Р Е Ш
Е Н И Е №….
гр. София, 13.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
май през две
хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл. съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр.
д. № 12125 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 08.05.2018 г. на СРС, 28 с-в, по гр. д. № 22934/2017 г.,С.О. е
осъдена да заплати, на основание чл. 59 от ЗЗД, обезщетение за лишаване от
ползване на неотчуждена част от имот с пл. № 057001, по плана на м. „Лъката“,
дължимо за периода 11.04.2012 г. - 11.04.2017 г., на
всеки от ищците, както следва: на И.З.Ч. - 12 500 лв., на Л.Д.А. - 12 500 лв.,
на И.Д.М. – 6 250 лв., на А.Д.Д. - 6 250 лв. и на К.Й.Р. - 12 500 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете - 12.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
е осъден да заплати на ищците общо сумата от 4 500 лв. съдебни разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответникаС.О., чрез представителя й, в която се
излагат доводи за неговата неправилност и необоснованост поради допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че в хода на
първоинстанционното производство ищците не са доказали, че са възпрепятствани
да експлоатират, съобразно начина на трайно ползване, собствената им
неотчуждена част от процесния поземлен имот с идентификатор 24904.120.765, по
КККР на гр. Нови Искър, целия с площ от 3 466 кв. м., като същите не полагали грижата на добър стопанин
за процесния имот и дори не са направили опити да го заградят. Съдът не е
съобразил заключението на вещото лице по съдебно - техническа експертиза, според
което 429 кв. м. от площта на имота е незасегната и необременена със сервитути.
Според ответника, приемайки, че тази част е разполагаема, съдът неправилно е
присъдил обезщетение за цялата неотчуждена част от имота от 3 466 кв. м, без да
приспадне разполагаемата площ. Поддържа се още, че СРС не е обсъдил приложените
отС.О. писмени доказателства и в частност Акт за узаконяване № 112/05.10.1993
г., от които е видно, че изграждането на главните колектори на помпената
станция е започнало преди възстановяването на имота от Поземлена комисия - Нови
Искър, поради което е опровергано твърдението на ищците, че строителството ѝ
е започнало през 1995 г. - 1996 г. Проектът за обект „Канализация на гр. Нови
Искър“ е приет на заседание на Столичен народен съвет на 01.10.1986 г., като за
подобект „Помпена станция за отпадна вода“ има решение на СНС по протокол от
20.01.1987 г. Сочи, че Общинската поземлена комисия е потвърдила решението и
тази площадка не подлежи на възстановяване, а собствениците й подлежат на
обезщетяване, но въпреки това имотът е възстановен на предишните собственици. Счита,
че действията на ОСЗ „Нови Искър“ противоречат на горното и не са описани
всички ограничения, с които е трябвало да бъде възстановен имота. Излагат се
съображения, че от заключението на извършената СТЕ не се потвърждават твърденията
на ищците и техния свидетел, че имотът е засипан със строителни и инертни
материали, както и че се експлоатира ежедневно и в същия постоянно има работници,
камиони и съоръжения. От своя страна ищците по никакъв начин не са направили
опит да експлоатират имота, съобразно начина му на трайно ползване и
съответните ограничения, съобразно ограничителните сервитути на застрояване
върху площта, намиращи се над канализационните колектори. Според ответника е налице
и реализирана улична регулация в процесния имот, като достъпът до сградата на
подстанцията се осъществява по тупикова улица с асфалтова настилка, която
засяга улична регулация с О. Т. 2 - 3 - 4. Твърди се, чеС.О. по никакъв начин
не експлоатира процесния имот и в този смисъл не е налице неоснователно
обогатяване. От мотивите на съда не ставало ясно и по какъв начин съдът е
достигнал до формирането на присъдения на всеки ищец размер на обезщетение.
Според ответника, приетата средна дължима месечна цена за кв. м. в размер на 0.
60 лв. не била описана в СТЕ като месечна цена, а наемните цени по договорите
за наем/аренда на земеделски земи, какъвто е и процесният, били на годишна база,
а не на месечна. Излагат се и доводи, че посочените от вещото лице протоколи от
04.08.2017 г. и 07.09.2017 г. на комисия от Областна дирекция „Земеделие“ -
София град, въз основа на които експертът е определил наемната цена, не били
публикувани на сайта на дирекцията и не са приложени към заключението му. Моли
да се отмени решението и исковете да са отхвърлят. Претендира разноски, в това
число за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемите страни - ищците И.З.Ч. (конституирана
като наследник с универсално завещание на първоначалния ищецЛ.Д. М.), Л.Д.А., И.Д.М.,
А.Д.Д. и К.Й.Р., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор по
реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е правилно, постановено при
съобразяване на представените доказателства. Налице са всички предпоставки за
заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Несъстоятелно е възражението
на ответника, че ищците не са възпрепятствани да ползват процесния имот и
можели да ползват част от него, която не била засегната от мероприятието на СО.
Имотът е следвало да се отчужди за мероприятието на СО, а ищците да бъдат
обезщетени. Понеже това не е направено, собствениците на имота търпят всички
неблагоприятни последици от невъзможността да ползват имота. От заключението на
СТЕ и свидетелските показания, по делото е установено, че имотът е завзет от СО
за нуждите на изградената в него помпена станция за отпадни води. В имота има
тръбопроводи, канализационни шахти, насипи от чакъл от строителството на
станцията, отпадъци и непрекъснат, нерегламентиран достъп на камиони,
превозващи отпадни продукти, което пречи той да бъде използван от собствениците
му и го прави практически неизползваем. Никоя част от него не би могла да се
използва и поради предвидените сервитутни зони за подземните канали. Между
ищците и СО няма договор, по силата на който тя да ползва имота в неотчуждената
му част. Поддържат още, че поради неправомерното ползване на имота от СО е
налице неоснователно обогатяване на ответника със сумите, които е следвало да
се заплатят на собствениците му под формата на наем. Излагат се съображения за
неоснователност на възраженията на ответника срещу определената от вещото лице
стойност на обезщетението, възприета от съда, понеже СТЕ не е била своевременно
оспорена от ответника в производството пред СРС. Молят да се потвърди решението,
както е постановено. Претендират разноски, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в
жалбите, като следи и без наведен довод само за нарушения на императивните
материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че решението на СРС
е валидно и допустимо. СРС е обсъдил приетите пред него доказателства и
установената по делото фактическа обстановка, като настоящият въззивен състав
не намира за необходимо да я преповтаря в цялост, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към
доводите на страните във въззивното производство.
Предмет на разглеждане в производството e
иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването от страна наС.О.
на собствената на ищците част от ПИ с идентификатор № 24904.120.765,
представляващ имот с № 057001, по плана на с. Кумарица, СО - район Нови Искър.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД дава
право на собственика да претендира обезщетение за ползването на определена вещ,
от което е лишен, поради това, че ако вещта се намираше в негово държане, можеше
да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем. Дължимото
обезщетението е в размер на следващия се пазарен наем за вещта. Според
трайната съдебна практика на ВКС и съгласно ППВС № 1/1979 г., искът по чл. 59
от ЗЗД е винаги със субсидиарен характер.
За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже, че
е собственик, обедняването си и обогатяването на ответника, връзка между неговото
обедняване и обогатяването на ответника и липсата на основание за такова
имуществено разместване. При проведено от ищеца доказване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на основанието, на
което е настъпило разместването на имуществени блага.
По делото не е било спорно и се установява, че с
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 111, том II, рег. №
15312, дело № 270/2005 г. на нотариус Р. Р., рег. № 104, при НК, са признати за
собственици на земеделска територия - нива, с площ от 5, 596 дка, IV - та категория, находяща се в м. „Лъката“,
представляваща имот с № 057001 по плана за земеразделяне на с. Кумарица, СО,
р-н „Нови Искър“ с ограничения за ползване съгласно цитираното Решение на
поземлената комисия, следните лица : Л.Д.А. за 1/4 ид. част,Л.Д. М. – за 1/4
ид. част, И.Д.М. и А.Д.Д. – общо за 1/4 ид. част иЙ.М.Х.и К.Й.Р. – общо за 1/4
ид. част от имота.
От
приетата пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че
възстановеният поземлен имот е идентичен с имот с идентификатор 24904.120.765
по КККР и имот с № 765. Не е спорно и от заповед № РД-40-23 от
11.07.2006 г. на Кмета наС.О. се установява, че реална част от 2 130 кв. м. от
горепосочения недвижим имот е отчуждена от собствениците в полза наС.О. за изграждане
на обект „Помпена станция за битови води и Помпена станция за дъждовни води“, а
останалата част от същия имот попада в УПИ I - за
инженерни системи и озеленяване, като план за регулация и за застрояване не са
одобрени, и за останала площ не може да започне процедура по отчуждаване. Не е
спорно, че за отчуждената част с площ от 2 130 кв. м., отредена за изграждане
на помпена станция, на съсобствениците е изплатено обезщетение.
Не е било спорно, че останалата неотчуждена част от
имота с площ от 3 466 кв.м. е съсобствена между ищците при квотите съобразно
нотариалния акт, като се съобрази и настъпилото в хода на процеса наследствено
правоприемство в полза на ищцата И.З.Ч., конституирана
като наследник с универсално завещание на първоначалния ищецЛ.Д. М..
От приетата пред СРС и неоспорена от страните СТЕ,
която се кредитира и от настоящият състав, се установява, че в процесния имот е
изградена сграда на помпена станция „Нови Искър“ и обслужващ я трансформаторен
пост, собственост на ответника, като според приетата пред СРС СТЕ двете
съоръжения са оградени с ажурна ограда, а площта на заграждението е 1 520 кв. м.
Вещото лице е дало заключение, че до подстанцията от север по подземния
кадастър достигат два колектора, чиито сервитути съгласно нормативните
изисквания, са на 3 метра от съоръженията. Общата площ на сервитута, засягащ
поземления имот, е 1 091 кв. м., като площта на сервитута извън заградената
площ на помпената станция е 983 кв. м. Достъпът до станцията се осъществява по
изградена тупикова улица с асфалтова настилка, която в по-голямата си част
засяга уличната регулация. От западната страна на имота е обособено обръщало от
каменна настилка, което заема площ от 484 кв. м., а частта от поземления имот,
която остава изцяло незасегната и необременена със сервитути, е 429 кв.м. При
оглед на място вещото лице е установило наличие на изхвърлени и разпръснати
инертни материали.
Пред СРС е разпитан свидетеля Б.С.,
чиито показания въззивният съд намира са обективни и непосредствени. Свидетелят
живее в гр. Нови Искър и притежава имот на около 100 м. от процесния. Според
него, под имота на ищците минава
колектора за отпадни води и има шахти, в които всекидневно се източват
отпадъчни води от камиони. Свидетелят твърди, че помпената станция е завършена
преди около 10 години, а имотът на ищците е възстановен преди изграждането ѝ.
Станцията работи постоянно оттогава, непрестанно има хора, които я поддържат.
Сочи, че процесният имот не може да бъде използван извън станцията и
колекторите, поради насипи и боклуци.
При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,
настоящият състав намира за доказани елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. По делото безспорно се установява, че ищците са собственици на 3 466 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор 24904.120.765, по КККР на гр. Нови Искър. От
показанията на ищцовия свидетел се установява, че имотът се използва от
ответника за обслужване на изградената в него помпена станция, като през него преминават
камиони, източващи отпадните води. Заявеното от свидетеля кореспондира и с
констатираното от извършения на място оглед от вещото лице, че в западната част
от имота е обособено обръщало от насипана трошена каменна настилка. Безпротиворечиво
се установява, че в имота е обособена сервитутна зона, за преминаващите подземни
водопроводи, която прави практически неизползваеми 983 кв. м. от имота на
ищците, тъй като в тази част не се разрешава строителство и разполагане на
трайни насаждения.
Относно
размера на обезщетението, настоящият състав намира следното :
В практиката на съдилищата и ВКС е възприето, че размерът
на това обезщетение се определя въз основа на
пазарния наем, тъй като това би била сумата, която собственикът на имота би
получил от лицето, което фактически ползва вещта, ако последният заплащаше
ползването. Това е пропуснатото увеличение на актива на
собственика, което се явява и неговото обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
Следователно, размерът на дължимото
обезщетение за ползването се определя на база на средната пазарна наемна цена
за процесния имот за претендирания период. Съдът намира, че поначало наемната
цена се определя месечно, в който размер е посочена и от вещото лице. Аргумент
за това е и обстоятелството, че в експертизата изрично е посочено за кои от
дадените цени на наеми или договори за аренда на земеделски земи, размерът им е
изчисляван на годишна база и каквото уточнение липсва по отношение размерът на средната наемна пазарна цена по
метода на сравнителните пазарни аналози. Правилно СРС е взел предвид именно
този размер, а не стойността на годишната рента (35 лв. на дка) или наемна цена
на земеделски имоти (45 лв. на дка), тъй като според заключението на СТЕ и
свидетелските показания се установява, че имотът не се използва като
земеделски. Доколкото експертизата е приета без възражения от ответника,
преклудирано и неоснователно е оспорването ѝ едва пред въззивната инстанция
с довод, че посочените от вещото лице протоколи от 04.08.2017 г. и 07.09.2017
г. на комисия от Областна дирекция „Земеделие“ - София град, въз основа на които
е формирана наемната цена, не били публикувани на сайта на дирекцията и не били
приложени към заключението му.
Без правно значение за възникване правото
на обезщетение по чл. 59 ЗЗД са възраженията на ответника, направени едва във
въззивното производство, че ищците не проявявали грижата на добър стопанин и не
направили опит да заградят процесния имот.
Останалите възраженията на ответника, че
при възстановяване на процесния имот на ищците, не са съобразени всички
ограничения, при които е трябвало да бъде възстановен имота от ОСЗ „Нови Искър“,
се правят за първи път във въззивното производство и са преклудирани. До
момента в производството ответникът не е оспорвал правото на собственост на
ищците, освен това между същите страни, на същото основание (за заплащане на
обезщетение по чл. 59 ЗЗД), но за предходен период - 27.02.2007 г. - 26.03.2012
г., е налице влязло в сила решение от 05.08.2015 г. на СРС, по гр. д. №
10220/2012 г., 42 с - в, потвърдено с решение от 11.07.2016 г. на СГС, ІІ Д
с-в, по гр. д. № 14807/2015 г., което обстоятелство също не е оспорвано от
ответника.
При доказано ползване на ищцовата част
от имота от страна на ответника, без да се установява, че ищците са дали
съгласие за това ползване и без за това да е било налице валидно правно основание,С.О.
дължи обезщетение за лишаване от ползване по общите правила на чл. 59 ЗЗД, съизмеримо със средния пазарен
месечен наем за периода на ползването.
Неоснователно е възражението на
ответника в жалбата, че съдът е следвало да съобрази факта, че според заключението
на СТЕ е налице част от имота в размер на 429 кв. м., незасегната от сервитути,
която може да се ползва от ищците. Настоящият състав намира, че предвид
установеното по делото ползване на имота от ответника чрез преминаване на
превозни средства през него, източването на отпадни води и разпръснатите
инертни материали, ищците фактически са лишени от възможност да ползват тази
част. Освен това дори да се приеме обратното, приспадането на стойността на използваемата
част от имота (429 кв.м.) не би рефлектирало върху присъдения размер на
обезщетението от общо 50 000 лв. тъй като същото е почти два пъти по-малко
от дължимото обезщетение за останалата част от имота (3 037 кв. м.), при
отчитане на средната дължима месечна наемна цена за кв. м. от 0, 60 лв. и
претендирания период от 60 месеца – от 11.04.2012 г. до 11.04.2017 г. В тази
връзка неоснователно е оплакването на въззивника относно начина на изчисляване
размера на обезщетението с аргумент, че никъде в експертизата не било посочено,
че средната наемна пазарна цена по метода на сравнителните пазарни аналози от
0, 60 лв. на кв. м., е месечно определена.
Доколкото изводите на въззивният съд
съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло,
включително в частта по присъдените на ищците разноски. Ако е имал възражения
по размера на разноските присъдени на ищците в решението, ответникът е следвало
да се възползва от реда за изменение на решението в частта по разноските - по
чл. 248 ГПК, каквото искане не е направил своевременно.
Само за пълнота и във връзка с оплакването
във въззивната жалба за прекомерност на присъдените в полза на ищците разноски
за адвокатско възнаграждение пред СРС, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че при материален интерес от
50 000 лв., минималният размер на възнаграждението е 2 030 лв., съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ. Като се съобразят броя на ищците, проведените
открити съдебни заседания и извършените в производството процесуални действия, присъденото
адвокатско възнаграждение от 2 100 лв. не е прекомерен.
По
разноските пред СГС :
Предвид неоснователността на въззивната жалба, ответникътС.О. следва да бъде
осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на И.З.Ч. в размер на
350 лв., а на Л.Д.А., И.Д.М., А.Д.Д. и К.Й.Р.
- общо сумата от 1 575 лв.
Релевираното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения в полза на ищците, по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК, въззивният съд намира за неоснователно, доколкото претендираните
възнаграждения са в по - нисък размер от този, предвиден в НМРАВ, изчислен въз
основа на материалния интерес, предмет на жалбата.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
08.05.2018 г. на СРС, 28 с - в, по гр. д. № 22934/2917 г., включително в частта
по присъдените разноски в полза на ищците.
ОСЪЖДАС.О., с адрес: гр. София, ул. „********да заплати
разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС, както следва: на И.З.Ч. с ЕГН **********,
с адрес *** – сумата от 350 лв., а на
Л.Д.А. с ЕГН **********,***, И.Д.М. с ЕГН **********,***, А.Д.Д. с ЕГН **********,***
и К.Й.Р. с ЕГН **********,***, общо сумата
от 1 575 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.