Р
Е Ш Е Н И Е
№ /24.04.2017 г., гр. Провадия
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд II състав
На двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретар Н.С.
като разгледа докладваното от съдията
Стоилова
гражданско дело № 234 по описа за 2017
г. на ПРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 30,
ал.1 вр. с чл.29, т.10 и чл. 28 във вр. чл.4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1
и т.2 от Закон за закрила на детето.
Образувано е по молба от директора на
Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Провадия с искане по отношение на детето Л.С.Г.,
ЕГН **********, да бъде прекратено настаняването в семейството на С. Б. А. с
ЕГН ********** и да бъде
настанено в семейството на А.Т.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
*** за определен срок, а именно за срок от три години, считано от датата на
влизане на решението в сила. В молбата се излага, че със заповед № ЗД/Д-В-П-009
от 30.01.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Провадия
по отношение на детето било предприето прекратяване на настаняването в
семейството на С. Б. А. и настаняване в семейството на А.Т.С. на основание
чл.26 и съгласно Закона за закрила на детето. Тази административна мярка била
предприета с оглед на по-добра закрила правата и интересите на детето с оглед
на факта, че прабабата на детето С. Б. А. е починала на 26.01.2017г. По удостоверение за раждане детето било само
с един родител - майка - С.Л.Г.. Липсвала информация за вероятния биологичен
баща на детето. С решение № 227/16.11.2012 година на Районен съд гр. Провадия
по отношение на Л. била постановена мярка за закрила - настаняване в
семейството на прабабата и прадядото - С. и Г. А. в с. ******, общ. ******,
обл. Варна за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в
сила, т.е. до 22.01.2016 година. През този период майката инициирала контакти с
детето си. С решение № 137/13.07.2016 г. на Районен съд гр. Провадия
настаняването в семейството на роднини или близки било потвърдено за срок от
три години, считано от датата на влизане на решението в сила. На
22.09.2016 г. прадядото Г. Л. А. починал (акт за смърт №7/22.09.2016 г., с. ******).
Прабабата С. Б. А. починала на 26.01.2017 г.(акт за смърт №2/26.01.2017 г., с. ******).
На 30.01.2017 г. майката С.Г. посетила ОЗД при ДСП - Провадия и заявила, че към
настоящия момент живее в Република Германия и че нямала възможност да полага
грижи по отглеждането на Л..*** имало близка на детето - А.Т.С., която била
съгласна Л. да бъде настанена в семейството ѝ и можела да полага грижи за
нея. В тази връзка г-жа С. подписала декларация по чл.24, ал.З от ППЗЗД. Поради
това била предприета настоящата мярка за закрила. Извършено било проучване по
отношение г-жа А.С., от което било установено, че г-жа С. имала възможност да
поеме грижите за детето. Между нея и детето съществувала трайно изградена
емоционална връзка. В жилището на г-жа С. били налице добри хигиенно-битови
условия и било осигурено достатъчно пространство за детето. Къщата била обзаведена
с мебели и вещи, осигуряващи нормален начин на живот на детето. Л. посещавала
редовно училището, в което била учила до момента - СУ "Христо Ботев"
в с. ******. Общото здравословно състояние на детето било добро. Становището на
отдел "Закрила на детето" било, че настаняването на детето Л.С.Г. в
семейството на близки било изцяло в неин интерес, тъй като майката била извън
страната и трайно не полагала грижи за нея. По този начин детето щяло бъде
отглеждано в семейна среда. В тази връзка и с оглед
на нормалното физическо, психическо и емоционално развитие на детето следвало
да бъде предприета мярка за закрила "Настаняване в семейство на роднини
или близки", до намиране на по- благоприятна мярка по смисъла на чл.4 от
Закона за закрила на детето. Иска се прекратяване настаняването на детето в
семейството на С. Б. А. с ЕГН ********** и
настаняването му в семейството на А.Т.С. с ЕГН ********** за срок от три
години, считано от датата на влизане на решението в сила.
В съдебно заседание представител на
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Провадия поддържа молбата и моли съда
същата да бъде уважена.
Назначеният особен представител на
детето - адв. Г.А., изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованата страна- А.Т.С. изразява
становище за основателност на молбата и моли същата да бъде уважена.
Настоящото производство е допустимо,
тъй като съдът е сезиран от компетентен за това орган. В проведеното по делото
открито съдебно заседание се е явил лично представител на органа отправил
искането, като го поддържа и моли да бъде прекратено настаняването на Л.Г. в
семейството на С. Б. А. и настаняването му в семейството на А.Т.С.. Детето в
съдебно заседание заявява, че желае А.С. да се грижи за него, назначеният му
процесуален представител пледира за основателност на искането.
Съдът
след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства, изложените
писмено доводи на иницииралата производството страна и като съобрази
приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане,
издадено на 10.12.2007г. от Община Варна е, че майка на детето Л.С.Г.
е С.Л.Г., като в графата „баща„ е вписано „неизвестен“.
Видно от Решение № 137/13.07.2016 г.
по гр.д. № 211/2016 г. по описа на РС Провадия по отношение на детето Л.С.Г. е
била предприета мярка за закрила – настаняване в семейството на близки и
роднини - С. Б. А. и Г. Л. А. за срок от три години считано от м.07.2016г..
Видно от Заповед №
ЗД/Д-В-П-009/30.01.2017г. на Директора на ДСП „Провадия“, находяща се на стр.
13 от делото е прекратено настаняването на Л.Г. в семейството на С. Б. А. и Г.
Л. А. и е настана в семейството на А.Т.С..
Видно от Заявление от С.Г. от
30.01.2017 г. се установява, че майката на детето няма възможност да поеме
грижите върху него.
Видно от декларация за даване на
съгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от А.Т.С. и от Заявление от А.С. се
установява, че същата изразява съгласие детето да
бъде настанено в нейното семейство и декларира, че поема отговорността по
отглеждането и възпитаването му.
Видно от препис-извлечение от акт за
смърт, изд. въз основа на акт за смърт № 7/22.09.2016 г., изд. от Община ******
и Препис извлечение от акт за смърт, изд. въз основа на акт за смърт №
2/26.01.2017 г., изд. от Община ****** се установява настъпилата смърт на С. Б.
А. и Г. Л. А..
От приложения по делото социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, се установява, че детето
е с един родител, който не полага грижи за него. Към момента основни грижи за
него се полагат от г-жа А.С., при която детето се чувства спокойно и сигурно.
Задоволени са основните му жизнени потребности.
От становището на ДСП-Провадия относно
пригодността на А.Т.С. за отглеждане на дете се установява, че
същата показва загриженост и е в състояние да осигури необходимите условия за
задоволяване потребностите на детето- Л..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл.
25, ал. 2 ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема
като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като
основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25,
ал. 1 ЗЗДт.
По отношение на детето Л.С.Г. е била
предприета мярка за закрила и същото е било настанено в семейството на А.Т.С.
по административен ред.
От събраните по делото доказателства
се установява, че единственият родител - майката на не полага грижи за него от
години. Грижите по отглеждането му са поети изцяло от г-жа А.С., която
разполага с нужния капацитет за възпитанието на детето. Установи се, че с
Решение № 137/13.07.2016 г. по гр.д. 211/2016 г. на ПРС детето- Л.С.Г., е
настанено в семейството на С. Б. А. и Г. Л. А. за срок от 3 години, но поради
смъртта и на двамата, настаняването следва
да бъде прекратено. Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение
на детето Л.Г. са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДт за
настаняване извън семейството, като с оглед това бъде предприета и съответната
мярка за закрила. След като съобрази данните по делото съдът счита, че в
интерес на детето е спрямо същото да бъде предприета предвидената в чл. 4, ал.
1, т. 2 ЗЗДт мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини или близки
до отпадане на основанията по предприетата мярка за закрила. Воден от
горното съдът:
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Л.С.Г. с ЕГН **********
в семейството на негови близки- С. Б. А., ЕГН********** и Георги Ламбов
Атанасов с ЕГН ********** извършено с Решение № 137/13.07.2016 г. по гр.д. 211/2016г.
по описа на ПРС, поради настъпилата им смърт, на основание чл.29, т.10 от
ЗЗаДет.
НАСТАНЯВА Л.С.Г., ЕГН: ********** в
семейството на А.Т.С. с ЕГН ********** с адрес ***, за срок от три години,
считано от датата на влизане на решението в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на
осн. чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен
срок от връчването му на молителя и заинтересованите страни пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :