Решение по дело №10809/2024 на Софийски районен съд

С постановление на Софийска районна прокуратура е направено предложение обв. М. И. К.
да бъде освободена от наказателна отговорност и да и бъде наложено административно
наказание на основание чл.78а НК за извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от
НК.
В съдебно заседание СРП редовно уведомена, не взема участие.
Обв. М. И. К. се явява в съдебно заседание, възползва се от правото си да не дава обяснения
по повдигнатото и от СРП обвинение. В последно проведено съдебно заседание обвиняемо
лице не се явява, явява се процесуален представител адв.К.- упълномощен защитник. В хода
на съдебни прения, моли да се приложи разпоредбата на чл.78а НК, като се определи
наказание глоба в нейния предвиден законов минимум.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
Обвиняемия М. И. К. е родена на *************************************, ЕГН
**********.
Търговско дружество “А.“ ЕООД, ЕИК *****, било регистрирано в Агенцията по
вписванията на 08.06.2016г., със седалище и адрес на управление в гр. София. ул.
44
„******** № 23, с едноличен собственик и управител обвиняемата М. И. К. и капитал от
1000 лева. Основният предмет на дейност на юридическото лице бил търговска дейност на
вътрешния и международен пазар и конкретно се занимавало с покупко-продажба на
автомобили и отдаване под наем на такива.
Счетоводното обслужване на дружеството било извършвано от свидетелката Л. СТ. ТР., чрез
44
„Е. Е. Е." ЕООД до месец октомври 2018г., която познавала управителя му М. К., но
основно комуникирала със съпруга й свидетеля И. Ч. К.. Последният й представял
счетоводната документация основно чрез служебна поща. Дружеството било регистрирано
по ЗДДС, считано от 21.09.2016г. и в периода, в който свидетелката ТР. го обслужвала
счетоводно, тя подавала до ТД на НАП-София месечните справки-декларации по ЗДДС и
другите документи по електронен път с неин електронен подпис, в качеството й
упълномощено лице от управителя М. К. - пълномощно от 15.08.2016г.
В началото на 2018г. свидетелят И. Ч. К. имал нужда от финансиране дейността на „А.“
ЕООД, в качеството му на пълномощник на съпругата му - обвиняемата К. и свидетелят К.
К. Н. го запознал със свидетеля Е. СЛ. АС.. Двамата се уговорили АС. да предостави на „А."
ЕООД в заем сумата от400 000лв., а дружеството в залог да предостави свои движими вещи
- четири МПС. Съгласно дотовореното между свидетеля АС. и свидетеля К., в качеството му
на представляващ дружеството заемополучател „А.“ ЕООД, бил сключен писмен договор за
заем на 18.04.2018г. със срок на издължаване шест месеца, както и бил подписан договор за
особен залог на същата дата. обезпечаващ вземането на АС. по договора за заем. На
19.04.2018г. свидетелят АС. по банков път превел сумата от 400 000лв. на „А.“ ЕООД.
Постъпилата по банковата сметка на дружеството в ,.Банка ДСК“ ЕАД сума от заема на
същата дата И. К. прехвърлил по друга сметка на дружеството в същата банка, която била
заверена с левовата равностойност на 204 342,27 евро. Веднага след това изпратил превод
към *************" с основание „Downpayment VIN 360093 PRIUM ЕК“ (превод:
първоначална вноска ИН на ПС 360093 Приум ЕК) в размер на 204 000 евро и удържана
банкова такса за превода от 330 евро, т.е. паричната сума от заема била прехвърлена към
дружество, с което PRIUM ЕК, DE *********. регистрирано в Германия, собственост и
управлявано от свидетеля К., имало отношения.
В последствие представляваното от К. дружество изплатило от предоставения заем на
няколко пъти общо сумата от 50 000лв. Падежната дата на заема била 18.10.2018г., а
последното плащане по същия било извършено на 26.10.2018г. Същия месец октомври
2018г. К. уведомил АС., че следващата вноска ще бъде забавена. След посочената дата
1

плащанията по договора за заема били преустановени.
Последните плащания от страна на дружеството към ТД на НАП били извършени на
18.10.2018г., когато били заплатени 340,30 лв. за Здравно осигуряване на самоосигуряващо
се лице, 511,71лв. за ДОО на самоосигуряващо се лице и 212,70 лв. за ДЗПО на
самоосигуряващо се лице.
Последното направено по банков път плащане от страна на „А.“ ЕООД било извършено на
20.11.2018г., когато била заплатена сумата от 538.19лв. към „Л. К.“ АД. След тази дата
нямало други преводи от банковите сметки на дружеството, имало тегления на 20.11.2018г.
на АТМ сумата от 1000лв. и на 21.11.2018г. на каса сумата от 2400лв., като крайното салдо
към 31.12.2018г. по едната дружествена сметка било 34,77лв. и по другата му банкова сметка
било 37,44лв. или общо на 72,19лв.
Най-старото публично задължение на „А.“ ЕООД било установено в резултат на извършена
ревизия, приключила с PA № Р-22220419003737-091 - 001/30.06.2020г., с обхват ДДС за
периода 21.09.2016г.-31.05.2019г. и КД за периода 08.06.2016г. -31.12.2018г., с който били
установени данъчни задължения в размер на 1 357 328.09лв. - в особено големи размери,
обжалван отменен частично с Решение № 1951/21.12.2020г. на дирекция ОДОП, влязъл в
сила.
Към 31.12.2018г. финансовото състояние на „А.“ ЕООД било нестабилно и през следващия
период се задълбочило, като активите му не можели Да покрият задълженията му към фиска
и към заемодателя АС..
Видно от заключението на изготвената по делото повторна съдебно- счетоводна експертиза
коефициентите на ликвидност, текуща платежоспособсност били както следва:
Показателите на Коефициент на обща ликвидност през периода 01.01.2015г.-31.12.2019г.
били със стойности под установените нива и показвали, че същото не би могло да покрие
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи - към 31.2017г. се наблюдавало
подобряване на финансовото състояние на дружеството, но към 31.12.2018г. показателите
били само 25%, драстичен спад, което ниво се запазило и през следващия период;
Показателите на Коефициент за бърза ликвидност през церия период едва покривали
краткосрочните задължения, като към 31.12.2019г. били 8%, което показвало, че дружеството
не можело със собствени средства бързо да изплати задълженията си към кредиторите;
Показателите на Коефициент на абсолютна ликвидност предвид, че дружеството не
разполагало с достатъчно свободни парични средства не би могло в онзи период да покрива
текущите си пасиви.
Коефициентите на финансова устойчивост били следните:Показателят на Коефициент на
финансова автономност за периода 31.12.2015г.-31.12.2019г. на дружеството били в диапазон
под установените нива със силно изразен низходящ тренд, което показвало, че със собствен
капитал дружеството не би могло да покрие текущите си задължения. Към 31.12.2017г.
собственият капитал на дружеството бил отрицателна величина /-621 хил. лв./, а към
31.12.2018г. /-675 хил. лв./ и бил налице висок финансов риск за същото, последното се
потвърждавало и от Отчета за паричните потоци към 31.12.2018г., съгласно който основната
му дейност била с отрицателен паричен поток и то се финансирало със заемни средства;
Показателят на Коефициент на финансова независимост за периода бил със силно изразен
възходящ тред, което е индикация за силно изразена финансова зависимост на дружеството
от кредитори;
Показателят на Коефициент за задлъжнялост бил сходен на показателя на Коефициента за
финансова независимост.
В заключение вещото лице при извършения съвкупен анализ на посочените факти е
достигнало до извод, че дружеството е финансово нестабилно и със сериозна задлъжнялост,
2

която няма временен характер и то не би могло да покрие установените си задължения.
“
Поради посоченото „А.ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност на 31.12.2018г.След
този срок и до изтичане на 30-дневен срок от спиране на плащанията - 30.01.2019г.
представляващият дружеството едноличен собственик на капитала и управител М. И. К.
не заявила това обстоятелство пред СГС и не поискала да бъде открито производство по
несъстоятелност, каквото задължение имал съгласно чл. 626 от ТЗ.
В хода на съдебно производство е изслушано заключение на вещо лице, от което се
установява ,че дружеството на подсъдимо лице не е имало достатъчно активи с които да
покрие задълженията си. Такива данни съдът намира, че безспорно се съдържат в
приложените на досъдебна фаза писмени доказателства.
От показанията на разпитан свидетел АС. на ДП се установяват относими към
производството обстоятелства. Разпитан свидетел има запазен спомен и възпроизвежда
правдиво личните си впечатления свързани със обстоятелства по сключен договор за заем с
обвиняемото лице, предприетите действия във връзка с неговото изпълнение и последващи
такива. Съдът намира ,че показанията на този свидетел кореспондират с останалия
събран доказателствен материал.
Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ „ Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо:парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане“. Съгласно чл. 608, ал.2 от ТЗ
„Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията”.
Имайки предвид обстоятелството, че плащания за погасяване на задълженията не са
правени, както и разпоредбите на чл. 608, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и заключението на
изготвената по настоящото досъдебно производство съдебно - счетоводна експертиза,
като начална дата на спиране на плащанията и изпадане на дружеството в
неплатежоспособност, следва да се приеме денят след настъпване на падежа на плащане
договора за заем.
Обв. М. И. К., след като е изпаднал в неплатежоспособност, е трябвало в 30 дневен срок
от спиране на плащанията да заяви това обстоятелство пред СГС-ТО. Заявлението е
трябвало да бъде подадено в периода от 31.12.2018г. до 30.01.2019 г. включително от обв.
“
К., която към тогавашния момент е била управител на търговско дружество „А.ЕООД.
От правна страна съдът начира, че следва да се посочи, че систематичното място на
визираното престъпление в НК, а именно в Глава VI - Престъпления против стопанството,
раздел I - Престъпления против кредиторите. Обект на същото са обществените
отношения, формирани в стопанската дейност и законосъобразното им осъществяване.
За обективната страна на деянието по чл.227б НК са релевантни два вида бездействия на
дееца: едното е спиране на плащанията, а второто е необявяването на тази
неплатежоспособност пред съда. Деянието по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК е формално, то
не е от категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си
настъпването на имуществени вреди.
Основна предпоставка с оглед съставомерността на престъплението по чл.227б,ал.2 от
НК от обективна страна се явява на първо място да бъде установено по категоричен
начин, че към момента на настъпване на неплатежоспособността (моментът на спиране
на плащанията) подведеното под отговорност лице е разполагало с управителни и
представителни функции спрямо търговското дружество. В процесния случай обвиняема
К. е едноличен собственик на дружеството. За съставомерността на деянието е
ирелевантно дали представляваното и управлявано от подсъдимия дружество с оглед на
3

имуществото си е неплатежоспособно или не и дали спирането на плащанията се дължи
на трайна невъзможност от негова страна да изпълнява паричните си задължения, както
и дали същото е спряло плащанията по всичките си задължения или само за някои от тях,
поради което не е необходимо това състояние да бъде обявено със съдебно решение.
Гореизложените обстоятелства обуславят правния извод, че от обективна и субективна
страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1
от НК, тъй като на 08.11.2013 г., в гр.София, в качеството си на управляващ и
“
представляващ дружество „А.ЕООД е изпаднала в неплатежоспоспобност, като е спрял
плащанията по безспорно и изискуемо задължение произтичащо от неизплащане на
дължима сума по договор за наем от 18.04.2018 г. и в 30-дневен срок от спиране на
плащанията по публично задължение към държавата, в периода от 31.12.2018г. до
30.01.2019 не е заявила това пред СГС, за да се открие производство по несъстоятелност.
Деянието по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 от НК изисква от обективна страна деецът да е
управител или представляващ на търговското дружество и в 30-дневен срок от спиране на
плащанията да не е поискал откриване на производство по несъстоятелност. Деянието по
чл. 227б НК е за престъпление на формално извършване и засяга обществените отношения,
свързани с кредиторите. Това престъпление не е от категорията на резултатните
престъпления и не включва в състава си настъпването на имуществени вреди.
От субективна страна обвиняемо лице е съзнавала, че дружеството, което управлява не
разполага с материални активи или суми в наличност, с които да покрие изискуемото
задължение, признато с влязъл в сила съдебен акт, но въпреки това не е изпълнил
задължението си по ТЗ и не заявил това обстоятелство пред СГС, следователно е
действал умишлено по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
Налице са основанията на чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняема е
пълнолетно леце, не е осъждана за престъпление от общ характер. За престъплението по
чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години
или глоба и от него не са причинени съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази обществена опасност на деянието
и личността на обвиняемо лице. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете ниската
степен на обществена опасност на обвиняема и на деянието. Обвиняемо лице е оказала
съдействие на разследващите органи. За целите на генералната и специалната превенции
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК съдът намери, че адекватно
наказание се явява глоба в размер, определен към минимума, в размер на 1000 лева, която би
постигнала целите на наказанията.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът, след като намери обвиняемо лице за виновна,
възложи в негова тежест направените разноски по делото.
Воден от горните съображения, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	681
Дата:	20 февруари 2025 г. (в сила от 8 март 2025 г.)
Съдия:	Станимир Борисов Миров

Дело:	20241110210809
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 август 2024 г.

Решение по дело №10809/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите