№ 157
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.ОВА - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Г. В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.С......,
против Наказателно постановление №24-4058-000640/10.10.2024г. на началник група в
ОДМВР Бургас , с-р Специализирани полицейски сили Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 150 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 20.09.2024г. около 13,30 часа в гр.Бургас, по бул.“П.....“, на кръговото кръстовище
със ул.“Я....“, Г. В. Б., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Д.....“ с рег. № СВ......,
собственост на „А ....“ ЕООД, ЕИК: ..... Автомобилът се движел от бул.“П.....“ към ул.“О....“,
като навлязъл изцяло от лява пътна лента в съседна дясна пътна лента и по този начин не
пропуснал движещия се по нея лек автомобил „О....“ с рег. № А ...... МВ, като създал
опасност за движението и предпоставка за настъпване на ПТП.
Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е навлязъл в съседна за него дясна
1
пътна лента, като не е пропуснал движещият се по нея лек автомобил, с което същият е
извършил нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото НП е изпратено на СДВР София за връчване, но не е връчено на
жалбоподателя/, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН съставен от компетентен орган, вмененото нарушение и съответстващите му
правни норми са описани пълно и ясно, като поначало са описани обстоятелства, относими
към признаците на твърдяното нарушение.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда на чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
При извършена проверка се установи по безспорен начин, че от обективна и
субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Този
извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства, разпит на свидетел и
отчасти от изявленията на самия жалбоподател в съдебно заседание.
При извършване на преценка в горния смисъл БРС взе предвид на първо място, че
разпитаният по делото свидетел – Р. /актосъставител/ се явява пряк свидетел на нарушението
и гради изводите си изцяло на собствени възприятия за нарушението, доколкото същият е
пътувал в автомобила, в чиято лента за движение е навлязъл жалбоподателят с управлявания
2
от него автомобил. Този свидетел е категоричен касателно механизма на извършване на
нарушението, като изложеното от него е в пълен синхрон с описаното в АУАН и НП.
Не се събраха и каквито и да е доказателства, които да оборват горния извод на съда.
Действително, в жалбата се твърди, че нарушението не е било извършено, но в същото
време не се сочат каквито и да е доказателства в тази връзка. Нещо повече, в съдебно
заседание жалбоподателят посочи, че действително е навлязъл в съседна пътна лента, което
се дължало на отнемане на предимство от друг участник в движението. Доколкото обаче
липсват доказателства и в тази насока, съдът прие горното за защитна теза на
жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното БРС намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което и обжалваното НП следва да се потвърди.
Нарушението правилно е било съотнесено и към приложимата сакционна норма на чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, съобразно която се наказва с глоба в размер 150лв. нарушител, който
не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Наказанието е
определено именно в посоченият размер от 150лв., поради което и същото не подлежи на
изменение.
В случая в съдебно заседание беше разпитан свидетелят Р., които е направил искане
за присъждане на пътни разноски, които са изчислени и изплатени от съда в размер на
7,11лв. С оглед на изложеното и на изхода на спора, същите следва да се възложат в тежест
на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-4058-000640/10.10.2024г. на
началник група в ОДМВР Бургас, с-р Специализирани полицейски сили Бургас, с което на
жалбоподателя - Г. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.С......, за нарушение на чл.25, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА Г. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.С......, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Бургас, сумата в размер на 7,11лв. /седем
лева и единадесет стотинки/, представляваща разноски за явяване на свидетел в съдебно
заседание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4