Решение по КНАХД №1343/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. П., [ЕГН], чрез адв. Р.С.- пълномощник, против Решение № 507/13.05.2025г. на Пловдивския районен съд, XII наказателен състав, постановено по АНД № 3734/2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-003853 от 30.05.2024г. на Началник група в ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и по реда на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Поддържаните касационни основания се съдържат в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона и е направилен. В тази връзка се поддържа становище, че описаното в НП нарушение е недоказано от субективна страна. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени издаденото наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба- Началник група в ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура-[област] изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на производство пред ПРС е било Наказателно постановление № 24-1030-003853 от 30.05.2024г. на Началник група в ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“, с което на К. П. П. е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и по реда на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни точки за това, че на 06.03.2024г. около 12:35 часа в община-[област] на път II-86, км.7.720 в посока [населено място] е управлявал МПС – лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № [рег. номер], който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Прието е, че регистрацията на автомобила е била прекратена на 03.08.2023г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственикът – К. П. в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, прието за извършено умишлено, като при индивидуализацията на наказанието е посочено, че е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За установяване на административното нарушение е съставен АУАН Серия GA № 1152732 от 06.03.2024г., като съгласно Мотивирана резолюция № 24-1030-М000076/07.03.2024г. на Началник група в ОД на МВР – [област], административнонаказателното производство по така съставения АУАН е прекратено, а самото НП е издадено на основание Постановление на Районна прокуратура – [област], с рег. № 4503/2024г. от 25.04.2024г., с което е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка вх. № 4503/2024г. по описа на Районна прокуратура - [област].

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение.

Така постановеното решение е неправилно.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП(в относимата редакция), която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Казано по друг начин, в случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Доказателствата сочат, че регистрацията на управляваното от Патишанов МПС е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 03.08.2023г., съгласно която разпоредба, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По аргумент от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията така, както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото в касационната жалба тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП(в относимата редакция), който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай обаче не е такъв.

Независимо от гореизложеното, следва да бъде съобразено, че посоченият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП(в относимата редакция) ред за прекратяване на регистрацията, а именно – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно - неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система. Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че К. П. П. е придобил коментираното тук МПС на 01.06.2023г., съответно двумесечният срок за неговото регистриране е изтекъл на 01.08.2023г., фактическите действия обаче по неговото изпълнение чрез прекратяване на регистрацията в АИС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., са предприети на 03.08.2023г. - в нарушение на закона – чл. 90, ал. 1 от АПК и чл. 268, т. 1 то АПК, без актът по чл. 21, ал. 2 от АПК да е бил влязъл в сила и при липса на предвидено от закона или допуснато с разпореждане по чл. 60 от АПК негово предварително изпълнение.

В този смисъл и независимо от правилно установените факти относно време и място на управление на автомобила и самоличността на водача, настоящият съдебен състав намира, че извършеното от касатора деяние е несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като към 03.08.2023г. регистрацията на МПС не е надлежно прекратена, а отбелязването в системата АИС е направено в нарушение на чл. 90, ал. 1 от АПК, без да са налице изключенията по чл. 90, ал. 2 от АПК. Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло като съответно наказателното постановление се отмени.

В касационната жалба липсва въведено искане за присъждане на разноски в първоинстанционното и касационното производство, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 507/13.05.2025г. на Пловдивския районен съд, XII наказателен състав, постановено по АНД № 3734/2024г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-003853 от 30.05.2024г. на Началник група в ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“, с което на К. П. П., [ЕГН] е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.първо от Закона за движението по пътищата- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и по реда на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.