Определение по дело №443/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа частна жалба, подадена от Г. Т. М., ЕГН*, с адрес: гр. Б., ул. “К. О.” №., . ., насочена срещу Разпореждане №3861/09.05.2012г, постановено по ч.гр.д. №202/2011г. по описа на РС-гр.Б., с което РС е върнал, подадена от жалбоподателя частна жалба с вх.№ 1099/10.02.2012г., срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, постановено по същото дело на РС- гр.Б..

Твърди се в частната жалба, че разпореждането на районния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Посочва се, че в мотивите на обжалвания акт, съда е посочил, че върху разписката за връчване заповедта за изпълнение е отбелязано, че поканата за доброволно изпълнение и приложената заповед за изпълнение, са получени от съпругата на жалбоподателя – В. М. Жалбоподателя твърди, че ЧСИ М. В. изпратил призовката за доброволно изпълнение до жалбоподателя, но същата е била връчена на съпругата му, която не го е уведомила, че срещу него се води изпълнително дело. С оглед на това, жалбоподателя не е могъл да упражни своите права по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, като подаде възражение, като с оглед на това правата му са накърнени, което по своята същност представлява съществено процесуално нарушение. Иска от съда, разпореждането на районния съд да бъде отменено, ведно със заповедта за изпълнение на парично задължение №541/20.01.2011г. на РС- гр. Б., както и да бъде обезсилен издаденият въз основа на последната изпълнителен лист.

Ответника по частната жалба, не депозирал писмен отговор.

Благоевградски окръжен съд, като взе предвид данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

РС – гр.Б. е сезиран от “Б. Д.” Е., със заявление от 19.01.2011г. по чл.417 ГПК, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Л. И. и Г. М., за парично вземане общо в размер на 14570,18 лв., от които сумата от 12 570.89лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2006г., сумата 1464.11 лв. – договорна лихва за периода от 10.03.2006г. до 18.01.2011г. и сумата от 535.18 лв. – наказателна лихва за периода от 10.03.2010г. до 18.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както сумата от 832 .80 лв- разноски по заповедното производство.

По така депозираното заявление, районния съд е издал заповед за незабавно изпълнение №541/20.01.2011г. и изпълнителен лист.

На 10.02.2012г. по делото е постъпила жалба с вх. №1099/10.02.2012г., подадена от Г. М., ведно с възражение, насочени срещу ЗНИ №541/20.01.2011г. и издадения въз основа на последната изпълнителен лист.

С разпореждане от 10.02.2012г. съдът е изискал от заявителя и от длъжника, да бъдат представени доказателства, за датата на връчване на заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно изпълнение.

С молба, постъпила на 23.02.2012г. от “Б. Д.” , е представено копие от призовката за доброволно изпълнение, с която е връчена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №202/2011г. на РС-Б.. Съгласно отбелязаното в приложената покана за доброволно изпълнение по изп. д. №175/2011г. на ЧСИ №797 М. В., изпратена до Г. М., същата е връчена с приложена към нея заповед за незабавно изпълнение №541/20.01.2011г. В разписката е отбелязано, че поканата е получена на 26.10.2011г. от В. А. М.- съпруга.

С оглед на така установеното, районния съд е постановил атакуваното разпореждане, като е приел, че жалбата, насочена срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, се явява просрочена, тъй като двуседмичния срок за обжалване на разпореждането е изтекъл на 11.11.2011г. и е върнал същата на жалбоподателя.

Така постановеното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК, разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Видно от приложената призовка за доброволно изпълнение, разпореждането, обективирано в заповедта за незабавно изпълнение, е връчено редовно на 26.10.2011г. на съпругата на жалбоподателя. С оглед на това срока за подаване на жалба по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК, е изтекъл на 11.11.2011г., поради което подадената след този срок жалба с вх. №1099/10.02.2012г., е процесуално недопустима, с оглед преклузията, предвидена в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че същия не е уведомен редовно от съпругата си за образуваното срещу него изпълнително производство, с което са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ГПК, съобщението се връчва лично или чрез друго лице, като в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК, е посочено, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса, като лицето чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Обстоятелството, че съпругата на жалбоподателя, която се е подписала със задължение да предаде съобщението не е изпълнила това свое задължение, не прави връчването нередовно и същото не води до причина, налагаща извод, че е било опорочено връчването на съобщението. С оглед на това съобщението е връчено редовно. Подадената жалба срещу разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, е просрочена и като такава следва да бъде върната.

С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане, с което е върната, подадената от Г. М. частна жалба с вх.№ 1099/10.02.2012г., срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №202/2011г. по описа на РС-гр.Б., е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3861/09.05.2012г, постановено по ч.гр.д. №202/2011г. по описа на РС-гр.Б..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: