№ 3270
гр. Варна, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100501425 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. А. Г. срещу Решение № 962/19.03.2025 г.,
постановено по гр. д. № 11871/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от ищцата,
понастоящем въззивница, срещу ответника, настояща въззиваема страна, „ЗАД „Алианц
България“ АД иск с правно основание чл. 405 КЗ за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 4 950 лв. – застрахователно
обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие по време на действаща
застрахователна полица № 08100220393001280, издадена на 29.09.2022г. от „ЗАД „Алианц
България“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК в съда – 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
като за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 9043/2023 г. по описа на ВРС.
В жалбата се отправя искане за отмяна на първоинстанционно решение, като
неправилно поради несъобразяване с материалния закон. По същество, изхождайки от
установената от експертните заключения причина за ВиК аварията в имота й, съдържанието
на застрахователния договор и глава 2.1 от приложимите към него общи условия (ОУ),
въззивницата излага подробни аргументи, че противно на приетото от районния съд,
събитието представлява покрит от ответника застрахователен риск. На следващо място сочи,
че клаузата, за изключването на риск поради „постепенно увреждане и/или нормално
износване“ е формулирана твърде общо и може да бъде приложена към широк кръг от
хипотези, а твърдяното от ответника „продължително проникване на вода“ е твърде неясен
и общ критерий, поради което счита клаузата за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2.,
т. 6 ЗЗП. Твърди и че преди сключването на договора ответникът не е извършил оглед на
имота и не е поставил въпроси относно състоянието му, които биха могли да доведат до
отказ от негова страна за договорно обвързване. Пояснява се, че съществени са само тези
обстоятелства, за които са поставени въпроси, като съгласно чл. 362, ал. 2, изр. 2 КЗ не може
да бъде отказано изплащане на обезщетение на база обстоятелства, които са били налице
преди сключването на договора и за които не е поставен въпрос. По отношение на
собственото й поведение, твърди, че то би било правно значимо за отказа от заплащане само
в случай че е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и
1
съставлява неизпълнение на произтичащите от закона или договора изисквания за действия
и бездействия за предотвратяване на събитието и вредите или ограничаването им. В това
отношение в жалбата се твърди, че неправилно районният съд е отчел преддоговорното й
поведение като основание за отхвърляне на иска. Сочи се и че тя не е могла да знае или
предполага, че аварията ще настъпи, поради което същата се явява внезапна и непредвидима.
Недоказано е останало възражението на застрахователя за неизпълнение на задълженията и
́
по договора, които са съществени за интереса му. Поддържа, че върху главницата, която е
доказана по размер, се дължи обезщетение за забава от 30.06.2023 г. на основание чл. 409 КЗ
и глава 2.4.2 от ОУ „Уреждане на застрахователна претенция“.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 КЗ отговор по жалбата, въззиваемото
дружество моли за оставянето и без уважение и потвърждаване на решението на ВРС.
́
Поддържа, че не е налице покрит застрахователен риск. Възразява срещу становището на
въззивницата, че наводнението е предизвикано от „ВиК авария“, като на база заключенията
по СТЕ сочи, че течът не е настъпил внезапно и се дължи на износването и неподдържането
на тръбопроводите в имота поради неполагане на дължимата от ищцата грижа на добър
стопанин. Твърди, че доводите относно съдържанието на договора се релевират за пръв път
пред въззивната инстанция и респ. са преклудирани. Такова според него е възражението за
неравноправност по чл. 143, ал. 2 ЗЗП, което по същество счита и за неоснователно с оглед
посочените за изключени рискове на стр. 27 от Наръчника за ползите „Моят дом“
(Наръчник) относно „течове от тръбопроводи“ и т. 2.2 (стр. 33) от ОУ. Възражението за
поставяне на предварителни въпроси също счита за неоснователно, тъй като съгласно т. 2/3
на стр. 36 от Наръчника в секцията за отговорности на страните е посочено, че
застрахования има задължение да пази и ползва имуществото с грижата на добрия стопанин
и да го поддържа в добро техническо състояние, което в настоящия случай не е било
сторено. Това счита, че е и самостоятелно основание за отказ за изплащане на обезщетение
на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Пояснява и че с подписването на договора, съгласно т. 8
от секция „Декларации“ ищцата е заявила, че са й били поставени въпроси и цялата
информация за покритието на договора й е била известна при сключването му и тя се е
съгласила с неговото съдържание. За преклудирано и недоказано намира и оплакването, че
не е извършил оглед и оценка на имота преди встъпване в правоотношението. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 40464/08.05.2025 г. на С. А. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ул. „Б.Г.“ № **, вх. *, ет .*, срещу Решение № 962/19.03.2025 г.,
постановено по гр. д. № 11871/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу
„ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16 иск с правно основание чл. 405 КЗ за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 4 950 лева –
застрахователно обезщетение, равняващо се на размера на вредата по заведена щета №
081023777000715/13.06.2023 г. в резултат на настъпило застрахователно събитие, за което е
съставен Констативен протокол за настъпило застрахователно събитие в имущественото
застраховане от 15.06.2023 г. по време на действаща застрахователна полица №
2
08100220393001280, издадена на 29.09.2022 г. от ЗАД „Алианц България“, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в
съда – 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като за горепосочената
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9043/2023 г. по
описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивната страна С. А. Г. се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищцовата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3