкрепени с нови
доказателства и сами по себе си представляват въпроси по същество на делото, чието
решаване е намерило своя израз в постановеното решение. В хода на делото пред първата
инстанция по безспорен начин се доказало, че вземането на «АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД
произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и
топла вода, респ. ответното дружество се легитимирало като кредитор за процесните
вземания, като вземанията за такива услуги се явяват периодични плащания. Правилно PC-
Козлодуй отчел обстоятелството, че от момент, в който заповедта е влязла в сила, започва да
тече нова давност, която всякога е 5 години /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/. Заповедта за изпълнение
влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист
по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./. Обжалваното от ищеца
решение било правилно и законосъобразно, като при неговото постановяване решаващият
състав изцяло се съобразил с установената по делото фактическа обстановка на база
събраните многобройни писмени доказателства, респ. съобразил и константната съдебна
практика. Според Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/ 2020 г. на
ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За
вземанията, предмет на такива висящи дела, давността започнала да тече от 26.06.2015 г., от
3
когато с посочения тълкувателен акт било обявено за загубило сила ППВС №3/ 1980 г. -
следователно задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на
ППВС № 3/ 1980 г. досежно спиране течението на погасителна давност в изпълнителния
процес, следвало да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. и по висящите към
този момент изпълнителни производства. До 26.06.2015 г., респ. в случай на предхождащо
тази дата прекратяване на изпълнително дело, приложение следвало да намери
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. дело № 3/ 1980 г. на Пленума на Върховния съд,
според което по време на изпълнителното дело давност не тече. В тази връзка следва да се
отбележи и практиката на Върховния съд отпреди приемането на същото постановление,
която била все още актуална, че прекратяването на изпълнителното производство по някое
от основанията по чл. 330, ал. 1 от ГПК /сега чл. 433, ал. 1 от ГПК/ не заличава с обратна
сила действието на прекъсването на давността, както и че съгласно чл. 117 от ЗЗД от
прекъсването започва да тече нов давностен срок. В хода на делото била опровергана и
оборена основната защитна теза на ищеца, а именно, че присъединяването на изпълнително
дело с предмет процесното вземане № 132/2015 г. към преждеобразуваното между същите
страни за друго вземане изпълнително дело № 10/2002 г. е валидно изпълнително действие,
което прекъсва давността за процесното вземане. Действително според Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността
присъединяването на кредитор по чл. 456 от ГПК, но под това закона няма предвид
обединяването на изпълнителни дела между същите страни по няколко вземания, какъвто
бил настоящия случай, където кредитора е един и същ - ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а
„други кредитори на същия длъжник“, поради което неправилно ищеца се позовавал на
разпоредбата на чл. 457, ал. 2 ГПК досежно последиците от присъединяването, която в
случая била неприложима. В случая новата давност започнала да тече най-рано от
16.06.2015 г., от когато с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.. Същата била прекъсната с
предприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело № 132/ 2015 г.
/присъединено към ИД № 10/ 2002 г./, с които са поискани запори върху банковите сметки и
сейфове на ищеца, възбрана на недвижим имот в полза на взискателя, описи на движими
вещи нееднократно и т.н.. По делото било доказано от страна на ответното дружество, че за
процесното вземане по ИД № 132/ 2015 г. след присъединяване към него на вземането по ИД
№ 10/ 2002 г. Взискателят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД всяка година искал изпълнителни действия,
респ. безспорно доказано в хода на делото било, че кредитора „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД
изрично е посочвал във всички молби за поискани изпълнителни действия, че освен по ИД
№ 10/ 2002 г. се отнасят и за присъединеното към него ИД № 132/2015 г., респ. и за всички
други присъединени изпълнителни дела между същите страни за други вземания. При
съобразяване с горепосочено, предвид, че погасителната давност, след установяване на
вземането с влязла в сила заповед за изпълнение, се ползва със стабилитет и всякога е 5-
годишна, не била изтекла, нито до предприемането на действията по принудително
изпълнение по ИД № 10/2002 г. по описа на СИС при PC-Козлодуй, по време на което била
4
неколкократно прекъсвана, нито към момента на предявяване на исковата молба от страна на
ищеца. Правилно PC-Козлодуй взел предвид, че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното
производство по ИД № 132/2015 г. /присъединено към ИД № 10/2002 г./ има извършени
изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок, като последното
действие по него е молба от взискателя „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с искане за насрочване на
опис на движими вещи - собственост на ищеца и длъжник по изпълнителното дело от
09.11.2022 г.. Въз основа на гореизложеното, при поддържане и доводите на процесуалния
представител на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, изложени пред първата инстанция, иска
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В съдебното заседание въззивника, в докладвана писмена молба от процесуалния му
представител, поддържа жалбата по съображения изложени в същата.
В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения изложени в отговора.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Козлодуй ищеца П. С. Б. е предявил срещу ответника "АЕЦ
КОЗЛОДУЙ" ЕАД, иск за признаване за установено, че не дължи сумите от 1027,60 лв.,
представляваща стойността на потребената и неплатена топлинна енергия и топла вода,
такса топлинно счетоводство в размер на 16,80 лева, обезщетение за забавено плащане в
размер на 79,70 лева, законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 27.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, за които е издаден изпълнителен
лист от 19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 129/2015 г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително
дело № 132/2015 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на
вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника "АЕЦ
КОЗЛОДУЙ" ЕАД, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в
него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.
Районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумите от 1027,60 лв. представляваща
стойността на потребената и неплатена топлинна енергия и топла вода, такса топлинно
счетоводство в размер на 16,80 лева обезщетение за забавено плащане в размер на 79,70
лева, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
5
27.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски за платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по ч. гр. д. №
129/2015 г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 132/2015 г. по описа на
ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява, се от приложени по делото преписи от изпълнително дело № 10/2002 г. и
изпълнително дело № 132/2015 г., двете по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, че
съгласно издаден изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по ч. гр. дело № 129/2015 г. по
описа на Районен съд - Козлодуй, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по същото дело на Районен съд - Козлодуй, ищеца е осъден да заплати на
"АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, сумата от 1027,60 лв., представляваща стойността на
потребената и неплатена топлинна енергия и топла вода, такса топлинно счетоводство
в размер на 16,80 лева обезщетение за забавено плащане в размер на 79,70 лева,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
27.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Въз основа на този
изпълнителен лист и подадена на 03.06.2015 г. молба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е
образувано изпълнително дело № 132/2015 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй.
С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на справки за
притежаваните от длъжника движими вещи, недвижими имоти, земеделски земи,
банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен
способ. С молба от 17.06.2015 г. взискателя е поискал вземането по изпълнително дело
№ 132/2015 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, да бъде присъединено към
изпълнително дело № 10 по описа за 2002 г. на ДСИ при PC - Козлодуй, тъй като
страните са едни и същи. Искането е уважено от съдебния изпълнител, който с
разпореждане е присъединил делото в същия ден. По изпълнително дело № 10 по
описа за 2002 г. на ДСИ при PC – Козлодуй, с молба от 23.06.2017 г., от взискателя е
направено искане за запор върху банковите сметки и сейфове на ищеца. С молба от
21.09.2017 г., от взискателя е направено искане за запор върху банковите сметки и
сейфове на ищеца. С молба от 01.12.2017 г., от взискателя е направено искане за
насрочване опис на движими вещи на ищеца и такъв е насрочен от ДСИ на 13.02.2013
г.. С молба от 23.01.2018 г., ищецът моли да се спре принудителното изпълнение като
признава вземането и се задължава да внася частична месечна вноска. С молба от
29.01.2020 г., от взискателя е направено искане за насрочване опис на движими вещи
на ищеца и такъв е насрочен от ДСИ на 13.02.2013 г.. На 02.11.2020 г. е вписана
6
възбрана върху недвижим имот на ищеца. На 11.04.2021 год. от взискателя е направено
искане за насрочване опис на движими вещи на ищеца. На 09.11.2022 год. от
взискателя е направено искане за насрочване опис на движими вещи на ищеца.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
Уважаването на предявения установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК, предполага установяването от ищеца на изгодните за него твърдени в исковата
молба положителни факти, на които основава доводите си, включително, че в описаният в
исковата молба период е изтекъл предвиденият в закона срок и вземането е погасено по
давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се прекъсва по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решение,
ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило
сила.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
пък ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023
г., ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено и по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
При приложение на постановките в посочените по – горе три тълкувателни решения
на ВКС, с оглед установеното от приложените по делото преписи от изпълнително дело №
7
10/2002 г. и изпълнително дело № 132/2015 г., двете по описа на ДСИ при Районен съд -
Козлодуй, следва да се приеме, че погасителна давност не е текла докато е траел
изпълнителен процес относно процесните вземания до 26.06.2015 г. – датата на приемане на
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Приложените
по делото молби от 21.09.2017 г., за запор върху банкови сметки, от 01.12.2017 г., за
опис на движими вещи, от 29.01.2020 г., за опис на движими вещи, от 11.04.2021 год.
за опис на движими вещи, от 09.11.2022 г. за опис на движими вещи, дори и да са били
нередовни, представляват искания от кредитора за предприемане на изпълнително действие,
които са направени своевременно и дори тези от тях, по които исканото изпълнително
действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, отново прекъсват давността с искането. В посочения смисъл е съдебната
практика - Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 / 2021 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение; Определение № 50130 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 3235 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. С оглед изложеното след 26.06.2015 г.
(приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС) до 16.12.2024 г.
(предявяване на исковата молба) не е изтекла приложимата, за процесните вземания
петгодишна погасителната давност. Процесните вземания са установени по основание и
размер с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради което на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давността за тях е петгодишна – решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Поради изложените съображения, иска е неоснователен, като такава е и подадената
въззивна жалба. С оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на районния
съд, същият е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден, като на основание чл. 272 ГПК трябва да се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. Доколкото с цитираната по-горе т. 3 на Тълкувателно решение №
2 от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено и по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция, без значение за основателността на жалбата е дали
изпълнително дело № 10/2002 г. на ДСИ при РС – Козлодуй е било перимирано, при
присъъединяване на изпълнително дело № 132/2015 г. на ДСИ при Районен съд – Козлодуй,
по което първоначално са предявени в изпълнителното производство процесните вземания.
Останалите доводи в жалбата се основават на несъгласие с някои от горепосочените
постановки в практиката на ВКС, която като споделена от настоящия състав, бе детайлно
разгледана по – горе и това обосновава приемане за неоснователни на тези доводи на
въззивника.
Предвид изхода на делото ответникът по жалба има право на разноски, като съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото му се дължат направени по
делото разноски, в размер на сумата от 100,00 лева, за адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт, в какъвто размер е и заявената претенция с представения
списък на разноските. С оглед на горното и като съобрази характера на спора, който се
8
отличава със сравнително невисока фактическа и правна сложност, обема и съдържанието
на осъщественото от пълномощника процесуално представителство, съдът намира, че
посоченото по – горе възнаграждение на процесуалния представител на ответника по
жалбата е справедливо и обосновано, като съответства и на интереса по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/06.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1465/2024 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА П. С. Б., с ЕГН **********, от гр. ***, да заплати на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, сумата 100,00
лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9