№ 6113
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100503810 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. Х., действаща чрез нейната майка и законен
представител С. Г. Г., срещу решението, постановено по гр.д. № 8225/2024 г. на СРС, ГО, 91
състав, в частта, в която исковата претенция за увеличение на месечната издръжка на
въззивника е отхвърлен над 350 лева до пълния предявен размер от 500 лева. В жалбата се
твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени
съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да
се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Д. Й. Х. счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 8225/2024 г. СРС, ГО, 91 състав, е увеличил присъдените в
полза на малолетното дете Д. Д. Х. месечна издръжка от 180 лева на 350 лева, считано от
1
датата на предявяване на иска (14.12.2024 г.), като е отхвърлил исковата претенция в
останалата част до пълния предявен размер от 500 лева, като неоснователен. С решението
съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са
неоснователни.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази. По дела за увеличение на присъдената
месечна издръжка следва да се имат предвид и изменилите се обстоятелства (увеличените
нужди на правоимащия и/или увеличените материални възможности на задълженото лице)
след влизане в сила на решението, с което издръжката е присъдена.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 180 лева с решението по гр.д.
№ 1707/2020 г. на Хасковския районен съд, ІV граждански състав, влязло в сила на
23.11.2020 г., Д. Д. Х. е била на навършени 8 години, а към датата на приключване на
устните състезания пред първата инстанция е била на навършени 12 години, ученик в шести
клас, тренира волейбол и посещава курс по графичен дизайн.
Пред първата инстанция са събрани доказателства за трудова ангажираност на
двамата родители. вкл. и такива, от които е видно, че майката на въззивника работи в
„Балкан Стийл Инженеринг“ ООД, като за периода месец юли 2023 г. – месец декември 2023
г. е получила средно месечен брутен трудов доход в размер на 2259.12 лева. Ответникът и
въззиваема страна е установено, че е работил в „Си Транс“ ЕООД, с основна месечна заплата
от 780 лева, увеличена на 933 лева от м.февруари 2024 г., като за периода месец ноември
2023 г. – месец декември 2023 г. командировъчни в общ размер от 5 805 лева.
Към настоящият момент малолетният въззивник е на навършени 13 години, ученик в
седми клас и продължава да посещава курс по графичен дизайн и да тренира волейбол,
установено при извършеното социално проучване и отразено в социалният доклад на
ДС“П“-Слатина, изготвен за нуждите на въззивното производство, наред с констатациите, че
детето живее с майка си, която полага преките и непосредствени грижи за него. Живеят под
наем в жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Дружба“, за което майката заплаща месечна
наемна цена от 700 лева.
От събраните във въззивното производство доказателства се установява, че майката
на въззивника продължава да работи в „Балкан Стийл Инженеринг“ ООД, като за периода
месец май 2024 г. – месец април 2025 г. е получила средно месечен брутен трудов доход в
размер на 2476.38 лева. Възизваемият Д. Й. Х. се установява, че работи в „Монолит
2
транспорт“ ООД от месец август 2024 г., като полученото от последният средно месечен
брутен трудов доход за периода м.август 2024 г. – м.юли 2025 г. е в размер на 978.13 лева. До
месец декември 2024 г. Х. е получавал средно месечен брутен доход в размер на 933 лева, а
от месец януари 2025 г. – средно месечен брутен трудов доход в размер на 1077 лева,
равняващ се на минималната работна заплата, установена за страната към момента. За
периода м.август 2024 г. – м. август 2025 г. последният е получил ежемесечно и различно по
размер обезщетение при командировка (пр. в размер на 700 лева за месец август 2024 г., а за
м.март 2025 в размер на 8100 лева), като общият размер на полученото от въззиваемия
обезщетение при командировка за посочения период е в размер от 46 070.63 лева.
Брутният месечен трудов доход обаче е доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г.,
обуславящ материалните възможности на задълженото за издръжка лице – така и ТР № 34 от
05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Обезщетенията при командировка са друг
вид вземания, различни от вземанията за брутно трудово възнаграждение – чл. 215 от КТ.
Обезщетенията при командировка не представляват елемент, от който се формира
индивидуалната работна заплата на работниците и служителите, поради което не са доход от
труд във връзка с определяне възможността на дължащия издръжка. Следователно, тези
обезщетения не следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на дължимата
месечна издръжка на въззивника.
В настоящия случай при получаваното от бащата месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на установената за страната минимална работна заплата (1077 лева
към момента) районният съд правилно е увеличил размерите на месечната издръжка на
детето Д. на 350 лева. Повече средства от присъдените месечни издръжки въззиваемият не
би могъл да отделя за въззивника, тъй като би накърнил собствената си необходима
издръжка, още повече че, извън тази издръжка Х. следва да заплаща по силата на решението
по гр.д. № 1707/2020 г. на Хасковския районен съд, ІV граждански състав, влязло в сила на
23.11.2020 г., и таксата за лятна занималня на въззивника, когато тя посещава такава, както и
половината от всички други средства, необходими за детето и свързани с неговото
образование и обучение в училище и извънкласни форми, каквито са и посещаваните то
детето курсове по графичен дизайн и тренировки по волейбол, като при липса на
доброволно изпълнение за въззивника е открита възможността да търси тяхното
принудително събиране.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са
достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивникът нямат право на разноски. Такива с оглед изхода
3
на делото се следват на въззиваемата страна. Възиваемата страна е доказала действително
сторени разноски за въззивното производство в размер на 2500 лева – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие
на л. 53 от въззивното дело, които с оглед релевираното възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената защита, следва да
бъдат намелен. Настоящият съдебен състав в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22, намира за съответен на действителната фактическа и правна сложност на
спора, качеството на услугата и на принципа на справедливостта размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лева. Той е обоснован и съобразен с продължителността на
производството, труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на
въззивника.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2237 от 11.02.2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 91
състав, постановено по гр.д. № 8225/2024 г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител С. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Д. Й. Х., ЕГН **********, сумата в
размер на 300 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4