Решение по дело №10959/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 63
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100510959
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. София, 06.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                                                          

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                               ИВА НЕШЕВА

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 10959 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 02.07.2019 г. от ответницата Г.И.Т. против решението от 11.06.2019 г. по гр. дело № 62534/2018 г. на Софийския районен съд, 61 състав в частта, с която са уважени предявените срещу нея установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за следните суми: 1/ за сумата от 1 063,28 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.04.2017 г. до окончателното изплащане; 2/ за сумата от 32,00 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.04.2017 г. до окончателното изплащане С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за за заповедното производство в размер на 60,75 лв. и разноски за исковото производство в размер на 383,57 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

В жалбата са наведени доводи, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано, тъй като СРС не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба възражение, че през процесния период ответницата не е ползвала имота, тъй като е живяла при родителите си на друг адрес. Други доводи за неправилност на решението не са наведени в жалбата.

Въззиваемата страна –„Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач не са депозирали отговор на жалбата.

Решението на СРС в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД не са обжалвани от ищеца, поради което е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към същите. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението в обжалваната му част, следва да се добави и следното:

        За да уважи частично предявените искове СРС е приел, че ответницата Г.И.Т. като собственик на имота, има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ поради което страните по делото са обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия. Този извод на съда е правилен, тъй като според действащия през процесния период чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. ДВ, бр.54/2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие е собственикът, вещния ползвател или облигационният ползвател, на когото е прехвърлена партидата. В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответницата изобщо не е оспорила факта, че е собственик на имота, като е навела единствено възражение, че не е обитавала същия, респективно че не е ползвала топлинна енергия и че през процесния период до имота не е доставяна топлинна енергия. Фактът, че ответницата е съсобственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, се установява и от приетия по делото нот.акт от 01.09.2003 г. При наличие на безспорни доказателства, че ответницата е собственик на имота за процесния период, следва изводът, че последното дължи заплащане на стойността на разходваната за абонатния номер топлинна енергия, т.е. безспорно последната е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, като без значение за дължимостта на вземанията е факта дали реално е ползвала топлоснабдения имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост. С оглед изложеното, неотносими към спора са доводите, изложени в жалбата, че сумите за доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение не се дължат от ответницата поради факта, че не е живяла в процесния имот. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза в имота е доставяна топлинна енергия и е начислявана таква за отопление на имот, за БГВ и такава, отдадена от сградна инсталация, което се установява и от приетите по делото главни отчети на уредите в имота, носещи подпис и на клиент.

          С оглед изложеното, въззивната жалба на ответницата се явява неоснователна, поради което решението на СРС в обжалваните части, следва да бъде потвърдено.

       Въпреки неоснователността на жалбата, на въззиваемата страна-ищец не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като ответното дружество, нито е депозирало отговор на жалбата, нито е било представлявано от юрисконсулт в открито съдебно заседание.

        Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.06.2019 г. по гр. дело № 62534/2018 г. на Софийския районен съд, 61 състав в обжалваните части.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.