Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 10959 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 02.07.2019
г. от ответницата Г.И.Т. против решението от 11.06.2019 г. по гр. дело № 62534/2018
г. на Софийския районен съд, 61 състав в частта, с която са уважени предявените
срещу нея установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за следните суми: 1/ за сумата от 1 063,28 лв., представляваща стойността
на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 12.04.2017 г. до окончателното изплащане; 2/ за сумата от 32,00
лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2014 до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 12.04.2017 г. до окончателното изплащане С решението жалбоподателката е
осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за за
заповедното производство в размер на 60,75 лв. и разноски за исковото
производство в размер на 383,57 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
В жалбата са наведени доводи, че решението в обжалваните
части е неправилно и необосновано, тъй като СРС не е обсъдил направеното с
отговора на исковата молба възражение, че през процесния период ответницата не
е ползвала имота, тъй като е живяла при родителите си на друг адрес. Други
доводи за неправилност на решението не са наведени в жалбата.
Въззиваемата страна –„Т.С.“ ЕАД и третото
лице-помагач не са депозирали отговор на жалбата.
Решението на СРС в частта, с която са отхвърлени
изцяло исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД не са обжалвани от ищеца,
поради което е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към същите. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението в
обжалваната му част, следва да се добави и следното:
За
да уважи частично предявените искове СРС е приел, че ответницата Г.И.Т. като
собственик на имота, има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ поради което страните по делото са
обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия
при публично известни Общи условия. Този извод на съда е правилен, тъй като според
действащия през процесния период чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. ДВ, бр.54/2012 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие е
собственикът, вещния ползвател или облигационният ползвател, на когото е
прехвърлена партидата. В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответницата изобщо не
е оспорила факта, че е собственик на имота, като е навела единствено
възражение, че не е обитавала същия, респективно че не е ползвала топлинна
енергия и че през процесния период до имота не е доставяна топлинна енергия. Фактът,
че ответницата е съсобственик на процесния имот на основание договор за
покупко-продажба, се установява и от приетия по делото нот.акт от 01.09.2003 г.
При наличие на безспорни доказателства, че ответницата е собственик на имота за
процесния период, следва изводът, че последното дължи заплащане на стойността
на разходваната за абонатния номер топлинна енергия, т.е. безспорно последната е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, като без значение за
дължимостта на вземанията е факта дали реално е ползвала топлоснабдения имот,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост. С оглед изложеното,
неотносими към спора са доводите, изложени в жалбата, че сумите за доставена
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение не се дължат от ответницата
поради факта, че не е живяла в процесния имот. Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза в имота е доставяна топлинна енергия и е
начислявана таква за отопление на имот, за БГВ и такава, отдадена от сградна
инсталация, което се установява и от приетите по делото главни отчети на
уредите в имота, носещи подпис и на клиент.
С оглед изложеното, въззивната
жалба на ответницата се явява неоснователна, поради което решението на СРС в
обжалваните части, следва да бъде потвърдено.
Въпреки
неоснователността на жалбата, на въззиваемата страна-ищец не се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като ответното
дружество, нито е депозирало отговор на жалбата, нито е било представлявано от
юрисконсулт в открито съдебно заседание.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.06.2019 г. по гр.
дело № 62534/2018 г. на Софийския районен съд, 61 състав в обжалваните части.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.