Р Е Ш Е Н И E
№ 485
20.11.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар
Станка Чавдарова
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
гр.дело номер 895 по описа за 2019
година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Д.С.Д.с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“В.Априлов“ №16, ет.2, против Д.Р.Д.с ЕГН ********** и Н.Д.Д.с ЕГН **********, за приемане за установено, че детето Н.Д.Д., родено на *** год. не е заченато и не произхожда от
ответника Д.Д..
В исковата молба се твърди, че ищцата и
ответника Д. са съпрузи и са в процес на развод, като не живеят заедно от около
година и половина. Сочи се, че преди прекратяването на брака им ищцата е родила
дете – Н. от връзката си с друг мъж. Твърди се, че не е възможно детето да
произхожда от ответника, но тъй като е родено по време на брака, като баща в
акта за раждане е посочен съпруга на майката и детето носи неговата фамилия.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Д.Д.. Ответникът признава иска и заявява,
че не би могъл да бъде биологичен баща на роденото от съпругата му Д.Д. дете. Излага фактически твърдения, които кореспондират с
тези в исковата молба, а именно, че с ищцата не поддържат физически контакти
повече от година и половина и се чуват по телефона единствено във връзка с
отношенията му с децата.
Особеният представител на детето адв.
Трифонова изразява становище за
основателност на претенцията.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск има своето правно основание в чл.62
ал.2 от СК, за оспорване на установен с акт за раждане произход от съпруга на
майката.
Видно е от представеното решение №2264/27.09.2019
год., постановено по гр.д.№4643/2019 год. по описа на БРС, в сила от датата на
постановяването му, че бракът между ищцата и съпруга й Д.Д.
е прекратен с развод по взаимно съгласие. На *** год. е родено детето Н.Д.Д.с ЕГН **********, записано в регистрите на Община Бургас
с акт за раждане №0367/30.04.2019 год. Доколкото детето е родено по време на
брака, сключен на 19.02.2014 год., поради презумпцията за бащинство съпругът на
майката се счита за баща на детето и именно той е вписан в акта за раждане.
От показанията на св.К. се установява, че бил близък
приятел на страните по делото. След брака си те заживели в Испания. Отношенията
им се влошили и миналата година през м.април ищцата се прибрала да живее в
България. Според свидетелските показания, ответникът Д. останал да живее в
Испания и се прибрал в България единствено през м.септември 2019 год., за да
присъства на развода. Свидетелят сочи, че всеки от бившите съпрузи е установил
връзка с друг партньор и поддържат отношения само заради децата от прекратения
брак.
От социалния доклад се установява, че ищцата с трите
си деца живее в самостоятелно жилище в гр.Бургас. Грижи за детето Н. се полагат
единствено от майката и нейните роднини.
От събраните доказателства се налага извод, че не е
възможно детето Н. да е заченато от ответника Д.Д.. Свидетелските
показания сочат категорично, че ищцата и ответника Д. са разделени от м.април
2018 год. и оттогава живеят в две различни държави – ищцата с децата се е
завърнала в България, а ответникът е останал в Испания. Свидетелят заявява, че
след раздялата страните не са са виждали, а единственият случай, в който са
били заедно, е съдебното заседание по гр.д.№4643/19 год. през м.септември тази
година. Видно е, че страните са прекратили брака помежду си по взаимно съгласие,
като споразумението обхваща родителските права и издръжката единствено за
децата Р. и Е., които ответникът счита
за свои.
След като
ищцата и ответника не са имали никакви физически контакти, не е възможно детето
да е заченато от него и Д.Д. да е негов баща, което
прави исковата претенция основателна и тя трябва да бъде уважена с оглед
правото на детето да бъде установен действителния му произход от бащата.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Р.Д.с ЕГН **********
***, не е биологичен баща на детето Н.Д.Д.с ЕГН **********, родена от Д.С.Д.с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати
на Община Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: