РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Гражданско дело №
20235300100749 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Г. Г. Ш., ЕГН ********** и Я. Г. Ш., ЕГН **********, двете с адрес: ***,
представлявани от адв. П. К., *** с адрес за призоваване: ***, твърдят че са
съответно съпруга и дете на починалия, вследствие на ПТП Г. А. Ш. на **
години.
Твърдят също, че на *** г., около *** ч., на ***, е настъпилото ПТП, при което
неустановено МПС блъснало Г. А. Ш.. Вследствие на настъпилото ПТП е
причинена смъртта му. По случая било образувано ДП № 143/2020 г. на РУ
Септември, пр.пр. № 1006/2020 г. на ОП-Пазарджик, което към настоящия
момент било спряно.
Твърдят, че причина за настъпване на произшествието са действията на
неизвестния водач, който не е съобразил наличната на пътя опасност,
допуснал нарушения на правилата за движение и прегазил Г.Ш.. С оглед на
изложеното, считат че съществува пряка причинна връзка между деянието на
неизвестния водач и настъпилата смърт на наследодателя им.
Ищците твърдят още, че са предявили претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди пред Гаранционен фонд, гр. София на
07.09.2022 г. и 17.10.2022 г. По случая били заведени щети № 21210129 и №
22210161, по които застрахователят в законоустановения срок не бил изплатил
обезщетение.
Ищците твърдят, че починалият е бил деен, активен, в много добро
здравословно състояние. Бил отговорен и трудолюбив човек, работил и
издържал семейството си, полагал изключителни грижи за своята съпруга Г.
1
Ш. и за дъщеря им Я. Ш.. Те били изключително сплотено и задружно
семейство, живеели в много обич и разбирателство, грижили се с огромна
любов за дъщеря си. Г. Ш., останала без семеен партньор в момент, в който
имала най-голяма нужда от съпруга си. Я. била на крехката възраст от 16
години, когато баща й починал, затворила се е в себе си, не е искала да излиза
от дома си и да се среща с приятели. Твърдят, че след загубата на баща си е
срещнала трудности в усвояване на учебния материал, наложило се да взима
допълнителни часове. Психически й се е отразило много тежко и към
настоящия момент тя продължава да бъде затворена и притеснителна.
За така причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и баща, молят да бъде осъден ответника
Гаранционен фонд, да заплати, както следва На Г. Г. Ш. обезщетение в размер
на 86 000 лв., частичен иск от 200 000 лева, за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния съпруг Г. А. Ш.; На Я. Г. Ш. обезщетение в размер
86 000 лв., частичен иск от 200 000 лева, за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща Г. А. Ш.; Я. Г. Ш. претендира също
обезщетение в размер на 4 200 лв, представляващи 21 месеца лишаване от
издръжка от баща й, считано от датата на причинената смърт *** г., до
навършване на *** на детето. Ищците претендират законна лихва върху
сумите, считано от 17.04.2020 г. до окончателното изплащане. Ангажират
писмени и гласни доказателства. Претендират разноски.
Ответникът – Гаранционен фонд – град София, Булстат *********,
седалище и адрес на управление: Град София, улица Граф Игнатиев № 2, ет.4,
съдебен адрес: ***, чрез еднолично адвокатско дружество „М.“, оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва изцяло механизма на настъпване на
процесното ПТП. Твърди, че единствена причина за настъпване на процесното
ПТП са субективните действия на починалия Г. А. Ш., който като водач на
„Мерцедес“, рег. № ***, е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява - чл. 20 ЗДвП ал. 1 и е предприел
неправилни маневри, довели до удар в прилежащата метална еластична
ограда, а последващото му изпадане от автомобила и прегазване са в резултат
на това, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан, в нарушение на
чл. 137а от ЗДвП. Твърди още, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие
спрямо водача на неустановения автомобил, тъй като Г. А. Ш., изпадайки на
пътното платно и лежейки на него, се е явявал непредвидимо за него
препятствие, а ПТП е било абсолютно непредотвратимо. Счита исковете са
прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите
към момента в страна икономически условия, стандарт на живот и трайната
съдебна практика за 2020 година на ПТП. Оспорва размера на претенцията за
имуществени вреди от неполучаване на издръжка за посочения период, както
и претенцията за лихва от датата 17.04.2020 г., като счита, че дължи такава от
завеждане на исковата молба. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че на *** г., около *** ч. на ***, е
2
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което неустановено МПС е
блъснало Г. А. Ш., вследствие на което същият починал.
Не се спори и относно факта, че по случая е било образувано ДП №
143/2020 г. на РУ Септември, пр.пр. № 1006/2020 г. на ОП – град Пазарджик,
което към настоящият момент е спряно за издирване на неизвестен
извършител.
Няма спор и относно това, че Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш. са съответно съпруга и
дъщеря на починалия, както и за това че те са предявили претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
Г. А. Ш. пред Гаранционен фонд, гр. София на 07.09.2022 г. и 17.10.2022 г. По
случая били заведени щети № 21210129 и № 22210161, по които
застрахователят в законоустановения срок не е изплатил обезщетение.
Относно механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие по делото са приети като доказателства, неоспорени от
страните, констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествието,
скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебното производство.
В съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 г. бе изслушан свидетеля
П. Т. П.. Същият заявява: „Спомням си за ПТП на *** г. Прибирах се от София
към Пловдив, аз карам хляб, и по пътя, докато си карах, видях в банкета
някаква светлина, мигаше. Казах си, че сигурно е станало нещо и понамалих,
да не кажа, че съм спрял, но карах с 40 км/ч. Погледнах, имаше жълт бус в
банкета, не мога да кажа каква марка, и в момента, в който се изправям
напред, видях останки от човек на земята, имаше дрехи, обувки. Подминах, но
реших да спра, защото може да има и някой в буса и това което видях, не
знаех диво прасе ли е прегазено, човек ли е, какво е, все пак да проверя.
Когато се върнах, установи се, че това са човешки останки. Обадих се на тел.
112…. Аз не съм видял самото произшествие, аз видях последиците от него.
Бусът беше в банкета, тялото беше между аварийната и активната лента,
беше разпиляно. Това беше през нощта, тъмно беше, на фарове, аз нямаше и
да го видя, ако не бях намалил, ако не ми беше привлякла светлината
вниманието. Мигач светеше, на огледалото имаше мигач, той светеше, аз него
видях. Бусът на една страна ли беше, на таван ли беше, не мога да си спомня
.... малко на една страна. Не мога да кажа дали му бяха отворени враните,
видях някакви щайги разпилени, но дали са от странична, задна ..., идея си
нямам. Нямаше нито една спряла кола. Докато аз бях там, никой не спря.
След като подминах надлеза на Лесичово, някъде на 10-на метра след
това я видях тази светлина. От по-рано няма как да я видя, там е като дикче и
самият надлез идва малко в ниското, след като минах под надлеза, тогава
видях светлината. Бусът беше от мое дясно. Нямаше състояние на човека, по-
скоро го определям като останки от човек………
И да е имало кръв, как да я видя, като тя сигурно е била по асфалта и
беше тъмно. Мисля, че имаше едно кръгче кръв, беше по-встрани от
останките.
Бусът е доста голям и се вижда.
3
Когато спрях, приближих се до буса, но се изплаших, че може да се
катурне, даже говорих с операторката на тел. 112, защото два пъти, три пъти
ли се обаждах, не мога да си спомня, тя ме помоли да отида до буса да видя
дали има друг оцелял или дали има друг човек. Аз слязох 2 метра и й казах, че
бусът е на една страна и ме е страх да отида до него и да вляза вътре, защото
може да се катурне и да ме затисне. Извиках няколко пъти, не чух никой да се
обажда, тя каза: .Добре, изпращам колегите“.
Доколкото си спомням, от шофьорската страна отпред бяха по- големите
щети. По принцип е нормално воланът да е отляво, така определям
шофьорската страна. Ако е бил десен, не знам ... Мисля, че бусът на лявата си
страна беше легнал, защото задницата му сочеше Пловдив, така си мисля.
Мантинелата беше смачкана, идея си нямам как е станало. Върху буса не
видях петна кръв.
На другия ден, когато пътувах по курса си, когато се връщах, беше по-
светло, видях, че имаше спирачки в крайна лява лента на горе-долу същото
място, имаше спирачки до лявата мантинела и след това надясно, нещо такова.
Дали е било спирачен път, дали е било суркане на гуми, нямам идея. Видях, че
имаше спирачен път към лявата мантинела и дали е имало удар ... нямам
спомен дали мантинелата беше изкривена. По-скоро не е било спирачен път,
така си мисля аз, не съм експерт, може би от суркане на гумите, ако се е
завъртял нещо, нещо от този род.
Относно останките от тялото - един пръст видях някъде из нещата,
останки имаше и в аварийната лента, имаше и в активната лента в крайната
дясна част, всичко беше разпръснато.………
Тогава аз шофирах „Мерцедес Атего”, 8-тонен камион. Аз намалих, с 40-
50 км/ч да съм карал, когато видях светлината, за да видя какво има. Преди
това да съм се движил със 70- 80 км/ч, 40-годишен камион с колко да се
движи. Движих се на дълги светлини, то нямаше никакъв график, бяха
затворени градове, села, покрай Ковид-пандемията.
Бусът беше в канавката, колко метра ...
Следите на пътя водеха към лявата мантинела, а на самата мантинела не
знам дали имаше следи от удар. Самите следи водеха близо до самата
мантинела, за удар не си спомням, но около бялата ивица, която е на крайна
лява лента, може би то там някъде.
Това тяло беше месо и парцали. Не обърнах внимание какъв цвят бяха
тези парцали. Когато се движих, видях, че има нещо ударено. Съвсем отблизо
го видях това нещо. на 10- на метра да е било, няма да е било повече. Аз
намалих почти с 40 км, погледнах надясно, видях, че е бус и в момента, в
който си изправям погледа напред, видях тези неща.“
Свидетелят А. А. Т., изслушан в съдебно заседание на 29.01.2024 г.
казва: „Към месец април 2020 г. работих като полицейски инспектор в група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и магистрали" при ОД на
МВР - Пазарджик. Магистрална полиция – Пазарджик…….. При пристигане
на място, видяхме един бус, който се намираше в канавката край пътя. обърнат
на таван, на платното за движение забелязахме огромна локва кръв - 5-6 метра
4
по мой спомен. Намираше се между аварийна и активна лента, не мога да
кажа повече в коя лента. В тази локва имаше един парцал, все едно изстискан
при пране, от който стърчеше една ръка, нищо друго нямаше……………..
Страничното стъкло или е било спуснато, или е било спуснато, тъй като
обсъждахме с колегата дали при превъртането не е изпаднал, понеже вратите
на буса бяха затворени. Предният прозорец, доколкото си спомням, беше
здрав. На аварийни светлини беше, след като се беше преобърнал.
Нямаше следи по мантинелата. Доколкото си спомням, мантинелата
започваше след това. Там, където се е завъртял бусът, не е имало мантинела,
там където се е обърнал – няма………. Пътят е широк, прав път, нямаше
никакви препятствия, няма дупки, там няма пито животно, нито нищо…… От
около 300 м видяхме буса, тъй като беше тъмната част на денонощието,
видяхме мигачите, които мигаха в канавката. Мисля, че бусът беше с
включени аварийни светлини или най-малко мигач, но мигаше. На 5-6 метра
бяха останките на човека от буса. Мантинелата започва след това…“
От цитираните писмени доказателства, показанията на изслушаните
свидетели в частта им относно заварената обстановка, както и от
заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от
страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се
установява следния най-вероятен механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие:
На *** г., около *** часа, товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег.
№ ***, управляван от водача Г. А. Ш., се е движел по южното платно на
автомагистрала ***, в посока от запад на изток. В зоната на
местопроизшествието товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“ е напуснал
платното за движение отдясно, а Г. А. Ш. е бил прегазен на платното за
движение от неизвестно/ни МПС.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
пътя при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена
светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на
произшествието има настилка от асфалт, която е била суха. Върху платното за
движение в мястото на произшествието има оставени следи. По време на
настъпването му в автомобила е пътувал само водачът му.
Следите от гуми са установени върху платното за движение и започват
от лявата пътна лента. Следите са следствие на странично плъзгане и
търкаляне на колелата и са насочени към дясната част на платното за
движение с направление към т.а. „Мерцедес Спринтер“, което означава, че са
оставени при движение на т.а. „Мерцедес Спринтер“ от лявата пътна лента
към дясната част на платното за движение. При движението на т.а. „Мерцедес
Спринтер“ по направление на оставените следи автомобилът е бил със
загубена странична устойчивост, при което е настъпил удар в предпазната
южна мантинела с предната част на автомобила. Първоначалният контакт на
автомобила е в предната му дясна част в мантинелата, което е породило
въртящ момент с ротация по часовниковата стрелка, автомобилът е преминал
през мантинелата, преобърнал се е поне един път през таван, след което се е
5
установил на лявата си страна на място, описано в Протокол за оглед и видно в
албум.
Ударът е настъпил в южната предпазна мантинела, като контактът е
осъществен с предната дясна част на автомобила.
Скоростта на т.а. „Мерцедес Спринтер“ преди произшествието е била
около 114,16 km/h. Скоростта при удара в мантинелата е била около 82,74km/h.
Според експерта, анализът на материалите по делото показва, че най-
вероятно водачът на т.а.,,Мерцедес Спринтер“ е изпаднал през предното
обзорно стъкло от автомобила при неговата ротация след удара в мантинелата
и преди изпадането на обувките. Долните крайници и обувките се намират в
долната част на отделението на водача и при излитането на водача са
напуснали салона последни, като обувките са изпаднали след частичното или
цялото излизане на Г. А. Ш. от салона на автомобила.
В този момент или по-късно на дясната пътна лента се е намирал
неизвестен автомобил, разположен така, че при преминаването на т.а.
„Мерцедес Спринтер“ по дясната пътна лента да не настъпи удар между тях,
тъй като не са открити каквито и да е следи за удар между два автомобила. В
конкретния случай, в материалите по делото няма данни, от които да се
определи скоростта на този неизвестен автомобил, преминал през Г. А. Ш.,
няма данни как се е движил автомобилът преди удара, ускорително,
закъснително или с равномерно движение. Това обстоятелство води до
невъзможност еднозначно и категорично да се определи възможността за
предотвратимост на произшествието чрез екстрено задействане на спирачната
система.
Вещото лице е изследвало с цел пълнота на заключението, възможните
варианти на ПТП при скорост на този неизвестен автомобил, равна на
разрешената за такъв път 90 км/ч, като е посочило, че при по-висока скорост,
възможността за предотвратимост на произшествието намалява, а при по-
ниска – се увеличава. В зависимост от това дали неизвестният товарен
автомобил, прегазил падналия водач, е с ремарке или без, изводите на експерта
са различни. За налагане на крайният извод, са взети предвид събраните по
делото данни, че преобърнатият автомобил„Мерцедес Спринтер“ е бил с
включени аварийни светлини, т.е. е бил видим, особено в тъмната част на
денонощието, когато е настъпило произшествието. Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съдът
намира, че включените аварийни светлини на преобърнат товарен автомобил в
тъмната част от денонощието, са препятствие, което водачът на автомобил
следва да може да предвиди и да предотврати евентуално произшествие.
Анализът на експерта посочва, че в този случай, при движение с допустимата
от закона скорост, независимо дали неизвестният товарен автомобил е бил с
или без ремарке, е имал техническа възможност да предотврати сблъсък дори
6
с пешеходец с тъмни дрехи, който е паднал неподвижно на пътя. Съгласно
анализа на материалите по делото на травматичните увреди на Г. А. Ш., той е
престоял на платното за движение над 10s преди прегазването, т.е. в
конкретния случай се касае за технически несъобразена скорост на неизвестно
МПС с пешеходец с тъмни дрехи на платното за движение.
При всички варианти, ако водачът на неизвестното МПС - товарен
автомобил или товарен автомобил с прикачено ремарке, бе съобразил
скоростта си с препятствие на пътя - пешеходец с тъмни дрехи, той би спрял
до мястото на прегазване.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, при процесното ПТП станало на
***год. на пострадалият Г.Ш. му е било причинено: пълно разчленяване на
трупа. тежка съчетана несъвместима с живота черепно-мозъчна, лицево-
челюстна, гръбначномозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма.
разкъсване на главата с многофрагментно счупване на черепа и лицевите
кости. разкъсване на вътрегръдните и вътрекоремните органи.
многофрагментно счупване на гръдния кош. гръбнака, таза и крайниците.
множество разкъсно-контузни рани по лицето, главата, тялото и крайниците.
охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците.
Анализът на налична медицинска документация, приложена по делото,
установява, че не може да се определят травмите - получени от първото ПТП -
при изпадането от буса на пътното платно, защото последващите травми от
второто - ПТП - прегазването от тежкотоварен камион са ги заличили поради
тяхната тежест.
Важен е фактът, че пострадалият Г.Ш. е бил жив след изпадането от буса
на пътното платно, за което говори наличието на мастна емболия в белия дроб,
както и кръвонасяданията покрай счупените големи кости.
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира
изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие и причините за това. Същите напълно
кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за
доказани.
Казаното, наред с изложеното по-горе относно конкретния механизъм
на настъпване на произшествието, налага извода, че смъртта на Г.Ш. е в пряка
причинно-следствена връзка с удара от неизвестен товарен автомобил, което
ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ.
Относно претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
допуснати и изслушани показанията на двама свидетели.
Свидетелката Р. С. Г., изслушана в открито съдебно заседание,
проведено на 04.12.2023г. казва: „Когато беше жив зет ми, дъщеря ми и зет ми
7
ходиха близо една година. Бяха гаджета………… През 2001 г. до 2002 г..
някъде към година и няколко месеца, те ходеха. След това се ожениха. Имаше
голяма сватба, всичко беше нормално. Сватбата беше в ***. ………….. Те
бяха неразделни. Никога не са имали проблеми, не са се разделяли. След
сватбата работеха на пазара. Взеха клетка, направиха ремонти и двамата
почнаха да работят. Продаваха плодове и зеленчуци. Те работиха на пазара
плодове и зеленчуци и взеха клетката. Разраснаха се. Той започна да ходи в
София и из страната да зарежда, тя продаваше, докато стана този инцидент.
Бяха финансово добре. Откакто се ожениха ремонти правиха в къщата, кола
купиха. Детето се роди. Пити се правиха, абсолютно всичко, което е по
българските обичаи, се направи.
Г. беше като сокол над детето. Докато стана този инцидент, тя нямаше
нещо, което да иска и да не е задоволена. И компютри се вземаха,
всичко………. От първи клас досега е самостоятелна, отличничка е. Обаче,
като стана това с баща й, тя се затвори някак си. Ходихме на психолог, обаче
някаква травма си остана в нея. Тя не знаеше на кой свят е, само викаше:
„Тате, тате“. Тя научи на същия ден. Я. към настоящия момент е затворена.
Почне ли да се говори по въпроса за баща й, ако е хубав спомен, ще те
изслуша. Обаче, ако навлезеш малко по-навътре в нещата, тя или ще иде нещо
да направи. Вика: „Бабо, аз ще ида да купя кола“ или нещо друго, само и само
да не се говори на тази тема как е станало, що е станало. Някой път ние се
изпускаме между големите, още не можем да си обясним как е станало това
нещо. Според мен Я. и Г. няма да превъзмогнат загубата на Г..
……….. Видях Г. следобед на същия ден. Тя беше в шок. не знам, не
можеше да осъзнае. Само викаше: „Не може да е вярно, не може да е вярно!“
Тя беше коренно променена и до ден днешен си е променена. Те се вземаха с
голяма любов. Половината й сърце и повече го няма. Има промяна в нея и
сега. Тя предпочита да работи, нещо да се занимава, за да не мисли за тази
случка. Преди инцидента Г. и Я. бяха весели. Нямаше рожден ден, годишнина,
която да не са празнували, да не са отишли някъде. Лятото по почивки ходеха.
Бяха малко над средното статистическо семейство в България. Позволяваха си.
……… Сега тя е от работа на работа. На две работи работи, защото Я. е
студентка, трудно се справят. Ние отстрани каквото можем помагаме. Г. не
можа да се справи с магазина сама. защото някой трябваше да зарежда, друг
да работи. Хвана един работник, ходеше, зареждаше, обаче като турна калема
се разбра, че той я ограбва. Помъчи се сама да зарежда, една работничка да й
помага, обаче не може. Сам човек не може това нещо да го работи. Сега
работи в денонощен магазин и останалото време почасово ходи в една фирма.
Тя е работник в магазина.
На погребението на Г. бяха Г. и Я.. Г. буквално я мъкнеха, тя беше в
такъв шок. Тя само викаше: „Мамо, не. не може да бъде!“ Най-редовно ходят
на гроба. Даже внучката, когато й стане мъчно, си ходи на гроба сама. Вика:
„Бабо. някой път, като ми стане мъчно, аз на никой не казвам, си ходя. поплача
си малко, поприказвам си с татко". Когато има годишнина, ходим всички.
Някой път, явно има нужда вътрешно да иде сама. Г. спазва всички помени,
всички годишнини, раздавки, обличания, нали има обичай да се облича някой
8
човек. Прави повече от каквото трябва.
Откакто се ожениха, докато се случи това нещо, Г. контролираше
финансите - за ремонти, за училища, за облекла. …………... Той се разправяше
финансово с всичко. Двамата изкарваха парите. Двамата - Г. и дъщеря ми.
Двамата работиха постоянно заедно. Г. понякога по 2-3000 лв. реализираше на
месец, понякога по 4-5000 лв. Когато имаше празници, имаше повече оборот,
повече изкарваха. Те почиваха три пъти в годината по две седмици. Лятото
някой път и месец. За да си позволят да ходят на екскурзии, на почивки, значи
са изкарвали достатъчно.
Когато стана инцидентът, Я. учеше в ***. Загубата на баща й й се отрази
и на успеха, и по-малко дружеше със съучениците си. Гледаше да изкара
часовете и да се прибере. Да си бъде в нейната стая усамотена. След психолога
имаше една видима промяна, но общо взето тя си остана затворена.
Три години след инцидента Я. спи на мястото на баща й, в спалнята са
заедно е майка й. Майката си лежи на нейното място, а тя спи на неговото.
Не знам на кой психолог са ходили. Знам, че ходиха и то доста време, но
не мога да кажа при кой“.
Свидетелката Д. А. Ш., изслушана в открито съдебно заседание,
проведено на 04.12.2023г. казва:
„Аз съм сестра на Г.Ш.. От 2002 г. брат ми и Г. бяха заедно, влюбени,
като всяка двойка, която тепърва ще създава семейство. Обичаха се,
подкрепяха се още от началото, бяха много единни. След като създадоха
семейство, някъде 2 години по- късно родиха дъщеря им. Я. е родена *** г.,
приблизително две години. Те бяха семейство, което беше много задружно. Те
много работеха, във всяка една свободна минута бяха тримата заедно. Вечер
сядаха, гледаха телевизия, говориха си много, забавляваха се, играеха игри,
правеха пъзели. Много задружно и единно семейство. Когато се роди Я., Г.
беше много щастлив, почерпи. Основно брат ми се грижеше да се закара Я.
донякъде, като беше малка. Тогава снаха ми нямаше книжка, брат ми я караше
навсякъде. Не само на градина и на училище, и на кино я водеше,
изненадваше я по различни поводи. Те постоянно бяха тримата заедно, когато
не са на работа. В отпуските, във ваканциите обикаляха из цяла България, по
различни забележителности. Ходиха в Македония, в Гърция, на много места.
Всички забележителности в България - природни забележителности,
исторически места ги обиколиха. Те много обикаляха из такива места.
В началото Г. и съпругата му работеха на пазара заедно в ***, на пазара
на „***“. Впоследствие си взеха склад на зеленчуковата борса в ***.
Направиха голям склад. Брат ми пътуваше, зареждаше със стока. Снаха ми
продаваше. Бяха като скачени съдове двамата, в смисъл бизнесът им беше
заедно, но основното го правеше брат ми. Той обикаляше из цяла България, не
само по борси, купуваше и от частни производители стока. Бизнесът им се
развиваше много добре. Те живееха много добре финансово. Позволяваха си,
освен екскурзиите, много неща. Къщата, в която живееха, тя е стара къща - от
родителите ми, но си направиха ремонт, обзаведоха я, измазаха я. Направиха
доста подобрения по къщата. Купиха си кола, по- голям бус.
9
…….. Никой не можеше да приеме, че това е истина, че може да се
случи. Брат ми беше много добър шофьор, много внимателен, много стриктен,
много честен. В смисъл той спазваше правила, закони. ………….. Г. отиде да
каже на Я.. Бяхме заедно през целия ден. Я. цял ден гледаше в една точка без
нищо да изрази. Просто стоеше и беше като вцепенена, гледаше в една точка.
Опитвахме се да направим нещо, но не се получаваше. Вечерта я заведохме на
психоложка и след като разговаря с нея, тя започна да плаче, промени
изражението си. Иначе каквото и да я питаш, не реагираше. Изобщо не беше
адекватна.
Всичко много се промени след смъртта на Г.. Племенницата ми, откакто
се е случило това с брат ми, спи в спалнята на неговото място. Гледа да се
усамотява. Ако не е на бюрото да учи, си стои, лежи си там. Освен, че ходим
заедно на гробищата, тя обича и сама да ходи. Даже започна да прави някакви
сладки неща и казва, че отива да носи на баща й. Тя беше добра ученичка.
След случката явно не можеше да се концентрира, трудно се говореше с нея,
понижи й се успехът. Г. по същия начин. Тя в началото не знаеше какво да
прави. Само казваше: „Какво ще правя оттук нататък без Ж., какво ще правя,
как ще живеем без него?“ Те си бяха свикнали постоянно заедно - и на работа,
и вкъщи, и на разходка бяха заедно. Много й е трудно на Г.. Тя се опита да
продължи с бизнеса, но не може. Тя сама си казва, че той е бил водещата
фигура, че без него не може да се справи. Тя остави склада. Сега работи в един
магазин за хранителни стоки, магазинерка е. Г. сега е объркана, разтревожена,
неконцентрирана. Преди това тя не беше такава. Тя беше сигурна във всичко,
щастлива, удовлетворена - семейство, дом, дете. Я. си има нейна стая. легло и
преди инцидента не е спяла на мястото на баща й. Когато й правеха ремонт на
нейната стая, с баща й заедно избираха мебели. Стаята е много хубаво
направена. Само влиза там да учи, иначе спи с майка й.
Тя вече е студентка. Учи в *** ***. След като мина този период, когато
беше си понижила успеха, тя някак си тогава имаше един период, имаш
чувството, че като се е случило, че няма баща, мислеше, че всички деца гледат
по различен начин. След това си оправи успеха, приеха я студентка. Трудно е
сега. Трудно се справят. Помагаме им - майка помага, аз помагам. Ходя да я
взимам, карам я понякога.
Брат ми, ако пътува до близките села, тръгваше по-рано сутринта,
защото на борсата почваха от 4-5 сутринта. Когато е за София, тръгваше след
12 ч. Лягаше малко да по-рано да поспи, примерно към 7 ч. Майка ми живее
там. Ние живеем на съседната улица. Те живееха с майка и аз ходех постоянно
да виждам майка. След 12 ч тръгва за София, отива, обикаля, купува стока и
към 5:30-6 ч се връща. Зависи колко време му е отнело. Той си товари самичък
и сам си разтоварва стоката. Снаха ми помага, но тя не може да вдигне тежки
неща. След това остава с нея да продават. Той примерно стоеше докъм 11 ч и
се прибираше. Тя стоеше до 13 ч и се прибираше. Тогава приключва борсата.
Борсата е в ***. Той е на борсата след 6-7 ч. Снаха ми остава на склада. Той
отива до вкъщи, взима дъщеря му, кара я и се връща. Този склад беше под
наем. Наемът беше около 400 лв., но това беше назад в годините. Сега,
последните години, мисля, че около 800 и няколко лева беше наемът, месечен
10
наем за склада. Бусът, с който зарежда, беше собствен. Те имаха по-малък бус
и си купиха по-голям бус.
Я. учеше до * клас в ***. Мисля, че училището се казва ***. След това в
***. ………………… Аз живея в *** на съседната улица. Посещавах ги, ако не
всеки ден. през ден. Виждала съм детето, че спи на мястото па баща й. Не съм
я виждала всяка вечер. Знам къде спи детето, майка ми живее в тази къща. Аз
лично съм я виждала, че спи там. …….. преди сме говорили и тя ми е казвала,
че така й е по-добре и така чувства баща си.
Говорили сме си с брат ми много пъти на тема доходи. Ние се събирахме
редовно, ако не два пъти седмично, веднъж. Сядали сме на кафе, да вечеряме
заедно. Те си вадеха много хубави пари — над 5-6 хиляди лева, някой път и
повече. Зависи каква стока е успял да намери“.
Изслушани са и заключения по допуснати съдебно-психологични
експертизи на ищците, извършени от Д. В., клиничен психолог, които не са
оспорени от страните.
Според експерта, смъртта на бащата на Я. е внезапно и неочаквано
събитие нарушаващо нейния нормален жизнен цикъл. Преживяванията й към
този момент по характеристиките си и продължителността покриват
критериите на Острата стресова реакция, която следва изключително,
внезапно, неприятно или застрашаващо събитие. Била е в съзнание и е
възприемала случилото се. Смъртта на баща й е нарушила нейния обичаен
жизнен цикъл, провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет,
с негативен облик - страдание, обръканост, снижен емоционален резонанс,
усещане за самота и празнина, емоционална загуба. Настъпилото събитие,
загуба на родител, при Я. Ш. е свързано преди всичко с необратима
емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и
емоционално й съзряване. Към онзи момент същата е била в *** възраст.
Психологичната роля на бащата в този възрастов преход е свързана с
изграждането на авторитети, чувство за цялост, сигурност, автономност. На
практика неговата физическа и емоционална липса създава предпоставка за
трудност при изграждане на доверителни връзки в зряла възраст, както и
психологична невъзможност за интегриране на цялостен Аз - образ.
Понастоящем психологичното състояние на Я. Ш. е стабилизирано, налице са
епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не
изискват лечение.
Съгласно заключението по изслушаната СПЕ относно Г. Ш., смъртта на
съпруга й е внезапно и неочаквано събитие нарушаващо нейния нормален
жизнен цикъл. Провокирани са усещания а тъга и скръб със силен интензитет,
с негативен облик – страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс,
усещане на самота и празнина, емоционална загуба. Към настоящия момент е
преминала през етапите на траур.
По делото е допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. П. Т., която също не е оспорена от страните. Съгласно
заключението по същата, за периода от датата на настъпване на смъртта на
баща й, до датата на навършване на ***, размерът на издръжката на Я. Г.
11
Шикова е 8312.67 лв. /на база паричен разход на домакинствата/ и 6799.06 лв.
/на база потребителски паричен разход/. Разликата между двата варианта,
респ.получените суми за периода, според експерта се дължи на различните
показатели, формирани от различен набор групи разходи.
Други доказателства относно претърпените от ищците имуществени и
неимуществени вреди по делото не са ангажирани.
Всички описани негативни последици и вреди, съдът приема, че са
пряко и непосредствено следствие от настъпилото ПТП и смъртта на Г.Ш.,
настъпила в резултат от удар от неизвестно ППС.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, която ангажира отговорността на ответника.
Относно възраженията за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат от поведението на ищеца, направени от ответното застрахователно
дружество в отговора на исковата молба:
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
На първо място, както в отговора на исковата молба, така и в
становището по същество на спора, се поддържа от ответника твърдението, че
при още при самото падане на пострадалият Г.Ш. върху пътното платно, той е
получил такива травми, които са били достатъчни, за да причинят смъртта му,
макар и в един по-късен момент.
Съдът намира това твърдение за недоказано.
Съгласно изслушаната КСМАТЕ, при процесното ПТП на пострадалият
са били причинени: пълно разчленяване на трупа. тежка съчетана
несъвместима с живота черепно-мозъчна, лицево- челюстна,
гръбначномозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма. разкъсване
на главата с многофрагментно счупване на черепа и лицевите кости.
разкъсване на вътрегръдните и вътрекоремните органи. многофрагментно
счупване на гръдния кош. гръбнака, таза и крайниците. множество разкъсно-
контузни рани по лицето, главата, тялото и крайниците. охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците.
Тези травми обаче са били причинени при удара с неизвестното ППС.
12
Дали някаква част от така описаните тежки травми са били причинени от
самия удар при падане върху пътното платно, не може да се отговори със
сигурност, съгласно експертизата, а съдът не би могъл да прави изводите си на
база вероятности и предположения, колкото и достоверни да са те. За
съжаление, последващият удар е бил от такъв характер, че както е посочило
вещото лице е заличил всякакви предишни травми със своята тежест.
На следващо място, експертът е направил безспорния извод, че в
починалия е констатирано наличие на мастна емболия. “Мастната емболия се
получава при натъртване, смазване на подкожната мастна тъкан и счупване на
кости. Освободените мастни капки от подкожна тъкан или костен мозък
нахлуват постепенно във венозната система, чрез което се отвеждат и когато
мастните емболи са с диаметър над 20 микрона се задържат в белодробните
капиляри- развива се БМЕ, а когато са по-малки преминават през капилярите
на артерио-венозните анастомози на белия дроб и попадат в големия кръг на
кръвообращението и отсядат в различни органи /мозък, сърце, бъбреци и др./
Количеството мастна тъкан, необходимо за настъпване на смърт от мастна
емболия не е точно установена.
Мастната емболия може да бъде: незабавна - когато настъпва няколко
секунди, но не по малко от 10s или минути след травмата, ранна- няколко часа
и късна- няколко дни.“
От изложеното, както и от изслушването на експерта в открито съдебно
заседание, се обосновават два несъмнени извода.
Първият – че самото наличие на мастна емболия не е достатъчно, за да
се направи обосновано и сигурно предположение, че тя непременно ще доведе
до смърт на лицето – „Количеството мастна тъкан за настъпване на смърт от
мастна емболия, не е точно установено“. Затова и съдът не би могъл да прави
изводи на база предположение, че в този случай мастната емболия непременно
би довела до смъртта на пострадалия Ш.. Вторият и по-важен извод, който се
налага и е направен категорично и от експерта - че пострадалият Г.Ш. е бил
жив при настъпване на фаталния удар, т.е. до този момент той действително е
можело да има тежки травми, но не непременно несъвместими с живота.
Ударът от неизвестното товарно превозно средство обаче е довело до точно
такива по своя характер травми и до смъртта на пострадалия.
Не на последно място, ответното дружество твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, причинено от непоставен от него
предпазен колан.
Според изслушаната КСМАТЕ, от огледа на процесния товарен
автомобил и самото местопроизшествие след ПТП, се налага несъмнен извод,
че водачът Г. Ш. е изпаднал от буса от предното панорамно стъкло, за което
говори факта на затворените врати на товарния автомобил, както и
местоположението на обувките и открития мобилен телефон, открити на
асфалта, по посока на движение на буса, но преди мястото на настъпване на
удара в южната мантинела. Констатирано е, че предпазният колан е бил
закопчан по продължение на облегалката на седалката.
Анализът на материалите по делото показва, че преди Г. А. Ш. да
13
попадне на платното за движение, той е загубил управление над автомобила,
като е напуснал платното за движение отдясно, автомобилът се е преобърнал
и водачът му е изпаднал от салона на автомобила, без да е бил с правилно
поставен предпазен колан. От материалите по делото не може еднозначно и
категорично да се определи причината за загуба на управление над
автомобила от Г. А. Ш., съответно и предотвратимостта на ПТП, но ако той е
бил с правилно поставен предпазен колан, е нямало да изпадне от т.а. ,
„Мерцедес Спринтер“.
Така, налага се извод, че по неизвестни причини е налице загуба на
управлението на т.а. ,„Мерцедес Спринтер“, както и че водачът му е бил без
предпазен колан, който би предотвратил изпадането му от автомобила при
удара.
Съдът не споделя тезата на ответника, че тези два извода налагат и
последващия – за наличие на съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия.
Действително, както загубата на контрол при управлението на ППС,
така и липсата на поставен колан, са конкретно установен принос на
пострадалия Ш., без който не би се стигнало до настъпване на първото от
описаните пътно-транспортни произшествия, а именно това при което
управляваният от него микробус се е преобърнал в канавката, а той е изпаднал
от него.
По делото обаче не е налице нито едно неоспоримо доказателство, от
което да се направи извод, че в резултат на посоченото първо ПТП, е
настъпила смъртта на Г.Ш.. Казано по друг начин, тези неправомерни негови
действия са довели до настъпване на първото ПТП. Какво е било физическото
и психическо състояние на пострадалия вследствие изпадането от автомобила,
може само да се предполага, но не са налице никакви доказателства в тази
насока. А съдът не може да обоснове какъвто и да е извод на база
предположения.
Сигурен и неоспорен от страните е извода, че при настъпване на второто
ПТП, Г. Ш. е бил жив.
Нещо повече, сигурен е и още един от посочените по-горе изводи, а
именно че водачът на неизвестния товарен автомобил, който е ударил
пострадалия, е имал техническата възможност да види пострадалия навреме и
да избегне произшествието, а от там и смъртта му. Включените аварийни
светлини на обърнатия бус, както и посоченото от експертите разстояние до
удара, при шофиране с необходимото внимание и съобразена скорост, са могли
да доведат и до коренно различна ситуация, включително и до теоретично
възможно спасяване на пострадалия при неизвестни към онзи момент негови
травми.
Предвид изложеното, съдът намира възражението за съпричиняване,
направено от ответника за неоснователно и недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
14
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано
всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищците неимуществени вреди – психически и емоционални
травми, както и техния интензитет и продължителност.
Ищцата Я. Ш. е била *** при настъпване смъртта на баща й. За нея това
е бил внезапен и тежък психологически шок особено предвид *** й възраст. В
момент на психологическо съзряване тя е загубила сигурна опора в живота,
семейната и емоционалната си среда. Това е нарушило нейния обичаен
жизнен цикъл, провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет,
с негативен облик - страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс,
усещане за самота и празнина, емоционална загуба. Настъпилото събитие,
загуба на родител, при Я. Ш. е свързано преди всичко с необратима
емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и
емоционално й съзряване.
Ищцата Г. Ш. е претърпяла изключително тежка емоционална и
личностна травма, причинена от внезапната смърт на съпруга й. Свидетелите
установяват изградена трайна семейна среда с устойчиви ценности и желание
за съвместно израстване е надграждане. Установява се по безспорен начин, че
съпрузите са започнали и изградили заедно както дома си, така и общата си
работа, която благодарение на усилията им, се е разраснала. Практически е
описано работно и семейно ежедневие, което се е припокривало
непрекъснато. На това е бил сложен внезапен и неочакван от никой край,
поставил съпругата в нова, тежка, както емоционална, така и финансова и
работна среда. Установява се от показанията на свидетелите, че след смъртта
на Г. съпругата му не е могла да поддържа съвместната им до този момент
работа в същия вид, обем и качество, както и че постепенно тя е
преустановена, а Г. Ш. към момента работи на две места, за да издържа себе
си и своята дъщеря.
Съдът приема, че и за двете ищци емоционалните болки и страданията
са били особено интензивни в началото на периода непосредствено след
настъпилата смърт на Г.Ш., продължили са в обичайни за посочената
психологическа травма граници и се характеризират с нормална
продължителност до пълното възстановяване им възстановяване към
настоящия момент.
При така установените психически болки и страдания на ищцата Я. Ш.
във връзка с настъпилата в резултат на процесното ПТП смърт на баща й
Г.Ш., съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от
15
ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената
съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 180 000 лева. Искът е
предявен като частичен в размер на 86 000 лв., поради което следва да се
уважи в пълния му размер от общо дължими 180 000 лева. В останалата му
част до заявения пълен размер от 200 000 лева, съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.
При така установените психически болки и страдания на ищцата Г. Ш.
във връзка с настъпилата в резултат на процесното ПТП смърт на съпруга й
Г.Ш., съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената
съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 180 000 лева. Искът е
предявен като частичен в размер на 86 000 лв., поради което следва да се
уважи в пълния му размер от общо дължими 180 000 лева. В останалата му
част до заявения пълен размер от 200 000 лева, съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.
Съдът намира за основателен и доказан и предявения иск от Я. Ш. за
заплащане на обезщетение за лишаването и от издръжка от баща й. Смъртта
на Г.Ш. е довела до невъзможност за реализиране на всякакви доходи, както и
за издръжка от негова страна на *** тогава Я. Ш.. Ето защо, посоченото е
пряка имуществена вреда, причинена на дъщеря му за периода от настъпване
на смъртта, до настъпване на *** на детето – *** г. От посочените два
варианта на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съдът възприема
вариант едно, доколкото той отчита средния паричен разход на домакинство за
периода, съгласно данните на НСИ. В този вариант размерът на дължимата
издръжка за посочения период е 8312.67 лв., от които починалият Г. Ш. е
следвало да осигури половината или 4 156.34 лв., за която сума този иск е
основателен и доказан. В останалата си част до пълния предявен размер от
4 200 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Сумите следва да се присъдят ведно с дължимата законна лихва върху
тях, считано от 17.04.2020 г. до окончателното им изплащане.
Предвид изхода от спора, както и размера на уважените претенции, на
процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 14035.50 лв. с ДДС.
Ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати
дължимата по делото държавна такса в размер на 7 046.25 лева, както и
направените за сметка на съда разноски в размер на 400 лв., от които 50 лв. –
депозит за призоваване на свидетел; 150 лв. – хонорар за изслушаната ССЕ,
както и 200 лв. – хонорар за изслушаните СПЕ.
На основание чл. 557, ал.1,т.1 и чл. 558 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – град София, Булстат *********,
16
седалище и адрес на управление: Град София, улица Граф Игнатиев № 2, ет.4,
съдебен адрес: ***, чрез еднолично адвокатско дружество „М.“, да заплати на
Г. Г. Ш., ЕГН ********** и Я. Г. Ш., ЕГН **********, двете с адрес: ***,
представлявани от адв. П. К., *** с адрес за призоваване: ***, по 86 000
/осемдесет и шест хиляди/ лева на всяка от тях, предявени частично от
общо дължими суми в размер на 180 000 лв. за всяка от тях, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди психически болки и
страдания от смъртта на Г. А. Ш. – баща на Я. Г. Ш. и съпруг на Г. Г. Ш.,
настъпила на *** г. в резултат на ПТП, причинено от неизвестен извършител
на АМ „Тракия“, км.70+400 в посока град Пловдив, ведно със законната лихва
за забава върху главниците, считано от 17.04.2020 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за дължим пълен
размер от по 200 000 лева за всяка от ищците.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – град София, Булстат *********,
седалище и адрес на управление: Град София, улица Граф Игнатиев № 2, ет.4,
съдебен адрес: ***, чрез еднолично адвокатско дружество „М.“, да заплати на
Я. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адв. П. К., *** с
адрес за призоваване: ***, сумата 4 156.34 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди – лишаване от издръжка от баща й Г. А. Ш., починал на
*** г. в резултат на ПТП, причинено от неизвестен извършител на ***, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.04.2020 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 4 200 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – град София, Булстат *********,
седалище и адрес на управление: Град София, улица Граф Игнатиев № 2, ет.4,
съдебен адрес: ***, чрез еднолично адвокатско дружество „М.“, на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. П. К., *** с адрес за призоваване: ***,
сумата 14 035.50 лв. с ДДС, дължима за процесуално представителство пред
ПОС на ищците Г. Г. Ш., ЕГН ********** и Я. Г. Ш., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – град София, Булстат *********,
седалище и адрес на управление: Град София, улица Граф Игнатиев № 2, ет.4,
съдебен адрес: ***, чрез еднолично адвокатско дружество „М.“, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пловдив, държавна такса в размер на 7 046.25 лева,
както и направените за сметка на съда разноски в размер на 400 лв., от които
50 лв. – депозит за призоваване на свидетел; 150 лв. – хонорар за изслушаната
ССЕ, както и 200 лв. – хонорар за изслушаните СПЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17