Р Е Ш Е Н И Е
№256 гр. Пазарджик,10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , втори въззивен състав в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:Албена Палова
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова В гр. д. №329 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 4470 по описа на съда за 2019 година са отхвърлени предявените от З.А.
*** ,с ЕГН ********** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.
С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н., искове за заплащане
на сума в размер на 1 705,61 лв., представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 08.11.2016 г.
до 08.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и
обезщетение за забава в размер на 197,74 лв., дължимо за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на завеждане на исковата молба.
Осъден е
З.А. П. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така постановеното решение е
обжалвано в срок от З. П..
Излага оплаквания,че съдебния акт
е неправилен, необоснован и незаконосъобразен и моли да се отмени изцяло , като
предявените искове бъдат уважени - в уточнените размери , ведно със законовите
последици - присъждане на сторените деловодни разноски пред двете съдебни
инстанции .
PC-Пазарджик възприел становището изложено в представената „
писмена консултация „ от ответника , изготвена по нарочно възложена правна
поръчка за обосноваване на становище на страна в процеса . Според същата
положеният от въззивника нощен труд - във времевия интервал от 22.00ч. - до
06.00 ч. - бил равен на 8 часа , поради което не следвало да се извършва
приравняване с предвидения за това коефициент 1.143.
Намират
този извод за незаконосъобразен .
Времето от 22.00 ч.- до 06.00 часа било времева рамка , в която полаганият труд се счита за нощен , но не е
реална продължителност на същия .Реалната продължителност на положеният
нощен труд не следвало да надвишава границата,предвидена в чл. 140 , КТ ,
според който нормалната продължителност на полаганият труд през нощта е до 7 часа . Нямало как да бъде
дерогирано действието на общата разпоредба -императивната норма на чл. 140 КТ
.
При тълкуване нормата на чл. 187,ал.1, ЗМВР било видно
, че тя не установява разрешена продължителност на труда през нощта - от 8 часа
, а има в предвид ,че работните часове на положеният труд през нощта не следва
да надвишават 8 часа на всеки 24-часов период.Нормата не съдържала допустима продължителност на нощния труд и не въвеждала различно правило за нормална
продължителност на нощния труд от 8 часа .В нормата на чл. 188, ал.2 ,
от ЗМВР се съдържала изрична препратка към КТ .Част от тази специална закрила
била изричната уредба в чл. 140 , ал.1 от КТ ,съобразно която нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до седем часа.Съдът не направил разлика между -
времевия интервал , в който полаганият труд се счита за нощен такъв и законово
уредената максимална продължителност.
Предвид изрично уредената закрила ,предоставена от КТ
, с която се ползват държавните служители означава, че нормалната
продължителност на полагания от тях нощен труд следва да бъде до 7 часа.
Безспорно било
,че въззивникът е полагал труд през нощта от 8 часа, при разрешени 7 часа , като този труд не е отчетен и заплатен като
извънреден такъв. При сумирано изчисляване на работното време ,нощните часове
труд следвало да се приравняват към дневните / тъй като това е нормалната
продължителност на работното време при подневното му отчитане-8 часа /. Това налага и съотношението 8 :
7 и съответно преизчисляването с коефициента 1.143 - за определяне на броя на
надвишените работни часове за съответния отчетен период-от което ще се прецени
и налице ли е полаган извънреден труд при превишаване на нормата за триместър .
В случая /тъй като работодателят не е прилагал този коефициент , работните
часове , заложени в графиците му са в рамките на допустимото .След прилагането
на този коефициент / каквото е нормативното изискване / броят на отработените
часове се увеличава ,поради което се е стигнало до полагане на извънреден труд.
Прецизното тълкуване на нормата на чл. 187, ал.1 и 3
от ЗМВР водело на извода , че тя не
установява нормална продължителност на труда през нощта , а нормира обща продължителност на
работното време при положен нощен труд .Нормата имала защитна функция по
отношение на правото на служителя да почива в достатъчно дълъг период , след
като част от работните часове на смяната му са отработени през времето от
22.00-до 06.00 часа, като и в този случай, съобразно броя отработени часове ,
не следвало да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8
часа за всеки 24-часов период.
Изричната препратка на нормата на чл. 188 , ал.2 ЗМВР
- към КТ- водела до прилагане на императивната норма на чл. 140 , ал.1 от КТ.
През процесния период - нито в ЗМВР , нито в
подзаконовите актове по прилагането му - се съдържа алгоритъм за
изчисляването на нощния труд. В този
смисъл чл. 261 от КТ предвижда : „
Положеният нощен труд се заплаща с увеличение , уговорено от страните по
трудовото правоотношение но не по -
малко от размерите ,определени от Министерски .“ Такъв акт била НСОРЗ
,издадена по силата на законова делегация.
Методиката ,която следвало да се ползва при определяне
на паричния размер на неотчетения и незаплатен от работодателя извънреден труд
, получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд -8 часа при
съобразяване на максимално допустимата продължителност на същия - 7 часа била
тази на чл. 9 , ал.2 от НСОРЗ.
Преценката в коя част и съответно в какъв паричен
размер действително положеният нощен труд се явява извънреден такъв се свеждала
до следното. Извънредния труд представлява работа извън редовното работно време / чл. 187,ал.5 ЗМВР / .Така при разрешени 7 часа за работа през нощта -
горницата до 8 часа през които служителят е работил би могла да се изчисли само чрез прилагане на коефициент .
Същите правила регулирали продължителността на
работното време при работниците и служителите по трудово правоотношение ,
поради което не бил основателен доводът, че ползването на коефициента създава
привилегия за служителите в МВР.
Съдът постановил своя съдебен акт в противоречие с
възприетата за меродавна правна логика - в Тълкувателно решение № 6 /
06.11.2013г. , постановено по ТД № 6 / 2012г. на ОС на ГТК на ВКС .В него е
прието,че е недопустимо възприемането на
диференциран подход спрямо служителите в МВР по отношение на редица техни права
.Следователно ЗДСл намира субсидиарно приложение и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР по определен въпрос .
На държавните
служители в звената ГД „ ИН „ - към Министерство на правосъдието при абсолютно
същия сменен режим на дежурства , се
заплащало преизчисленото с коефициент парично уравняване на действително
отработените часове нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни. За тази група държавни служители - съгласно чл. 16а , ал.7
от ППЗИНС било предвидено: „ Държавните
служители от ГДИН и териториалните и служби получават компенсация за нощен труд
съгласно Закона за МВР и ППЗМВР ." Предвиден
бил еднакъв законов режим , на който се подчиняват двете групи държавни
служители - и съответно се уреждат техните взаимоотношения по повод полагането
на нощен труд .
Първоинстанционният
съд не съобразил и основни принципи и норми в правната уредба ,
съдържаща се в правото на ЕС - формираща трудовоправните отношения .Така
ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО –въвеждала принципа на
равното третиране на
работниците и служителите и забраната за дискриминация по отношение прилагането
на основните начала на трудовото право.
В чл. 157 от ДФЕС , т.2 , било разписано , че : „ под
„заплащане „ се разбира обичайната , основна или минимална заплата или надница
, както и всяка друга придобивка в пари или в натура , изплатена пряко или
непряко от работодателя на работника за неговия труд. В т. 3 , изр. последно от
чл. 157 , ДФЕС , е въведено задължението да се приемат мерки , обезпечаващи спазването на ПРИНЦИПА ЗА РАВНО
ЗАПЛАЩАНЕ ЗА РАВЕН ТРУД ИЛИ ЗА ТРУД С РАВНА СТОЙНОСТ ." Тези норми
имали превес над норми от националното законодателство и
съдът следвало да ги приложи с предимство.
Направено е искане за отправяне на преюдициално
запитване ,на което съдът е отговорил с протоколно определение.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С..
Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт
е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за
уредбата на правоотношенията между страните бил приложим ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ бил подзаконов нормативен
акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон.
Представената
правна консултация била приета за сведение
Претенцията била за период от 08.11.2016 г. до 08.11.2019
г. ,в който действала Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. Тя уреждала въпросите и било недопустимо прилагането по
аналогия на други нормативни актове.
Нямало нормативна празнота.ЗМВР препращал към
подзаконовият акт, в настоящият случай именно Наредбата, която е издадена от
министъра на вътрешните работи, на който законодателя е предоставил тази
изрична законова делегация.
Тези служители имали специфични функции .За работещите
на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови
смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на
работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Ищецът полага труд
при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не
от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказвало, че е
несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като
законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три
групи.
Цитираното Тълкувателното решение, било свързано с уреждане на въпрос касаещ
държавните служители в МВР, които полагат труд и техният статут е уреден по
ЗДСл. В него се разглеждал въпрос свързан със заплащане на държавни такси и не
можело да се правят допълнителни тълкувания в тази връзка.
В случаите на препращане към Кодекса на труда,
законодателят изрично /пряко/ посочил съответните разпоредби.
С оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били предвидени
редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено
време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск
(чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234,
ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234,
ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.
Тези служители не били поставени в по-неблагоприятно положение.
Предвидените условия за разграничение на нощен и
извънреден труд в ЗМВР кореспондирали и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране
на положеният нощен труд.
Разпоредбите на специалния закон и измененията ,които
са претърпели налагали два извода:
1)Законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения
да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва
възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по
силата на Кодекса на труда или ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на
възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на
разположение, които също биха следвали от
КТ или ЗДСл.
2)Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването,
на текста „за държавните служители от МВР" показва желанието на
законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения,
определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към
служители на МВР.
Законодателят не
бил изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на
друго място в ЗМВР или в друг специален закон. Приложението на общите правила
по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211,
ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на
министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт.
Относно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР:Разпоредбата
гласи, че: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.".
Последните две алинеи на чл. 140 от КТ, следвало да се свързват с
предоставената от закона закрила.
Нормалната продължителност на нощния труд в МВР била
регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Тя определяла, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а
не седем часа, както е за
работещите по трудово правоотношение.
Съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР, какъвто е
ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност,той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи
по 0,25 лв. на час.
Позовават се на съдебна
практика.
Веднага следва да се посочи
,че съдебната практика не е еднозначна.Редица решения на съдилища / и то
по-многобройни са в противен смисъл.Това именно е наложило и образуването на
Тълкувателно дело ,като е поставен за произнасяне въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9,ал. 2 от същата наредба) или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“
Излагат становище,че не са налице основания за
отправяне на преюдициално запитване.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното ршение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В исковата си молба
З.А.А. твърди ,че работи като
пожарникар при Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.
Белово към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР.
Работата била организирана на смени от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа по предварително утвърдени
графици, като през периода от 08.11.2016
г. до 08.11.2019 г. бил отработил общо 250 нощни смени, обхващащи времето от
22,00 ч. до 06,00 ч. на следващия ден.
Счита, че положеният нощен труд при работа на смени
трябва да се изчислява сумирано за всеки тримесечен период, а работата извън
редовното работно време да се заплаща като извънреден труд. Освен това
субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, доколкото в действащите през процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от
министъра на вътрешните работи, липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, което представлява празнота в правната уредба.
По тези съображения моли да бъде осъден ответникът
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство
на вътрешните работи да му заплати сума в размер на 1 705,61 лв. (след
направеното изменение на иска), представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019
г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената
в Наредба за структурата и организацията на работната заплата методика, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за забава в размер на 197,74
лв./след изменение на иска/, дължимо за периода от първо число след изтичане на
всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на
завеждане на исковата молба.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните
работи е постъпил отговор ,като
ответникът намира иска за допустим , но неоснователен.
Не оспорва, че през исковия период страните са били в
служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, и че ищецът е полагал
труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано
отчитане на отработеното време.
Оспорва иска ,като подържа, че ищецът е държавен
служител и служебното му правоотношение се регламентира от ЗМВР, предвиждащ
специална 8-часова продължителност на нощния труд.
Излага доводите ,подържани и в писмения отговор,а
именно , че Наредбата на която ищецът се позовава не намира приложение, тъй
като същата противоречи на специалния ЗМВР и е по-нисък по степен нормативен
акт от закона. По време на исковия период действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща продължителност на нощния труд от 8
часа. При еднаква продължителност на работното време по ЗМВР през деня и нощта
съотношението им е 8:8, а коефициентът е 1, а не както по КТ при съотношение на
дневен към нощен труд 8:7.
Всъщност се подържа, че положеният от ищеца нощен труд
не е извънреден, тъй като е полаган в установеното за него работно време и дори
при трансформиране на нощните часове към дневни с коефициент 1 няма да има
допълнителни часове за заплащане.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищеца.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните , прие за установено следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка. Спорът
касае приложението на закона.
Установено е по делото, че от 08.11.2016
г. до 08.11.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността пожарникар в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.Белово към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР.
Установява
се от представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между
22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници в РСПБЗН – Белово, че за периода от 01.10.2016 г. до
31.12.2016 г. ищецът е отработил 106 ч. за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., за
периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. – 178 ч., за периода от 01.04.2017 г.
до 30.06.2017 г. – 156 ч., за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – 142
ч., за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. – 84 ч., за периода от
01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. – 179 ч., за периода от 01.04.2018 г. до
30.06.2018 г. – 90 ч., за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г. – 129 ч.,
за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. – 0 ч., за периода от 01.10.2018
г. до 31.10.2018 г. – 58 ч., за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. – 64
ч., за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. – 30 ч., за периода от
01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. – 59 ч., за периода от 01.02.2019 г. до
28.02.2019 г. – 56 ч., за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. – 62 ч., за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. – 57 ч., за периода от 01.05.2019 г.
до 31.05.2019 г. – 44 ч., за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. – 46 ч.,
за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. – 64 ч., за периода от 01.08.2019
г. до 31.08.2019 г. – 62 ч., за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – 14
ч., за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. – 70 ч. и за периода от
01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. – 56 ч.
За да се
разреши конкретния спор е необходимо да се анализират текстовете на закона ,
уреждащи тези отношения.
Относимия
текст на ЗМВР е чл.187 ал1 , 2 и 3 ,който има следното съдържание: „Нормалната
продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часаседмично при 5-дневна
работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето,
се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за
тримесечен
период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Това
е редакцията на текста преди последното му изменение /ДВ бр.60 от 2020 година/.
С последното изменение текста е добил следната редакция:“ Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и
6,00 ч.(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните служители, които
изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота
и здравето, се установява намалено работно време.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81
от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение
второ, в сила от 1.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г.)
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.)
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта по ал. 1.
Тези въпроси за разрешавани и в разпоредбите на КТ.В
чл.140 на КТ изначало се предвижда нормална продължителност на работното време
през нощта ,като изрично е предвидено ,че такава е 7 часова продължителност.
За определяне на допълнителните трудови
възнаграждения,в чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е прието ,че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
За приложението на ЗМВР също са издавани наредби.Първо е издадена НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.)В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено,че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при абсолютно идентичен такст на
закона , такава разпоредба няма.За периода на претенцията е действала НАРЕДБА №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.)Както в
нея,така и в действащата към момента НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи такъв текст няма.
Съдът прави този анализ на развитието на
законодателството ,за да обърне внимание на непоследователността на самия
законодател,защото счита,че от анализа на текстовете ,уреждащи положението на
работещите в МВР може да се направи извода ,че до последното изменение на
закона /бр.60/2020 година/ конкретния относим към спора въпрос ,а именно каква
е нормалната продължителност на работното време през нощта и как следва да се
извършва отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на работното време
,всъщност не е бил уреден в специалния закон.С последните си действия по
изменението на текста на чл.187 от ЗМВР законодателят всъщност изцяло подкрепя
тази теза.Отделен е въпроса за
приложимостта на разпоредбата на ал.4 на същия тест след изменението ,като се
има предвид ,че нормалната продължителност и на дневното и на нощното работно
време е 8 часа ,но този въпрос не е относим към настоящото производство.
Изложеното до тук мотивира съдът да приеме,че всъщност
към релевантния за спора момент , законодателят не е бил предвидил колко е
нормалната продължителност на работното време през нощта за категорията
служители ,за които се прилага ЗМВР.
С дължимото уважение към автора на представената по
делото правна консултация ,съдът не възприема тълкуването на нормата на чл.187
от ЗМВР направено в нея.Като се има предвид разпоредбата на ал.3 на чл.187 от ЗМВР преди изменението ,то не става ясно как нормата на ал.1 би се приложила в
смисъла ,който се влага в представената правна консултация.
След като в специалния закон е налице пропуск ,
празнота ,то тя следва да се запълни с прилагане на правото по
аналогия.Действията на законодателя с последното изменение на закона в тази
част показват ,че действително тези отношения не са били уредени или не са били
уредени достатъчно недвусмислено.Прилагането на нормите на КТ ,респективно
подзаконов акт към него вече е приемано от ВКС при постановяването на ТР № 8/2013
година на ОСГК .Нормата на чл.188 ал.2
от КТ също дава основание за това.
За да се разреши въпроса следва да се приложи нормата
на чл.140 от КТ респективно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.При прилагане на тези текстове ,съответно
следва да се съобрази заключението на експерта ,прието по делото,чрез което се
установява,че положеният от ищеца нощен труд за периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019
г. е в размер на 1 718 ч., респективно 233 нощни смени. Паричната равностойност
в брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от
работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат
приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1 705,61
лв. (брутен размер) или 1 534,78 лв. (нетен размер), както следва: за
периода от 08.11.2016 г. до 31.12.2016 г. – 43,12 лв. брутен размер или 38,80
лв. нетен размер; за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – 501,90 лв.
брутен размер и 451,44 лв. нетен размер; за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. – 550,77 лв. брутен размер и 495,74 лв. нетен размер и за периода
от 01.01.2019 г. до 08.11.2019 г. – 609,82 лв. брутен размер и 548,80 лв. нетен
размер.Сумата на обещетението за забава върху
главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди – първо число
на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период, до датата на
завеждане на исковата молба, е 197,74 лв.
По изложените съображения , съдът счита ,че
предявените от ищеца претенции са основателни и следва да бъдат уважени изцяло
/ с оглед направеното изменение/.
На ищеца не е заплатен извънреден труд , който се е
формирал ,чрез прилагане на коефициент относно положение нощен труд за
приравняването му към дневен.
Следователно решението на първоинстанционния съд е
неправилно и следва да бъде отменено ,а ответникът осъден да заплати
претендираните суми,както и разноските по делото в размер на 830 лева.
От ответната страна е направено възражение за
прекомерност , което съдът намира за неоснователно, тъй като уговореното и
платено възнаграждение гравитира към установения минимален размер адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4470 по описа на съда за 2019
година.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана
от главен комисар Н.Н. да заплати на З.А. *** ,с ЕГН ********** сумата в
размер на 1 705,61 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 08.11.2016 г. до
08.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и
обезщетение за забава в размер на 197,74 лв., дължимо за периода от първо число
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на завеждане на исковата молба, както и сумата в размер на
830,00 / осемстотин и тридесет / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски ,съобразно списък по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А,
представлявана от главен комисар Н.Н. да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС Пазарджик разноските за експертиза в размер на 200,00
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
,
,