№ 10
гр. К., 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Д.ова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Д.ова Цанкова Административно
наказателно дело № 20251330200004 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Д. Ф. Д.,
ЕГН********** от с. Д., общ. В., обл. В., ул. ... срещу Наказателно
постановление № 731/03.12.2024г. на директора на Регионална дирекция на
горите / РДГ/ - Берковица, с което му е наложено административно наказание
на основание чл. 257, ал.1, т.2, предложение трето от Закона за горите във вр
чл. 49, ал.1, чл.50, ал.11, чл.52, ал.1, т.2, чл. 53, ал.2,т.5, чл. 25,ал.1, т.6 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите за извършени нарушения на чл.
49, ал.1, чл.50, ал.11, чл.52, ал.1, т.2, чл. 53, ал.2,т.5, чл. 25,ал.1, т.6от Наредба
№ 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на материалния закони процесуалните правила, като се излагат възражения, че
според процесното НП извършеното от него нарушение се изразява в това, че
„При теренната проверка извършена на 27.09.2024г. е констатирано, че в
насаждението не е извършвано маркиране на определените за сеч дървета
съгласно изискванията на чл. 48, ал. 1 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите, като е посочено, че е констатирано при теренна проверка на
27.05.2024 г. за отдел 173, подотдел „г“, имот с кадастрален № 32439.144.47.,
но сечта в този подотдел, която наистина е извършена въз основа на
Позволително за сеч № 0771635 от 09.05.2024 г. последният превозен билет за
нея е издаден на 06.07.2024 г„ с което предвидения запас по това позволително
в този подотдел е приключил и дървесината по позволителното е била добита
в съответния размер, поради което няма как в посочения имот да не е
извършено маркиране на определените за сеч дървета, поради което
констатациите на проверяващите от 27.09.2024 г. не се отнасят за посочения
подотдел и във връзка с това и отразеното в наказателното постановление не
1
отговаря на фактическата обстановка, поради което констатациите са неверни
- те не касаят посочения от наказващия орган имот. В жалбата се посочва
също, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 57. ал. 1. т. 5 от ЗАНН,
съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават. Посочва се , че са неточни
приетите от административно наказващия орган обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като не са проверени фактите, от които
актосъставителят е изходил, за да приеме, че е осъществено нарушение, както
и доказателствата, които го потвърждават, което води до опорочаване на
принципа на законност и участие в административно -наказателното
производство.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Представя по делото писмено становище, с което поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена, с което преповтаря доводите си
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица не се явява,
представлява се от юрисконсулт Марян Д., който оспорва жалбата и моли съда
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
излага доводи в тази връзка, като посочва, че е установено по безспорен
начин, както от обективна, така и от субективна страна извършеното от
жалбоподателя нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като при определяне на
наказанието е съобразен характерът и тежестта на нарушението.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 27.09.2024г. свидетелите Б. И. С. и Е. Н. Й. – служители на РДГ
Берковица, заедно с техни колеги от ИАГ София извършили проверка в имот,
находящ се в землището на с. И.м., общ. К., №32439.144.47, отдел 173,
подотдел „г“, който обходили, за който имот имало издадено и действащо
Позволително за сеч № 0771635/09.05.2024г., издадено на Д.Н.П. и нает
регистриран лесовъд - жалбоподателя, в което е отбелязано, че дърветата в
сечището са маркирани от жалбопоподателя. За посоченото сечище е имало
одобрен на 07.05.2024г. Технологичен план 1, изготвен от жалбоподателя и
одобрен на същата дата и карнет – опис, подписан от жалбоподателя като
лице, което е маркирало насажденията, в който е посочено, че маркирането е
приключило на 07.05.2024г., в който карнет - опис е посочено, че са маркирани
172 бр. дървета от вида „ Цер“ и 43 бр. от вида „ Благун“. При извършване на
проверката на място в имота, посочените свидетели установили, че в имота не
е извършено маркиране на определените за сеч дървета. След като
приключили проверката, в присъствието на жалбоподателя бил съставен
2
Констативен протокол серия ИАГ №200031 от 27.09.2025г. от служител на
ИАГ, който участвал в проверката, в който са отразени констатациите от нея.
След съставянето на констативния протокол свидетелят С. в присъствието на
жалбоподателя, съставил срещу него АУАН серия А00 2024г., № 0112494 за
това, че като лице по чл.108, ал. 3 от Закона за горите- лицензиран лесовъд по
чл. 235 от Закона за горите и получил Позволително за сеч № 0771635 от
09.05.2024 г. за отдел 173, подотдел "г", имот с кадастрален № 32439.144.47,
съгласно одобрения карнет-опис, който е подписан от него, като извършил
маркиране със синя боя в отдел 173, подотдел "г", при теренната проверка
извършена на 27.09.2024 г. е констатирано че в насаждението не е извършвано
маркиране на определените за сеч дървета съгласно изискванията на чл. 49, ал.
1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, след извършеното
маркиране се изготвя карнет-опис удостоверяващ, че насаждението е
маркирано за предвидената сеч, което квалифицирал като нарушения на чл.
49, ал.1, чл.50, ал.11, чл.52, ал.1, т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в
горите, чл. 53, ал.2,т.5, чл. 25,ал.1, т.6 от Наредба 1 за КОГТ. На основание на
посочения АУАН и КП, администратинтонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление на 03.12.2024г., с което на основание
чл. 257, ал.1, т.2, предложение трето от Закона за горите наложил на
жалбоподателя Георгиев административно наказание – „Глоба” в размер на
300.00 лева, като е приел, че същият е осъществил деянията с посочената
правна квалификация, посочена по – горе от съда в цитирания АУАН, като
единствено приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 53, ал.2,т.5, чл. 25,ал.1,
т.6 от Наредба 8, а не посочената в АУАН Наредба № 1 за КОГТ.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.12.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. И. С. и Е. Н.
Й., Позволтелно за сеч № 0771635/09.05.2024г., посочените по – горе
технологичен план, карнет – опис и констативен протокол, както и справка от
интернет страницата на ИАГ за издадено Удостоверение № 5641/23.02.2012г.
на жалбоподателя за частна лесовъдска практика, което е общодостъпно..
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и
другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни. Същите свидетелстват непротиворечиво,
че при извършената от тях проверка в имота не са били маркирани
определените за сеч дървета. От посочения карнет – опис, който е изготвен
преди проверката, подписан от жалбоподателя, същият е удостоверил, че е
извършил маркирането на дърветата за сеч в имота. Позволителното за сеч
също е издадено преди проверката и в него е отразено, че маркирането на
насажденията е извършено от жалбоподателя и че позволителното за сеч е
издадено на жалбоподателя и още едно лице.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е
3
издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49-
171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен
орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона
форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В атакуваното наказателно постановление е прието, че жалбоподателят Д. е
нарушил разпоредбите чл. 49, ал.1, чл.50, ал.11, чл.52, ал.1, т.2, чл. 53, ал.2,т.5,
чл. 25,ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Изменението
на част от посочените като нарушени разпоредби в АУАН в атакуваното
наказателно постановление не е съществено процесуално нарушение, тъй
като с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, съгласно която разпоредба
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съгласно чл. 49, ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите
маркирането на насажденията за сеч включва дейностите по определяне и
отбелязване на дърветата за сеч, а съгласно ал. 11 на чл. 50 от Наредбата
регламентира, че за извършеното маркиране се изготвя карнет-опис по
образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите. Съгласно чл. 52, ал.1, т.2 от същата наредба сечите се провеждат след
издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за
горите въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е
маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите
на имота с други собственици са трайно обозначени на терена, а съгласно чл.
53, ал.2, т.5 от наредбата в технологичния план се определя схемата на
съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и
трасета за въжени линии.
От приетия по делото карнет – опис се установява, че жалбоподателят е
отразил в него, че са маркирани в имота 172 бр. дървета от вида „ Цер“ и 43
бр. от вида „ Благун“ , но от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели – С. и Й. се установява, че това не е извършено. В посочения
карнет-опис жалбоподателят е положил подписа като лице, което е извършило
маркирането на дървесината в имота, като в посочения карнет – опис е
посочено от жалбоподателя, че маркирането е приключило на 07.05.2024г.
Извършеното нарушение от жалбоподателя е под формата на бездействие –
същият не е изпълнил задължението си да маркира на терен дърветата за сеч,
каквото задължение му вменява чл. 50, ал.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите, което маркиране, съгласно ал. 1 на чл. 50 от същата наредба се
извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за
горите за дейността "маркиране на насаждения, предвидени за сеч", каквото
лице безспорно е жалбоподателя, видно от Удостоверение 5641/23.02.2012г. В
позволителното за сеч жалбоподателят също е посочен като лицето, което е
маркирало дърветата, както е посочено и в карнет – описа, който е подписан
от него.
В посоченото наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е
нарушил и разпоредбата на чл. 50, ал.11 от Наредба № 8, но не са изложени
обстоятелства в какво точно се състои нарушението на посочената
разпоредба, която както вече съдът посочи регламентира, че за извършеното
маркиране се изготвя карнет-опис по образец, утвърден от изпълнителния
4
директор на Изпълнителната агенция по горите. В наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят е съставил карнет – опис, което
се установява и от приетия по делото такъв, в който е отразено, че са
маркирани в имота 172 бр. дървета от вида „ Цер“ и 43 бр. от вида „ Благун“,
но реално това не е направено, което обстоятелство се установява от разпита
на посочените свидетели, които са извършили проверка на място в имота. С
оглед на посоченото, отразеното в карнет – описа, че са маркирани посочения
брой дървета не отговаря на действителното положение, поради което
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал.11 от посочената
наредба. .
Както вече съдът посочи, в съставения АУАН и атакуваното наказателно
постановление е посочено също, че са нарушени и разпоредбите на чл. 52,
ал.1, т.2 и чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба 8, но в тази връзка няма изложени
обстоятелства, които да бъдат проверени от съда дали са доказани.
С атакуваното наказателно постановление обаче
административнонаказаващият орган е наложил на жалбоподателя само едно
административно нарушение, а именно: „ Глоба“ в размер на 300 лв. на
основание чл. 257, ал.1,т.2, предложение трето от Закона за горите, според
която се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. По
този начин обжалваното наказателно постановление e издадено в нарушение
на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, следва да бъдат наложени отделни
наказания за всяко едно от тях. В случая обаче административнонаказващият
орган е наложил само едно наказаниe, а реално в наказателното
постановление е посочено, че същият е извършил няколко нарушения, като в
хода на съдебното производство бях доказани две – едното, че не е изпълнил
задължението си да маркира на терен дърветата за сеч, каквото задължение му
вменява чл. 50, ал.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите, а второто, че е
отразил неверни обстоятелства в съставения от него карнет опис в разрез с
ал.11 на чл. 50 от Наредбата. Така допуснатото процесуално нарушение прави
неясна волята на наказващия орган, за кое точно от описаните
административни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
което води до ограничаване правото му на защита. Описаното възпрепятства и
съда да извърши преценка за кое от описаните нарушения е наложено
описаното в наказателното постановление наказание, респективно да отмени
наказателното постановление единствено относно едно от посочените
административни нарушения в случай, че наличието на такова не е доказано.
Налагането на една санкция не позволява на съда да прецени нейната
законосъобразност и справедливост относно определения от
административнонаказващия орган размер, като поставя санкционираното
лице в невъзможност да разбере за кое нарушение какво наказание му се
налага, което несъмнено накърнява правото му на защита./В този смисъл е и
практиката на Административен съд – В. - Решение № 98 от 02.04.2019 г. на
АдмС - В. по к. а. н. д. № 62/2019 г.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото - съдът отменя атакуваното наказателно
5
постановление, то в полза на административнонаказващият орган не следва да
му се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане
е направено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 731/03.12.2024г. на директора на
Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което на Д. Ф. Д.,
ЕГН********** от с. Д., общ. В., обл. В., ул. ... е наложено административно
наказание на основание чл. 257, ал.1, т.2, предложение трето от Закона за
горите във вр чл. 49, ал.1, чл.50, ал.11, чл.52, ал.1, т.2, чл. 53, ал.2,т.5, чл.
25,ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите за извършени
нарушения на чл. 49, ал.1, чл.50, ал.11, чл.52, ал.1, т.2, чл. 53, ал.2,т.5, чл.
25,ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Регионална дирекция на горите /
РДГ/ - Берковица за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в
14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6