Присъда по дело №3136/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 124 |
| Дата: | 7 юни 2022 г. |
| Съдия: | Георги Митев |
| Дело: | 20213110203136 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 4 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда № 124/07.06.2022 г.
по НЧХД № 3136 по описа за 2021 година
на Районен съд Варна, Пети наказателен състав
На 04.08.2021 г. частният тъжител по делото В. ИВ. СТ. е депозирал частна
тъжба пред Районен съд Варна, по която на същата дата е образувано наказателно дело
от частен характер/НЧХД/ № 3136/2021 г. по описа на Районен съд Варна срещу
подсъдимия К. Д. Д. с оглед твърдение за извършени от него престъпления от частен
характер, наказуеми по чл.130 ал.2 и чл.144 ал.1 от НК и срещу подсъдимия В. Г. АТ. с
оглед твърдение за извършено от него престъпление от частен характер, наказуемо по
чл.130 ал.1 от НК.
С частната тъжба С. моли да бъдат приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове срещу подс.К.Д. в размер на 2 000 лева
за престъплението по чл.130 ал.2 от НК и в размер на 4 000 лева за престъплението по
чл.144 ал.1 от НК и срещу подсъдимия В.А. в размер на 5 000 лева за престъпление по
чл.130 ал.1 от НК и да бъде конституиран като граждански ищец.
С Разпореждане № 3045/24.08.2021 г. на съдия-докладчик по делото Росица
Шкодрова от Районен съд Варна е прекратено НЧХД № 3136/2021 г. по описа на
Районен съд Варна в частта, в която е било образувано срещу К. Д. Д. за престъпление
по чл.144 ал.1 от НК. Съобщение за прекратяването е получено от С.И. С. – дядо на
частния тъжител В.С., на 30.08.2021 г. и не е обжалвано в законовия петнадесетдневен
срок.
Подсъдимият В. Г. АТ. бе лично редовно призован за първото съдебно
заседание и се яви лично. Подс.А. направи молба да му бъде назначен служебен
защитник с оглед липса на финансови средства да упълномощи такъв. След извършена
служебна проверка в Териториална дирекция Варна към Национална агенция за
приходите/л.49/ се установи, че действително подс.А. не получава трудови доходи и на
подс.А. на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК бе назначен за служебен защитник адвокат
Л.В. П. от Адвокатска колегия Варна. В следващите съдебни заседания подс.А. не се
яви и делото бе приключено в негово отсъствие.
За подсъдимия К. Д. Д. при призоваването му за първото съдебно заседание
чрез съпругата му А.В.А. се установи, че се намира в Германия. От изготвената
справка от ОД на МВР Варна/л.34/ е видно, че няма регистрирани влизания и
излизания за подс.Д. през границите на Република България, поради което заседанието
бе проведено в негово отсъствие. В последствие преди даване ход на съдебното
следствие бе представено пълномощно от подс.Д. адвокат М.П. да го представлява по
настоящето дело.
Съдът прие, че двамата подсъдими са уведомени за започналото срещу тях
съдебно производство, сами са решили да не участват лично в него, имат защитници и
няма да бъдат нарушени техните права, поради което съдебното производство бе
проведено и приключено в тяхно отсъствие.
Бяха приети за съвместно разглеждане в наказателното производство
1
предявените граждански искове от В.С. срещу К.Д. за сумата от 2 000 лева за
причинени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.2 от НК и
предявения граждански иск от В.С. срещу В.А. за сумата от 5 000 лева за причинени
неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130 ал.1 от НК и С. бе конституирана
като граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител чрез процесуалния си представител
адв.А.Ж. поддържа обвиненията по частната жалба. Пледира, че подс.К.Д.
безпричинно се е намесил в спора между частния тъжител и Д.А., неочаквано е ударил
в ръка в тила С., с което му причинил болка и е извършил престъпление по чл.130 ал.2
от НК. Тогава вторият подсъдим А. се приближил и с пряк удар разбил носа на С., от
който той паднал на земята и му потекла кръв. Частният тъжител се отдалечил, но
подс.Д. продължавал да го преследва и да го обижда и заплашва. Според адв.Ж.
деянията и на двамата подсъдими са извършени по хулигански подбуди, но
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство за такова престъпление.
Моли съда да признае подс.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.130
ал.2 от НК, а подс.А. за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 от НК
и да определи наказания при условията на чл.54 от НК. Действията на подсъдимите
според повереника на частния тъжител говорели за явно пренебрежение към нагласите
на обществото, правилата и нормите за поведение. Деянията са извършени на публично
място в центъра на гр.Игнатиево, пред много хора. Подсъдимите не изразявали
критичност към своите деяния, не прояват интерес и към съдебното производство и не
са пожелали да участват активно в него. Моли съда да уважи гражданските искове, тъй
като са с нисък размер, съобразени са с доходите на подсъдимите и основната цел на
частния тъжител не е парично обезщетение, а справедливо наказване на виновниците,
а съща така да им бъдат присъдени направените разноски.
Защникът на подс.В.А. адв.Л.П. моли съда да постанови присъда, с която да
признае подзащитншя му за невинен. Счита, че по делото не са събрани категорични
доказателства за извършване на престъпление от подс.А.. Според неговата пледоария
всички свидетели във въпросната вечер са били под въздействието на приет алкохол и
затова не следвало да се кредитират техните показания. Ако съдът приеме, че подс.А. е
извършил престъпление, моли за минимално наказание при прилагане на института на
условното осъждане, тъй като подзащитният му работел извън страната и всяко друго
наказание ще затрудни изключително трудовата му дейност.
В хода на съдебните прения адвокат М.П. като защитник на подсъдимият К.Д.
пледира за постановяване на оправдателна присъда. След анализ на доказателствата
излага доводи в посока на недоказаност на частното обвинение от обективна и
субективна страна. Счита, че няма причинени никакви видими травми на частния
тъжител от действия на подс.Д., поради което няма как да му е причинил болка и
страдание и съответно да осъществи състава на чл.130 ал.2 от НК, тъй като
травматичното увреждане следвало да се установи с медицинска документация от
медици или вещи лица, а не от свидетели. Напротив – в медицинските документи и
заключения на вещите лица липсвало описано увреждане в областта на врата. Счита, че
разпита в качеството на свидетел на частния тъжител е недопустимо според НПК
гласно доказателство и не може да се използва като източник на факти. Счита, че не е
уточнен характера на телесната повреда – болка и страдание по ал.2 или разстройство
на здравето по ал.1 на чл.130 от НК. Моли съда да признае подс.Д. за невинен поради
недоказаност на обвинението и липса на доказателства за причинени от него
увреждания на частния тъжител, да им бъдат присъдени разноските. При условията на
2
евентуалност, ако съдът прецени, че подс.Д. е извършил престъпление, моли за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК и налагане на наказание в минимален
размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Частният тъжител В.С. живеел в гр.Аксаково, имал братовчед Давид в
гр.Игнатиево, на когото на 13.06.2020 г. отишъл на рожден ден, заедно с приятеля си
Д.И. Д.. Отишли в гр.Игнатиево и празнували рожденния ден до около 20:30 часа, след
което решили да отидат до магазина в центъра на гр.Игнатиево. Пред магазина
срещнал друг негов приятел М. Т. М.ов, който бил с негови приятели, с които С. се
запознал. Д. Д. отишъл да види своя позната и С. останал да го изчака пред магазина,
като говорел с другите момчета.
На мястото пред магазина се появил и Д.А. А., който бил син на подсъдимия
К.Д.. Частният тъжител С. и Д.А. се познавали бегло, но двамата имали профили във
Фейсбук и взаимно си разменяли в чата реплики по повод обща позната. Когато се
видели пред магазина двамата продължили на живо спора относно момичето, но
всичко се ограничавало до вербален контакт без напрежение и заплахи.
Към групата младежи се приближил подс.К.Д.. Той знаел за спора, който
съществувал между сина му Д.А. и частния тъжител С. за момиче. Подс.Д. се
приближил откъм гърба на С. и го ударил силно със замах с отворена ръка в областта
на врата. Присъстващите младежи застанали между подс.Д. и С.. Тогава неочаквано
подсъдимият В. Г. АТ., когото частният тъжител С. не познавал и не бил говорил с него
тази вечер му нанесъл удар с юмрук в областта на носа и устата. От удара С. паднал на
земята, от носа и устата му потекла кръв.
С. се изправил и тръгнал към автобусната спирка с приятелите си Д. Д. и М.
М.ов. След малко до тях спрял автомобил, управляван от подс.Д., той слязъл и поискал
от С. да се бие със сина му, С. отказал, тогава подс.Д. го хванал и започнал да го дърпа
към колата му. Според С. докато го дърпал към колата подс.Д. крещял, че ще отиде в
къщата им, ще ги пребие всичките и ще ги запали. Намесили се Д. Д. и М. М.ов и
измъкнали С. от ръцете на подс.Д..
Минал братовчед на Д. Д., качил С. в автомобила си и го закарал в гр.Аксаково.
От там С. се обадил на брат си С.И. С. да отиде да го вземе с колата.
Тъй като изпитвал силни болки в областта на носа и устатата, частният тъжител
С. посетил Спешното отделение на МБАЛ Света Анна-Варна АД в 00:15 часа на
14.06.2020 г., където бил прегледан от д-р М. и му бил издаден Лист за преглед на
пациент в Спешно отделение № 4516/л.29 от досъдебното производство/ДП/. При
прегледа С. заявил, че около 23 часа е бил ударен по лицето с юмрук и по врата с
шамар, потекла му кръв от носа, не е губил съзнание. Били установени оток и
кръвонасядания по горна устна, оток и палпаторна болка в основата на носа.
На 14.06.2020 г. частният тъжител С. посетил отделение по Съдебна медицина
при МБАЛ Света Анна-Варна АД, където бил прегледан от д-р Д.Д. и му било
издадено Медицинско удостоверение № 493/2020 г. от 14.06.2020 г. на Отделение
Съдебна медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД/л.7 от НЧХД/. По предварителни
данни на 13.06.2020 г. към 22:30 – 23:00 часа в гр.Игнатиево пред денонощен магазин е
бил нападнат от познат мъж, който му нанесъл побой – удари с ръце по лицето. Според
3
заключението: „Касае се за контузия на носа, съС.ие след кървене от носа, травматичен
оток и кръвонасядане по лицето. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.“
С. подал жалба в Районна прокуратура Варна. Било образувано досъдебно
производство/ДП/ № 315/2020 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза № 451-2020 г., изготвено
от вещото лице д-р Д.И.Г./л.61 от ДП/ е видно, че:
1. На 13.06.2020 г. В. ИВ. СТ. е получил следните травматични увреждания:
травматичен оток в областта на носа, горната устна, съС.ие след кървене на носа,
кръвонасядане по лигавицата на горната устна.
2. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
предмети. Същите биха могли да бъдат получени при удари с юмруци в областта
на лицето и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, отзвучават без дефицит за период от около 10 дни.
3. Не са установени данни за загуба на съзнание.
4. Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени във времето
към 22 – 23 часа на 13.06.2020 г.
С постановление от 18.06.2021 г. на прокурор А.Г. от Районна прокуратура
Варна/л.9-10 от НЧХД/ е спряно наказателното производство по досъдебно
производство № 315/2020 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Прокурорът е приел, че в случая не е налице престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, а
такива по чл.130 ал.1 и чл.144 ал.1 от НК, които са от частен характер и се преследват
по тъжба на пострадалия пред съда. На пострадалия В. ИВ. СТ. било изпратено
съобщение по чл.50 и чл.81 НПК/л.8 от НЧХД/, че в хода на разследването по
досъдебно производство № 315/2020 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна
е установено, че деянието, за което се води производството, представлява
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, че наказателното
производство е спряно и може да упражни правата си на частен тъжител в
шестмесечен срок от получаване на съобщението да подаде тъжба по реда на чл.81 от
НПК.
От Районна прокуратура Варна бяха изискани и приложени по делото
материалите от досъдебно производство № 315/2020 г. по описа на РУ Аксаково при
ОД на МВР Варна.
От изготвеното в хода на съдебното производство заключение на съдебно-
медицинска експертиза от вещото лице проф.д-р Д.Р. е видно, че:
1. На 13.06.2020 г. около 23:30 часа В.С. е получил шамар в тилната област на
главата си и удар с юмрук в областта на носа и горната си устна.
2. Травми с подобна тежест и локализация не изискват някакво специфично общо
медицинско лечение и/или приемане на лекарствени средства. Обичайният срок
на отшумяването им без здравословни последствия са около 10 дни.
3. В предоставените медицински материали липсват данни за наличие на видими
външни увреждания в тилната област на главата/кръвонасядане, зачервяване и
др./. За наличие на такива промени там говори самият пострадал и брат му С. С..
Възможно е да е имало лек травматичен оток и/или зачервяване в тази зона,
който не е бил регистриран при прегледа на В.С. в спешен център и да е
4
отзвучал/преминал/ до прегледа му на следващия ден в съдебна медицина.
В съдебно заседание вещото лице д-р Р. поддържа даденото заключение.
Уточнява при един такъв удар в тила е възможно и да няма оток в тази област след
удара.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите В. ИВ. СТ., М. Т. М., С.И. С.,
Р.П.Г. и С.М.Г. и чрез изброените по-горе писмени доказателствени средства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средства:
По свидетелските показания:
Според показанията на свидетеля М. Т. М. той бил в гр.Игнатиево пред
денонощния магазин. Според него подсъдимият К.Д. имал някакъв проблем с частния
тъжител В.С. от гр. Аксаково. Подс.Д. и С. тогава се засекли пред магазина, К. му
ударил един шамар зад врата, след което св.М. се обърнал с гръб към тях и не видял
какво е станало в последствие. По-късно видял В.С. целия в кръв, паднал долу на
земята. В. му казал, че и В. го е ударил. Бил приятел с В., купил от магазина мокри
кърпички, изчистил го и тръгнали двамата с В.С.. Подс.К.Д. тръгнал след тях, дошли
някакви хора с автомобил, В. се качил и тръгнал към Аксаково. Не знае каква е била
причината и повода за спречкването между К.Д., В.А. и В.С., всичко станало
неочаквано. Били голяма група хора там, четири-пет групи момчета, над 20 човека.
След сблъсъка В.С. по лицето си имал кръв, от носа му течала кръв. Първо били
разменени реплики между В.С. и сина на подс.К.Д., след това подс.Д. ударил силен
шамар зад врата на С.. К.Д. бил ядосан, след като ударил С., продължил да го
преследва с цел да продължи да го бие, но други удари не е имало. Имало някакви
разправии между В.С. и сина на К.Д. и затова подс.Д. ударил В.С.. След това бил
обърнат с гръб и не е видял В.А. да удря с юмрук В. в лицето.
С.И. С., брат на частния тъжител В.С., свидетелства, че въпросната вечер след
случката брат му В.С. му се обадил и поскал да се видят, срещнали се на съседната
улица в гр.Аксаково. С. С. видял, че брат му има кръвоизлив от носа и подута горна
устна. Брат му се бил прибрал от Игнатиево, говорел несвързано, искал да се връщат да
се саморазправят с извършителите. С. С. прибрал брат си в дома им и той обяснил на
него и родителите им какво е станало. Обяснил, че са се сбили в Игнатиево, В. и К. го
набили. Причината била, че той говорил със сина на К., и на клипа се виждало как К.
става и го удря с шамар зад врата и след това едно друго момче го удря в устата и пада.
Това лично С. С. го видял на самия клип. На въпросното място, където е станал побоя,
имало видеокамери на денонощния магазин. С. С. отишъл с баща си да ги искат и им
дали записите на флаш-памет. С. С. ги предал в Игнатиево в районното полицейско
управление на дознателя. След това закарали брат му в спешния кабинет във Варна, да
го прегледат да видят как е със здравето, защото доста бил подут и с кръвоизливи.
Отишли, прегледали го, направили му рентгенова снимка на носа и се прибрали.
Казали им, че има кръвоизлив на горна устна, подутина и кръв. Според С. С. брат му
бил червен в областта на врата.
Според показанията на свидетеля Р.П.Г. вечерта бил в дома на подсъдимия
В.А. в Игнатиево, след това слезли до денонощния магазин да пият по една бира.
Дошли С. Г. и Д. с В.С. и се запознали. След известно време оттам минал К. със сина
5
му. К. разменил реплики с В.С., след което го потупнал по врата. След това видял, че
В.А. ударил В.С. в носа с юмрук и В. паднал на земята. В. имал кръв по носа, отишли в
магазина и му взели кърпички. Не разбрал каква е причината за тези действия. Това се
случило пред денонощния магазин в Игнатиево. Те били пийнали доста алкохол с В..
Според показанията като свидетел на частния тъжител В.С. на
инкриминираната дата вечерта бил с приятеля си Д. в Игнатиево на рожден ден на
негов братовчед. Постояли в дома на братовчед му, но им станало скучно и решили да
се поразходят. Тръгнали по пътя надолу към младежкия дом, Д. звъннал на свой познат
и отишъл да се видят, казал, че ще се върне до половин час и оставил С. сам. В.С.
отишъл пред денонощния магазин, там видял друг свой приятел М., отишъл при него и
си взел вода за пиене. Говорили си, видял, че отсреща на пейката бил бащата на Д.А. –
К.. След 10-15 минути при тях дошли Д.А. и С. от Игнатиево. Д. тръгнал нахъсан към
В.С., двамата застанали на разС.ие 5-6 метра настрана и се разправяли за разменените
между тях съобщения във Фейсбук, от които станал конфликт между тях. Тогава към
тях се приближил бащата на Д. – подс.К.Д., попитал В.С. защо му се перчи и се правел
на голям тарикат, тръгнал към него, В.С. отстъпил няколко крачки назад, но подс.Д. го
пляснал зад врата в областта на тила. С. бил с качулка и не усетил голяма болка, но
ударът бил много силен. След това С. слязъл малко по-надолу и тогава някой го ударил
фронтално с юмрук в областта на носа и устните, в момента не видял, но след това
разбрал кой го е ударил – подс.В.А.. И на клипа се виждало, че е В. и свидетелите
казали, че е В.. С. от удара паднал на земята, след това станал, усетил, че има кръв.
Тръгнали с М. надолу по улицата и на около 50-100 метра надолу ги настигнал
подс.К.Д. с колата си, спрял, искал пак да го удря и да го бие. С. се дръпнал назад,
подс.Д. отправил заплахи към него и сейството му. Дошъл негов приятел от Аксаково,
В.С. се качил в автомобила му и се прибрали в Аксаково. Звъннал на брат си и казал, че
иска да се видят, брат му отишъл и го прибрал. След това ходили до спешното
отделение в болницата, установили, че има кръвоизлив на носа и устната с отток и
зачервявания зад врата. Лечение не са му предписвали, снимали го на рентген. Около
една седмица отока му стоял, било надуто мястото, сърбяло го и го болял носът. По
време на инцидента бил на 16 години. В. след това казал, че така трябва да се удря, да
се похвали на приятелите си и си показал с ръката си как ударил.
Свидетелят С.М.Г. си спомня за инцидента пред денонощния магазин в
гр.Игнатиево, където се били събрали доста хора, пиели. В.С. имал конфликт със сина
на К. Д. заради някакво момиче. Тогава те двамата се срещнали, казали си някакви
думи. В един момент К. се доближил към тях и си сложил ръката на тила на В.,
отпуснал си ръката и В. залитнал, навел се напред. След това много хора скочили на В.
да го бият. Не е видял конкретно лице да удря частния тъжител, като се разпръснали
хората видял, че лицето му е в кръв, момчетата отишли и му взели кърпички от
магазина. Бил в доста нетрезво съС.ие. Преди това били в неговия дом с Д.А. и по-
късно тръгнали заедно към магазина.
Съдът кредитира свидетелските показания, които взаимно се подкрепят и
допълват, не са противоречиви и не противоречат на писмените доказателствени
средства.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира медицинските документи, издадени от Спешното отделение
на МБАЛ Света Анна-Варна АД при прегледа на В.С. в 00:15 часа на 14.06.2020 г. и
Медицинско удостоверение № 493/2020 г. от 14.06.2020 г. на Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД, тъй като в тях обективно са отразени
6
установените увреждания на С..
Досъдебно производство № 315/2020 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна е образувано на 17.09.2020 г. по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК за
това, че на 13.06.2020 г. в гр.Игнатиево, обл.Варна, е причинена на В. ИВ. СТ. леката
телесна повреда по хулигански подбуди. Съдът кредитира заключението на съдебно-
медицинска експертиза № 451-2020 г., изготвено в хода на досъдебното производство
от вещото лице д-р Д.И.Г. като обективно и компетентно и изготвено на база на
съществуващите медицински документи.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-медицинска експертиза от
вещото лице проф.д-р Д.Р.. Вещото лице е анализирало свидетелските показания и
медицинската документация и е дало обективно и компетентно заключение.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателствени средства, приобщени
по реда на чл.293 от НПК към делото.
По веществените докзателствени средства:
В досъдебното производство/л.46/ е приложен компакт-диск със запис от
видеокамери, но не става ясно как е приобщен този диск към производството – липсва
протокол за доброволно предаване, протокол за изземване или друг документ, от който
да е видно от кого и на кого е предаден диска, какво съдържа и какво е неговото
отношение към воденото производство. Поради тази причина съдът не кредитира
съдържащата се в този диск информация, тъй като вещественото доказателствено
средство не е приобщено към доказателствения материал по реда на НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
На основание изложената фактическа обстановка и събраните доказателства
съдът приема, че на 13.06.2020 г. подсъдимите К.Д. и В.А. са причинили на частния
тъжител разстройства на здравето.
Относно вида и характера на причинените телесни повреди:
Относно телесната повреда, нанесена от подсъдимият К. Д. Д.:
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза № 451-2020 г.,
изготвено в хода на досъдебното производство от вещото лице д-р Д.И.Г. на 13.06.2020
г. В. ИВ. СТ. е получил следните травматични увреждания: травматичен оток в
областта на носа, горната устна, съС.ие след кървене на носа, кръвонасядане по
лигавицата на горната устна и са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Според заключение на съдебно-медицинска експертиза от вещото лице проф.д-
р Д.Р. на 13.06.2020 г. около 23:30 часа В.С. е получил шамар в тилната област на
главата си и удар с юмрук в областта на носа и горната си устна. Липсват данни за
наличие на видими външни увреждания в тилната област на главата/кръвонасядане,
зачервяване и др./. Възможно е да е имало лек травматичен оток и/или зачервяване в
тази зона, който не е бил регистриран при прегледа на В.С. в спешен център и да е
отзвучал/преминал/ до прегледа му на следващия ден в съдебна медицина.
Категорично установено е, че на процесната дата – 13.06.2020 г. подсъдимият
К. Д. Д. около 23 часа е нанесъл удар с отворена длан в тилната област на главата на
7
частния тъжител В.С.. Според свидетелските показания на В.С. той почувствал болка
от нанесения му удар, мястото на удара се зачервило, което е забелязано и от св.С. С..
Нямало сериозни увреждания от удара, последиците отшумели в рамките на няколко
дни.
Подсъдимият Д. е извършил активни действия, насочени към телесното здраве
на пострадалия В.С. и в резултат на това последният е получил описаните увреждания.
Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и описаните по-
горе травматични увреждания. Според съда от доказателствата по делото се установява
безспорно механизма, времето и мястото на причиняване на уврежданията. Що се
касае до характера на уврежданията, то както става ясно и от експертизата, същите са
обусловили чувство на болка и страдание, отзвучават без дефицит за период в порядък
на няколко дни. От субективна страна подсъдимият Д. е извършил деянието
умишлено, с целени и настъпили общественоопасни последици, като е разбирал
свойството и значението на извършеното от него и е съзнавал общественоопасния му
характер. За формата на вината говори самия характер на причинените на тъжителя
травматични увреждания, които очевидно и предвид приетата по делото експертиза
сочат на целенасочено действие.
Поради изложените съображения съдът прие, че в случая се касае за извършено
престъпление от страна на подсъдимия Д. спрямо В.С. по чл.130 ал.2 от НК.
След като прецени всички доказателства релевантни по делото съобразно чл.14
от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия К.Д.
за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК - за това, че на
13.06.2020 г. в гр.Игнатиево, обл.Варна, пред денонощния магазин, умишлено
причинил на В. ИВ. СТ. телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без
разстройство на здравето.
Субект на престъплението е пълнолетно физическо лице, български
гражданин, неосъждан.
Причина за извършване на престъплението – влошени лични
взаимоотношения.
Като причина за извършване на деянието се установи незачитане на личната
неприкосновеност.
Според съда е налице е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК,
тъй като са причинени болки и страдания на В.С. без разстройство на здравето.
Съобразно съдебната практика /Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на
Върховния съд на РБългария/ и медицинската доктрина за да е налице лека телесна
повреда по чл.130 ал.2 от НК се изисква наличие на увреждания, водещи до
краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части
на тялото, каквито са налице в случая.
Наличието на увреждания на организма, които са нарушили целостта на
тъканите и са довели до изменения на анатомични показатели на организма са
характерни за деянията по чл.130 ал.1 от НК. Тези увреждания представляват
разстройство на здравето, когато са причинили кратковременно разстройство на някои
от основните функции на организма - зрителна, слухова, дъвкателна, движение на
крайници и т. н. Съдът счита, че в случая нарушение на такива основни функции на
организма не е налице, не са установени такива увреждания и при извършените
8
прегледи от медицински лица. Предизвикани са единствено болката и страданието,
поради което според съда в случая категорично се касае за деяние по чл.130 ал.2 от НК.
Съдът не споделя становището на защитника на подс.Д., че не е възможно да са
причинени болка и страдание без наличие на видими травми по тялото на пострадалия,
а такива нямало описани в медицинските документи и за за такива свидетелства
единствено частния тъжител В.С. и брат му. Възможността за причиняване на болка и
страдание, без да са налице видими увреждания по тялото на пострадалия бе защитена
и от вещото лице д-р Р..
Съдът не приема становището на повереника на частния тъжител, че деянието е
извършено от подс.Д. по хулигански подбуди. Досъдебно производство № 315/2020 г.
по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна е образувано и водено именно по
чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК за причена на В.С. лека телесна повреда по
хулигански подбуди. С постановление на прокурор А.Г. от 18.06.2021 г. е прието, че е
налице личен мотив в действията на подсъдимия Д., който е взел участие в конфликта
лично, действията му не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и
явно неуважение към обществото, т.е. не са налице хулигански подбуди. Този извод се
споделя от съда. Постановлението е било връчено на В.С., не е било обжалвано и е
влязло в законна сила.
Съдът не приема възражението на защитника на подс.Д., че разпитът в
качеството на свидетел на частния тъжител е процесуално недопустим според НПК и
не може да се ползва като гласно доказателство. Действително В.С. е частен тъжител
по делото, но освен това се явява пострадал и граждански ищец. Съгласно чл.118 ал.1
т.2 от НПК не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото
наказателно производство в друго процесуално качество, освен: пострадалия, частния
обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник, поради което съдът счита това
възражение за неоснователно.
По вида и размера на наказанието на подс.Д.:
Подсъдимият К. Д. Д. е роден на *** г. в гр.Варна, живущ в гр.Игнатиево,
българин, български гражданин, неосъждан/реабилитиран/, работи, ЕГН **********.
От актуалната справка за съдимост е видно, че е имал присъди през 2000 година по
чл.195 вр.чл.63 ал.1 и чл.131 ал.1 от НК, след което е бил реабилитиран.
За престъплението по чл.130 ал.2 законът предвижда наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
При определяне на наказанието на подсъдимия К.Д., съдът установи че той е
пълнолетен, не е осъждан/реабилитиран/ за престъпление, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глва VІІІ от НК и с деянието не са причинени
съставомерни вреди. В този смисъл съдът приложи императивната разпоредба на
чл.78а от НК, като освободи подсъдимия Д. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При индивидуализация на наказанието – глоба, съдът присъди същата в размер
на 1500 лева, като отчете като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
липсата на предишни осъждания към датата на деянието. Съдът отчита като
отегчаващи вината обстоятелство факта, че деяние е извършено на публично място
пред много хора, повечето от които младежи. Подс.Д. е вече улегнал мъж над 40
години, бил е един от най-възрастните при инцидента и е редно той да помага за
решаване на конфликтите, а не да ги създава. Баща, в присъствието на сина си, той
приканва за решаване на неговия спор с частния тъжител чрез бой, а не чрез разумно и
9
мирно уреждане.
С оглед на изложеното съдът прие, че в случая съответстващо на обществената
опасност на деянието и дееца и справедливо наказание ще бъде именно глоба в размер
на 1500 лева.
Относно граждански иск срещу подс.Д.:
Съдът намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка
причинна връзка с поведението на подс.Д. пострадалият В.С. е претърпял лека телесна
повреда по смисъл на чл.130 ал.2 от НК, като са му причинени болки и страдания, за
които трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент.
Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност
за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се
установи от изложеното по-горе. По силата на чл.45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими с пари, и затова
размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имаха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта
на увредения, общественото му положение. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл.52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от
увредения вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана
по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи
недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и в случая обхваща безспорно В.С..
С оглед на тези обстоятелства, главният иск, предявен от В.С. към подсъдимия
К.Д. да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
гореописаното престъпление, се явява доказан по основание.
Съдът отчете факта, че деянието е извършено на публично място, пред много
хора, довело е както до физически изпитани болки и страдания, така и психически
травми, оказвайки въздействие върху самочувствието и достойнството на пострадалия
С.. Съобразно установеното по делото, по справедливост съдът присъди сумата от 300
лева дължимо обезщетение, като за горницата до общо претендирания размер от 2 000
лева, искът се отхвърли, като неоснователен в тази му част, поради прекомерност на
претенцията.
Предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимият Д. да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса от 4 % (но не по-малко от 50 лв.)
10
върху уважения размер на предявения граждански иск.
Относно телесната повреда, нанесена от подсъдимият В. Г. АТ.:
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза № 451-2020 г.,
изготвено в хода на досъдебното производство от вещото лице д-р Д.И.Г. на 13.06.2020
г. В. ИВ. СТ. е получил следните травматични увреждания: травматичен оток в
областта на носа, горната устна, съС.ие след кървене на носа, кръвонасядане по
лигавицата на горната устна, които са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Според заключение на съдебно-медицинска експертиза от вещото лице проф.д-
р Д.Р. на 13.06.2020 г. около 23:30 часа В.С. е получил шамар в тилната област на
главата си и удар с юмрук в областта на носа и горната си устна.
Категорично установено е, че на процесната дата – 13.06.2020 г. подсъдимият
В. Г. АТ. около 23 часа е нанесъл удар с юмрук в областта на носа и горната устна на
частния тъжител В.С.. Това увреждане е отразено в медицинските документи и се
доказва и от свидетелските показания.
Налице е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като е
причинено разстройство на здравето на В.С. извън случаите на чл.128 и 129 от
НК/тежка и средна телесна повреда/. Съдът счита, че медико-биологичният характер на
уврежданията, получени от В.С. е именно временно разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК. Установени са травматичен оток в областта на носа,
горната устна, съС.ие след кървене на носа, кръвонасядане по лигавицата на горната
устна. Тези увреждания представляват разстройство на здравето, тъй като са
причинили кратковременно разстройство на едни от основните функции на организма
– дишането и дъвченето. Съдът счита, че в случая нарушение на тези основни функции
на организма е налице, макар и това нарушение да е било кратковременно. Съобразно
съдебната практика /Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд
на РБългария/ и медицинската доктрина, за да е налице лека телесна повреда по чл.130
ал.1 от НК се изисква разстройство на здравето, извън случаите на средна и тежка
телесна повреда. Това са всички увреждания на организма, които са довели до
болестно съС.ие, без то да е продължително, трайно или временно опасно за живота.
Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леки
увреждания на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки
изменения във физиологическите функции, извън болката и страданието. В практиката
това са наранявания на кожата, контузни рани и други, които причиняват
кратковременно разстройство на дадена функция, в случая дихателната и дъвкателната
функция на организма на В.С.. Поради изложените съображения съдът прие, че в
случая се касае за извършено престъпление от страна на подсъдимия А. по чл.130 ал.1
от НК.
Подсъдимият е извършил активни действия, насочени към телесното здраве на
пострадалия В.С. и в резултат на това последният е получил описаните увреждания.
Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия А. и описаните по-
горе травматични увреждания. Според съда от доказателствата по делото се установява
безспорно механизма, времето и мястото на причиняване на уврежданията. Що се
касае до характера на уврежданията, то както става ясно и от експертизата, същите са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна подсъдимият А. е извършил деянието умишлено, с
11
целени и настъпили общественоопасни последици, като е разбирал свойството и
значението на извършеното от него и е съзнавал общественоопасния му характер. За
формата на вината говори самия характер на причинените на тъжителя травматични
увреждания, които очевидно и предвид приетата по делото експертиза сочат на
целенасочено действие.
Поради изложените съображения съдът прие, че в случая се касае за извършено
престъпление от страна на подсъдимия А. спрямо В.С. по чл.130 ал.1 от НК.
След като прецени всички доказателства релевантни по делото съобразно чл.14
от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия В.А.
за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 от НК - за това, че на на
13.06.2020 г. в гр.Игнатиево, обл.Варна, пред денонощния магазин, умишлено
причинил на В. ИВ. СТ. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК – лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на контузия на носа,
травматичен оток и кръвонасядания по лицето.
Субект на престъплението е пълнолетно физическо лице, български
гражданин, осъждан.
Причина за извършване на престъплението – влошени лични
взаимоотношения.
Като причина за извършване на деянието се установи незачитане на личната
неприкосновеност.
Съдът не споделя становището на защитника на подс.А., че не следва да се
кредитират свидетелските показания, тъй като всички свидетели са били под
въздействието на консумиран алкохол. Освен тези свидетелски показания са налице и
медицински документи, които категорично потвърждават получените от В.С.
увреждания, поради което съдът приема това възражение за неоснователно.
Съдът не приема становището на повереника на частния тъжител, че деянието е
извършено от подс.А. по хулигански подбуди. Досъдебно производство № 315/2020 г.
по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна е образувано и водено именно по
чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК за причинена на В.С. лека телесна повреда по
хулигански подбуди. С постановление на прокурор А.Г. от Районна прокуратура Варна
от 18.06.2021 г. е прието, че е налице личен мотив в действията на подсъдимия А.,
който е взел участие в конфликта лично, действията му не са съпроводени с грубо
нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото, т.е. не са налице
хулигански подбуди. Този извод се споделя от съда. Постановлението е било връчено
на В.С., не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
По вида и размера на наказанието на подс.А.:
Подсъдимият В. Г. АТ. е роден на **** г. в гр. Варна, живущ в гр. Игнатиево,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, работи, ЕГН
**********.
От приложената справка за съдимост/л.73/ е видно, че А. е осъждан:
с протоколно определение по НОХД № 4/2015 г. по описа на Районен съд Варна,
влязло в сила на 07.01.2015 г. е одобрено споразумение за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2, т.4 пр.1 и пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3
години;
12
с протоколно определение по НОХД № 410/2018 г. по описа на Районен съд
Девня, влязло в сила на 29.01.2019 г. е одобрено споразумение за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца при първоначален
общ режим. С определение от същата дата е било приведено в изпълнение
наказанието по НОХД № 4/2015 г. по описа на Районен съд Варна, а именно
лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като е освобен отчасти от изтърпяване
на наказанието и е постановено да изтърпи от това наказание лишаване от
свобода за срок от 5 месеца при първоначален общ режим.
На 08.09.2019 г. е изтърпял наказанията по двете дела.
За престъплението по чл.130 ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от до две години или пробация.
Съдът не установи смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство предишните осъждания на
А., които говорят за една по-висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
С оглед на изложеното съдът прие, че в случая съответстващо на обществената
опасност на деянието и дееца и справедливо наказание ще бъде пробация за срок от 1
година със следните пробационни мерки: на основание чл.42а ал.2 т.1 от НК -
"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година, с първоначална
периодичност два пъти седмично и на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК - "задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година.
Относно граждански иск срещу подс.А.:
Съдът намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка
причинна връзка с поведението на подс.А. пострадалият В.С. е претърпял лека телесна
повреда по смисъл на чл.130 ал.1 от НК, като му е причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност
за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се
установи от изложеното по-горе. По силата на чл.45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими с пари, и затова
размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имаха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта
на увредения, общественото му положение. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл.52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от
увредената вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана
13
по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи
недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и в случая обхваща безспорно В.С..
С оглед на тези обстоятелства, главният иск, предявен от В.С. към подсъдимия
В.А. да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
гореописаното престъпление, се явява доказан по основание.
Съдът отчете факта, че деянието е извършено на публично място, пред много
хора, довело е както до физически изпитани болки и страдания, така и психически
травми, оказвайки въздействие върху самочувствието и достойнството на пострадалия
С.. Съобразно установеното по делото, по справедливост съдът присъди сумата от 1
000 лева дължимо обезщетение, като за горницата до общо претендирания размер от 5
000 лева, искът се отхвърли, като неоснователен в тази му част, поради прекомерност
на претенцията.
Предвид изхода на делото, съдът осъди подсъдимият А. да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса от 4 % (но не по-малко от 50 лв.)
върху уважения размер на предявения граждански иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като съдът призна подс.К.Д. за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК
го осъди да заплати направените по делото разноски – по съдебното производство в
размер на 205.10 лева в полза на Районен съд Варна и разноските, направени от
частния тъжител и граждански ищец В. ИВ. СТ. в размер на 261.00 лева, от които
250.00 лева адвокатско възнаграждение, 6.00 лева държавна такса за завеждане на
делото и 5.00 лева такса за призоваване на свидетели, тъй като той направи такова
искане и представи доказателства за тези разноски.
След като съдът призна подс.В.А. за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК
го осъди да заплати направените по делото разноски – по съдебното производство в
размер на 205.10 лева в полза на Районен съд Варна и разноските, направени от
частния тъжител и граждански ищец В. ИВ. СТ. в размер на 261.00 лева, от които
250.00 лева адвокатско възнаграждение, 6.00 лева държавна такса за завеждане на
делото и 5.00 лева такса за призоваване на свидетели, тъй като той направи такова
искане и представи доказателства за тези разноски.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
14