РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110204623 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена е жалба от М. В. Ж. срещу
Наказателно постановление № 533/17.10.2024 г. на заместник- кмет на Община В., с което на
и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, на основание чл. 178е
от ЗДвП.
Жалбоподателката счита за неправилно обжалваното наказателно постановление и
отрича извършването на вмененото й нарушение. Извеждат се твърдения, че мястото, на
което е бил паркиран автомобилът не попада в границите на Приморски парк, във връзка с
което счита, че не е осъществено нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна депозира писмени бележки.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на нарушението.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: На 05.07.2024г. жалбоподателката паркирала лек автомобил ДК № ** в гр.
В*, в зоната след бариерата на паркинга на "Фестивален комплекс" и сградата на Радио В*.
1
Около 15, 00 ч. автомобилът бил забелязан от св. Х., на длъжност ст. полицай в сектор
"Общинска полиция" при ОД на МВР Варна, който преценил, че превозното средство е
паркирано на алея, попадаща в границите на П* п*. Свидетелят направил справка за
собствеността на превозното средство и оформил уведомление за издаване на фиш за
налагане на глоба на жалбоподателката. Поради подадено от нея възражение против
издадения фишЖ. била поканена да се яви за съставяне на АУАН, като й било разяснено, че
ако не е управлявала превозното средство на датата на нарушението, следва да представи
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Пратката, съдържаща писмото била върната като
непотърсена, поради което На 20.08.2024г. бил съставен АУАН спрямо въззивницата за
установяване на административно нарушение на жалбоподателката в нейно отсъствие за
това, че е паркирала собствения си автомобил в парк. Впоследствие актът бил предявен на
Ж., която го подписала без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 50, 00 лева, на
основание чл. 178е от ЗДвП, за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Х. и К., както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Двамата не извличат ползи от твърденията си, като не се установява и друг мотив за
отклоняване от обективната истина, при което липсват основания същите да бъдат счетени
за заинтересовани или предубедени.
По делото е изискана и представена справка от Община В*, Дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“ и извадка от действащия регулационен план, съгласно
който мястото на което въззивнцата е паркирала своя автомобил попада в уличната мрежа на
бул.“Приморски“. Посоченото пространство представлява площадно пространство,
разположено върху автомобилен подлез и не попада в територията на Приморски парк.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на
оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са
приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314,
ал. 1 НПК съдът установи на първо място, че при провеждането на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното
лице. Действително, наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
2
упълномощен със Заповед № 0128/24.01.2024 г. на кмета на Община Варна, в шестмесечния
преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си.
Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствие на
жалбоподателката. Според императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът се
съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на
цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът констатира, че лицето не е
било поканено по надлежния за това ред да се яви за съставяне на АУАН. Поканата е била
изпратена чрез Български пощи, но била върната като непотърсена. Непотърсването на
пратката от лицето не представлява невъзможност нарушителят да бъде намерен и не
удовлетворява изискванията на закона. Липсват доказателства актосъставителят да е
направил опит да осъществи връзка по телефона, да събере информация дали лицето е
напуснало адреса или непотърсването на пратката се дължи на временно отсъствие или да са
положили други усилия за издирването му. Следва да се отбележи, че съставеният АУАН без
затруднения е бил връчен на жалбоподателката по постоянния й адрес. Следователно след
съставянето на акта с лицето лесно и бързо е бил осъществен контакт, като не е била налице
невъзможност същото да бъде намерено.
При така установеното следва да се приеме, че жалбоподателката не е била
поканена за съставянето на процесния АУАН и следователно не са били налице
предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, приложението на който е довело до съществено
накърняване на процесуалните й права. Ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на санкционираното лице да участва в най-ранния етап на
административно наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че по-
късно актът е бил надлежно връчен на лицето. Личното присъствие на нарушителя е
гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН и позволява на лицето да се увери,
че същият действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето
което се сочи за негов издател и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. В
практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално
нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията
за това, като незаконосъобразността на акта обуславя и отмяната на издаденото въз основа
него наказателно постановление.
Независимо от наличието на констатирания порок, водещ до отмяна на
наказателното постановление, съдът дължи произнасяне относно наличието или липсата на
административно нарушение, поради което по приложението на материалния закон следва
да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на
пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места. В случая актът за установяване на административно нарушение
3
е съставен на жалбоподателката за това, че е паркирала личния си автомобил в парк, а
именно- в Приморски парк в гр. В*. Спорът между страните се свежда основно до въпроса
попадало ли е мястото, на което е бил паркиран автомобилът, в границите на Приморски
парк или не. Доколкото Законът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на
понятията, ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна
практика приема, че преценката за извършено нарушение по чл. 178е от ЗДвП следва да бъде
направена с оглед специалните норми на Закона за устройство на територията. Съобразно
нормата на чл. 61 от ЗУТ посочените обекти (паркове и градини) съставляват озеленени
площи за широко обществено ползване основа на зелената система на територията на
общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове.
Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ, Общите устройствени планове определят преобладаващото
предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите,
обхванати от плана, а по силата на чл. 107, ал. 1 от ЗУТ с Общия устройствен план на град с
неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят
"територии за паркове и градини". Конкретното предназначение на териториите се определя
от подробните устройствени планове, които според чл. 108, ал. 1 ЗУТ конкретизират
устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и
на селищните образувания.
За осъществяването на нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП следва да е налице
озеленена площ, която е предвидена с плана като парк или градина, като същата следва да е
реализирана реално, тъй като ако планът в тази му част не е осъществен на практика, няма
да е налице такъв обект. За установяване статута на мястото на претендираното нарушение е
изискана справка от Община Варна, от която е видно, че зоната на която е бил паркиран
автомобила на въззивницата попада извън границите на "Приморски парк". При положение
обаче, че същото не попада в територията на Приморски парк, деянието, за което е
санкционирана жалбоподателката, не представлява административно нарушение по чл. 15,
ал. 7 от ЗДвП, поради отсъствие на елемент от обективната страна на това деяние. При това
положение наказателното постановление подлежи на отмяна и като необосновано и
противоречащо на материалния закон.
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателката договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство и следва да бъдат
присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 533/17.10.2024 г. на заместник-кмет на
4
Община В*, с което на М. В. Ж., ЕГН: **********, на основание чл. 178е от ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50. 00 лева за нарушение на чл.
15, ал. 7 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община В* да заплати на М. В. Ж., ЕГН: **********, сумата от 400, 00
/четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5