Решение по дело №1641/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 616
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20213230101641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Добрич, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230101641 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Мого
България”ООД със седалище и адрес на управление: град София, район
„Изгрев”, ж.к.”Изток”, бул.”Д-р Г.М.Димитров” № 16-А, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ирина Харалампиева Георгиева, с която срещу
АК. Ф. АК., ЕГН ********** с настоящ/постоянен адрес град Добрич,
ул.”***” № 23 са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 342, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по
ч.гр.д. №3412 /2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №260529 от
27.11.2020г., а именно 21,67 лева (двадесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по
главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0007619 от 30.03.2018г., за
периода 17.12.2019г. до 20.02.2020г., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението (26.11.2020г.) до окончателното
плащане; 246,67 лева (двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и седем
1
стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0007619 от
30.03.2018г., за периода 17.12.2019г. до 20.02.2020г.; 0,19 лева (деветнадесет
стотинки), представляваща неустойка за забава за плащане на лизингови
вноски за периода 17.12.2019г. до 20.02.2020г.; 271,14 лева (двеста
седемдесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща
неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в
размер на три лизингови вноски; 156,18 лева (сто петдесет и шест лева и
осемнадесет стотинки), представляваща заплатени от лизингодателя
застрахователни премии.; 312,00 лева (триста и дванадесет), представляваща
разходи за възстановяване на лизинговия актив.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба. В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове
по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, е да
установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за лизинг, по който е изпълнил точно задълженията си и е
предоставил на ответника за ползване лизинговата вещ за процесния период,
поради което за последния е възникнало задължение за плащане на лизингови
вноски в размери и с падежи по погасителния план към договора, че падежът
на задълженията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава при плащането
им. По претенциите за неустойки ищецът следва да установи наличието на
валидни договорни клаузи, които обосновават начисляването на
претендираните неустойки, сбъдване на условията за това и техния размер, а
по претенциите за сторени разходи във връзка с лизинговия актив следва да
установи тяхното извършване, както и че са налице предпоставките за
2
възлагането им в тежест на ответника.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от
10.11.2021г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички
предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК
предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани
последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5.
Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да
се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея
съдебни разноски в заповедното производство, както следва: 25 лв. -
държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
За установителното произодтсво ищецът има право на разноски, както
следва: 225 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от
НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с
чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1
3
от ГПК във вр. с чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.92 от
ЗЗД, в отношенията между ищеца „Мого България”ООД със седалище и
адрес на управление: град София, район „Изгрев”, ж.к.”Изток”, бул.”Д-р
Г.М.Димитров” № 16-А, ЕИК *********, представлявано от управителя
Ирина Харалампиева Георгиева, и ответника АК. Ф. АК., ЕГН **********
от град Добрич, ул.”****” № 23 , че ответникът дължи на ищеца сумите,
предмет на издадената по ч.гр.д. №3412 /2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от
ГПК №260529 от 27.11.2020г., а именно:
21,67 лева (двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № AG0007619 от 30.03.2018г., за периода
17.12.2019г. до 20.02.2020г., заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението (26.11.2020г.) до окончателното плащане;
246,67 лева (двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0007619 от
30.03.2018г., за периода 17.12.2019г. до 20.02.2020г.;
0,19 лева (деветнадесет стотинки), представляваща неустойка за
забава за плащане на лизингови вноски за периода 17.12.2019г. до
20.02.2020г.;
271,14 лева (двеста седемдесет и един лева и четиринадесет
стотинки), представляваща неустойка при прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя в размер на три лизингови вноски;
156,18 лева (сто петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки),
представляваща заплатени от лизингодателя застрахователни премии.;
312,00 лева (триста и дванадесет), представляваща разходи за
възстановяване на лизинговия актив.
ОСЪЖДА АК. Ф. АК., ЕГН ********** от град Добрич, ул.”****” №
23 да заплати на „Мого България”ООД със седалище и адрес на управление:
град София, район „Изгрев”, ж.к.”Изток”, бул.”Д-р Г.М.Димитров” № 16-А,
ЕИК *********, представлявано от управителя Ирина Харалампиева
4
Георгиева , съдебно - деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр.
дело №3412 /2020г. на ДРС, както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, и съдебно - деловодни разноски по настоящото
гр. дело №1641/2021 г. на ДРС, както следва: 225 лева - държавна такса и 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал.
4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5