Р Е
Ш Е Н
И Е №540
гр.Бургас, 25.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Галина
Радикова адм.д. №678 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.197 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Паратрейд”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.П.против
Решение № 24/ 24.03.2023г., издадено от директор на ТД на НАП гр. Бургас, с
което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С200002-023-0000615/13.03.2023г., издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че
същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон, тъй като
наложената обезпечителна мярка затруднява дейността на дружеството. Според него
съществено е нарушен и процесуалния закон, защото постановлението е лишено от
мотиви.Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. С., поддържа жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по жалбата, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът намира
подадената жалба за допустима. Подадена в предвидения от закона срок, от лице с
доказан интерес от оспорването.
І.ФАКТИТЕ:
На 9.03.2023г. орган по приходите С.Ч.на длъжност
главен инспектор по приходите в качеството си на РР, е отправил до Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП гр. Бургас искане за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р- 02000222005517-039-001. На
основание чл.124 ал.4 във вр. с чл. 121 ар.1 ДОПК, поискал да бъдат наложени мерки за
предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-
02000222005517-020- 001/18.09.2019г. Посочил, че налагането на предварителните
обезпечителни мерки е необходимо за предотвратяването на сделки и действия с
имуществото на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде затруднено
събирането на задълженията от „Паратрейд” ЕООД.
Според искането, очаквания размер на задълженията
за внасяне е: ДДС- главница в размер на 61 259.00лв. и лихва, изчислена към
9.03.2023г.- 2 648.00лв.
Като дата на издаване на ревизионния акт е указана
31.12.2023г.
В искането е посочено и че ревизираното лице не
притежава активи/ имущество. За доказване на последния факт към искането са
приложени справки за: налични активи- недвижими имоти и моторни превозни
средства; за налични МПС; за налични машини, стоки, оборудване; за дългосрочни
и краткосрочни инвестиции; за вземания от трети лица; писмени обяснения от
управителя на дружеството.
Указано е наличието на три банкови сметки (една
разплащането в долари и две депозитни в лева и евро) в Кей Би Си Банк.
Въз основа на описаните доказателства, главен
публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас е издал Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 ДОПК №
С230002-023-0000615/13.03.2023г, с което при мотиви идентични с тези, изложени
в искане № Р- 02000222005517-039-001, е наложил запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
открити при доставчик на платежни услуги ТБ Кей Би Си Банк България за
обезпечаване на задължение в размер на 63 907,72лв.
Постановлението е обжалвано пред директор на ТД на
НАП гр. Бургас. Последният е отхвърлил жалбата като неоснователна с Решение №
24/ 24.03.2023г.
По установените факти страните не спорят.
ІІ.ПРАВОТО:
Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с
което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, съответно на
териториалната дирекция, чийто директор го е издал.
Нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя
условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.
Граматическото и систематичното тълкуване на посочените разпоредби предпоставя
извод, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са ПНПОМ и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно съдът, с
оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания
акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва
преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички
изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното ПНПОМ, е издадено от компетентен орган
- публичен изпълнител в ТД на НАП - гр. Бургас, по силата на правомощията му,
определени в чл. 167 от ДОПК; в
предвидената в чл. 196 от ДОПК, писмена форма
и съдържа посочените в същата норма, задължителни реквизити.
Налице е и мотивирано искане от орган по приходите
във връзка с ревизия на дружеството - жалбоподател, в което искане е посочено, че обезпечение се
иска с цел да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на
ревизираното лице. Посочен е размерът на задълженията, които вероятно ще бъдат установени
в хода на ревизионното производство. Направена е констатация за липса на активи
и имущество.
Пред публичния изпълнител са били представени и
доказателства, в подкрепа на фактите, изложени в искането.
Въпросът относно размера на предполагаемите
публични задължения на дружеството не следва да бъде обсъждан в настоящото
производство, доколкото същият е от компетентността на органа по приходите,
извършващ ревизията, за когото възниква задължение за изготвяне на ревизионен
доклад и ревизионен акт съгласно нормите на ДОПК. Затова съдът приема, че
предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение се иска, е посоченият
от приходния орган в искането му за налагане на обезпечителни мерки – общо
(главница и лихви) 63 907,72лв.
В рамките на производството по издаване на ПНПОМ
публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или
невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване
на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, същият има
правомощието да наложи обезпечителните мерки.
Преценката за затрудненото събиране на задълженията
на жалбоподателя в конкретния случай е направена не само на база
предполагаемите размери на задълженията на дружеството, но и с оглед
констатацията за липса на каквото и да е имущество. При това положение е
очевидно, че предполагаемият размер на задълженията не може да бъде обезпечен
по никакъв друг начин.
В този смисъл са и изложените в постановлението
съображения, поради което съдът намира възражението за липса на мотиви за неоснователно.
Определяща за налагането на обезпечителните мерки е
обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността
длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което
ще разполага към датата на изпълнението.
Изпълнението на едно публично правно задължение е
невъзможно само когато ревизираното лице към датата на изпълнението не
разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма
имущество в подходящи размери или в последствие - поради отчуждаването му, няма
такова. Съответно, изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на
годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните
задължения, видът на първите или правното им положение (напр. върху тях
съществуват вече други вещни тежести) е такова, че не позволява тяхното бързо и
ефективно осребряване (т. е. те не са ликвидни).
В конкретния случай, е налице първата хипотеза.
Т.е. съществуват основателни съмнения изобщо да бъде изпълнено задължението,
което ще бъде определено при приключване на ревизионното производство.
Всъщност, единствената възможност за изпълнение е
от приходите, постъпващи в банковите сметки на жалбоподателя.
Последният твърди, че наложената обезпечителна мярка е в нарушение
на разпоредбата на чл.221, ал.3 от ДОПК, според която предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, ако това не е възможно,
наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното
лице дейност.
Тази теза не може да бъде споделена. Без съмнение
при липса на каквото и да е имущество, което би могло да служи за обезпечение
на задължението, налагането на запор върху банковите сметки на дружеството
значително би възпрепятствало дейността му. Този негатив не може да бъде
избегнат- налице е доказана обезпечителна нужда и липса на друг актив, годен да
служи за обезпечение.
При това положение, обезпечителната мярка следва да
е такава, че да не спира изцяло извършването на дейността.
Посоченото изискване не е нарушено.
Както правилно е отбелязано в потвърждаващото
решение, дружеството разполага с възможността да поиска от публичния
изпълнител, при наличието на предпоставките, регламентирани с нормата на
чл.229, ал.3 от ДОПК, да разреши с разпореждане, отправено до банката,
определена част от постъпилите или постъпващите по сметката му суми да се
оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с
дейността му.
Отделно, е налице възможност за жалбоподателя да
поиска или сам да замени обезпечителната мярка – чл.199 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира, подадената
жалба за неоснователна.
Затова и на осн. чл. 197, ал.3 и 4 от
ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Паратрейд” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от М.П.против Решение № 24/ 24.03.2023г., издадено от
директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което е потвърдено постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С200002-023-0000615/13.03.2023г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД
на НАП гр. Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване .
СЪДИЯ: