№ 13949
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110105965 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД. Първоначално исковете са предявени в условията на разделна отговорност срещу Р. А. Г.,
В. В. А. и Н. В. Г. при квоти на търсените задължения, както следва : от Р. Г. – 4/6 части, В. А. – 1/6
част и Н. Г. – 1/6 част съгласно уточнителна молба от 04.04.2024г. (л.50 от делото). След постъпили
доказателства за отказ от наследството на В. Г. от двама от ответниците – В. А. и Н. Г.,
производството по делото срещу тези ответници е прекратено поради оттегляне на исковете (с
определение от 06.11.2024г. срещу Н. Г. – л.147 и с определение, постановено в открито съдебно
заседание, от 04.12.2024г., срещу В. А. – л.177 от делото). С молба от 03.12.2024г. (л.168 от делото)
исковете са насочени и срещу нов ответник – Ч. Н. В. (брат на В. Г.), като едновременно с това е
поискано и изменение на размера на исковете спрямо ответницата Р. Г.. С определение,
постановено в открито съдебно заседание, на основание чл.228, ал.3 ГПК съдът е конституирал
като нов ответник Ч. Н. В. и е допуснал на основание чл.214 ГПК намаляване на размера на
исковете спрямо Р. Г. съобразно молбата от 03.12.2024г.
Предвид горното исковете са останали висящи срещу Р. А. Г. и Ч. Н. В. за осъждането им да
платят разделно, както следва : Р. Г. – 2/3 част и Ч. В. – 1/3 част (съгласно молба от 03.12.2024г. –
л.168) от следните суми : сумата от 1139,39 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. - м.04.2022г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „С***, аб. № 128883, ведно със законната
лихва от 01.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от
194,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 15.09.2021г. до 03.01.2024г., сумата от 23,45 лева – цена за услуга дялово разпределение
за периода м.03.2021г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от 01.02.2024г. (датата на подаване
на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 4,79 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.05.2021г. - 03.01.2024г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
1
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата Р. А. Г. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия
спрямо процесния имот, защото не била нито собственик, нито ползвател на имота. По делото
липсвали строителни книжа относно изграждане на сградна инсталация за топлопреносна мрежа в
сградата по местонахождение на процесния имот, като не било направено и заснемане на
отоплителната инсталация. Оспорва измервателните уреди да са били сертифицирани. Оспорва
през процесния период да е доставена топлинна енергия на претендираната стойност. Позовава се
на нищожност на клаузите от Общите условия на топлофикационното дружество относно
изпадането на клиента на ТЕ в забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от
предявените вземания.
Ответникът Ч. В. представя доказателства, че по надлежния ред се е отказал от наследството
на В. Г..
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца или че наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136, том VI,
рег. № 7804, нот.д. № 1074/2008г. от 23.12.2008г. (л.10 от делото) се установява, че Р. А. Г. и В. Н. Г.
са продали процесния имот на своя син Н. В. Г., като са си запазили заедно или поотделно
пожизнено право на ползване върху продадения имот. От удостоверение за наследници на В. Н. Г.
се установява, че същият е починал на 27.08.2022г. (след края на процесния период) и призовани да
го наследят са съпругата му Р. А. Г. и децата му – В. В. А. и Н. В. Г.. От представените съдебни
удостоверения се установява, че децата на В. Г. са направили по надлежния ред отказ от
наследството, оставено от същия. От удостоверение за родствени връзки на В. Г. се установява, че
той има брат Ч. Н. В., като няма други братя или сестри, нито живи възходящи. След
конституирането на Ч. Н. В. същият представи съдебно удостоверение, съгласно което се е отказал
по надлежния ред от наследството на брат си В. Г.. При това съгласно чл.9, ал.3 ЗН съпругата на В.
Г. – Р. Г. се явява единствен негов наследник.
Предвид горното съдът приема, че през процесния период клиенти на ТЕ като титуляри на
вещно право на ползване на имота са били Румяна Г. и В. Г., защото носителите на вещно право на
ползване са задължени да заплащат разходите във връзка с ползването на имота, вкл. и разходите за
доставената в имота топлинна енергия – чл.57 ЗС. Следва да се посочи, че отказът от вещно право
на ползване от страна на Румяна Г. е извършен след процесния период, видно от приетата по
делото декларация за отказ от вещно право на ползване вх. № 56133/27.07.2022г., акт № 247, том X
(л.12), поради което направеният отказ от вещни права е ирелевантен относно въпроса за това кои
лица са били клиенти на ТЕ спрямо процесния имот през процесния период.
2
От горното следва, че през процесния период Р. Г. и В. Г. са имали качеството на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и те, от една страна,
и ищецът – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите –
чл.150, ал.2 ЗЕ.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е начислявана и не е
ползвана топлинна енергия за отопление на имот, защото радиаторите в имота са били
затапени/демонтирани. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е
определяна съгласно действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За
периода м.05.2020г. – м.04.2021г. в имота липсва потребление на топла вода, като показанията на
водомерите са занулени. За периода м.05.2021г. – м.04.2022г. количеството топла вода е отчитано
въз основа на показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна
енергия през процесния период възлиза на сумата от 1223,99 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 1955,35 лева и сума за
възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 731,36 лева.
Доставката на топлинна енергия до процесния имот през процесния период и нейната
стойност се установяват от заключението по съдебно – техническата експертиза, като
обстоятелството, че не са представени строителни книжа относно сградната инсталация не
разколебава извода за присъединяване на имота към топлопреносната мрежа, каквото
обстоятелство е установено от вещото лице.
От заключението на вещото лице се установява, че общият топломер, монтиран в
абонатната станция, е преминавал съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите
на ДАМТН редовно на всеки 2 календарни години на метрологичн проверки за определяне на
техническата му изправност и екслоатационна годност, като свидетелствата за проверка са
подробно описани на стр. от 3 от заключението на вещото лице.
Средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители или
индивидуални топломери и средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване са
собственост на клиентите на топлинна енергия (чл.140, ал.4, изр.2 ЗЕ) и тяхна грижа е
поддържането им в изправно състояние.
От отбелязването върху съобщение към фактура № **********, издадена за задълженията
3
за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.24) се установява, че е налице плащане на сумата от
74,37 лева. Други плащания на задълженията не се твърдят и не се установяват. При това
неплатеното задължение за цена за доставена топлинна енергия възлиза на 1149,62 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Неоснователно е възражението за неравноправен характер, евентуално – за противоречие с
добрите нрави на клаузата, уреждаща правилата, по които клиентът изпада в забава. В случая е
установен конкретен срок за изплащане на задълженията, който тече след периода, за който се
отнасят. Уговарянето на конкретен срок за изпълнението на задълженията, който настъпва след
възникването им е обичайно при договорните правоотношения. При това не може да обоснове
неравноправност клаузата съгласно определението по чл.143, ал.1 ЗЗП, нито е в противоречие с
добрите нрави.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на
съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на
задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на
задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.
При това за процесния период клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащане на цената
за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата
възлиза на сумата от 196,23 лева.
По възражението за погасителна давност, направено от ответницата Р. Г.:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 01.02.2024г. При това погасено по
4
давност е вземането за м.05.2020г. – м.11.2020г., вкл. Размерът на непогасеното по давност вземане
за цена за доставена топлинна енергия за периода м.12.2020г. – м.04.2022г. възлиза на сумата от
1095,67 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено върху
погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно вземане,
определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 187,01 лева.
Както се посочи по – горе, ответницата Р. Г. следва да отговаря за задълженията през
процесния период в цялост – за ½ част в лично качество като вещен ползвател на имота през
процесния период и за останалата ½ част като единствен наследник на другия вещен ползвател – В.
Г. (чл.60 ЗН). Съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) и предвид това, че исковете срещу
Р. Г. са предявени за 2/3 части, исковете спрямо нея следва да се уважат именно за 2/3 части от
установените задължения, както следва : за главница - до сумата от 730,45 лева (2/3 части от
1095,67 лева) за периода м.12.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане и искът да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер. Искът за акцесорното вземане спрямо отв. Р. Г. следва да се уважи съгласно диспозитивното
начало (чл.6, ал.2 ГПК) до сумата от 124,67 лева (2/3 част от 187,01 лева) и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер.
Исковете спрямо ответника Ч. В. следва да се отхвърлят изцяло, защото същият поради
направения отказ от наследство няма качеството на наследник на В. Г. и не отговаря за задължения
му след неговата смърт.
От горното следва, че искът за главното вземане спрямо отв. Р. Г. следва да се уважи до
сумата от 730,45 лева за периода м.12.2020г. – м.04.2022г.,вкл., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер и за остатъка от процесния период. Искът за акцесорното вземане спрямо отв. Р. Г.
следва да се уважи до сумата от 124,67 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер. Исковете спрямо отв. Ч. В. следва да се отхвърлят изцяло.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем сървисис“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
5
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици и договор
№ 3270 от 29.07.2002г. между етажните собственици и третото лице – помагач, което дружество е
избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. В
посочения договор е уговорена и абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на разхода отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуални сметки в размер на 4,20 лева на измервателен уред (клаузата на
т.5.2 от договора). Следва да се посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията
за размер на услугата дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният
договор между етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо дяловото
разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по чл. 139б, с
което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в договорни отношения за отоплителен сезон
2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила на наредбата е
извършвало дяловото разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ.
Такъв договор е сключен и това е приобщеният по делото договор № Д – О-67/03.06.2020г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в
ЗЕ между топлофикационното дружество и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ООД (л.29 и
сл. от делото).
Размерът редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач индивидуални справки за отопление и топла вода относно
процесния имот през процесния период е видно, че относно процесния имот е доставена услугата
дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки, за която услуга съгласно чл.36, ал.1
ОУ се дължи цена за услугата дялово разпредление. При това искът за цена за услуга дялово
разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Съгласно диспозитивното начало искът за цена за извършена услуга дялово разпределение
спрямо ответницата Р. Г. следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане и искът за акцесорното вземане спрямо
същата ответница следва да се отхвърли изцяло. Спрямо отв. Ч. В. исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковте, като от разноски в
6
общ размер от 454,48 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК (държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност
на делото), на ищеца се следват разноски в размер на 290,64 лева спрямо отв. Р. Г.. В тежест на отв.
Ч. В. разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „С***, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 730,45
лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.12.2020г. – м.04.2022г., до имот на адрес: гр.
София, ж.к. „С***, аб. № 128883, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 124,67 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2021г. до 03.01.2024г. и сумата
от 23,45 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2021г. – м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 01.02.2024г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 759,59 лева и за периода м.05.2020г. – м.11.2020г., вкл., иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 129,65 лева, иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до
пълния предявен размер от 15,63 лева и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3,19 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата 15.05.2021г. – 03.01.2024г.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, срещу Ч. Н. В., ЕГН **********, адрес : гр. З***, за сумата от 379,80 лева –
цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. - м.04.2022г. до имот на адрес: гр.
София, ж.к. „С***, аб. № 128883, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 64,83 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2021г. до 03.01.2024г., сумата от
7,82 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2021г. – м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 01.02.2024г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и сумата от 1,60 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 16.05.2021г. - 03.01.2024г.
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „С***, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 290,64 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG48SOMB
9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - “Техем
Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Проф.
Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
На ответника Ч. Н. В. препис от решението да се връчи на адрес : гр. З***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7