Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Габрово, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от десети юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
Секретар: Мариела Караджова,
като разгледа материалите по адм. дело №
177 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-888 от 28.05.2020 г.,
подадена от И.И. ***, ЕГН: **********, чрез адв. В.Й.П. от САК, против Заповед
№ 03-070-РД/6 от 7.05.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ – Габрово /ОД на ДФЗ/, с искане за прогласяване на нейната
нищожност или, алтернативно, с искане за отмяната й като незаконосъобразна и изпращане на
преписката на компетентния административен орган със задължителни указания за
извършване на ново класиране и оценка по подадено от жалбоподателя заявление от
18.11.2013 г. и отпускане на финансиране по мярката „Създаване на стопанства на
млади фермери“ по „Програма за развитие на селскостопански райони“ в размер на
48 892.00 лв., като бъде определен и срок за издаване на новия административен
акт.
С оспорената
Заповед на Директор ОД на ДФЗ – Габрово, на основание чл. 20а, ал. 2-4 от ЗПЗП
и чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 9 от
3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярката „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за
развитието на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., е отказано да бъде
финансирано заявление, подадено от жалбоподателя, с ИД № на проекта:
07/112/08453 за стойност на проекта – 48 892.00 лв., УНР: 601568.
Фактическите
основания за предявяването на искането на жалбоподателя са следните:
С Решение № 44
от 25.05.2016 г. по адм. д. № 202/2015 г. по описа на АСГ, потвърдено с Решение
№ 8324 от 28.06.2016 г. на ВАС съдът е отменил сходна на процесната Заповед с №
03-070-РД/ 23.09.2015 г. на същия административен орган, с която на жалбоподателя
е било отказано финансиране по същата мярка и на основание същото заявление. С
Решението си съдът е върнал и преписката на компетентния орган за ново
разглеждане и произнасяне по същество при спазване на дадени от него
задължителни указания. Директорът на ОД на ДФЗ – Габрово не се е съобразил с
тези указания и е издал нова Заповед № 09-002-РД/53 от 19.09.2017 г., с която
отново е отказал финансиране по същото заявление. Тази Заповед е била обявена
за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК с Решение № 180 от 8.01.2018 г.
на АСГ, потвърдено с Решение № 17115 от 13.12.2019 г. на ВАС, като издадена в
противоречие с предходния влязъл в сила съдебен акт. С Решение № 180/.01.2018
г. АСГ е върнал преписката за ново произнасяне и е определил едномесечен срок
за това от влизане в сила на решението, съобразно изложените в него мотиви.
С настоящата
Заповед отново същият административен орган не се е съобразил с посочените
по-горе съдебни актове и вместо да отпусне финансирането, както е бил задължен
да стори въз основа на влезли в сила съдебни актове, той е издал процесния ИАА,
с който за трети път отказва такова плащане в нарушение на закона и на влезлите
в сила съдебни решения. Това прави нищожна същата заповед на основание чл. 177,
ал. 2 от АПК, поради което се моли за прогласяването й като такава.
Излагат се и
мотиви за нейната незаконосъобразност, в подкрепа на направеното алтернативно
искане за отмяна на процесния ИАА, а именно: Неправилно не са присъдени в полза
на жалбоподателя точки за наличие на изразено намерение за кандидатстване по
мярка 214. Също така наличието или липсата на бюджет за финансиране е
ирелевантно за спора обстоятелство, въпреки, че това е един от мотивите в
процесната Заповед, т. к. спорът в производството касае неправилното прилагане
на материално-правни разпоредби на Наредба № 9 от 3.04.2008г., уреждащи реда за
оценяване на подадените заявления. Ако процесното заявление е било оценено
законосъобразно, при отчитането на всички критерии, то то е щяло да получи
повече точки и да бъде класирано за финансиране, но поради този пропуск, по
вина на административния орган, това не е било реализирано. Липсата на средства
по мярката по отношение на жалбоподателя се дължи на незаконосъобразното му поведение,
поради което средствата за подпомагането на последния могат да се отпуснат от
държавния бюджет. Тези обстоятелства налагат извършването на ново класиране при
съблюдаване на критериите по Приложение № 1 от същата Наредба.
Изразява се
становище, че директорът на ОД на ДФЗ – Габрово очевидно не желае да се
съобрази със закона и с влезлите в сила съдебни актове, поради което същият
следва да понесе отговорността по чл. 304 от АПК, за което е направено и искане
в такава насока, но това искане е отделено от жалбата и по него е образувано
друго адм. д., гледано на друго правно основание и по друга процедура.
По делото е
постъпило писмено становище от името на директора на ОД на ДФЗ – Габрово, с
което жалбата се оспорва, но не се излагат конкретни аргументи против нея,
респективно в защита на оспорения ИАА.
В проведено
поделото о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.
Жалбата е
редовна и допустима.
Съдът извърши
проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна, като на
основание чл.168, ал.1 от АПК по отношение действителността и
законосъобразността на процесния ИАА той следи служебно за всички, посочени в
разпоредбата на чл.146 от същия нормативен акт, основания.
От фактическа
и правна страна съдът установи наличието на следната обстановка и приложимо
законодателство:
Заявлението за
подпомагане, подадено от И., е по мярка 112 - създаване на стопанства на млади
фермери. То е подадено на 18.11.2013 г. и е с идент. № 07/112/08453. Със
Заповед № 03-070-РД/44 от 9.06.2014 г. на директор ОД на ДФЗ – Габрово е отказано
финансиране по заявлението. И. е обжалвал отказа и със съдебно Решение № 58 от
21.08.2015 г. по адм. д. № 15 от 2015 г. на АСГ Заповедта е прогласена за
нищожна, като издадена от некомпетентен орган с оглед тогава действащото
законодателство, а делото е изпратено като преписка на изпълнителен директор на
ДФЗ за ново произнасяне.
С нова Заповед №
03-070-РД/33 от 23.09.2015 г. директорът на ОД на ДФЗ отново отказва
финансиране по същото заявление за подпомагане. С Решение № 44 от 25.05.2016 г.
по адм. д. № 202 от 2015 г. по описа на АСГ Заповедта е отменена и преписката е
върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези
указания се съдържат в мотивите на съдебния акт и според тях при оценяване на
предложението, подадено от И., в нарушение на материално правните разпоредби са
му определени не дължимите 50 точки, а 30 точки, което е довело до там, че
същият не е класиран на мястото, което е следвало, поради което не е получил и
съответната субсидия. Решението на АСГ е потвърдено с Решение № 8324 от
28.06.2017 г. по к. адм. д. № 8164 от 2016 г. на ВАС, четвърто отделение.
Следващата Заповед,
която ответната страна издава във връзка с така подаденото от И. заявление, е №
03-070-РД/53 от 19.09.2017 г., с която отново на заявителя е отказано
финансиране. С Решение №180 от 8.01.2018 г., постановено по адм. д. № 312 от
2017 г. по описа на АСГ същата е прогласена за нищожна на основание чл. 177,
ал. 2 от АПК, т. к. е издадена в противоречие с влезлите и посочени по-горе
съдебни актове, задължаващи административния орган да реализира определено
поведение, което той не е осъществил и с този свой ИАА. Преписката отново е
върната за ново произнасяне на административния орган в съответствие с дадените
от съда указания. С Решение № 17115 от 13.12.2019 г. на ВАС, постановено по к.
адм. д. № 3043 от 2018 г., четвърто отделение, този първоинстанционен съдебен
акт също е оставен в сила.
С настоящата Заповед
№ 03-070-РД16 от 7.05.2020 г. директорът на ОД на ДФЗ – Габрово е постановил пореден
отказ от финансиране на жалбоподателя по горепосоченото Заявление от 18.11.2013
г. В мотивационната част на процесния ИАА преразказва изложената по-горе
фактология. Посочва, че поради приключване на Програма за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. всички разплащания от страна на ДФЗ – РА са
приключили до 31.12.2015 г. и няма право да договаря подпомагане след
приключването на Програмата – т.е. след тази дата. Сключването на договор за
подпомагане на И. към настоящия момент е в противоречие с изискването на
Наредбата, което е в насока предоставяне на финансова помощ в рамките на
наличните средства по ПРСР за 2007 – 2013 г., т. к. всички разплащания по
Програмата са приключили до края на 2015 г. С оглед изчерпване на възможността
за извършване на разплащания след това и на основание чл. 21, ал. 1 и чл.
20,ал. 1, т. 2 и във вр. с чл. 4, ал. 1от Наредба № 9 от 3.04.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ по горепосочената Програма
процесното заявление за подпомагане от 18.11.2013 г. отново получава отказ
поради изчерпване на наличния бюджет по мярката.
Настоящият състав на
АСГ намира, че отново поредната Заповед на директора на ОД на ДФЗ – Габрово се
явява незаконосъобразна и по-конкретно - нищожна, като издадена в противоречие
с влязъл в сила съдебен акт – горепосочените съдебни решения на АСГ и ВАС.
Ситуацията в момента не се променила по никакъв начин от произнасянето както на
Решение № 44 от 25.05.2016 г. /издадено след края на периода за разплащане –
края на 2015 г./, както и на Решение № 180 от 8.01.2018 г. – двете на АСГ,
потвърдени от касационна инстанция, както е изложено по-горе.
Заявлението си И.И. е
подал в законния срок – 18.11.2013 г. и към него той е представил всички
необходими приложения. По вина на ответника и допуснати от същия нарушения
заявителят не е бил класиран и не е получил плащане по Програмата както в срока
за изплащане на субсидиите, така и след това. По подаденото заявление са
извършени проверки от експерти на РА за „Предварителна допустимост“, издаден е
контролен лист – „Документална проверка“, заявлението е било прието. Неправилно
заявлението е било оценено с 30 точки, след като заявителят е имал право да
получи за него 50. В Заповед № 03-070-РД/33 от 23.09.2015 г. е отразено, че
наличният бюджет по мярката е достатъчен за финансиране на заявленията,
получили най-малко 35 точки и подадени до 21.11.2013 г., като И. е отговарял на
тези критерии, като по вина на финансиращият орган не са му били признати
реално заслужените от него точки. Нито настоящата съдебна инстанция, нито друг
държавен орган може да преразглежда отново този въпрос, т. к. той вече е решен
с влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за изпълнение.
Административният орган вече е бил задължен да се произнесе по заявлението на И.
в съответствие с дадените му с влязлото в сила решение на АСГ указания. Нещо
повече – ВАС, в свое Решение № 8324 от 28.06.2017 г., както и в Решение № 17115
от 13.12.2019 г. – и двете цитирани по-горе, изрично е посочил, че вътрешните
указания, дадени с Писмо изх. № 13-436 от 17.02.2014 г. на зам. министъра на
земеделието и храните е неотносимо към спора. Със Заповед № 03-070-РД/53 от
19.09.2017 г. на ответния административен орган е отказано отново финансиране
както в противоречие със закона, така и в противоречие с влязъл в законна сила
съдебен акт, поради което същата е обявена за нищожна. Настоящата процесна
заповед се явява отново нищожна по същите причини и на същото основание - чл.
177, ал. 2 от АПК, поради противоречия с влязло в сила Решение № 44 от
25.05.2016 г. на АСГ, издадена въпреки дадените вече неедократно указания по
тълкуването и прилагането на закона, като решаващият орган отново се е
произнесъл по един недопустим от правния ред начин, което негово поведение
следва да бъде санкционирано с прогласяване на нищожност и на настоящата
процесна заповед и възлагане в негова тежест на разноските по спора.
Искането
на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски е направено своевременно,
още с депозиране на жалбата до съда. Такива са дължими, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК и се равняват на 10.00 лв. заплатена държавна такса и 1500.00 лв.
договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар, за който по делото са
представени доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2020
г., съдържащ и разписка за плащане, приложен е и Списък на разноските. С
писмено становище от 6.07.2020 г. ответната страна е направила възражение за
прекомерност на хонорара. По този повод АСГ взе предвид, че в случая правният
интерес е фиксиран и това е стойността на проекта, за която е било искано
финансиране – 48 892.00 лв., поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 996.97 лв., а
договореното и изплатено такова в случая е по-малко по размер и следва да се
присъди в цялост.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. първо, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.173, ал.2 и чл. 177, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТ на Заповед № 03-070-РД/6 от 07.05.2020 г. на Директор Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Габрово, с която на И.И. *** с ЕГН: **********
е отказано финансиране по подадено от него заявление с ИД № на проекта:
07/112/08453 за сумата от 48 892.00 лв.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Габрово за ново произнасяне по заявлението
на И.И. *** с ЕГН: ********** в съответствие с мотивите на Решение № 44 от
25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 202 от 2015 г. по описа на същия съд, в
14-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Габрово да заплати на И.И. *** с ЕГН: **********
сумата от 1 510.00 /хиляда петстотин и десет/ лв., съставляваща разноски,
направени от страната-жалбоподател по повод настоящия правен спор, разгледан от
ГАС – 10.00 лв. заплатена държавна такса и 1500.00 лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА