Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
23.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6336 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.А.А., М.А.В., Г.И.А., В.И.А., Н.П.Т., И.П.И., Ж.И.П., Н.М.Н., И.М.П.,
А.Н.А., И.А.А., Е.А.А., Л.И.Б., Л.К.Б., Л.В.М., Е.В.М., М.Л.Б., Р.Л.К., В.Д.М.,
Д.Р.М., Р.Р.М., Р.Р.М., Н.Л.М., Б.Л.Т., С.А.П.-В., М.А.П., с която са
предявени срещу С.О.искове с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за
лишаване от ползването на собствения им недвижим имот в периода 01.01.2010 г. –
31.10.2013 г., както следва:
за сумата от 4449,60 лв. за К.А.А.; за сумата от 4449,60 лв. за М.А.В.; за сумата от
13305,60 лв. за Г.И.А.; за сумата от 13305,60 лв. за В.И.А.; за сумата от 17744,40 лв. за Н.П.Т.; за сумата от 17744,40 лв. за И.П.И.; за сумата от 32824,28 лв. за Ж.И.П.; за сумата от 17744,40 лв. за Н.М.Н.; за сумата от 17744,40 лв. за И.М.П.; за сумата от 5470 лв. за
И.А.А.; за
сумата от 5470 лв. за
Е.А.А.; за
сумата от 11826 лв. за Л.И.Б.; за
сумата от 5065,20 лв. за Л.К.Б.; за сумата от 2538 лв. за Л.В.М.; за сумата от 2538 лв. за Е.В.М.; за сумата от 5065,20 лв. за Л.И.Б.
и Р.И.Б. ( като наследници по закон на М.Л.Б.); за сумата от 5065,20 лв. за Р.Л.К.; за сумата от 1263,60 лв. за В.Д.М.; за сумата от 1263,60 лв. за Д.Р.М.; за сумата от 1263,60 лв. за Р.Р.М.; за сумата от 1263,60 лв. за Р.Р.М.; за сумата от 5065,20 лв. за Н.Л.М.; за сумата от 5065,20 лв. за Б.Л.Т.; за сумата от 17744,40 лв. за С.А.П.-В.; за сумата от 17744,40 лв. за М.А.П..
Ищците твърдят, че с влязло в сила съдебно решение им
е възстановена, в качеството на наследници на И.П. Ш., собствеността върху 3832
кв.м. от придобития от техния наследодател и одържавен впоследствие поземлен
имот с пл. № 170 в кв***по плана на гр.София, м.„Южен парк“. Към момента
собственият им недвижим имот според плана на гр.София попада в Южния парк на
гр.София, стопанисва се от С.О., която отдава на трети лица площи от парка под
наем. Твърдят, че С.О.ги лишава от ползване на имота, с което се обогатява без
основание за тяхна сметка. С влязло в сила решение С.О.е била осъдена да им
изплати обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода
01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. Молят съда да постанови решение, с което да осъди
С.О.да им заплати сумата от 233909,48 лв. съобразно притежаваните от тях ид.ч.,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода
01.01.2010 г. – 31.10.2013 г., заедно със законната лихва от датата на исковата
молба – 22.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да е лишавал ищците от възможността да придобиват граждански плодове от
собствения им имот под формата на месечен наем. Твърди, че имотът попада в УПИ,
обхващащ целия Южен парк в условията на съсобственост между С.О.и собствениците
на други частни имоти. Счита, че исковете са завишени по размер, тъй като
посочената от ищеца средна наемна цена от 30 лв./кв.м. за имоти от типа на
процесния надвишава повече от два пъти пазарната стойност, на която реално се
отдават под наем терени публична общинска собственост в размер на 15,03 лв.
Общата квадратура, отредена за поставяне на мобилни търговски съоръжения,
одобрена по схема на Главния архитект на гр.София, в района Южния парк, възлиза
на не повече от 100 кв.м., а при отчитане на приблизителната бройка заедно с
отредената за отдаване под наем на площ за разполагане на стационарни търговски
обекти, същата възлиза на не повече от 250-300 кв.м. От площта на целия Южен
парк се отдава под наем по-малко от 1%, а не 5%, както твърдят ищците. Позовава
се на изтекла 3-годишна погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В хода на процеса е починал ищецът А.Н.А., а като негови приемници в процеса са
конституирани действащите до този момента в лично качество И.А.А. и Е.А.А.,
като исковете по отношение на тях са увеличени до сумата от по 5470,71 лв.
В хода на процеса е починала и ищцата М.Л.Б., в резултат на което като нейни приемници
в процеса са конституирани Л.И.Б. и Р.И.Б..
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.59, ал.1 ЗЗД:
Ползването
на имот без правно основание води, от една страна, до обогатяване на ползващия,
съизмеряващо се със спестените разходи, които е следвало да заплати на собственика
като наем, а наред с това и с обедняване на собственика, който е пропуснал да
реализира ползи от имота, например, чрез отдаването му под наем на трети лица.
В този случай обедняването на ищеца е равно по размер с обогатяването на
ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да
получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
валидно облигационно правоотношение по договор за наем /в този смисъл ТР
№7/2012 г. на ОСГК на ВКС и константната практика на ВКС: решение № 677 от
05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009
г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о. и др./.
Фактическият състав на претендираното вземане обхваща
следните елементи: 1). ищецът да е собственик на имота; 2). ответникът да е
препятствал ползването през процесния период без правно основание за това и 3).
размерът на обезщетението, което се определя в съответствие с наемното
възнаграждение за имота (ТР №7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Между
страните не е спорно, че ищците са съсобственици в процесния недвижим имот с
квотите, заявени в исковата молба, както и че ответникът упражнява фактическа
власт върху имота без валидно правно основание, а и по тези въпроси са
обвързани със сила на пресъдено нещо:
1). С влязло в сила на 28.12.1998 г. решение от
27.11.1998 г. по гр.д. № 405/1998 г. на САС е отменено решение от 16.02.1998 г.
по гр.д. № 3933/1995 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен иск с правно
основание чл.108 ЗС до размера на 2412 кв.м. и вместо него С.О.е била осъдена
да предаде владението на 2412 кв.м. от имот пл. № 37 от кадастрален лист 545 по
кадастралния план от 1974 г. за местността „Южен парк – III част“ на ищците: И. Г. А., А. Г. А., Н.П. Т., И.П.И.,
Ж.И.П., В. К.П., Н.М.Н., И.М.П., И. И.К., А. И.А., Л.И.Б., С.А.П., М.А.П., Л.К.Б.,
Л.В.М., Е.В.М., Р.Л. К., М.Л. Б., Р. Л. М., Н.Л. И. и Б.Л.Т.. След влизане в
сила на посоченото решение са починали ищците: И. Г. А., оставил наследници по
закон: И. И.К., оставил наследник по закон И. И. К. – син, Г.И.А. – син и В.И.А.
– син; А. Г. А., оставил наследници по закон: К.А.А. – син и М.А.В. – дъщеря; В.
К.П., оставила наследници по закон: Н.М.Н. – дъщеря и И.М.П. – син; А. И.А.,
оставила наследници по закон: А.Н.А. – съпруг, И.А.А. – дъщеря и Е.А.А. – син. Последните
са обвързани на основание чл.298, ал.2 ГПК.
2). С влязло в сила решение от 04.06.2013 г. по
гр.д. №10963/2012 г. на СРС, I ГО, 51
състав, ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетения на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за ползването без основание на процесния имот за периода
м.01.1009 г. – м.12.2009 г. съобразно квотите, заявени в настоящото дело.
Ето защо съдът приема за установено в настоящото
производство, че ищците са собственици на имота в посочените от тях квоти, а
именно: К.А.А. – 1/56 ид.ч., М.А.В. – 1/56 ид.ч., Г.И.А. – 3/56 ид.ч., В.И.А. –
3/56 ид.ч., Н.П.Т. – 1/14 ид.ч., И.П.И. – 1/14 ид.ч., Ж.И.П. – 1/7 ид.ч., Н.М.Н.
– 1/14 ид.ч., И.М.П. – 1/14 ид.ч., А.Н.А. – 1/63 ид.ч., И.А.А. – 1/63 ид.ч., Е.А.А.
– 1/63 ид.ч., Л.И.Б. – 1/21 ид.ч., Л.К.Б. – 1/49 ид.ч., Л.В.М. – 1/98 ид.ч., Е.В.М.
– 1/98 ид.ч., М.Л.Б. – 1/49 ид.ч., Р.Л.К. – 1/49 ид.ч., В.Д.М. – 1/196 ид.ч., Д.Р.М.
– 1/196 ид.ч., Р.Р.М. – 1/196 ид.ч., Р.Р.М. – 1/196 ид.ч., Н.Л.М. – 1/49 ид.ч.,
Б.Л.Т. – 1/49 ид.ч., С.А.П.-В. – 1/14 ид.ч., М.А.П. – 1/14 ид.ч.
След смъртта на ищеца А.Н.А. неговата 1/63 ид.ч.
се поделя по равно между децата му и прибавена към притежаваните от тях по 1/63
ид.ч., увеличава дяловете им в съсобствеността, както следва: И.А.А. – 1/42
ид.ч. и Е.А.А. – 1/42 ид.ч.
След смъртта на ищцата М.Л.Б. нейната 1/49 ид.ч.
е наследена от децата й Л.И.Б. и Р.И.Б., както следва: Л.И.Б. – 1/98 ид.ч. и Р.И.Б.
– 1/98 ид.ч.
Като безспорно е прието по делото (отразено в
доклада на съда по чл.146 ГПК), че процесният имот е част от общ УПИ, обхващащ
целия Южен парк на гр.София в условията на съсобственост между С.О.и други
частни имоти. Със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че имотът
е във фактическата власт на ответника, който го ползва без основание. По делото
не се твърди, нито пък се установява след устните състезания, към който момент
е формирана силата на пресъдено нещо между страните в предходните две дела (по
иска по чл.108 ЗС и по иска по чл.59 ЗЗД) да са настъпили факти и обстоятелства
имащи значение за спорните в настоящото производство права: влизане на ищците във
владение на имота, учредяване от ищците на облигационно или вещно право в полза
на ответника, по силата на което той да упражнява фактическа власт върху имота
на валидно правно основание.
От
разменената кореспонденция между страните (писмо № ГР-94-11-40 от 02.06.2004 г.
от директора на Дирекция „Архитектура и строителство“, С.О.и др.) става ясно,
че съгласно действащия регулационен план имотът е в рамките на общ УПИ,
обхващащ целия парк в условията на съсобственост с Общината и други десетки
частни имоти. Имотът на ищците е в реализираната част на парка, на кръстовището
на две главни алеи, като е изразено становище, че по начина, по който е
възстановен и съответно нанесен в кадастралния план, имотът, в случай на
обособяване на самостоятелен УПИ и евентуалното му ограждане, би прекъснал
основни пешеходни потоци и части от главната алейна мрежа. Съдържат се данни за
становище на ДАГ № Р-ГР-07-290/94/26.01.1995 г., според което независимо от
възстановяването на собствеността върху имотите, предназначението им съгласно
предвижданията на Общия градоустройствен план и действащия регулационен план
категорично следва да се запази, като е допустимо изграждането само на обекти,
съвместими с основната функция след конкретни градоустройствени проучвания,
доказващи тяхната целесъобразност и допустими параметри.
Ето защо съдът приема за установено, че са налице
първите две предпоставки от фактическия състав на вземането: ищците са
собственици на процесния имот, а ответникът упражнява фактическа власт върху
имота и препятства ползването през процесния период м.10.2010 г. – м.10.2013 г.
без правно основание за това. От посочените писмени доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, следва, че през посочения период С.О.е лишила ищците от правото
им да ползват собствения им недвижим имот, който попада в Южния парк на
гр.София. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищците се е
намирала в държане на ответника, без той да има основание за това. По този
начин собствениците са били лишени от възможността да я ползват, поради което
за тях е налице обедняване. От друга страна – ответникът е държал една чужда
вещ, която е ползвал или е могъл да ползва в зависимост единствено и само от
волята си. От значение за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е не дали ответникът е
извлякъл реално ползи /доходи/ от имота, а че го е владял, лишавайки
неоснователно ищците - собственици от ползването му.
По отношение
размера на вредата, съизмеряваща се със средния пазарен наем, който ищците са
могли да получат от имота, в случай че ответникът не ги беше лишил от
ползването, е изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението й се
установява, че процесният ПИ пл. № 170 попада в кв.187А, УПИ II, отреден за парк, в обхвата на ЗРП на гр.София,
м.„Южен парк“, както и че е одобрено изменение на плана за регулация на м.„Южен
парк“, кв.187а, УПИ II „за парк“ с
предвиждане на сервитут на отливен канал. При изчисляване на максимално
допустимата застроена площ и прилежащия терен за това застрояване за процесния
имот, съобразно параметрите, приети в приложение на ЗОУПСО (плътност на
застрояване, минимална озеленена площ), вещото лице приема, че в имота могат да
бъдат разположени обекти със застроена площ от 38,32 кв.м. общо, а прилежащите
терени, необходими за ползване на тези обекти, увеличава площта, за която се
дължи наем на около 230 кв.м. общо (виж л.245 и л.246 от делото на СРС). Средната
наемна цена за исковия период м.10.2010 г. – м.10.2013 г. за 230 кв.м. е
определена в заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза и
възлиза на 229770 лв.
Съобразно
притежаваните от ищците квоти в съсобствеността, вземанията им възлизат на: К.А.А. – 4103,04 лв., М.А.В. – 4103,04 лв., Г.И.А. – 12309,11 лв., В.И.А.
– 12309,11 лв., Н.П.Т. – 16412,14 лв., И.П.И. – 16412,14 лв., Ж.И.П. – 32824,28
лв., Н.М.Н. – 16412,14 лв., И.М.П. – 16412,14 лв., И.А.А. – 5470,71 лв., Е.А.А.
– 5470,71 лв., Л.И.Б. – 10941,43 лв., Л.К.Б. – 4689,18 лв., Л.В.М. – 2344,59
лв., Е.В.М. – 2344,59 лв., Л.И.Б. – 2344,59 лв., Р.И.Б. – 2344,59 лв., Р.Л.К. –
4689,18 лв. В.Д.М. – 1172,30 лв., Д.Р.М. – 1172,30 лв., Р.Р.М. – 1172,30 лв., Р.Р.М.
– 1172,30 лв., Н.Л.М. – 4689,18 лв., Б.Л.Т. – 4689,18 лв., С.А.П.-В. – 16412,14
лв., М.А.П. – 16412,14 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. За вземането за неоснователно обогатяване се прилага
общата 5-годишна погасителна давност. С оглед датата на предявяване на иска –
22.11.2013 г., вземането за исковия период 01.01.2010 г. – 31.10.2013 г. не е
погасено по давност.
По изложените съображения исковете следва да се
уважат до посочените размери и да се отхвърлят до пълните им предявени размери.
Върху така определените обезщетения следва да се
присъди и законната лихва от датата на исковата молба – 22.11.2013 г. до
окончателното им изплащане.
По разноските:
На ищците следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 14309,16 лв. разноски по делото.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр.София, ул.*******, да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, обезщетение за
лишаване от ползването в периода 01.01.2010 г. – 31.10.2013 г. на собствения на
ищците недвижим имот, представляващ ПИ №170 от кв.187А, местност „Южен парк – III част“ по плана на гр. София, както следва:
на К.А.А., ЕГН ********** сумата от 4103,04
лв.;
на М.А.В., ЕГН ********** сумата
от 4103,04 лв.;
на Г.И.А., ЕГН ********** сумата от 12309,11 лв.;
на В.И.А., ЕГН ********** сумата от 12309,11
лв.;
на Н.П.Т., ЕГН ********** сумата от 16412,14
лв.;
на И.П.И., ЕГН ********** сумата от 16412,14
лв.;
на Ж.И.П., ЕГН ********** сумата от 32824,28
лв.;
на Н.М.Н., ЕГН ********** сумата от 16412,14
лв.;
на И.М.П., ЕГН ********** сумата от 16412,14
лв.;
на И.А.А., ЕГН ********** сумата от 5470,71
лв.;
на Е.А.А., ЕГН ********** сумата от 5470,71
лв.; на Л.И.Б., ЕГН ********** сумата от 10941,43 лв.;
на Л.К.Б., ЕГН ********** сумата от 4689,18
лв.;
на Л.В.М., ЕГН ********** сумата от 2344,59
лв.;
на Е.В.М., ЕГН ********** сумата от 2344,59
лв.;
на Л.И.Б., ЕГН ********** сумата от 2344,59
лв.;
на Р.И.Б., ЕГН ********** сумата от 2344,59
лв.;
на Р.Л.К., ЕГН ********** сумата от 4689,18
лв.;
на В.Д.М., ЕГН ********** сумата от 1172,30
лв.;
на Д.Р.М., ЕГН ********** сумата от 1172,30
лв.;
на Р.Р.М., ЕГН ********** сумата от 1172,30
лв.;
на Р.Р.М., ЕГН ********** сумата от 1172,30
лв.;
на Н.Л.М., ЕГН ********** сумата от 4689,18
лв.;
на Б.Л.Т., ЕГН ********** сумата от 4689,18
лв.;
на С.А.П.-В., ЕГН ********** сумата от 16412,14
лв.;
на М.А.П., ЕГН ********** сумата от 16412,14
лв.,
всички суми - заедно със законната лихва от 22.11.2013 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете на К.А.А. и М.А.В.
до пълните предявени размери от по 4449,60 лв., исковете на Г.И.А. и В.И.А. до пълните предявени размери от по
13305,60 лв., исковете на Н.П.Т., И.П.И., Н.М.Н. и И.М.П. до пълните предявени
размери от по 17744,40 лв., иска на Л.И.Б. до пълния предявен размер от 11826
лв., иска на Л.К.Б. до пълния предявен размер от 5065,20 лв., исковете на Л.В.М.
и Е.В.М. до пълните предявени размери от по 2538 лв., исковете срещу Л.И.Б. и Р.И.Б.
в качеството им на приемници в процеса на М.Л.Б. – до пълните предявени размери
от по 1/2 от сумата от 5065,20 лв., иска на Р.Л.К. – до пълния предявен размер
от 5065,20 лв., исковете на В.Д.М., Д.Р.М., Р.Р.М. и Р.Р.М. до пълните предявени
размери от по 1263,60 лв., исковете на Н.Л.М. и Б.Л.Т. до пълните предявени
размери от по 5065,20 лв., исковете на С.А.П.-В. и М.А.П. до пълните предявени
размери от по 17744,40 лв.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр.София, ул.*******, да заплати на К.А.А., ЕГН **********, М.А.В., ЕГН **********, Г.И.А., ЕГН **********, В.И.А., ЕГН **********,
Н.П.Т., ЕГН **********, И.П.И., ЕГН **********, Ж.И.П.,
ЕГН **********, Н.М.Н., ЕГН **********, И.М.П., ЕГН **********, И.А.А.,
ЕГН **********, Е.А.А., ЕГН **********, Л.И.Б., ЕГН ********** , Л.К.Б.,
ЕГН **********, Л.В.М., ЕГН **********, Е.В.М., ЕГН **********, Л.И.Б.,
ЕГН **********, Р.И.Б., ЕГН **********, Р.Л.К., ЕГН **********, В.Д.М.,
ЕГН **********, Д.Р.М., ЕГН **********, Р.Р.М., ЕГН **********, Р.Р.М.,
ЕГН **********, Н.Л.М., ЕГН **********, Б.Л.Т., ЕГН **********, С.А.П.-В.,
ЕГН **********, М.А.П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 14309,16 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********, М.А.В., ЕГН **********,
Г.И.А., ЕГН **********, В.И.А.,
ЕГН **********, Н.П.Т., ЕГН **********, И.П.И., ЕГН **********, Ж.И.П.,
ЕГН **********, Н.М.Н., ЕГН **********, И.М.П., ЕГН **********, И.А.А.,
ЕГН **********, Е.А.А., ЕГН **********, Л.И.Б., ЕГН ********** , Л.К.Б.,
ЕГН **********, Л.В.М., ЕГН **********, Е.В.М., ЕГН **********, Л.И.Б.,
ЕГН **********, Р.И.Б., ЕГН **********, Р.Л.К., ЕГН **********, В.Д.М.,
ЕГН **********, Д.Р.М., ЕГН **********, Р.Р.М., ЕГН **********, Р.Р.М.,
ЕГН **********, Н.Л.М., ЕГН **********, Б.Л.Т., ЕГН **********, С.А.П.-В.,
ЕГН **********, М.А.П., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 450 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: