№ 9656
гр. София, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110120404 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „М“ ЕООД срещу „А“ ЕАД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 7,20 лв.,
представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси (МАТ) по
фактура №********** за периода от 28.12.2021г. до 27.01.2022г.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги
съгласно договор № ********* с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А“
ЕАД. Твърди, че ответникът издал фактура № ********** с период на фактуриране, респ.
потребление на услугите, от 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г., за мобилна услуга № ***** на
стойност 23,70 лв.. След справки ищцът установил, че във фактурата са начислени 7,20 лв.за
МАТ в повече от договорените между страните цени за пакетите мобилните услуги, но
заплатил пълната й стойност под угрозата от преустановяване доставката на мобилни
услуги. В резултат на изложеното за ищеца възникнало вземане за надплатените 17,20 лв. с
ДДС (6 лв. без ДДС), с които мобилният оператор го ощетил. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А“ ЕАД,
с който оспорва иска. Твърди, че действително между него и „М“ ЕООД е сключено
представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г., като конкретните параметри
относно тарифните планове се съдържали в приложение №2. Всички суми били начислени
правилно, съобразно предоговарянето на тарифния план. Оспорва ищецът да е заплатил
сумата по процесната фактура със съображението, че договорът между страните бил
сключен за предоставянето на 2161 услуги, а наетият персонал в „М“ ЕООД бил под 10
1
души, от където извежда изводите, че ищцовото дружество не е ползвател на всички услуги
- предмет на договор, а същите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са
свързани с ищеца. В тази връзка излага, че и сумата по процесната фактура била заплатена в
брой от такова лице-ползвател на услугите на мобилния оператор, с което обосновава тезата
си за неоснователност на кондикционната претенция на „М“ ЕООД, доколкото
патримониумът на дружеството не бил засегнат от плащането. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Материалните предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на
съдебно предявеното вземане от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1
предл. първо ЗЗД включват: 1/ имуществено разместване, вследствие на което
патримониумът на ищцовото дружество да се е намалил; 2/ обогатяване с увеличаване
патримониума на ответното дружество; 3/ причинно - следствената връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника;
При съобразяване правилата за разпределение доказателствената тежест по чл. 154 от
ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. с доклада си по делото
съдът изрично е указал на страните, че в тежест на ищеца е да установи плащането на
процесната сума в полза на ответника, а установяването наличието на основание за това е в
доказателствена тежест ответника.
Като безспорни и ненуждащи се от доказване в отношенията между страните с
окончателния доклад по делото са отделени следните обстоятелства: 1. наличието на
договорни отношения между „А“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „М ЕООД в
качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилна услуга № *****; 2.
издаването на фактура № ********** от мобилния оператор с период на фактуриране
/респективно потребление на услугите/ 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. за сумата 23,70 лв. във
връзка с договор № *********, ведно с приложения към него за мобилна услуга № *****; 3.
плащането на сумата по фактурата, част от която е исковата сума.
Спорът между страните е концентриран около правното значение на обстоятелството,
че фактически платец на задължението по фактурата е трето лице, както и по въпроса за
наличието на основание за имущественото разместване с исковата сума.
По първия от така очертаните спорни въпроси ответникът се домогва да докаже, че
задължението по фактурата е било платено касово – в брой от трето лице-ползвател на
мобилните услуги, предвид обхвата на договора (2161 услуги) и числения състав на
персонала на ищеца (под 10 души).
Не е спорно между страните, че плащането по процената фактура е било в брой. При
касово плащане от името на търговско дружество фактическият платец всякога е физическо
2
лице, като не е задължително това лице да е законният представител или служител на
задълженото юридическо лице. От тук от обстоятелството, че ищцовото дружество не
представя касовия бон за плащането, не следва извод, че същото не е рефлектирало в
имуществената му сфера, защото именно то е титулярът на задължението. В случай, че трето
лице е платило от името на „М“ ЕООД в патримониума на дружеството ще възникне друго
задължение към това трето лице-фактически платец, с основание и обем според вътрешните
им отношения. Ето защо и макар по делото да не се установява кое физическо лице е
платило задължението по процесната фактура съдът намира, че с плащането на стойността
на включените в нея такси макар и косвено е засегнат патримониума на ищеца, с което се
доказва наличието на първата от гореизброените материални предпоставки, включени във
фактическия състав, от който възниква вземането за неоснователно обогатяване, а именно -
обедняването на ищеца.
По втория от спорните въпроси съдът намира, че никое от събраните по делото
доказателства не се установява пълно и главно, че размерът на начислените такси
съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са
предоставени на ищеца, или че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в
съответствие с уговореното за исковия период. Наличието на промяна в тарифния план въз
основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове
извод в горния смисъл.
По така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен, поради което ще се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
само ищецът „М“ ЕООД, като от същия е представен списък по чл. 80 от ГПК, обективиран
в молба от 30.04.2025г, съгласно който се претендира присъждането на 150 лева за
адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна
разноски, следва да бъдат представени доказателства, че такива са били направени. В
настоящия случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие от
24.04.2025г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. В договора е
посочено, че сумата е платена в брой, при което същият служи като разписка за
удостоверяване факта на плащането. Възражението за прекомерност на този разход, макар и
своевременно релевирано от насрещната страна, съдът намира за неоснователно с оглед на
обстоятелството, че дори и делото да не се отличава с правна и фактическа сложност,
подготовката на молбата-становище от 30.04.2025г. е отнела времеви и интелектуален
ресурс на упълномощения от ищеца адвокат, чийто квалифициран труд следва да бъде
3
справедливо възмезден, а сумата от 150 лв. се явява разумно и адекватно възнаграждение за
предоставените правна защита и съдействие. Ето защо в полза на ищеца ще се присъдят
претендираните разноски в пълнен размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С*****,
да заплати на „М“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.Б*****, на
основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от 7,20 лева, представляваща получена от
ответника без основание сума по Договор № ********* за месечни абонаментни такси
(МАТ) по фактура №********* за периода от 28.12.2021г. до 27.01.2022г за мобилна услуга
№ *****, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4