Решение по дело №611/2024 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
М.Г.К. от гр.**********, общ.**********, обл.Монтана, ул.„**********”,
№**********, с ЕГН **********, е обжалвала НП №24-0243-000324 от 07.05.2024г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР Монтана, РУ-**********, с което на основание
чл.638, ал.3, от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането.
В жабата в съдебно заседание жалбоподателката лично, излага доводи че няма вина
за извършеното деяние и липсвал умисъл за същото, тъй като собственик на процесното
МПС е съпругът й тя рядко управлява посоченото МПС освен това не е уведомявана и
незнае че МПС е с прекратена регистрация. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Твърдят се и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и се иска отмяна на издаденото Наказателно постановление.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не депозира
становище по допустимостта и основателността на жалбата, като единствено в
придружително писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Настоящият жалбоподател М.Г.К. живее в гр.**********. Семейството на
жалбоподателката притежавало лек автомобил марка “**********“ модел „**********“, с
peг. № **********, собственост на съпруга и ******************.
На 21.02.2024г. слетобяд жалбоподателката М.Г.К. предприела пътуване с посока на
движение от гр.Монтана към гр.София управлявайки л.а. марка “**********“ модел
„**********“, с peг. № **********. По същото време и на същата дата - 21.02.2024г.
служители на РУ-********** при ОДМВР-Монтана - Св.****************** и
Св.****************** се намирали, на установъчен пункт находящ се на път II - 81, км.
86+176 при разклон за с.Боровци, когато около 16.10 часа, спрели за проверка движещото се
моторно превозно средство - л.а. марка “**********“ модел „**********“, с peг. №
********** управлявано от жалбоподателката **********.
При извършената проверка от свидетелите полицейски служители
****************** и ****************** установили, че спреният от тях за проверка л.а.
марка “**********“ модел „**********“, с peг. № ********** се управлява от водача
М.Г.К. от гр.**********, както и че установеното МПС е собственост на
****************** с ЕГН **********, както и че водача М.Г.К. и настоящият
жалбоподател управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите за 2024г. на предно панорамно стъкло и съответно няма залепен валиден
стикер за гражданска отговорност за 2024 г. и по конкретно към датата на
проверката21.02.2024г.
За установеното нарушение на място младши автоконтрольор ******************
съставил в присъствието на свидетеля и ****************** и нарушителя - Акт за
установяване на административно нарушение серия GA №1233601 от 21.02.2024г., който
водача подписал без възражение. Самото нарушение било квалифицирано като такова по
чл.638 ал.3 от КЗ.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното НП №24-0243-000148 от
06.03.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР Монтана, РУ -**********, в което
1

било прието, че водачът управлява установения л.а. без сключена Задължителна
Застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата и часа на извършване
на проверката, като на наказаното лице за извършено нарушение на основание чл.638 ал.3
от КЗ е наложена “ГЛОБА” в размер на 400 лева.
Недоволна от наложената санкция жалбоподателката обжалвала визираното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото Св.****************** и Св.******************, а и от приложените в хода на
съдебното следствие и по делото с адм.наказателната преписка писмени доказателства:
Жалба, Заверено копие на Заповед на МВР с рег.№8121з-515/14.05.2018г.на Министъра на
вътрешните работи, Заверено копие на Заповед №3013-1224/26.03.2024г. На Директора на
ОДМВР-Монтана, Справка за нарушител по ЗДВП, Наказателно постановление №24-0243-
000148 от 06.03.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР Монтана, РУ -**********,
Справка история на МПС peг. № **********, Справка за собственост на МПС, Справка
от сектор ПП към ОД-МВР-Монтана, относно това дали собственика ****************** с
ЕГН ********** е уведомяван за служебната дерегистрация на л.а.********** с рег. №
********** в периода м.декември 2023г. – м.февруари 2024г., както и от останалите писмени
доказателствата приложени по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН
и изхождаща от легитимирана страна в процеса, разгледана по същество същата е
процесуално допустима и основателна по следните съображения:
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че
същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията
на КЗ и ЗАНН и представените по делото Заверено копие на Заповед на МВР с рег.№8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Заверено копие на Заповед №3013-
1224/26.03.2024г. на Директора на ОДМВР-Монтана, която е издадена на основание чл.43
ал.4 от ЗМВР и чл.647 ал.2 от КЗ във вр. с чл.47 ал.1 б.”а” от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите полицейски служители
установили нарушението, чиито показания напълно кореспондират с установената в АУАН
фактическа обстановка. Същите свидетелстват единодушно в посока, на това, че при
извършената документална проверка са констатирали, че автомобил не е собственост на
жалбоподателя и че водача – настоящ жалбоподател към датата на проверката не представя
и няма сключен валиден Договор за сключена гражданска застраховка за процесният
автомобил собственост на ****************** с ЕГН **********, както и че
жалбоподателя нямал представа че автомобила е без сключена гражданска застраховка.
Съгласно изискването на текста, по който е ангажирана отговорността на нарушителя
- чл.638 ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”;
Принципно задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно чл.483, ал.1 от КЗ, има собственикът на автомобила, докато за
всеки водач, какъвто с оглед на отразеното в АУАН и НП - е настоящият жалбоподател,
разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ - забранява да го управлява, ако във връзка с неговото
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съставът на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ - се осъществява чрез действие,
изразяващо се в управление на несобствено моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
2

Субект на това нарушение е всяко административнонаказателно отговорно лице,
което има качеството на водач на МПС. Съставът е осъществен във всички случаи на
управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от причината за несключване на
застраховката – виновно неизпълнение на задължението за сключване на застраховка,
едностранно прекратяване на договора за застраховка от застрахователя поради неплащане
на застрахователната премия, несключване на застраховката поради обстоятелството, че
моторното превозно средство не е регистрирано в страната или е спряно от движение и т.н.
Във всички тези случаи деецът осъществява изпълнителното деяние на нарушението и се
засяга обектът на закрила на състава на нарушението, а именно обществените отношения,
осигуряващи спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
движат моторни превозни средства, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Съдът приема за безспорно установено предвид всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил марка “**********“
модел „**********“, с peг. № **********, без да има сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност" към часа - 16.10 на датата на проверката – 21.02.2024г. Извън
изложеното до тук може да се отбележи, че видно от извършената проверка в регистъра за
сключени ЗГО за процесният автомобил се установява, че към датата и часа на проверката
няма сключена ЗГО, а допълнително приложената застрахователна полица от Застраховка
"Гражданска отговорност" на Застрахователна Компания „ДЗИ”,/л.6 от АНД №146/2024г. по
описа на РС-**********/ е сключена от собственика ****************** макар и в същият
ден – 21.02.2024г., но след констатиране на процесното деяние и съставянето на атакуваният
АУАН с начало на действие 17:06 часа на 21.02.2024г., от което следва, че към датата на
извършената проверка автомобила управляван от жалбоподателя е бил без изискуемата
съгласно КЗ - застраховка.
От друга страна както вече се посочи в разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ е
предвидена отговорност за водач на МПС не собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, който се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение.
В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на
жалбоподателя М.Г.К., което се субсумира под състава на административно нарушение по
чл.638, ал.3 КЗ е извършено виновно.
Превозното средство е било собственост на трето лице – ****************** с ЕГН
********** и както повелява разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, същият е следвало да
бъде уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС негова
собственост.
Това е така защото Регистрацията се прекратява служебно след получаване на
уведомление от Гаранционния фонд, за което обстоятелство обаче се уведомява и
собственикът на превозното средство, както предвиждат и чл.143, ал.10 от ЗДВП и чл.18б,
ал.2, във връзка с ал.1, т.8 от Наредба I- 45 от 24.03.2000г.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН – „Деянието, обявено за административно нарушение
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.“ Вината в
административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се
презюмира.
Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС - чл.143,
ал.10 от ЗДВП и чл.18, ал.2, вр. с чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба I- 45 от 24.03.2000г. е
лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК. Казано е единствено, че
3

това става след уведомление от Гаранционния фонд, но съществува законова празнота
относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС,
както и срокът, в който той следва да издаде акта по дерегистрация. Следователно,
обективно невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на
дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. Именно поради това и в чл.143,
ал.10 от ЗДвП, и в чл.18б, ал.3 от Наредба I- 45 от 24.03.2000г. е изрично регламентирано
уведомяване на собственика. Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на
задължението на собственика да поддържа валидна застраховка "Гражданска
отговорност", за което неизпълнение последният би имал знание при полагане на
дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен индивидуален
административен акт. По реда на чл.26, ал.1 АПК за започване на производството,
административният орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани граждани, в
случая собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7
дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден
актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по общите правила на
АПК – чл.61, ал.1 от АПК
При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията на пътното
превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и
предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл.143, ал.6 ЗДвП). Връщането на
регистрационните табели в сектор ПП е елемент от фактическия състав на доброволната
дерегистрация.
В случая, освен, че при съставяне на АУАН на 21.02.2024г. автомобилът е бил с
регистрационни табели, административнонаказващият орган не е събрал доказателства, че
органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и съобщаване на акта
по реда на АПК. Въпреки направените в същия смисъл от наказаното лице твърдения в
жалбата до РС, ответникът по нея не е представил данни, че до собственика на лек
автомобил марка “**********“ модел „**********“, с peг. № ********** е изпратено
уведомлението по чл.143, ал.10 от ЗДвП, както и че жалбоподателката негова съпруга е
научила за факта на прекратената регистрация по друг начин, поради, което недоказан остава
субективният елемент от състава на административното нарушение.
В конкретният случай видно от приложената по делото Справка от сектор ПП към
ОД-МВР-Монтана, относно това дали собственика ****************** с ЕГН ********** е
уведомяван за служебната дерегистрация на л.а.********** с рег. № ********** в периода
м.декември 2023г. до м.февруари 2024г. включително /л.32/ от делото се установява, че
това не е било сторено, и собственика не е бил уведомен от сектор ПП към ОД-МВР-
Монтана за служебно прекратената регистрация на собственото му МПС. За това не е
уведомяван и жалбоподателят М.Г.К. и такива данни по делото липсват.
При това положение и доколкото по делото липсват доказателства за служебната
дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети
свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може
да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице,в случая настоящият
жалбоподател - управление на МПС, без сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, на подведеното под отговорност лице, която всякога изключва умисъла.
Липсват каквито и да било данни за непредпазлива форма на вина. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна
дерегистрация да е била съобщена на собственика или на ползвателя, каквото задължение е
4

вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020г. на АдмС - София по адм. д. №
8338/2020 г. Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение, жалбата се
явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0243-000148
от 06.03.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР Монтана, РУ - **********, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	40
Дата:	31 януари 2025 г. (в сила от 22 февруари 2025 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200611
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 юли 2024 г.

Решение по дело №611/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите