ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№269
Гр.Варна, 19. 04.2019 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 19. 04.2019 г., в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 197
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 220, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавата, подадена чрез юрисконсулт Г.П.,
против определение № 691 от 26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2516/2018 г.
по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение
искането й за конституиране по делото на трето лице помагач на осн. чл. 219 от ГПК – Националната агенция за приходите.
Жалбоподателят е сочил, че
определението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно, предвид отказа
на съда да допусне привличането на помагача при наличието на предпоставките за
това, като е молил за отмяната му и за уважаване на искането му. Изложил е
съображения че е налице правен интерес от привличането на ТД НАП като помагач
на Държавата, защото съдебното решение (без значение от резултата по делото )
би засегнало правната сфера на третото лице, предвид правомощията му по чл.3,
ал.1 т.13 от Закона за НАП за установяването, обезпечаването и събирането на
публични вземания, каквото било и отнетото по чл.28 от ЗОПДИППД в полза на
държавата имущество – недвижим имот, предмет на иска й по чл.108 от ЗС срещу К.М.М..
Насрещната страна – ответникът К.М.М.
е подал отговор на частната жалба, с който е оспорил същия и по съображения за
правилността на обжалваното определение е молил за потвърждаването му.
Частната жалба е подадена в срок, от
лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, с което е
оставено без уважение искането му за привличане на трето лице – помагач,
редовна е и допустима при изрично предвидена в чл.220 ГПК възможност за
въззивно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по
следите съображения:
С обжалваното определение, окръжният съд е
оставил без уважение искането на ищеца – Държавата, обективирано в исковата й
молба, за привличане на нейна страна на трето лице помагач – Национална агенция
за приходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 219,
ал.1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора
на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице
има право да встъпи, за да помага. Съгласно чл. 218 ГПК, трето лице може да
встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да
помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в
нейна полза. Следователно, условието за привличане на трето лице е това трето
лице да има интерес от привличането, който се определя от постановяване на решението
в полза на страната, поискала привличането. Т.е. привличащата страна трябва да
има интерес от привличането, а лицата, които могат да бъдат привлечени, са тези
които могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна. Материалноправните
отношения, които са повод за встъпване на трето лице помагач по делото, за да
помага на едната или другата страна в процеса са и основание за привличане на
трето лице помагач също конкретно от едната или от другата страна. Преценката
дали ищецът има правен интерес от привличане на трето лице помагач се прави по
отношение на него с оглед на установените между страните правоотношения и
затова тя е конкретна. Привличащата страна и привлеченото лице трябва да имат
общ интерес, решението да е изгодно за привличащия.
В случая, Държавата е предявила срещу
ответника К.М.М. иск по чл.108 от ЗС за установяване собствеността й върху
недвижим имот, представляващ бар-клуб със застроена площ от 197,83 кв.м. в
гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ №21а, отнет от Христо Радославов Иванов в полза на
държавата с влязло на 13.10.2011 г. в сила решение № 656/21.05.2010 г. по гр.д.
№ 315/2008 г. по описа на ВОС, постановено в производство по чл.28 от ЗОПДИППД
(отм.) и за осъждането на ответника, който владеел имота и оспорвал
собствеността й, да предаде владението му. В исковата си молба, ищецът е
мотивирал искането си за привличане на негова страна на помагача – НАП с
разпоредбите на чл. 3, ал.1, т.13, във вр. с ал.4 от ЗНАП.
Привличането на трето лице – помагач в
процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели
да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице,
като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на
задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето
лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила
на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. В случая такъв резултат не може
да бъде постигнат с привличането на НАП като помагач на ищеца -Държавата по
иска й по чл.108 от ЗС. Това е така, тъй като Национална
агенция за приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите
за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със
закон частни държавни вземания, съгл. чл.2, ал.1 от ЗНАП, като функциите й по
чл. 3, ал.1, т.13 от ЗНАП са да приема, съхранява, управлява и продава
всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества и в
случая няма нито твърдения, нито се установява от данните по делото между Държавата
и НАП да са налице такива материалноправни отношения, които да обосновават
интереса на НАП от встъпването му в процеса, за да помага на Държавата за
благоприятен за нея резултат от делото (представляващи такива и за привличането
му в него) и които да позволяват при неблагоприятно
решение по главния иск, Държавата да предяви иск против НАП, в който агенцията
- трето лице да бъде подчинено на мотивите на постановеното решение.
Липсата на правен интерес
от привличането на НАП като помагач в процеса на страната на ищеца води до
извода за неоснователност на искането му.
В този смисъл, като е
оставил без уважение молбата на ищеца за привличане на НАП като негов помагач в
процеса, окръжният съд е процедирал правилно и обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Затова и по изложените съображения, Апелативен
съд –Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 691 от
26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2516/2018 г. по описа на Варненския
окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Държавата за
конституиране по делото на трето лице помагач на осн. чл. 219 от ГПК –
Националната агенция за приходите.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: