Р Е Ш Е Н И
Е
№
2494/ 03.12.2018 год., град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХVІ – ти граждански състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Силвия
Петрова
при секретаря Марина Димова, като разгледа
докладваното от съдията П. гражданско дело № 4642 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И.И.Я., П.И.С., Д.И.П. и Т.И.Ц. против Т.А.Р., ЕГН ********** и В.П.Р., ЕГН **********, за установяване, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 47202.501.1215 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на ИД на АГКК с адрес на имота: с. М., целия с площ от 2009 кв. м., представляваща защрихованата част върху ПИ с идентификатор 47202.501.1215, заключена между точките, обозначени с букви ABCDEF по приложената към исковата молба скица, с площ от 915 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху посочената реална част от процесния имот. В исковата молба ищците сочат, че правото им на собственост е било признато с влязло в сила съдебно решение № 1480/08.12.2008г. по гр.д. № 1326/2007г. по описа на БРС. Посочват, че част от имота им се владее от ответниците без правно основание.
Правното основание на иска е в чл. 108 от ЗСоб. и е допустим (ТР № 8/2016 год., ОСГК).
В съдебно заседание се поддържа от процесуалния представител на ищците, който ангажира доказателства и моли за уважаването му. Претендира деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете по изложени в отговора съображения, също моли за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
С решение по гр.д. № 1326/2007 год. на БРС, е уважен установителния иск на настоящите ищци, предявен против ЗКПУ „Съгласие“ - с.М., за собственост върху поземлен имот с площ от 2450 кв.м., представляващ бивш парцел I-78 в бивш кв.45 по плана на с.М. от 1945 год., понастоящем попадащ в УПИ II-221 в кв.40 по плана на селото, отреден за стопански двор.
На съда е служебно известно, че посоченото дело е образувано на 10.05.2007 год., а решението е влязло в сила на 30.12.2008 год.
В хода на процеса - между образуване на делото и окончателното му приключване с влязлото в сила решение, и по - точно на 29.10.2007 год., с нот. акт № 153/2007 год. на нотариус, вписан под № 426 на НК от същата дата, ЗКПУ „Съгласие“ се е разпоредила със свои недвижими имоти в полза на ответника, сред които и силажовместилище, находящо се в УПИ II-221 в кв.40 по действащия към датата на сделката план на с.М..
Със заповед № 2188/01.09.2015 год. на директора на дирекция „Строителство“ при Община Бургас, неурегулираният имот, на който ищците са признати за собственици, е урегулиран и е обособен в УПИ V - 5010439 в кв.40 по ПУП-ПРЗ на с.М., за смесено предназначение, целия с площ от 2009 кв.м.
Изслушано е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което така описания имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 47202.501.1215. Съгласно парцеларния план от 1994 год. на стопанския двор на с.М., за какъвто е бил отреден процесния имот преди реституцията му с КРП от 1945 год., респ. от 1973 год. и след заснемане на имота, вещото лице е онагледило заключението си, че силажовместилището, за което ответникът Т.А.Р. се легитимира като собственик с нот. акт № 153/2007 год. на нотариус, вписан под № 426 на НК, попада в имота на ищците, а площта на бившия стопански двор, попадащащ в процесния имот и ползван от ответниците, е в размер на 915 кв.м. За силажовместилището е дадено заключение, че няма покрив и е част от прилежащата площ към построените животновъдни обекти по парцеларния план.
При така установените факти, съдът намира иска за основателен.
Не може да бъде споделено виждането на ответника, че постановеното по гр.д. № 1236/2007 год. на БРС решение му е непротивопоставимо. Напротив - по силата на чл.121, ал.3 от ГПК (отм.), сегашен чл.226, ал.3 от ГПК, и понеже спорното право е прехвърлено в хода на процеса между ищците и праводателя на ответника Т.А.Р., последният е обвързан, макар да не е участвал. Затова възраженията му, касаещи реституцията, не могат да бъдат повторно обсъждани.
Следва в допълнение да се каже, че спорът между ищците и праводателя ЗКПУ „Съгласие“ е воден за терена - поземления имот, върху който очевидно попада и част от силажохранилището. Но то (силажохранилището), по естеството си не е постройка, годна да бъде отделен обект на собственост, а прилежащо съоръжение, състоящо се от две, поставени върху земната повърхност, успоредни стени. Този му несамостоятелен характер, както и липсата на данни за неговата законност, водят до извода, че то следва собствеността на имота, ерго - собственик по силата на признатата им реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, на частта от същото, попадаща в техния имот, са станали ищците - арг. чл.92 от ЗСоб. и ТР№ 6/2006 год., ОСГК.
Тъкмо поради същата причина (несамостоятелност) силажохранилището не е могло да бъде придобито по силата на сделката, обективирана в нот. акт № 153/2007 год. и ответникът Т.А.Р. не е станал негов собственик. Но понеже ответниците владеят спорната реална част от имота, собствен на ищците, без да противопоставят годно правно основание за владението си, искът се явява основателен и следва да се уважи.
С цел по – пълна и нагледна индивидуализация на спорния предмет, върху който се разпростира силата на настоящото решение, за неразделни части от същото следва да се обявят комбинираната скица-приложение № 3 и скица-приложение № 5 на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, находящи се на л.125 и л.127 от настоящото дело.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците се следват деловодни разноски в размер на 481.50 лева, съгласно приложен списък.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.А.Р., ЕГН ********** *** и В.П.Р., ЕГН ********** ***, че И.И.Я., ЕГН **********,***, П.И.С., ЕГН ********** ***, Д.И.П., ЕГН ********** *** и Т.И.Ц., ЕГН ********** ***, са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 47202.501.1215 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на ИД на АГКК с адрес на имота: с. М., целия с площ от 2009 кв. м., която реална част е с площ от 915 кв.м. и е в границите, защриховани с жълто в скица-приложение № 5 на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.
ОСЪЖДА Т.А.Р., ЕГН ********** *** и В.П.Р., ЕГН **********,*** да предадат на И.И.Я., ЕГН ********** ***, П.И.С., ЕГН ********** ***, Д.И.П., ЕГН ********** *** и Т.И.Ц., ЕГН ********** ***, владението върху собствената им реална част от поземлен имот с идентификатор 47202.501.1215 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на ИД на АГКК с адрес на имота: с. М., целия с площ от 2009 кв. м., която реална част е с площ от 915 кв.м. и е в границите, защриховани с жълто в скица-приложение № 5 на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.
ОБЯВЯВА скица-приложение № 3 и скица-приложение № 5 на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, за неразделни части от настоящото решение.
ОСЪЖДА Т.А.Р., ЕГН ********** *** и В.П.Р., ЕГН ********** *** да заплатят на И.И.Я., ЕГН **********,***, П.И.С., ЕГН ********** ***, Д.И.П., ЕГН ********** *** и Т.И.Ц., ЕГН ********** ***, деловодни разноски в размер на 481.50 лева /четиристотин осемдесет и един лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД