ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД
против разпореждане № 261073/04.02.2021г. по ч.гр.д.№ 229/2021г. на РС- гр.Асеновград в
частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника Д. Ж. Д. за сумата от
284,04 лева- възнаграждение по гаранционна сделка / поръчителство/, и сумата от 36 лева-
разходи за извънсъдебно събиране на вземането по договор за паричен заем №
3637341/24.09.2019г., сключен между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“АД,
задълженията по който са заплатени от поръчителя „Файненшъл България“АД, който е
прехвърлил вземанията си с договор за цесия в полза на жалбоподателя.
В частната жалба се сочи, че изводът на първоинстанционния съд за сключване на
договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неосонован и в противоречие с
приложимата нормативна уредба, включително и Директива 93/13ЕИО от 05.04.1993г..
Разходите за извънсъдебно събиране на задължението се дължали на валидно договорно
основание.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 229/2021г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 400-
главница, дължима по договор за паричен заем № 3637341/24.09.2019г.; 284,04 лева-
1
възнаграждение по гаранционна сделка / поръчителство/, 36 лева- разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 27,87 лева- мораторна лихва за периода 26.10.2019г.- 22.01.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното погасяване.
В т.12 от заявлението се сочи, че, тъй като длъжникът- заемополучател не изпълнил
задълженията си по договора за паричен заем поръчителят по договор за поръчителство №
3637341 „Файненшъл България“АД платил вместо него и встъпил в правата на кредитора-
заемодател. С рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020г.
„Файненшъл България“АД прехвърлил вземанията си по договора за потребителски заем и
по договора за поръчителство в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД.
Измежду основанията по чл.411, ал.2 от ГПК да бъде отказано издаването на заповед
за изпълнение на парично задължения са налице две, които са относими към настоящия
случай- това по т.2, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и по
т.3, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това.
Видно от приложеното към заявлението по чл.410 от ГПК заверено копие от договор
за паричен заем № 3637341/24.09.2019г., съдържанието му най- малко не отговаря не
изискванията по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план, в който да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Следва да се отбележи и това, че,
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително и допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита. Застрахователните премии, за които става
дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията
на кредитора. Аналогична функция изпълнява сключения с „Файненшъл България“АД
договор за поръчителство. От тук произтича изводът, че не са спазени и изискванията
относно предоставяне на коректна и вярна информация относно общия размер на
плащанията по договора за потребителски заем и ГПР. Съответно- с основание може да се
приеме, че договор за паричен заем № 3637341/24.09.2019г. е недействителен, а тъй като,
съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително
задължение, то и договор за поръчителство № 3637341 също се явява недействителен. Ето
защо, разпореждане № 261073/04.02.2021 г. в обжалваната му част ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261073/04.02.2021г. по ч.гр.д.№ 229/2021г. на РС-
гр.Асеновград в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против
длъжника Д. Ж. Д. за сумата от 284,04 лева- възнаграждение по гаранционна сделка /
поръчителство/, и сумата от 36 лева- разходи за извънсъдебно събиране на вземането по
договор за паричен заем № 3637341/24.09.2019г., сключен между длъжника и „Изи Асет
мениджмънт“АД, задълженията по който са заплатени от поръчителя „Файненшъл
България“АД, който е прехвърлил вземанията си с договор за цесия в полза на
жалбоподателя..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3