Р Е Ш Е Н И Е

гр. Л., 13.04.2020 год.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1045/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от „СХ“ ООД против Р.П.Л. искове за отмяна на вписани откази от наследство.

В исковата молба се твърди, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата от 31 000,00 лв. /главница/, а в негова полза са издадени изпълнителни листове по ч. гр. д. № 264/2015 г. и ч. гр. д. № 850/2015 г. по описа на РС Л.. Въз основа на тях пред ЧСИ Николов е образувано изп. д. № 199/2015 г. В рамките на производството по делото е установено, че ответникът не притежава движимо и недвижимо имущество, което да служи за удовлетворяване вземането на ищеца. Установено е, че са открити наследствата на майката и съпругът на ответника, а част от тях са идеални части от правото на собственост върху имот с идентификатор 43952.506.315.1.18, представляващ жилище, находящо се на адрес: гр. Л., ул. „Т. К. “ № 26, ет. 5, ап. 16 /1/6 ид. част/ и от имот с идентификатор 43952.504.128.37.3, представляващ жилище, находящо се на адрес: гр. Л., ж. к. „Ч. Б.“ бл. 111, вх. А, ет. 2, ап. 3 /4/6 ид. части придобити през време на брака на ответника с Григор Славев Латинов, прекратен със смъртта му/. След установяване на сочените обстоятелства по делото то е изпратено на СИС при РС Л., където е образувано изп. д. № 66/2016 г. Твърди се, че на 21.06.2018 г. ищецът е узнал за направени от ответника откази от наследство от наследството на М. Ц. И., починала на 23.04.2014 г. /майка на ответника/ и от наследството на Г. С. Л., починал на 26.04.2006 г. /съпруг на ответника/, чрез връчване на два броя удостоверения за вписани откази на процесуалния представител на ищеца.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да се унищожи по отношение на ищеца извършените от ответника откази от наследство от 13.07.2016 г., вписан под № 45 в регистъра на отказите от наследство при РС Л., заявен по отношение наследство на М. Ц. И., починала на 23.04.2014 г. и от 13.07.2016 г., вписан под № 46 в регистъра на отказите от наследство при РС Л., заявен по отношение наследство на Г. С. Л., починал на 26.04.2006 г. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор на исковата молба особения представител на ответника – адв. С.Д., оспорва заявените претенции, като твърди, че по делото не е установено, че ответникът не разполага с имущество, от които ищецът да се удовлетвори. Твърди, че искът е предявен извън едногодишния срок от узнаване за вписаните откази.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. С., която по същество излага становище за доказаност на заявените претенции и съображения в тази насока.

По делото ответникът се представлява от назначен му от съда особен представител – адв. Д., която не взема участие в хода по същество и не изразява становище.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на издадени в полза на ищеца заповеди за изпълнение № 534 от 02.06.2015 г. по ч. гр. д. № 850/2015 г. и № 151/20.02.2015 г.. по ч. гр. д. № 264/2015 г., двете на РС Л. с допуснато по тях незабавно изпълнение, в полза на ищеца срещу ответник са издадени изпълнителни листи, с които е разпоредено на Р.Л. да заплати на „СХ“ ООД суми в размер на 15 600,00 лв. - главница, 524,86 лв. - мораторна лихва от 31.01.2015 год. до 31.05.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата 15 600,00 лв., начиная от 01.06.2015 год. до изплащане на вземането, както и 322,50 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски - платена по сметка на съда държавна такса /изпълнителен лист от 02.06.2015 г./ и 15 500,00 лв. - главница, 100,00 лв. - договорна лихва, 86,75 лв. - обезщетение за забава за периода 31.01.2015 г. до 19.02.2015 г., ведно със законната лихва от 20.02.2015 г. до изплащане на вземанията и 313,74 лв. разноски, представляващи платена държавна такса /изпълнителен лист от 20.02.2015 г./л. 16 – 19 от делото/.

Въз основа на подадена молба до ЧСИ Николов пред него е образувано изпълнително дело № 199/2015 г. за събиране на присъдени вземания в полза на „СХ“ ООД против Р.Л. по изпълнителен лист от 20.02.2015 г., издадено по ч. гр. д. № 264/2015 г. на РС Л.. С последваща молба, депозирана по същото изпълнително дело, е заявено искане за събиране на вземания на „СХ“ ООД против Р.Л. по изпълнителен лист от 02.06.2015 г., издадено по ч. гр. д. № 850/2015 г. на РС Л..

Рамките на образуваното изпълнително производство е събрана информация относно имущественото състояние на ответника, като е установено, че в Община Л. на името на П. са декларирания идеални части /1/3/ от правото на собственост върху жилище, находящо се в гр. Л., ж. к. „Ч. Б.“ и лек автомобил марка „БМВ“рег. № ОВ 1155АН. По отношение на декларирания недвижим имот по делото е ангажиран нотариален акт за покупко-продажба от 1996 г., от който е водно, че В. К. Б.продава на С. Г. Л., който купува за сина си Г. С. Л. ап. 3, ет. 2,в ЕПЖБ 111, вх. А, парцел I, кв. 322 по плана на ж. к. „Ч. Б.“ в гр. Л., с прилежащата маза № 10 и припадащи се 0,73383 % идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавна земя срещу заплащане на сумата от 267 000,00 лв.

Г. С. Л.е починал на 26.04.2006 г. и оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Р.П.Л. и синове С. Г. Л.и С. Г. Л., видно от удостоверение за наследници изх. № 708/04.03.2020 г., издадено от Община Л. /л. 67 от делото/. Ловеч

На 10.03.2015 г., по молба на ЧСИ Николов, е вписана възбрана върху 4/6 ид. части от имота в кв. „Ч. Б.“, гр. Л..

Данни за друго декларирано имущество на името на Г. С. Л.в хода на изпълнително производство не са събрани.

Върху декларираното пред Община Л. МПС на името на ответника е наложен запор. От КАТ Л. са уведомили ЧСИ Николов, че запора не е наложен, тъй като автомобила в тяхната система не се води на името на П. /л. 98 от изп. д. № 199/2015 г. на ЧСИ Николов/. 

М. Ц. И. е починала на 23.04.2014 г. и оставила за свои наследници по закон преживял съпруг – П. К. И.и дъщери – К.П.П. и Р.П.Л., което се установява от ангажирано по делото удостоверение за наследници изх. № 709/04.03.2020 г., издадено от Община Л. /л. 66 от делото/.

В рамките на изпълнителното производството е събрана информация за деклариран жилищен имот на името на М. Ц. И., находящ се на адрес: гр. Л., ул. „Т. К. “ № 26, съставляващ самостоятелен обект в сграда, като върху 1/6 ид. част от него на 10.03.2015 г. е вписана възбрана по искане на ЧСИ Николов.

По искане на „СХ“ ООД, в рамките на изпълнителното производство, са наложени запори върху вземания на П. от трети лица. Постъпления не са получени поради липса на средства по открита на името на ответника сметки.

По молба на ищеца, с оглед предприемане на действие по принудително изпълнение срещу двата възбранени имота в гр. Л., изпълнителното дело е изпратено на СИС при РС Л., пред който е образувано изп. д. № 66/2016 г. В хода на производството, по искане на „СХ“ ООД принудителното изпълнение е насочено към двата възбранени имота, като на 15.07.2016 г. имотите са описани.

С определение № 644/13.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1192/2016 г. на РС Л., в особената книга при съда за отричане от наследство, е вписан отказа на Р.П.Л. от наследството, останало след смъртта на М. Ц. И., починала на 23.04.2014 г., за което е издадено удостоверение от 13.07.2016 г. /л. 21 от делото/.

С определение № 2962/13.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1191/2016 г. на РС Л., в особената книга при съда за отричане от наследство, е вписан отказа на Р.П.Л. от наследството, останало след смъртта на Г. С. Л., починала на 26.04.2006 г., за което е издадено удостоверение от 13.07.2016 г. /л. 22 от делото/.

Със съобщение от 18.08.2018 г. на „СХ“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. Топалова, са изпратени два броя удостоверение за направени откази от наследство от длъжника Р.П.Л.. Съобщението е получено от сътрудник в адвоката на 21.06.2018 г. /в кориците на изпълнителните дела преписи от обсъдените по горе две удостоверения за отказ от наследство не са налични/.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове за отмяна на вписани откази от наследство с правна квалификация чл. 56 ЗН.

Искът по чл.56, ал.1 от ЗН е на разположение на кредиторите, които не могат да се удовлетворят от имуществото на длъжника. При спазване на сроковете по чл. 56, ал.2 ЗН, те могат да поискат от съда да отмени по отношение на тях отказа от наследство, направен от длъжника.

Ответникът е наследник по закон на Г. С. Л.и М. Ц. И.. Наследството на Л.е открито на 26.04.2006 г., а на Иванова на 23.04.2014 г. в гр. Л.. На 13.07.2016 г., въз основа на едностранни изявления на ответника, адресирани до съда по местрооткриване на двете наследства /РС Л./, са вписани заявени от нея откази от наследството на двамата й наследодатели. Част от наследството им са идеални части от права върху недвижими имоти. Отказите от право на наследяване са действителни, доколкото са извършен в изискуемата от закона форма, пред съда по мястото на откриване на наследствата, вписани са в книгата на съда по чл. 49 ЗН, за което по делото са ангажирани удостоверения.

Ищецът, заявил искане за отмяна на направените откази, има качеството на кредитор по отношение на ответника, за което се установява от издадените в негова полза изпълнителни листове. Въз основа на тях, в рамките на образувано изпълнително производството срещу ответника, се провежда принуда за събиране вземанията на ищеца.

Кредиторовото качество ищецът е придобил преди датата на извършените от ответника откази /изпълнителните листове са издадени на 20.02.2015 г. и 02.06.2015 г., а отказите от наследство на ответника са вписани на 13.07.2016 г./.

В хода на изпълнителното производството не е установено имущество на ответника, което да служи за удовлетворяване на ищеца. Възражения в тази насока са наведени от ответника, но доказателства, установяващи наличието на имущество, което да послужи за удовлетворяване вземането на ищеца, не са ангажирани. Тежест на доказване за установяване на тези обстоятелства се носи от ответника.

Искът за отмяна е предявен в рамките на разписаните в закона срокове.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗН разписва два срока, в рамките на което искът за отмяна може да бъде предявен, като по-краткият тече в рамките на по-дългия – три години от осъществяването на юридическото действие – отказа от наследство или от постъпване на заявлението по чл. 52 ЗН и една година от датата на узнаването за направения отказ от кредитора.

Отказите от наследство на ответника са вписани на 13.07.2016 г., а исковата молба за тяхната отмяна е депозирана в РС Л. на 30.05.2019 г., като е изпратена по пощата с клеймо от 29.052019 г. От казаното следва, че тригодишния срок за предявяване на иск по чл. 56 ЗН към дата на подаване на исковата молба не е изтекъл. За направените от ответника откази от наследство ищецът е научил на 21.06.2018г., с изпращане на удостоверенията, издадени от съда на процесуалния му представител /действията, извършени спрямо представител на страна в производството се считат лично извършени по аргумент от чл. 45, изр. 2-ро ГПК/. Към датата на подаване на исковата молба за отмяна /29.05.2019 г./ едногодишния срок за предявяване на иск по чл. 56 ЗН също не е изтекъл.

Във връзка с казаното следва да се допълни, че за узнаването от кредитора се свързва с фактическото достигане до неговото знание на действително извършения отказ от право на наследяване на длъжника. Обстоятелството, че отказът от наследство е вписан в книгата по чл. 49 ЗН, от която кредитора обективно може да узнае за направата му, не е равнозначно на узнаване по смисъла на закона. В отговора ответникът твърди, че срокът за предявяване на иска за отмяна не е спазен, но не ангажира доказателства, че кредиторът е узнал в различен момента за извършените откази, поради което тези му твърдения съдът приема, че са оставили недоказани. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК негова е тежестта да установи този факт, тъй като той извлича от него благоприятни правни последици, и след като не е провел надлежно доказване следва да се приеме, че твърдения от него факт не се е осъществил, т. е., че кредитора не е имал знание за направените откази преди 21.06.2018 г.

От изложеното следва извода, че предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 56 ЗН са доказани, което основание за уважаване на заявените искове за отмяна на вписаните откази от наследство от ответника.

Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на делото се явява основателно. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 969,00 лв. /160,00 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника, 480,00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство, 5,00 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, 24,00 лв. – такси за снабдяване с удостоверения за наследници на наследодателите на ответника/. При изхода на спора тези разноски следва да се възложат за заплащане от ответника.

По делото ответникът не представляван от особен представител, на който съдът определя възнаграждение от 300,00 лв., което следва да му се изплати от внесения депозит, за което се издаде РКО.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ в полза на „СХ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Р.” № 15, представлявано от Д. Е. Д., извършения от Р.П.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** отказ от наследството на М. Ц. И., починала на 23.04.2014 г., вписано под № 45/13.07.2016 г. в особената книга по чл. 49 ЗН на РС Л.

ОТМЕНЯ в полза на „СХ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Р.” № 15, представлявано от Д. Е. Д., извършения от Р.П.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** отказ от наследството на Г. С. Л., починал на 26.04.2006 г., вписано под № 46/13.07.2016 г. в особената книга по чл. 49 ЗН на РС Л..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.П.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „СХ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Р.” № 15, представлявано от Д. Е. Д. сумата от 969,00 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева/ - сторени разноски в производството по делото.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. С.Д. – особен представител на ответника Р.П.Л. възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Л..

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: