№ 921
гр. София, 13.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110132435 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. КР. М., чрез адв. Д.,
срещу С.О.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
17.10.2016 г. е било издадено Наказателно постановление № 283890/2016 г. от зам.-кмета на
С.О на основание чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. 34, ал. 3 от
НРУПОГТТСО, с което на М.М. било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. Твърди, че наказателното постановление не било обжалвано и влязло в
сила на 07.04.2017 г. Въз основа на цитираното наказателно постановление и съгласно
възлагателно писмо от С.О срещу ищеца било образувано изпълнително дело №
2020*0400531 при ЧСИ А.П, рег. № *. На ищеца била изпратена покана за доброволно
изпълнение от 29.06.2020 г., връчена чрез работодателя му „Х.Б ЕАД, с която бил
предоставен 2-седмичен срок за заплащане на задължението. Със запорно съобщение от
29.06.2020 г., изпратено до работодателя „Х.Б ЕАД, бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Твърди още, че след изтичане на предоставения срок
1
задължението по изпълнителното дело било внесено на 11.08.2020 г. от работодателя на
ищеца по сметка на ЧСИ от запорираната работна заплата на г-н М.. По въпросната сметка
била платена общата сума в размер на 367 лв., от които 200 лв. – глоба; 143 лв. – разноски
по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 ЗЧСИ и 24 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
След събиране на сумата изпълнителното дело било приключено с разпореждане от
27.08.2020 г. При така описаната фактическа обстановка ищецът счита, че сумата от 367 лв.
била неоснователно принудително събрана, а впоследствие получена от ответника С.О.
Поддържа, че съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, давността при наложено наказание „глоба“
била две години, т.е. наказанието не следвало да се изпълнява, ако са изтекли две години от
влизане в сила на наказателното постановление. В случая от процесното НП било видно, че
същото влязло в сила на 07.04.2017 г., а изпълнителното производство било образувано през
май 2020 г., т.е. повече от три години след влизането в сила, поради което към този момент
погасителната давност била изтекла и не следвало да се пристъпва към принудително
изпълнение. По тези съображения счита, че сумата от 200 лв., представляваща глоба, както
и сумите 143 лв. за разноски и 24 лв. за такса били неправомерно събрани принудително,
съответно били недължимо платени от ищеца на ответника, поради което подлежали на
връщане. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 367 лв., включваща 200 лв. – глоба; 143 лв. –
разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 ЗЧСИ и 24 лв. – такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, представляващи платени при отпаднало основание суми, получени от ответната
община. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С.О, чрез юрк. Ц. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че било неоснователно твърдението
на ищеца по отношение на настъпила погасителна давност за събиране на наложените
административни наказания „глоба“, тъй като действията по образуване на изпълнително
производство и принудително събиране на глобата били предприети изцяло в
законоустановения срок и не била изтекла абсолютната погасителна давност. Ето защо моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 59, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 367 лв., от които
200 лв. – глоба; 143 лв. – разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 ЗЧСИ и 24
лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, представляващи платено на отпаднало основание –
принудително събрани от ищеца суми по изпълнително дело № 2020*0400531 по описа на
ЧСИ А.П, рег. № *, след изтичане на предвидената в закона погасителна давност.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
2
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че от него е събрана процесната сума, в резултат на
проведено принудително изпълнение, както и че към момента на събиране на сумата е
изтекла предвидената в закона давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи наличие на
основание за получаване или задържане на сумата, респ. обстоятелства, обуславящи спиране
или прекъсване на давността по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че следва да бъде
установено обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, наличие на причинна връзка
между тях и липса на основание за имущественото разместване. Затова, в тежест на ищеца е
да докаже, че е платил процесните суми като такси и разноски по изпълнителното дело; че с
тази сума ответната страна се е обогатила, тъй като разноските е следвало да бъдат
заплатени от нея. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, ЧСИ А.П, рег. № 849 към КЧСИ, в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението, да представи официално заверен препис от
изпълнително дело № *.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
3
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2022 г., от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4