№ 7555
гр. С., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110168685 по описа за 2021 година
О. С. С. е предявил срещу И. Д. М. искове с правно основание чл.45 от
ЗЗД за сумите от 1099.42 лева , представляващи имуществени вреди от
наложен запор на 9.10.2020 по изпълнително дело №2020922040018 по описа
на ЧСИ И. Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело
№32584/2016 по описа на СРС, както и сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от посегателство към доброто име, ведно със законната лихва от
датата на увреждането -16.10.2020 до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 9.10.2020г. от сметката му била запорирана сума
по образувано изпълнително дело №2020922040018 по описа на ЧСИ И. Д.,
образувано по молба на ответницата, въз основа на изпълнителен лист,
издаден след влизане в сила на решение по гр.дело №32584/2016 по описа на
СРС. В молбата си ищецът твърди, че представения изпълнителен лист е
неправомерно издаден, тъй като решението не е влязло в законна
сила.Твърди, че ответницата го набедила в отправени заплахи и
саморазправа.Твърди, че искът на ответницата бил отхвърлен, но ищецът
претърпял вреди от предявения срещу него иск.Сочи, че решението , по което
била удържана сумата не било влязло в законна сила, който извод ищецът
правел от отбелязване в решение по гр.дело №32431/2017 по описа на 155
1
състав, в което било отбелязано, че към датата на изготвяне на решението
нямало данни за влизане на цитираното решение в сила.Сочи, че в резултат
на образуваното изпълнително производство претърпял имуществена вреда,
представляваща удържаната му сума в размер от 134.40 лева, както и сумата
от 919.02 лева в резултат на наложен му запор, както и две такси от по 5 лева
/междубанков превод по запора/, плюс 36 лева – такса по издаване на
удостоверението.Допълва, че в резултат на вменената му вина претърпял и
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто му име и загуба на
време, в което да прави изследвания.Претендира и лихва от датата на деликта
/16.10.2020/ до окончателно изплащане на сумите.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата И. Д. М. е подала отговор, с който
оспорва исковете.Оспорва процесуалната си легитимация.Оспорва
твърденията за незаконосъобразност на действията по образуване на
изпълнителното производство.Оспорва претенцията за неимуществени вреди
като недоказана.Твърди, че няма отношение към причинените на ищеца
вреди.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 16.09.2020 по гр.дело №32584/2016, СРС, 140
състав е осъден О. С. С. да заплати на И. Д. М. на основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата в размер от 800 лева – разноски по производството за адвокатско
възнаграждение.
С покана за доброволно изпълнение от 6.10.2020 е уведомен О. С., че
задължението му по изпълнителното дело е в размер от 1390.10 лева, както и
че му е наложен запор върху банковите сметки в ПИБ АД и У. Б. АД.
По делото е представено банково удостоверение, видно от което върху
сметките на О. С. в „У. Б.”АД е наложен запор на 9.10.2020 до размера от
1390.10 лева.
Видно от вносна бележка за такса сумата на таксата за издаване на
удостоверение е в размер от 36 лева.
С Решение №291376 от 12.12.2017 по гр.дело №32584/2016, СРС, 140
състав е отхвърлен предявения от О. С. С. срещу И. Д. М. иск за осъждането
2
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
причинени от непозволено увреждане, извършено от ответника спрямо ищеца
и изразяващи се в набедяване за извършено престъпление от страна на ищеца
на 12.02.2015 в обяснение от 14.09.2015, направено от И. Д. М..С решението е
осъден О. С. С. да заплати в полза на И. Д. М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата в в размер на 800 лева, представляваща разноски по производството за
адвокатско възнаграждение.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С Решение №291376 от 12.12.2017 по гр.дело №32584/2016, СРС, 140
състав е отхвърлен предявения от О. С. С. срещу И. Д. М. иск за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
причинени от непозволено увреждане, извършено от ответника спрямо ищеца
и изразяващи се в набедяване за извършено престъпление от страна на ищеца
на 12.02.2015 в обяснение от 14.09.2015, направено от И. Д. М..С решението е
осъден О. С. С. да заплати в полза на И. Д. М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата в размер на 800 лева, представляваща разноски по производството за
адвокатско възнаграждение.Решението е влязло в сила на 04.01.2018г.
С изпълнителен лист от 16.09.2020 по гр.дело №32584/2016, СРС, 140
състав е осъден О. С. С. да заплати на И. Д. М. на основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата в размер от 800 лева – разноски по производството за адвокатско
възнаграждение.Видно от изпълнителния лист в него е констатирано, че
решение №291376 от 12.12.2017 по гр.дело №32584/2016, СРС, 140 състав е
влязло в сила.
Съдът намира, че образуването на изпълнително дело въз основа на
издаден изпълнителен лист от страна на ответницата не представлява
злоупотреба с право.Напротив това представлява упражняване на права от
титуляра им, които се пораждат въз основа на издадения изпълнителен лист.С
оглед на което съдът намира, че не е налице противоправно деяние от страна
на ответницата.Образуването на изпълнително дело и искането за
предприемане на изпълнителни действия не представляват противоправни
действия, доколкото взискателят е легитимиран да ги иска въз основа на
изпълнителния титул.
3
В случай, че в рамките на изпълнителното производство е наложен
запор при неспазване на принципа за несеквестируемост на вземанията, тогава
отговорен е ЧСИ, а не взискателя.Освен това длъжникът разполага с
възможност да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл.435 от ГПК,
съответно да предяви иск по чл.441 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ.
Съдът намира, че в случая не е налице противоправно деяние, което да
ангажира отговорността на ответницата.Поради това не са налице две от
предпоставките на иска –деяние и противоправност.
По делото не са ангажирани доказателства и за настъпили
неимуществени вреди за ищеца, както и тяхната причинно-следствена връзка с
образуваното изпълнително производство.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.45 от
ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата е реализирала
разноски в размер от 1200 лева за адвокатско възнаграждение.Съдът намира,
че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер от 709.94 лева.Делото не
представлява фактическа и правна сложност и същото е разгледано и обявено
за решаване в рамките на едно съдебно заседание. С оглед на което
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 709.94
лева.С оглед на което в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 709.94 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. С. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.
„К. планина №73, ап.9, ет.5, срещу И. Д. М., ЕГН**********, с адрес:гр.С.,
4
бул. А..р С.“ №125-2,т.4, офис 5, чрез адв. Н., искове с правно основание чл.45
от ЗЗД за сумите от 1099.42 лева, представляващи имуществени вреди от
наложен запор на 9.10.2020 по изпълнително дело №2020922040018 по описа
на ЧСИ И. Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело
№32584/2016 по описа на СРС, както и сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от посегателство към доброто име на ищеца.
ОСЪЖДА О. С. С.,ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „К. планина №73,
ап.9, ет.5, да заплати на И. Д. М., ЕГН**********, с адрес:гр.С., бул. А..р С.“
№125-2,т.4, офис 5, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 709.94 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5