№ 243
гр. Варна, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000153 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „МАНПАУЪР-БЪЛГАРИЯ”ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна, ул. Хан Омуртаг № 19, представлявано от управител и
едноличен собственик К.В. против решение № 27/28.01.2022г. на Варнунскея окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 423/21г., с което на осн.чл.517 ал.4 ГПК
дружеството е прекратено по иск, предявен от овластен от съдебен изпълнител взискател
Х.Д.М.Д.А.-Т., гражданин на ******, насочил изпълнение чрез запор(регистриран по
запорно съобщение
№12132/07.06.2021г на съдебен изпълнител по изп.д. № 20218940400692 с вписване
20210614085915) върху всички дялове от капитала, притежавани от длъжник по
принудително изпълнение на паричен дълг К.В. и е открито производство по
ликвидация. Постановено е още след влизане в сила препис от решението да се изпрати на
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА за вписване по партидата на „МАНПАУЪР-
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, на обстоятелствата по принудително прекратяване на
дейността и откриване на ликвидацията, както и за провеждане на процедура по чл. 266
ТЗ с назначаване на ликвидатор, на
мястото на длъжника К.В. от одобрения списък по чл. 133 и сл. от Наредба № 1 от
14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър; определяне на срок за
ликвидация и възнаграждение за сметка на дружеството. Въззивникът счита обжалваното
решение за валидно, но недопустимо, както и за неправилно поради допуснато нарушение
на материалния закон при постановяването му. Съображенията за недопустимост се
извеждат от постановяване на решението при наличието на касационно обжалване на
решението по в.гр.д. № 552/2020г. на Варненския апелативен съд, ГО, от което ищецът
черпи активната си материалноправна легитимация за предявяване на иска по чл.517 ал.4
1
ГПК. Ако в резултат от изхода на спора относно вземането ищецът загуби качеството си на
кредитор, респ. – взискател, изпълнителното производство за събирането му ще бъде
прекратено. С това ще отпадне и абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на
конститутивния иск по чл.517 ал.4 ГПК – наличието на висящо изпълнително производство
с взискател ищецът по иска. Поради това въззивникът счита, че първоинстанционното
производство е недопустимо, като постановено при наличието на основание за спирането му
по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на гр.д. 552/20г. на ВнАпС . Искането за спиране
със същите мотиви е подновено и пред настоящата инстанция.
Съдът намира искането за спиране на настоящото производство за неоснователно. С
определение № 226/25.03.2022г. на ВКС, ГО, трето отделение, постановено по гр.д. №
3508/21г. в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение
№ 260074/14.05.21г. по в.гр.д. № 552/20г. на ВнАпС. С това качеството на ищеца на
кредитор/взискател е стабилизирано, което от своя страна предпоставя допустимостта на
настоящия конститутивен иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.517
ал.4 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени и съображения за неправилност на обжалваното
решение. Изразено е несъгласие с извода на съда, че потестативното право на взискателя да
трансформира членственото правоотношение на своя длъжник в чисто парично вземане за
ликвидационен дял, от който да се удовлетвори принудително, не съвпадало нито с правото
на самото дружество да прекрати дейността си, нито с правото на съдружника да прекрати
участието си в дружеството. Счита, че прекратяването на дружеството във всички
предвидени от закона хипотези – чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК, чл.154 ал.1 т.2 ТЗ, чл.155 ТЗ, е
един и същи юридически факт, но с различни правни последици. Ето защо вписаното в ТР
предходно на решението прекратяване на дружеството е лишило конститутивния иск от
основание. Целената с иска принудителна правна промяна в правната сфера на длъжника
вече се е осъществила. Несъгласие е изразено и с извода на съда, че след вписване на
изпълнителния запор на дружествените дялове, след изтичане на срока за доброволно
изпълнение и овластяването на взискателя да предяви иска по чл.517 ал.4 ГПК дружеството
е предприело действия, които са несъвместими с въведените ограничения в правната му
сфера. Погрешен е и изводът на първоинстанционния съд, че едноличният собственик
придобива положението на „трето задължено лице“ по чл.450 ал.3 ГПК и пазач на
имуществените елементи от членството по чл.507 ал.3 ГПК. Иска се решението да бъде
обезсилено като недопустимо, евентуално – да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна,
в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде
оставена без уважение.
Доказателствени искания не са направени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
2
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество. Предвид на това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството по
делото до приключване на в.т.д. № 552/20г. на ВнАпС като неоснователно.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 10.05.2022г.
от 15,00часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3