№ 440
гр. Русе, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200574 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат А.Ч. от АК-Велико Търново, в качеството
му на упълномощен процесуален представител на Д.З. Т. от с.Родина,
обл.В.Търново, до Русенския Районен съд, против Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 3298226 на ОД на МВР-Русе, с който за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП на Т. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Нарушителят, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и
упълномощеният му процесуален представител. Последният депозира
писмено становище, с което моли Съда да отмени електронния фиш, като
излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването му.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
1
от фактическа страна следното:
ОД на МВР гр.Русе издала Електронен фиш Серия К № 3298226 за
налагане на глоба в размер на 100лв. на Д.З. Т., за нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство – Мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M №501, за
това, че на 03.01.2020г., в 09.14ч. по гл.път I-5 /гр.Русе-гр.Велико Търново/,
км. 29+700, с GPS-координати EL 25.8333 и NL 43.6000, при движение в
посока гр.Бяла, т.а. “КИА Венга” с рег.№ ВТ 1281 КА, собственост
„Агрокрафт“ЕООД с.Родина, бил управляван със скорост 113км/ч., при
ограничение, въведено за път извън населено място от 90км/ч.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш
Серия К № 3298226, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, включително и тези, посочени в жалбата и
отстоявани от процесуалния представител в неговото писмено становище,
които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това
основание.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се
извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на
одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и
стационарни. Единственото изискване при издаване на фиша е същият да
съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
2
задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при
издаването му не са допуснати процесуални нарушения.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства
става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /изм./.
Използваното автоматизирано техническо средство TFR1-М №501,
било одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавало
удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до
24.02.2020г.
От приобщеният Протокол от 27.09.2019г. за последваща проверка на
процесното техническо средство за измерване, се установяват по безспорен
начин годността на техническото средство, чрез което е измерено
превишението на скоростта, както и възможността на това средство
автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително
зададени параметри.
Бил изготвен и протокол от 03.01.2020г. за използването на процесното
мобилно автоматизирано техническо средство, съобразно приложение към
Наредбата. От този протокол става ясно, че в пътният участък на контрол,
извън населено място, било в сила общото ограничение на скоростта на
движение до 90км./ч., въведено с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Що се касае до възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за нарушаване от АНО на сроковете за възбуждане на
административнонаказателно преследване и за изпълнение на наказанието, то
същите по мнение на Съда са неоснователни. Аргументите в тази насока са
следните:
Съобразно настоящото законодателно разбиране, разпоредбата на чл.34
от ЗАНН не може да намери приложение по отношение на ЕФ, тъй като тя е
свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо
със съставянето на АУАН. В цитираната правна норма е посочено
недвусмислено, че : "... Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
3
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението... ".
При това положение и доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно
въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо
отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК, която урежда абсолютната давност, изключваща
наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
на ВАС и ВКС, съобразно което разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс, поради което в производството по издаване и
обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81
от НК.
Към настоящият момент не е изтекъл срокът нито на обикновената,
нито на абсолютната давност за административнонаказателно преследване на
конкретното нарушение, които съобразно чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1,
т.5 от НК са три, съответно четири години и шест месеца от датата на
нарушението и за настоящият случай са започнали да текат на 03.01.2020г.
В случая не може да намери приложение и соченият в жалбата
двугодишен срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело
до смесване между двата основни вида давност – преследвателска и
изпълнителска. Както бе посочено по-горе преследвателската давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт. Изпълнителската давност по чл. 82 от ЗАНН започва да
тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е
ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният
фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на
електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно
влизане в сила на ЕФ, какъвто е и настоящият случай, не тече
изпълнителската давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателската
давност по НК. В този смисъл е и цитиранато по-горе тълкувателно
постановление на ВКС и ВАС.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
4
че състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
осъществен от обективната страна.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
От представените и приобщени по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 03.01.2020г., в 09.14ч. по гл.път I-5 /гр.Русе-
гр.Велико Търново/, км. 29+700, с GPS-координати EL 25.8333 и NL 43.6000,
при движение в посока гр.Бяла, т.а. “КИА Венга” с рег.№ ВТ 1281 КА,
собственост „Агрокрафт“ЕООД с.Родина, бил управляван със скорост
113км/ч. Допустимата скорост в този пътен участък, като такъв извън
населено място, била ограничена до 90км./ч., т.е. превишаването на скоростта
било с 23км/ч.
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен
реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с легалното
наименования на пътя, точният километър и с GPS-координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства - снимки и разпечатки
от паметта на техническото средство, както и от изготвения от полицейските
служители протокол, също се установява точното място, на което е
извършено нарушението, както и посоката на движение – към гр.Бяла.
Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната
измерена скорост на движение на т.а. “КИА Венга” с рег.№ ВТ 1281 КА била
116км/ч., но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост, след като
законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване
на скорост в обхвата над 100 км/ч. е в границите на – 3%.
Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил
бил собственост на юридическо лице – „Агрокрафт“ЕООД с.Родина,
управлявано и представлявано от жалб.Димитринка Т..
Законът за движението по пътищата съдържа в разпоредбата на чл.188
презумпция относно субекта на административни наказания, а именно, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение /ал.1/, както и, че когато
5
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство/ал.2/.
Доколкото целта на чл.189, ал.5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да
позволят в крайна сметка да бъде наказан действителният извършител на
противоправното деяние, а това е водачът на автомобил към датата и часа,
когато е констатирано нарушението, не само собственикът или законният
представител на ЮЛ, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен
фиш е дадена възможност, в 14-дневен срок от връчване на фиша да
представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Както бе
посочено и по-горе собственикът на автомобила в случая е
„Агрокрафт“ЕООД с.Родина, управител на което дружество към процесната
дата бил жалбоподателката Т.. Дори да се приеме, че жалбоподателката не е
бил водачът в момента на нарушението, ако е счела, че този електронен фиш
не следва да бъде издаден и връчен на нея, е трябвало своевременно да
представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС. Такива данни по делото
няма, а и не се излагат твърдения от страните в тази насока. Като не е подала
в законоустановения срок информация кое е физическото лице, извършило
процесното нарушение, жалб.Т. следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие.
Поради това, правилно била ангажирана административнонаказателната
отговорност за това нарушение на жалб.Димитринка Т., в качеството на
управляващ ЮЛ собственик на т.а. “КИА Венга” с рег.№ ВТ 1281 КА.
Правилно бил определен и размера на административното наказание,
съобразно санкционната норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в неговата
абсолютна стойност – 100.00лв.
По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната
установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на
деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било
извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
6
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски, не следва да бъде уважавано.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
3298226 на ОД на МВР Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Д.З. Т., от с.Родина,
обл.В.Търново, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер
на 100.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7