Решение по КНАХД №307/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 98 от 29.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 100/2025 г. по описа на Ловешки районен съд, осми състав е потвърдил Наказателно постановление № 11-2400221 от 15.01.2025 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч, с което на „АВИСПАЛ - БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя В. С. М., в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено на основание чл. 79, ал. 4, във връзка с чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 75а, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ.

Така постановеното Решение № 98 от 29.05.2025 г. е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д. № 100/2025 г. по описа на РС Ловеч, чрез процесуалния представител адвокат В. К. от ВТАК.

В касационната жалба са наведени на първо място доводи за недопустимост на обжалваното решение на РС Ловеч, поради това, че е постановено в нарушени ена правилата за местна подсъдност и не е съобразено обстоятелството, че жалбата против НП е била адресирана от жалбоподателя до РС Велико Търново. Изтъкнати са подробни аргументи в тази насока, вкл. и по отношение на постановеното в пхода на съдебното следствие пред районния съд определение, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС В.Търново.

На следващо място – в жалбата са наведени доводи относно компетентността на служителите на ДИТ Ловеч, като изтъква, че наказателното постановление е нищожен акт, тъй като административнонаказателното производство е проведено от служители на ДИТ Ловеч за нарушение извършено на територията на друга дирекция.

В касационната жалба са наведени и подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон, а също и че въззивния съд не е съобразил наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и съответно издаването на НП. Акцентира на довода, че нарушенията по чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ и по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ са различни по вид и визират различни предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Развити са съображения в този смисъл, както и алтернативно такива за наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Иска се обезсилване на решението на РС Ловеч, като се препрати делото на компетентния съд – РС Велико Търново или отмяна на оспореното решение и съответно отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание дружеството-касатор, редовно призовани, се представляват от адвокат В. К., която пледира за решение, с което се уважи касационната жалба по изложените в нея съображения. Изтъква доводи по основните моменти в нея, навеждайки и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски и за двете инстанции.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт А.Д.. Същият оспорва жалбата като неоснователна и пледират съда да потвърди решението на РС Ловеч. Изтъква, че районният съд е обсъдил всички относими по случая доказателства и е отговорил аргументирано на всички доводи и възражения на страните, като в резултат е постановил един мотивиран и законосъобразен съдебен акт. Излага съображения по същество на спора. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 лева.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение, осми състав при РС Ловеч е потвърдил наказателно постановление № 11-2400221 от 15.01.2025 г., издадено от Д. Н. К. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч, с което на „АВИСПАЛ - БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя В. С. М., в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено на основание чл. 79, ал. 4, във връзка с чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 75а, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ.

Съдът е установил от фактическа страна, че при извършената проверка на 24.09.2024 г. в обект – стопанска база, намираща се в землището между селата Умаревци и Йоглав, община Ловеч, стопанисвана от "Ависпал - БГ" ЕООД – Велико Търново и такава по документи на 30.09.2024 г. в офиса на ДИТ Ловеч, относно спазване на трудовото законодателство и изискванията за наемане на работа и полагането на труд на територята на Р България от чужденци – граждани на трети държави, инспектори от Д "ИТ" – Ловеч установили, че дружеството, в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършило нарушение на изискванията на ЗТМТМ, като на 05.09.2024 г., е приело Х. С. /HARPREET SINGH/, с паспорт № W6447542, дата на раждане: [дата]., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него Трудов договор № 1006/05.09.2024 г., за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността“ в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, община Ловеч, област Ловеч, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

При проверката за лицето Х. С. е представена Виза ********* за периода от 28.05.2024 г. до 28.11.2024 г. и разрешение за пребиваване RA0249843 - тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, с валидност до 07.08.2025 година.

От изисканите и представени от Дирекция „Миграция“ – гр.София и Агенцията по заетостта справки и документи се установило от представения трудов договор и разрешение за продължително пребиваване, че лицето Х. С. е с разрешение за работа на длъжност „общ работник, промишлеността“, за срок от 1 година, с посочено място на работа при работодателя "Ависпал - БГ" ЕООД в птицеферма в с. Вълчин, община Сунгурларе, област Бургас.

От тези данни, както наказващият орган, така и първоинстанционният съд са достигнали до извода, че индийският гражданин Х. С. е получил достъп до пазара на труда и е имал разрешение да работи за "Ависпал - БГ" ЕООД в обект на дружеството - птицеферма в с. Вълчин, община Сунгурларе, област Бургас, но не и за място на работа птицефермата в землището между селата Умаревци и Йоглав, община Ловеч.

Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ.

Районният съд е приел, че с оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло и от настоящият касационен състав.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по същество е приел, че административното нарушение е доказано. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано. Приел е за безспорно установено по делото, че е налице извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ от страна на дружеството-жалбоподател, като административнонаказващият орган е установил по несъмнен начин идентичност между адресата на задължението и субекта на нарушението, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение, неговата правилна правна квалификация, както и относно приложената санкционна норма от ЗТМТМ, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК, препраща към тях.

По отношение на изложените в касационната жалба аргументи за неправилност на съдебното решение на РС, настоящият касационен състав намира същите за неоснователни. Същото е мотивирано, съобразено е с повелите на материалния закон и е произнесено без допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство.

При извършената проверка от касационния състав не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят до отмяната му на формално основание. Както правилно е приел и въззивният съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и сл. от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. В хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд, че е налице извършено от наказаното дружество нарушение по чл. 75а, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, тъй като макар и да е разрешен на чуждия гражданин Х. С. достъп до пазара на труда в Република България, то в обсъждания случай престирането на работната сила от този гражданин на явяваща се трета държава (Република Индия) не е в съответствие с мястото на работа, за което е било издадено разрешението от Агенцията по заетостта.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

Разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, която е и санкционна, предвижда за чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, да се наказва с глоба от 500 до 5000 лева. Според ал. 2 от същия член, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно, в съответствие с чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице - гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без регистрация за това в Агенция по заетостта. В случая, както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, а и това безспорно се установява от ангажираните по делото доказателства, че чуждият гражданин Х. С. е престирал работна сила в населено място, различно от това, за което дружеството-касатор е било снабдено с разрешение от Агенцията по заетостта. Така на практика, за мястото където е престирал работна сила чуждия гражданин (обект птицеферма в землищата между селата Умаревци и Йоглав, община Ловеч) дружеството-касатор не е имало разрешение, с което е осъществен елемент от състава на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора за това, че нормите на чл. 7, ал. 2 и чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ визират две отделни и различни по вид нарушения. С оглед на изложеното и доколкото нормата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е санкционна, а тази по чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ има материалноправен характер и предвид наличието на привръзка между двете норми в обстоятелствената част на НП, както и ясното и безпротиворечиво описание на фактическите установявания в НП, то настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел за кореспондираща на установените по случая факти правна пквалификация на нарушението и съответно е потвърдил процесното НП.

Касационният състав намира за неоснователно заявеното с касационната жалба възражение, че решението на Районен съд гр. Ловеч е постановено в нарушение на правилата за местна подсъдност. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, актовете по чл. 58д (сред които са и наказателните постановления) подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. От значение е формата и вида на изпълнителното деяние на вмененото нарушение, което в случая е действие. И доколкото, актът на фактическото приемане на работа на чуждия гражданин е осъществен в обект на дружеството намиращ се на територията на села от община Ловеч, която пък е в района на подсъдност на РС Ловеч, то правилно жалбата срещу издаденото наказателно постановление е била изпратена и разгледана от този съд. Мястото на сключване на трудовия договор е без значение, тъй като не в това действие се състои изпълнителното деяние, като елемент на вмененото нарушение. В тази връзка, неоснователно е и възражението за липсата на компетентност на служителите от ДИТ Ловеч, които са установили и санкционирали нарушението. В териториалният им обхват за контрол безспорно попада община Ловеч, в състава на която влизат селата Умаревци и Йоглав със съответните им землища и тъй като нарушението е било установено, че е извършено в обект намиращ се на тази територия, то безспорно е ясно, че именно служителите от тази дирекция са били компетентните да започнат и приключат административнонаказателното производство срещу касатора.

Споделят се от настоящият касационен състав и изложените от въззивния съд в оспореното решение аргументи относно липсата на предпоставки за маловажен случай, както и досежно размера на наложената имуществена санкция. Последната е в размер от 2000 лева, който е минималният размер на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. В този размер имуществената санкция би изпълнила целите на наказанието, посочени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид на така изложените съображения, касационния съд намира за неоснователни оплакванията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. При извършената проверка по чл.218 от АПК касационният съд установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

В заключение следва да се обобщи, че районният съд е изследвал всички релевантни факти и обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Детайлно е разгледал и обсъдил събраните писмени и гласни доказателства при постановяване на своето решение и е тълкувал приложимите норми на ЗТМТМ. Изложил е аргументирани съображения по всички наведени пред него, идентични с тези пред настоящата инстанция възражения, твърдения и доводи, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

При този изход на спора претенцията на АНО заявена чрез процесуалния им представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН такива се дължат и следва да бъде уважена претенцията чрез присъждане на такова в минималния размер от 80 лева, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98 от 29.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 100/2025 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

ОСЪЖДА „АВИСПАЛ - БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя В. С. М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч, представлявана от директора, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.