Р Е Ш Е Н И Е № 13
Гр. С. 07.10.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А.
С.СКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично
заседание на…………десети септември……..……………
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
при секретаря………И.К.…
…………..……и с участието на прокурора……………………………….……..като разгледа докладваното от съдията Снежана Бакалова………т. дело № 33 по
описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 от ЗЗД.
Ищците твърдят в
исковата си молба, че са съпрузи и на 26.09.2007 г. в гр. С. са сключили с
ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД, Договор за кредит, както и Договор за
учредяване на ипотека при следните условия: ищците се задължили да учредят
ипотека върху самостоятелен обект с идентификатор № 67338.526.181.1.1 попадащ в
сграда с идентификатор № 67338.526.181.1 в поземлен имот № 67338.526.181 по
Кадастралната карта на гр. С. с административен адрес ул. „Д.Д.” № *, ет. *,
ап. *, представляващ жилище – апартамент, със застроена площ 55 кв. м, при
описани граници и сграда с идентификатор № 67338.526.181.4 изградена в груб
строеж със степен на завършеност 63%, със застроена площ 35 кв. м, на два
етажа, с предназначение „друг вид сграда за обитаване”, попадаща в поземлен
имот с № 67338.526.181 по Кадастралната карта на гр. С. с административен адрес
ул. „Д.Д.” № *, при описани граници. Твърдят, че сключения договор за ипотека е
в противоречие със закона и това е основание за неговата недействителност. В нотариалният
акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижим имот неправомерно е
добавен и имот с идентификатор 67338.531.1.22, несъществуващ в договора за
банков кредит и с това е изменен основния му смисъл, а така също е изменена и
функцията на обезпечението по договора за банков кредит. С учредяването на договорната
ипотека са нарушени разпоредбите на чл. 20а, чл. 21 и чл. 170 от ЗЗД, а именно
нарушено е правото на тъждественост на имота и на обезпеченото вземане. Счита, че договорът в тази част е нищожен и
моли съдът да прогласи неговата нищожност в частта, в която е учредена договора
ипотека върху имот с идентификатор № 67338.531.1.22, тъй като същия е сключен в
противоречие с императивни разпоредби. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът е
депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск. Твърди, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск, тъй като в случая, въз основа на договорната
ипотека са предприети действия на публична продан на ипотекирания имот и
производството е приключило с влязло в сила постановление за възлагане на същия
недвижим имот, поради което учредената ипотека е погасена по силата на закона -
чл. 175 ал.1 от ЗЗД. Забраната ипотекарния длъжник да установява по исков ред
нищожността на ипотечното право при влязло в сила постановление за възлагане на
недвижимия имот, когато предприетите действия по публичната продан не са
оспорени фигурирала изрично в разпоредбата на чл. 439 ал.2 от ГПК. По
изложените съображения счита предявения иск за недопустим и моли съда да
прекрати производството. В случай, че съдът приеме иска за допустим намира същия
за неоснователен, тъй като счита, че договорът за кредит и договорът за ипотека
не противоречат на императивни разпоредби и в договора за банков кредит не е
задължително да бъдат изрично посочени обезпеченията, които кредитопоучателя се
задължава да учреди в полза на банката. Всички задължителни условия за сключването
на договора за банков кредит били спазени. Счита, че не се установяват пороци
водещи до недействителност на договора за ипотека, който отговоря на всички
формални изисквания на чл. 167 от ЗЗД, с необходимите реквизити. Не са налице и
предпоставките за недействителност на ипотеката изброени в чл. 170 от ЗЗД .
Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан и
претендира присъждане на разноските.
В с.з. ищците, чрез представителя
си по пълномощие, поддържат иска си. Претендират разноски.
В с.з. ответникът не изпраща
представител, но в писмено становище поддържа съображенията изложени в писмения
отговор.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между ищците Е.П.И. и А.И.И., като съдлъжник и „Райфайзенбанк
)България“ ЕАД е сключен на 26.09.2007г.
договор за банков кредит за потребителски нужди за сумата 75 000евро и
краен срок на погасяване 25.09.2018г. В чл.8 от същия договор е уговорено че за
обезпечаване на задължението по договора за кредит, кредитополучателя се
задължава да учреди или осигури учредяването на договор за ипотека върху следния
имот: имот с идентификатор 67338.526.181.1.1, попадащ в сграда с идентификатор
67338.526.181.1, с административен адрес гр. С., ул. „Д.Д.“ № *, ет.*, ап.* с
предназначение – жилище, със застроена площ 55 кв.м. , състоящ се от две стаи и
коридор и върху сграда с идентификатор 67338.526.181.4, със застроена площ 35
кв.м., на два етажа, с предназначение – драг вид сграда за обитаване, попадаща
в ПИ с идентификатор 67338.526.181, с административен адрес гр. С., ул. „Д.Д.“ №
*.
На 26.09.2007г. в град С., между
същите страни е сключен договор за учредяване на ипотека под формата на
Нотариален акт № 132, том III, рег.№ 3955, дело № 278/2007г. на нотариус Райна
Стойнева, №524 на НК. В същия договор е уговорено че за обезпечаване на
задължението по Договор за банков кредит
от 26.09.2007г. за сумата 75 000 евро, Е. и А. И. се съгласяват да учредят
в полза на „Райфайзенбанк )България“ ЕАД
договорна ипотека върху следните притежавани от тях недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор 67338.531.82.1.22, попадащ в сграда
67338.531.82.1, с административен адрес гр. С., бул. „Х.Б.“ №*, вх.*, ап.*, с
предназначение жилище, със застроена площ 67,84 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения; имот с идентификатор 67338.526.181.1.1, попадащ в
сграда с идентификатор 67338.526.181.1, с административен адрес гр. С., ул. „Д.Д.“
№ *, ет.*, ап.* с предназначение – жилище, със застроена площ 55 кв.м., състоящ
се от две стаи и коридор и върху сграда с идентификатор 67338.526.181.4, със
застроена площ 35 кв.м., на два етажа, с предназначение – друг вид сграда за
обитаване, попадаща в ПИ с идентификатор 67338.526.181, с административен адрес
гр. С., ул. „Д.Д.“ № *. Договорът е подписан от страните.
Поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на длъжниците, договорът е обявен за предсрочно изискуем,
издаден е изпълнителен лист за дължимите суми и образувано изпълнително
производство по изп.д№ 474/11 по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 на КЧСИ. По него е
насочено изпълнението върху ипотекираните имоти и с Постановление за
възлагане на недвижим имот от
11.11.2014г. самостоятелен обект с идентификатор 67338.531.82.1 е възложен на
купувач на публична продан. Постановлението е влязло в сила на 25.11.2014г.
Горните фактически констатации
съдът прие за установени въз основа на събраните по делото писмени
доказателства. Същите не са спорни между страните.
На базата на приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, но
разгледан по съществото си е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Ответникът е навел възражение в
писмения отговор, че искът с посоченото правно основание е недопустим, тъй като
за ищците липсва правен интерес от признаването за установено че сключения
между тях и ответника договор за законна ипотека е отчасти нищожен, тъй като
имота предмет на този договор е вече собственост на трето лице, придобит на
публична продан. Възражението е неоснователно. За ищците е налице правен
интерес от предявяването на иска, тъй като макар и имота да не е вече тяхна
собственост, при евентуалното уважаване на такъв иск те биха могли да имат
евентуални претенции към кредитора.
Разгледан по съществото си, искът е
неоснователен. Ищците твърдят в исковата си молба, че договорът за ипотека е
отчасти нищожен по отношение на самостоятелен обект с идентификатор
67338.531.82.1, тъй като противоречи на закона и по –конкретно на разпоредите на
чл. 20а, чл. 21 и чл. 170 от ЗЗД.
Такова противоречие не
е налице. Разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД предвижда, че договорите имат силата
на закон за страните, които са ги сключили и могат да бъдат изменяни,
прекратявани, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или
на основания предвидени в закона. Страните по делото са сключили договора за
законна ипотека, който да обезпечи сключения между тях договор за банков
кредит. Действително в договора за банков кредит не е записано, че страните се
задължават да сключат договор за ипотека и по отношение на самостоятелен обект с идентификатор
67338.531.82.1, за обезпечаване на вземането, но не съществува нормативно
задължение в договора за кредит да се посочат всички обезпечения които страната ще даде. Спазена е формата за
този вид договор и императивното изискване за неговото съдържание – чл. 430 от ТЗ, както и чл. 7 от Закон за потребителския кредит (отм.), който е бил в сила
при сключването на договора за кредит. В т.13 на чл.7 от ЗПК(отм.) е посочено че
договор за кредит следва да съдържа обезпеченията, които потребителят е длъжен
да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат
освободени. Такова съдържание е налице в договора за кредит.
За обезпечаване на вземането на ответника
по договора за банков кредит, се сключва договор за ипотека, който е
самостоятелен договор, следва да отговаря на исканията на чл. 167 от ЗЗД за
форма за действителност и други описани
реквизити. Този договор е сключен в предвидената форма – нотариален акт;
съдържа необходимите реквизити, вкл. и описание на договора за кредит, който
обезпечава и е подписан лично от ищците. Макар и да не е наведено такова
основание за нищожност на договора – липса на съгласие, следва да се отбележи
че е налице съгласие на страните да учредят в полза на ответника договорна
ипотека върху процесния имот за описаното задължение. Този извод се налага от
факта че договорът е подписан лично от длъжниците. Нотариалната форма изисква
прочитането на договора на страните и едва след това неговото подписване т.е.
същите са знаели съдържанието му. Това че в него те са уговорили и допълнително
обезпечение на договора за кредит не основание за неговата нищожност, след като
такова е съгласието между страните.
Не е прецизирано от ищците по какъв
начин сключването на договора противоречи на чл. 21 от ЗЗД, но въпреки това
съдът намира че липсва противоречие и с тази норма.
Не е налице и противоречие с
нормата на чл. 170 от ЗЗД. Следва да се отбележи че в случая не би могло да се
говори за противоречие с нормата на чл.170 от ЗЗД, тъй като същата третира
основанията за нищожност, а следва да се говори за наличие на предпоставки за
нищожност по чл. 170 от ЗЗД.
Тази норма визира както хипотезата
на договорна, така и законната ипотека. В случаите на договорна ипотека,
какъвто е настоящия случай, учредяването на ипотека е недействително, ако в
ипотечния договор съществува неизвестност относно личността на кредитора, на
собственика или на длъжника, на тъждеството на имота и на обезпеченото вземане
или за размера на сумата за която се учредява ипотеката. В договора за ипотека
от 29.09.2007г. кредиторът е индивидуализиран, длъжниците които притежават
имота също, вземането на кредитора е индивидуализирано, включително и по размер
и недвижимия имот върху който се учредява ипотеката е известен и описан. Не е
налице съмнение относно това че ищците са учредили ипотека именно върху
самостоятелен обект с идентификатор 67338.531.82.1. , наред и с другите имоти.
Ищецът твърди че според цитираната
норма следва да е налице „тъждество на
имота и на обезпеченото вземане“, като разбира това в смисъл че имота следва да
е тъждествен на вземането. Тълкуването на чл. 170 от ЗЗД не подкрепя такова
разсъждение. Касае се за две отделни изискания към договора, а именно „да не
съществува неизвестност относно тъждество на имота“ т.е. описание на имота
отговарящо на неговата достатъчно
конкретна индивидуализация и „да не съществува неизвестност относно обезпеченото
вземане“ т.е. конкретизация на вземането, която го индивидуализира достатъчно.
С оглед изложените съображения съдът
намира че след като процесния договор за ипотека не е нищожен, следва да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
Ищците дължат на ответника
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 931лв.
, макар и да са били освободени от внасянето на държавна такса (Решение № 148
от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., ТК по чл. 290 от ГПК).
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.И. ЕГН ********** и А.И.И. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, офис 11, чрез адв. П.П. срещу „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.В.Г.“ №*, иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, за признаване за установено че сключеният между тях договор за законна
ипотека с Нотариален акт № 132, том III, рег.№ 3955, дело № 278/2007г. на
нотариус Р. С., №* на НК е нищожен, като противоречащ на закона, в частта относно
самостоятелен обект с идентификатор 67338.531.82.1, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.П.И. ЕГН ********** и А.И.И. ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, офис 11, чрез адв. П.П. да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД гр. С., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.В.Г.“ №*, направените разноски в размер на
1 931лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: