Р Е Ш Е Н И Е
№ 260159
22.12.2021 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на шести декември през две
хиляди и двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдия
СЕРАФИМОВА т.д.№ 154 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
искова молба на Л.К. *** против „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност), със седалище
и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“ №1, ЕИК ***и „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ***.
Претенцията с правно основание чл. 694
ал.3 т.1 от ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо несъществуването на
прието вземане в размер на 8 169,51 лева на „С.“ ЕООД към „Булгар
Минерали-С.“ АД (н.), представляващо част от общия размер от 12 000 лева
на предявеното и прието вземане,
включено в списъка на приетите вземания, обявен на 23.07.2020 г. в ТР.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че процесното вземане е предявено от кредитора „С.“ ЕООД в
пълен размер от 12 000 лева и представлява обезщетение за лишаване от
ползване за периода 01.01.2019 г. - 31.03.2019 г. на площ от 9 740 кв.м. в
източната част от Поземлен имот - производствен терен, с номер 000680, находящ
се в местността „Р. д.“ по картата на възстановената собственост на гр. С.,
който имот е в собственост на „С.“ ЕООД.
Твърди се, че в законоустановените
срокове ищцата е възразила срещу приемането на така предявеното вземане, като с
определение от 06.10.2020 г. съдът по несъстоятелността е приел за
неоснователно възражението и одобрил изготвения от синдика допълнителен списък
на приетите предявени вземания, който включва и процесното.
Твърденията на ищцата за
несъществуването на процесното вземане по същество са, че „С.“ ЕООД не е
представил доказателства установяващи площта на складираната готова продукция
да е повече от 4 729 кв.м., както и дължимия наем да е по – голям от
3 830,49 лева за трите процесни месеца. Тези си твърдения ищцата основава
на установеното в производството по т.д.№65/2019 г. по описа на Пз ОС. Ето защо
твърди, че приетото вземане не съществува в размера от 3 830,49 лева до
12 000 лева или за разликата от 8 169,51 лева и затова и моли да се
постанови решение от съда, с което се приеме, че вземането на С. ЕООД в
посочения размер несъществува.
Претендират се сторените по делото
разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от страна на ответника „С.“ ЕООД чрез управителя му Т. М.. В
същият се подържа, че така предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Обобщено, становището в този смисъл е,
че обосновано съобразно постановеното от ПАС решение №48/07.02.2020 г. по
в.т.д.№710/2019 г. синдика и съдът по несъстоятелността са приели, че Б.АД – в несъстоятелност ползва част с площ
от 9 740 кв.м. от процесния имот, като през процесния период е складирана
готова продукция, собствена на същото, без да има основание за това и по този
начин дружеството неоснователно се е обогатило. Дължимото за това обезщетение
на „С.“ ЕООД е в размер на по 4000 лева
месечен наем или за тримесечен период – 12 000 лева общо. Ето защо правилно е отхвърлено възражението
на ищцата, респективно е одобрен допълнителния списък на приетите предявени
вземания включително и процесното. Развити са подробни съображения в този
смисъл.
В същият срок е постъпил отговор от
синдика И.К., който съгласно разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ е длъжен да участва
в процеса. Синдика подържа становище, че иска е неоснователен, тъй като при
приемане на предявеното вземане се е съобразил с влезлия в сила съдебен акт на
ПАС, а именно решение №48/07.02.2020 г. постановено по в.т.д.№710/2019 г. по
негов опис. Не сочи доказателства.
В срок не е постъпил отговор от Б.АД- в
несъстоятелност.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от ищцата, в която не се съдържат нови факти и
обстоятелства. Възразява, че в конкретния случай намира приложение цитираното
решение на ПАС, тъй като същото касае различен от процесния период и поради
това е неотносимо към спора.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника С. ЕООД, в който е изразено становище, че изцяло се
подържат наведените в първоначалния отговор твърдения и възражения. Нови такива
не са изложени.
В същия срок е постъпил и допълнителен
отговор от синдика, в който не се съдържат нови твърдения и възражения, а се
развиват вече изложените от него в първоначалния отговор.
Страните са
представили доказателства за установяване на твърденията им.
Съдът като
съобрази доводите на страните и събраните в процеса доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК приема
следното:
Безспорно е
между страните, а и се установява от представеното постановление за възлагане
по чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 година на ищеца е възложен недвижим имот, представляващ
производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№***в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С.
и 8 броя сгради находящи се в поземления имот индивидуализирани с посочване на
площта им, предназначението им и година на построяване, както и строителни
съоръжения включително и площадка промишлено товаро-разтоварна.
Безспорно е,
че ищецът е въведен във владение на така описания имот, което се установява и
от приетия протокол за въвод във владение
от 05.01.2017г.
Няма спор
между страните в процеса и че в източната част на процесния имот са разположени
огромни купчини от „готова продукция - пегматит“ в насипно състояние,
собственост на ответника Б.– в несъстоятелност и включени в масата на
несъстоятелността.
Спори се в
процеса относно площта, която се заема от складираната продукция, както и
относно тежестта й. Последното спорно обстоятелство съдът счита, че е ирелевантно
за спора доколкото в случая количеството на готовата продукция - пегматит не е
определящо за площта, на която е разположена.
Относно установяване
на площта заета от готовата продукция, по делото е приета СТЕ, заключението по
която е изготвено от в.л. Х.К.. От същото се установява, че общо заетата площ от
готова продукция, която е разположена в две купчини, е 4 729 кв.м. и се намира в североизточната част
на ПИ с идентификатор ***по КК на гр.С., който е идентичен с процесния. Установява
и още, че около купчините има разсипана и свлечена част от готовата продукция-
пегматит, която е с площ от 4 614 кв.м. Този
факт се потвърди и от разпита на свидетеля И., който знае за купчините от 2016
г., от когато същият охранява имота и твърди, че от тогава до сега те неизменно
си стоят там без да е настъпила каквато и да промяна на площта им.
Относно размера
на наемната цена за процесния период е приета СИЕ, заключението по която е
изготвено от в.л. Ц.. Експертът установява, че средния пазарен наем за кв.м. е
0,31 лева. За общата площ на двете пирамидални структури върху която е
разположена готовата продукция с площ от 4 729 кв.м. се следва месечен
наем в размер на 1 465,99 лева или общо за трите месеца – 4 397,97
лева. За останалата част, която се твърди да е свлечена и разпиляна готова
продукция, следния месечен наем е в размер на 1 430, 34 лева или общо за трите
месеца – 4 291,02 лева.
По делото са
представени от страните и приети от съда съдебни решения постановени по искове,
на които предмета им касае период различен от процесния. Ето защо съдът счита,
че същите не са релевантния към настоящия спор и не следва да се съобразяват, а
и със същите не се установява сила на пресъдено нещо по отношение на спорното в
настоящия процес правоотношение между страните.
С оглед на гореизложената и приета за
установена по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че
предявеният отрицателен установителен иск, намиращ правното си основание в
разпоредбата на чл.694 ал.3 т.2 от ТЗ във вр.с чл.59 от ЗЗД е процесуално
допустим като е предявен от надлежна страна - кредитор на дружеството в
несъстоятелност против вземане на друг кредитор, включено в списъка на приети
вземания по реда на чл. 692, ал.
4 от ТЗ. Искът е предявен пред съда по несъстоятелността, в рамките
на 14-дневния преклузивен срок.
Доказателствената
тежест е върху ответника С. ЕООД, който следва при условията на пълно и главно
доказване да докаже съществуването на оспорените свои вземания от длъжника в
несъстоятелност, от кредитор с приети вземания Л.К..
Разгледан по
същество предявеният отрицателен установителен иск се явява частично основателен
по следните съображения:
По делото е
установено, че срещу ответника "Булгар Минерали - С." АД е открито
производство по несъстоятелност, предмет на т.д. № 66/2010 г., по описа на
Окръжен съд – Пазарджик.
В настоящия
случай ответното дружество С. ЕООД се
легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ производствен терен
с площ от 35 000 кв.м.с кад.№***в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с
идентификатор *** по КК на гр.С. въз основа на постановление за възлагане по
чл.717з от ТЗ от 13.07.2016 г. и извършен въвод във владение на 05.01.2017 г. Страните
не спорят, че в североизточната част на така описаният имот на обща площ от 4 729 кв.м. е складирана в две
купчини готова продукция - пегматит. Спорен в процеса е факта дали площта
заемана от готова продукция включва и онези 4 614 кв.м. измерени от вещото
лице К. и представляващи разпилян и свлечен пегматит. В този смисъл от значение
за решаващия извод е обстоятелството, че измерването на тази площ е извършено
от вещото лице през месец октомври 2021 г., което означава, че същата е заснела
площта към момент, който е ирелевантен към настоящият спорен период – месеците
януари, февруари и март 2019 г. В процеса не се събраха доказателства долната
част на „пирамидите“ , т. е. тяхната основа, да е била по-голяма през периода,
за който се претендират обезщетенията.
Логично е под въздействие на вятъра и други атмосферни влияния да се
разсипва и разпилява продукция от горната част на пирамидата, която да образува
слоя около нея, но предвид, че не е
известно кога това е станало, категоричен извод, че именно през релевантния
период площта на разпиляната продукция е била 4 614 кв.м., не може да бъде
направен. Ето защо съдът приема, че се дължи обезщетение единствено размера на
складираната в две купчини готова продукция. Относно размера му се установи, че за общата площ на двете
пирамидални структури върху която е разположена готовата продукция с площ от
4 729 кв.м. се следва месечен наем в размер на 1 465,99 лева или общо
за трите месеца – 4 397,97 лева. Възражението на ищцата, че размера на
цената на обезщетението следва да се определи единствено съобразно цената на
отдаден под наем имот на територията на гр.С., съдът приема за неоснователно. В
този смисъл вещото лице при определяне на средната пазарна наемна цена е
съобразило принципа, че същата се формира именно въз основа на множество подобни
предложения, като чрез осредняване им се постига възможно най- реалния размер.
Поради
изложеното до тук съдът приема, че предпоставките за уважаване на предявеният
отрицателен установителен иск, че не съществува вземането на кредитора „С.“ ЕООД
за размера от 4 397,97 лева до 12 000 лева, или за сумата от
7 602,03 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта от
процесния имот заета от готова продукция са налице. В останалата част му част за
размера от 567,48 лева предявеният иск като недоказан се явява неоснователен. В
този смисъл съдът съобрази, с оглед и приетото от съдебната практика, че всяко
владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка
на собственика, поради което се дължи и обезщетение по силата на чл.59 ал.1 от ЗЗД, като фактическата власт може да се
упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи в имота на
собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или
чрез трето лице. Според решаващия състав в случаите, когато в чужд имот се
поставят вещи, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственик на
имота е правният субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е
поставил там (без значение дали е и собственик на вещите), съответно онзи,
който поддържа това състояние. В случаят обаче, както и бе посочено, липсват
доказателства към процесния период дали готовата продукция е била разсипана и в
какъв обем затова и не може да се направи извод за наличие на посочените
предпоставки по см. на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Доколкото ищцата надлежно въвежда в
процеса оспорване на приетото вземане, то в тежест на ответниците бе при
условията на пълно и главно доказване да установят наличието на предпоставките
за възникване на тази част от претендираното вземане, респективно приемането му
в производството по несъстоятелност. Ето защо предявеният иск в тази му част се
явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл.694 ал.7 от ТЗ ищцата следва да бъде осъдена да
заплати ДТ върху отхвърлената част от исковата претенция в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в размер на 50,00 лв.,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Ответното дружество С. ЕООД, който е кредиторът,
предявил в производството по несъстоятелност вземанията, които се установява,
че са несъществуващи и с това е дал повод за завеждане на настоящото исково
производство, следва да понесе отговорността за заплащане на ДТ върху уважената
част от исковата претенция в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд в размер на 304,08 лв., която такса не се внася предварително,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в
размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Предвид
заявената претенция от ищцата за присъждане на сторените от нея разноски в
процеса и при спазване изискванията на чл.78 ал.1 от ГПК, ответника С. ЕООД ще
следва да бъде осъден да й заплати сумата 325,69 лева изчислена по компенсация
съобразно уважената част от исковете.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК ищцата от своя страна дължи на ответника С. ЕООД сторените от
него разноски, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от иска.
Относно дължимите разноски за платен адвокатски хонорар Л.К. е направила
своевременно възражение за неговата прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът съобразявайки го, както и размера на претендираното възнаграждение – 1100
лева, приема, че възражението е основателно. Съгласно чл.7 ал.2 т.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
случая минималния размер на дължимото възнаграждение е 738,48 лева, като
настоящето дело не е с такава фактическата и правна сложност, а и извършените
процесуални действия в хода на производството не са такива, че да се приеме, че
размера на платения адвокатски хонорар е оправдан. Ето защо същият ще следва да
бъде намален до минималния размер. В този смисъл дължимите от ищцата разноски в
полза на ответното дружество С. ЕООД, изчислени по компенсация съобразно
отхвърлената част от иска са 95,34 лева .
Останалите
страни в процеса не са претендирали разноски и затова и такива не им се
присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен на
основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л.А.К., ЕГН **********,***, ***
против „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Ф.“ №1, ЕИК ***и „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. ***, че „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност) не дължи на
основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата 7 602,03 лева, представляваща
обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000
кв.м.с кад.№***в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ***
по КК на гр.С. заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март
2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен на
основание чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от Л.А.К., ЕГН **********,***, ***
против „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Ф.“ №1, ЕИК ***и „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. ***, че „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност) не дължи на
основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата 567,48 лева, представляваща
обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000
кв.м. с кад.№ *** в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор
***по КК на гр.С. заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март
2019 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН **********,***, *** да
заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 50
лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна
такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. *** да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в
размер на 304,08 лева, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН **********,***, *** да
заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ***, сумата 95,34 лева, представляваща
сторени от последното разноски в процеса изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. *** ДА ЗАПЛАТИ НА Л.А.К., ЕГН ********** сумата 325,69 лева,
представляваща сторени от последното разноски в процеса изчислени по
компенсация.
Решението е постановено на осн. чл.
694 ал.4 ТЗ при участие на синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К. с адрес:
*** и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на
осн. чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: