№ 303
гр. Пазарджик, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20255220200504 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2024-1818-05-133 от 01.11.2024 г. на
Началник сектор Охранителна полиция в РУ Пазарджик при ОД на МВР
Пазарджик на П. Б. Г. с ЕГН: ********** от с. Церово, област Пазарджик, ***
е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.218Б, вр. чл.194, ал.3, вр.
ал.1 от НК.
Срещу НП е подадена в срок жалба от П. Б. Г., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението и се моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си
представител поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се
допълнителни доводи за отмяна на НП. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено
становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се
счита жалбата за неоснователна и се моли да се потвърди издаденото НП.
1
Излагат се доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбоподателката е наказана за това, че на 11.10.2024 г. в маловажен
случай в село Лесичово, ***, в магазин за хранителни стоки „П.” ЕООД е
отнела противозаконно чужди движими вещи -парична сума в размер на 410
лева от владението на Т. Д. У. - собственик и МОЛ на магазин „П.“ ЕООД с.
Лесичово. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на делото се установи следната фактическа обстановка: От
05.07.2024 г. в магазина на свидетеля Т. У. започнала работа като продавач-
консултант жалбоподателката П. Б. Г.. Известно време след това У. и
свидетелката В. Б., с която живеели на семейни начала и работила в магазина,
забелязали, че от оборота на магазина започват да изчезват пари. Усъмнили се
в П. Г.. Б. решила да бележи парите, за да се провери у кого биха се оказали.
Парите от оборота прибирали в торба в помещение - склад към магазина.
Достъп до тях имали У., Б., жалбоподателката П. Г. и другата продавачка З. Б..
Последната работила повече от една година в магазина и в процесния ден не
била на работа.
На 11.10.2024 г. сутринта В. Б. белязала с черен маркер по определен
начин всички пари от оборота във въпросната торба, след което към обяд
двамата с У. излезли от магазина и там останала само жалбоподателката П. Г..
Около 15.00 часа У. и Б. се върнали в магазина и веднага проверили торбата с
парите в склада. Установили, че липсвали пари и незабавно У. отишъл в
полицейския участък в селото и сигнализирал за станалото полицейските
служители – свидетелите К. Н. и И. Д.. С П. Г. била проведена незабавна
беседа в участъка, като пред полицейските служители тя признала, че съшият
ден била взела 410 лева от оборота на магазина на У.. С протокол за
доброволно предаване тя предала на полицейските служители намиращите се
в нея банкноти с различен номинал, като за тях собственоръчно написала в
протокола: „Гореописани пари съм ги откраднала от магазина, в който работя
в с. Лесичово, собственост на фирма ЕТ „П.“. Част от парите били маркирани
по начина, по който описала Б.. По случая е било образувано БП, в хода на
2
което предадените от П. Г. пари били върнати с приемно-предавателен
протокол на пострадалия Т. У.. С постановление от 21.10.2024 г.
наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура Пазарджик приел, че се
касае за маловажен случай на кражба и следва да се приложи разпоредбата на
чл.218Б НК, след което е прекратил производството и е изпратил материалите
на РУ на МВР Пазарджик за налагане на административно наказание на Г..
Въз основа на това е издадено и атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление.
По делото са разпитани като свидетели Т. У., В. Б., К. Н. и И. Д., които
потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от
писмените доказателства по делото – включително даденото саморъчно
написано обяснение от жалбоподателката в протокола за доброволно
предаване на парите, където жалбоподателката е посочила, че „Гореописани
пари съм ги откраднала от магазина, в който работя в с. Лесичово, собственост
на фирма ЕТ „П.“. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Те са ясни,
категорични и взаимнодопълващи се. Показанията са дадени от лица, които не
са заинтересовани от изхода на делото. В обратен смисъл на показанията на
свидетелите по делото са дадените обяснения лично от жалбоподателката в
съдебно заседание, които обаче противоречат не само на целия събран
доказателствен материал, но и на собственоръчно написаното от нея в
протокола за доброволно предаване. Жалбоподателката се опита да обвини
полицейските служители, че насила са я накарали да напише подобно
изявление в протокола за доброволно предаване, но данни в подкрепа на
нейните твърдения не се събраха и същите останаха голословни. С оглед
цялата съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът намира за
категорично установено, че именно жалбоподателката е взела парите от
торбата в склада на магазина на процесната дата.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателката П.
Б. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл.218Б, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, като
на 11.10.2024 г. в маловажен случай в село Лесичово, ***, в магазин за
хранителни стоки „П.” ЕООД е отнела противозаконно чужди движими вещи -
3
парична сума в размер на 410 лева от владението на Т. Д. У. - собственик и
МОЛ на магазин „П.“ ЕООД с. Лесичово. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Съдът намира за категорично установени и
доказани елементите от състава на административното нарушение. В тази
насока са показанията на всички свидетели и писмените доказателства.
Доводите на процесуалния представител на жалбоподателката са
неоснователни. На първо място съдът счита, че действително се касае за
извършена кражба в маловажен случай, а не за деяние длъжностно
присвояване. В конкретния случай от събраните доказателства се установява,
че свидетелката Б. е белязала банкнотите и ги е поставила в торба в склада на
магазина, т.е. формално тези пари там не са поверени на правно основание на
жалбоподателката да ги пази и управлява. Самата жалбоподателката не е
имала представа нито колко точно пари се намират там, нито е имало право да
оперира по някакъв начин с тях. Ето защо тя е извършила кражба, а не
длъжностно присвояване. Нещо повече – няма спор по делото, че
извършеното от жалбоподателката представлява маловажен случай. Деянието
представлява маловажен случай с оглед незначителността на вредните
последици и другите смекчаващи вината обстоятелства, включително чистото
съдебно минало и възрастта на жалбоподателката, поради което деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от този вид. Очевидно общественоопасните последици в
конкретния случай са толкова незначителни, че преценени в съвкупност с
другите смекчаващи вината обстоятелства, се очертават събития, които
изпълват изцяло нормата на чл.93, т.9 от НК, визираща маловажния случай.
При това положение спорът дали е налице кражба при маловажен случай или
длъжностно присвояване при маловажен случай е безпредметен, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.218Ба, ал.1 НК тя се прилага както за деяния по
чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК – маловажен случай на кражба, така и за деяния по
чл.204, буква „а“ НК – маловажен случай на длъжностно присвояване, стига
да са налице останалите посочени там предпоставки - стойността на предмета
да е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени
към датата на извършване на деянието, наказанието да е глоба от сто до
триста лева, налагана по административен ред и предметът на престъплението
да е възстановен или заместен. В случая всички предпоставки за
приложението на разпоредбата на чл.218Б НК са налице.
4
При определяне на вида и размера на административното наказание
административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателката наказание глоба в размер на
200 лв.. Така определеното наказание е в рамките на законово определението
диапазон глоба от сто до триста лева, предвиден в посочената норма. Съдът
счита, че така определеното наказание се явява съответно на нарушението и
на личността на дееца и няма основание за неговото намаляване. До този
извод съдът достигна след запознаване с материалите по делото. В случая са
налице и отегчаващи вината обстоятелства – например свидетелите У. и Б. са
установили, че общата липса на пари е в по-голям размер от сумата, която е
предадена доброволно от жалбоподателката в процесния ден.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения съдът счита, че
разпоредбата на чл.28 ЗАНН не може да намери приложение, тъй като
разглеждането на случая като маловажен е предпоставка за приложението на
самата норма на чл.218Б НК и повторното приложение на маловажния случай
съгласно чл.28 ЗАНН необосновано ще облагодетелства наказаното лице –
веднъж да се приеме, че е налице маловажен случай, за да не бъда ангажирана
наказателната му отговорност, а административна такава и втори път – на
същото основание да бъде освободено лицето и от административна
отговорност.
В заключение - обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от
ЗАНН реквизити, издадено е от компетентен орган. При извършената
служебна проверка съдът не констатира каквито и да е процесуални
нарушения при издаването на НП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на две
5
съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен
отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
2024-1818-05-133 от 01.11.2024 г. на Началник сектор Охранителна полиция в
РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик, с което на П. Б. Г. с ЕГН:
********** от с. Церово, област Пазарджик, *** е наложена глоба в размер на
200 (двеста) лв. на основание чл.218Б, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
ОСЪЖДА П. Б. Г. с ЕГН: ********** от с. Церово, област Пазарджик,
*** да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6