Решение по дело №55416/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17383
Дата: 27 септември 2024 г.
Съдия: Илина Любомирова Гачева
Дело: 20231110155416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17383
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110155416 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Я. М. М., чрез пълномощника адв. А. Д., срещу
„Ф Б“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за връщане на платени на ответника по нищожни договор за потребителски
кредит №1109803 от 10.01.2022г. и договор за гаранция, сключен с „Ф Б“, в размер на 2
468 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2023г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 10.01.2022г. сключил с ответника договор за потребителски
кредит № 1109803 в размер на 3000 лева, платими на 18 равни вноски, като бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 35% и ГПР в размер на 49,66%. В
договора било уговорено, че изпълнението на задължението на кредитополучателя ще
бъде обезпечено от „Ф Б“ и в същия ден ищецът сключил договор за гаранция с
посоченото дружествопри уговорено възнаграждение в размер на 2790 лева. Излага, че
на 17.01.2023 г. бил сключен анекс № 1 към договора за кредит, по силата на който на
ищеца били отпуснати допълнителни заемни средства в размер на 800 лв., а лихвеният
процент бил определен в размер на 24,53 %. Така общо дължимата главница по
договора възлизала на сумата от 3 800 лв. На същата дата бил сключен и анекс № 1
към договора за гаранция, съгласно който дължимото възнаграждение за гарант се
изменяло на сумата от 3 360 лв. Излага твърдения, че е платил по договора за кредит
суми в общ размер на 6 268 лева на ответника „Ф Б“ ЕООД. Поддържа, че
горепосочените договори и анекси към тях са нищожни като противоречащи на
императивни правни норми. В договора за кредит не било посочено кои точно разходи
формират ГПР. Бил посочен размер на ГПР, който не бил реално прилагания между
страните, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Договорът
противоречал на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отделно от това, посочва и че
възнаграждението за гарант не било включено в ГПР, като потребителят нямал
възможност да откаже предоставянето на гаранция, доколкото последното е било
1
задължително условие за получаване на кредита. Единствената реална възможност на
потребителя да получи кредита била, като сключи договор за предоставяне на
поръчителство с посоченото от заемодателя лице. Сключеният договор за
поръчителство нямал за цел обезпечаване на заема, а единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита. Било налице уредено в ЗПК задължение на
кредитора преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключване
на договор. Поради това клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство се
намирала в пряко противоречие със ЗПК, доколкото тази преценка следвало да бъде
извършена преди сключване на договора. Клаузата била изцяло неравноправна и
нищожна, тъй като била изцяло във вреда на потребителя, не отговаряла на
изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните,
както и не била индивидуално уговорена. В нарушение на закона разходите по
договора за поръчителство не били включени в ГПР, въпреки че по същество
представлявали печалба за кредитора. Налице било противоречие с императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че грешното посочване на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР, водеща до недействителност на договора.
На следващо място поддържа, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК,
доколкото не бил посочен лихвеният процент на ден. Поради това счита, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, като нищожността на
договора за потребителски кредит водела до нищожност и на свързания с него договор
за гаранция. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 2 468 лева, представляваща разликата
между чистата стойност на кредита и платените от ищеца суми въз основа на
нищожните договор за кредит и договор за гаранция, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът „Ф Б“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. Ц., е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
изцяло предявения иск. Поддържа, че в договора са описани лихвеният процент,
съответно ГПР, както и на ищеца бил предоставен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Към договора за кредит бил
приложен погасителен план, в който ясно и точно били описани всички дължими
вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва.
Съотношението между главница и лихва било посочено още в договора за кредит.
Възнаграждението, което ищецът се задължил да плати на трето лице, нямало как да
бъде посочено в погасителен план, тъй като не се дължало на „Ф Б“ ЕООД. Ищецът
можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с
поръчителство от избрани от него физически лица. Нямало как кредитодателят да
включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице („Ф Б“), тъй като същата
не била известна на кредитодателя преди кредитополучателят да избере начин на
обезпечаване на отпуснатия кредит. Договорът за гаранция бил възмездна услуга,
предоставЯ. от лице, различно от кредитодателя и този разход не се включвал в ГПР
по кредита. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явявала следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя.
Кредитополучателят бил уведомен предварително за изискванията на кредитора и
разполагал с достатъчно време да прецени кое от обезпеченията може да предостави.
Сключването на договора за гаранция не било задължително условие за сключване на
договора за кредит. Избраната възможност от ищеца била направена при подаване на
2
заявка за кредит, поради което същата се явявала индивидуално договорена по избор
на потребителя. Не било налице обогатяване с процесната сума, тъй като същата била
платена с оглед съществуващо задължение на ищеца. Поради изложеното моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
С определение от 16.04.2024г. са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит №1109803 от 10.01.2022г., както и анекс № 1
към договора от 17.01.2023 г. Посоченото се подкрепя и от представения по делото
договор за предоставяне на потребителски кредит №1109803 от 10.01.2022г., съгласно
който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 3000 лева, платим на 18
месечни погасителни вноски, лихвеният процент е в размер на 35% /общ размер на
лихвата 1050 лева/, а ГПР е в размер на 49,66 %., като така възникналото
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл.5 от сключения между страните договор за кредит
изпълнението на задълженията по същия се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „Ф Б“, като въз основа на посочената клауза е сключен договор за гаранция
(поръчителство) между ищеца и „Ф Б“, със седалище и адрес на управление в М, като
е уговорено възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 2790 лева,
разсрочено съобразно погасителния план към договора за кредит, поради което двата
договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи
както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да
бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора
поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни
и същи търговски условия. Съгласно Анекс № 1 от 17.01.2023 г. към договора за
кредит на кредитополучателят е била отпуснат допълнително сума в размер на 800 лв.,
при лихвен процент от 24,53 %. На същата дата – 17.01.2023 г., е бил сключен и Анекс
№ 1 към договора за поръчителство, съгласно който таксата за предоставяне на
гаранция е изменена на сумата от 3 360,24 лв.
Съгласно част 2, т. 8 от стандартния европейски формуляр, изискването за
обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т.
4.3 от СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за
гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя
ще бъдат в размер на 2970 лева.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза се установява, че при избор на обезпечение на кредита на интернет
страницата на „Ф Б“ ЕООД за кредитоискателя има налична предвидена възможност
да се кандидатства за кредит с подаване на личен гарант като поръчител. Установява
3
се, че документите по договора за кредит са предадени на ищеца по електронен път и
получени на 10.01.2022 г., както и че размера на шрифта, използван в процесния
договор за кредит е 12 кегела.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като на
ищеца е представена дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването
относно шрифта на договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на
договора от разстояние по електронен път.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
невключване възнаграждението на поръчителя в ГПР съдът намира, че уговореното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и анекс № 1 към него
представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР
по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на
обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като „Ф Б“ е посочен за
възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с
договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му.
Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото
сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко
свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1
и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Видно от представения договор за гаранция със същия е
уговорено, че възнаграждението се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника или не, като
заплащането на възнаграждението е уговорено във фиксиран размер от 2790 лева,
съответно увеличено на 3 360,24 лв. с анекс № 1 към договора, разсрочено съобразно
погасителния план към договора за кредит. Поради това следва да се приеме, че така
уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора за кредит, като по този начин се цели
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р Б.
В случая не се спори, че ако към параметрите на договора се включи и таксата
към дружеството поръчител, то ГПР би бил в размер многократно надвишаващ
установения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на посочената норма не следва да се
възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
4
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Поради изложеното съдът намира договора за потребителски кредит
за нищожен, поради което съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само
чистата стойност на кредита в размер на 3800 лв., но не дължи лихва или други
разходи.
Не се спори по делото, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на
6268 лева по договора за кредит, поради което сумата в размер на 2468 лева подлежи
на връщане като платена без основание.
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 120
лева. Пълномощникът на ищеца адв. А. Д. е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ, което съдът намира за основателно, предвид представения
договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено между ищеца и
процесуалния му представител, че правната помощ се предоставя безплатно на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Поради това на адв. Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 656,16 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК
„Ф Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на Я.
М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, чрез пълномощника адв. А. Д., сумата в
размер на на 2 468 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит
№1109803 от 10.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2023г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в
размер на 120 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление гр. ххх, да заплати на адв. А. Д., адрес: гр. ххх, адвокатско
възнаграждение в размер на 656,16 лева за предоставена на ищеца Я. М. М. безплатна
правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6