№ 18711
гр. София, 26.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20211110142546 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 92347/03.04.2023 г. подадена от
ответниците П. З. С. и В. З. С. за изменение на Решение № 3266/01.03.2023 г.
постановено по гр.д. № 42546/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, в
частта за разноските. Молителите навеждат подробно съображения, че не са
станали повод за завеждане на делото и са признали исковата претенция.
Поради изложеното считат, че не следва да бъдат присъдени в тяхна тежест
сторените от ищеца разноски, като последната следва да бъде осъдена да
заплати сторените от ответниците разноски. Молят съда да уважи молбата.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна М. И. С. е заела
становище за неоснователност на молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване, представен е списък по чл. 80 ГПК
(лист 90 от делото), съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
С постановеното по делото решение съдът е приел, че когато сезирането
на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието
на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за
разноски. Посоченото становище остава непроменено и към настоящия
момент. Допълнителен аргумент в тази насока, освен подробно изложените в
постановеното по делото решение, е трайната практика на съдилищата,
1
обективирана в Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г.,
I г. о., ГК, съгласно което макар исковете за собственост да не са сред
изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при
признание на иска (поради което не се и прилага нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК). Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само
ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е
допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва
да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен.
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 92347/03.04.2023 г. подадена
от ответниците П. З. С. и В. З. С. за изменение на Решение №
3266/01.03.2023 г. постановено по гр.д. № 42546/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 166 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2