№ 994
гр. Шумен, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А. СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2025 година
Производство по чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба от Н. О. И. с ЕГН ********** с адрес
с. Т, общ. Х, обл. Шумен, ул.“*********“ № 11 със съдебен адрес гр.Шумен, ул.“С“ № 109,
ет.3, офис 7 срещу М. О. А. с ЕГН ********** и С. Х. А. с ЕГН ********** и двамата с
адрес с. Т, общ. Х, обл. Шумен, ул.“*********“ № 11 (погрешно посочен в исковата молба
като № 1).
В исковата молба се посочва, че страните били наследници на майка си Н М. Х.,
починала на **/**/****г. и баща си О. А. Х., починал на **/**/****г. Преди смъртта си
майка им наследила своя баща – М. А Ш, който оставил в наследство земеделска земя,
възстановена по реда на ЗСПП с Решение № 12 от **/**/****г. М. Ш бил наследен още от
съпругата си Е С Ш (починала на **/**/****г.), дъщеря Н М. Ч (починала на **/**/****г.) и
дъщеря си Ф М А (живуща в Турция). Със Решението на наследниците му били
възстановени следните недвижими имоти в землището на с. Т, общ. Х, а именно: Нива с
площ 4.501 дка, четвърта категория, в местността „А“, представляваща имот № 44016, при
съседи: имоти 44015, 44004 и 44013; Нива с площ 17.301 дка, четвърта категория, в
местността „Т“, представляваща имот № 41020, при съседи: имоти 41021, 41005, 41007,
41019 и 75; Нива с площ 16.800 дка, четвърта категория, в местността „****“,
представляваща имот № 37019, при съседи: имоти 37020, 37010 и 72; Нива с площ 19.996
дка, седма категория, в местността „А“, представляваща имот № 45011, при съседи: имоти
45010, 45009, 45012, 52 и 71. Така ищцата притежавала ½ ид.ч. от 1/3 ид.ч. от наследството
на общия наследодател, респективно от майка си Н М. Х.. В години между наследниците
1
нямало възражения нивите да бъдат управлявани от О. А. Х. (съпруг на починалата Н М. Х.
и баща на страните), който ги отдавал под аренда, тъй като децата му нямало възможност да
ги обработват лично. До 2023г. ищцата редовно получавала арендните вноски. При
получаването на рентата си през 2024г. й била изплатена половината от сумата, която
получавала, като случайно разбрала, че брат й – ответника М. О. А. се снабдил с Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № ***, том I, дело
№ **/****г. по описа на Служба по вписвания – Шумен за Нива с площ 19.996 дка, седма
категория, в местността „А“, представляваща имот № 45011. Ищцата твърди, че сделката
била изповядана по време на сключения граждански брак между двамата ответници. Ищцата
по никакъв начин не се е отказвала от наследството си и не е демонстрирала такова
намерение. Във вътрешните отношения между сънаследниците всеки от тях владеел своите
идеални части, а се считал за държател на чуждите, като ги владеел от името и за сметка на
другите съсобственици. Излагат се още правни доводи във връзка със своенето и държането
на сънаследствения имот. Посочва се, че ответникът упражнявал фактическа власт над
имота от **/**/**** до настоящия момент, през което време е препятствал достъпа на
ищцата до имота, като владеенето му не почивало на правно основание. Всичко това
пораждало правния интерес на ищцата да води настоящото производство.
С уточнителна молба Вх.№ ****/**/**/****г. моли да бъде установено в отношенията
между страните, че е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от Нива с площ 19.996 дка,
седма категория, в местността „А“, представляваща имот № 45011, който поземлен имот бил
с идентификатор *********** по КККР на с. Т, както и ответниците да бъдат осъдени да
предаде владението на имотът, който държат без основание. Иска се отмяната на
нотариалния акт за собственост в тази му част, като последица от уважаването на иска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответника М. О. А., като в законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор. В него
се сочи, че искът е неоснователен, като се оспорват фактическите твърдения в исковата
молба. Твърди се, че между наследниците било постигнато неформално съгласие всеки от
преките наследници на М. А Ш, които били трите му дъщери Н М. Х., Н М. Х. и Ф М А
(респективно от наследниците на първите две) да притежават конкретен имот и рента от
него, въпреки, че всички договори за аренда били сключвани от ответника М. О. М., като
тази договореност се спазвала и до момента. Съгласно споразумението за страните по делото
бил определен процесния имот с идентификатор *********** по КККР на с. Т. Освен това
между страните по делото било постигнато съгласие този имот да остане еднолична
собственост на ответника, като компенсация за даден заем от ответника на ищцата в размер
на 15 000 лв., който не бил върнат. Това дадено неформално съгласие на ищцата породило у
ответника субективното усещане, че владее имотът за себе си. Фактическата власт била
упражнявана от него чрез арендатора „*****“ АД за периода от **/**/****г. до **/**/****г.
Доказателство за това било, че получавал рентата само за себе си. Поради това счита, че
постигнатото съгласие имотът да остане в собственост на ответника е преодоляло
твърдението на ищцата, че бил държател на идеалните й части и че тя владеела имота чрез
2
него. Същевременно владеел имота повече от десет години и поради това се снабдил с
документ за собственост. В условията на евентуалност счита, че ищцата е собственик само
на 1/6 ид.ч. от имота и съответно следвало да бъде осъден да предаде владението не върху
целия имот, както първоначално е поискано с исковата молба, а само за 1/6 ид.ч. от него.
Препис от исковата молба е надлежно връчен и на ответницата С. Х. А., като в
законоустановения едномесечен срок няма представен по делото писмен отговор.
В последното съдебно заседание ищцата се явява лично, като по делото се
представлява от адв. Г. С. от ШАК. Поддържа се исковата молба и моли за уважаването на
иска, излагайки подробни доводи за това и в представените по делото в писмени бележки.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично, заедно с адв. Г. от ШАК, като
оспорват основателността на иска и в хода по същество и в представената писмена защита
аргументират становището си за отхвърляне на претенцията, поради нейната недоказаност,
въз основа на всички събрани доказателства.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 12 от **/**/****г. на Общинска поземлена комисия – гара Х по
преписка № **** от **/**/**** г. по молба от Н М. Х., било възстановено правото на
собственост на наследниците на М. А Ш върху следните имоти в землището на с. Т, а
именно: нива от 16.800 дка, четвърта категория, местност „****“, представляваща имот №
37019, при съседи: нива № 37020, нива № 37010, нива № 72 и нива от 19.996 дка, седма
категория, местност „А“, представляваща имот № 45011, при съседи: нива № 45010, нива №
45009, нива № 45012; имот № 52, имот № 51.
С Решение № 12 от **/**/****г. на Общинска поземлена комисия – гара Х по
преписка № 3997 от 04.03.1992г. по молба от Н М. Ч, било възстановено правото на
собственост на наследниците на М. А Ш върху нива от 4.501 дка, четвърта категория,
местност „А“, в землището на с. Т, представляваща имот № 44016, при съседи: нива №
44015, нива № 44004, нива № 44013.
С Решение № 12 от **/**/****г. на Общинска поземлена комисия – гара Х по
преписка № **** от 25.02.1992г. по молба от Н М. Ч, било възстановено правото на
собственост на наследниците на М. А Ш върху нива от 17.301 дка, четвърта категория,
местност „Т“, в землището на с. Т, представляваща имот № 41020, при съседи: нива №
41021, нива № 41005, нива № 41007, имот № 41019, имот № 75.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ** от **/**/****г., издадено от
Кметство – с. Т, наследниците на М. А Ш (починал на **/**/****г.) били преживялата му
съпруга Е С Ш (починала на **/**/****г.) и трите му дъщери Н М. Ч (починала на
**/**/****г.), Н М. Х. (починала на **/**/****г.) и Ф М А. След смъртта на родителите си
всяка от тях наследявала по 1/3 ид.ч. от описаните имоти.
След смъртта си Н М. Х., починала на **/**/****г., оставила за законни наследници
съпруга си О. А. Х., дъщеря си - ищцата Н. О. И. и синът си - ответника М. О. А..
3
Приживе бащата на страните - О. А. Х., сключил Анекс от **/**/****г. към Аренден
договор, вписан под № 101, том III, вх.рег. № ****/**/**/****г. на ШРС (лист 11 от делото),
с който отдал под аренда на „*****“ АД идеалните части на наследодателката им Н Х. за 5
години.
От удостоверението за наследници се установява, че О. А. Х. е починал на
**/**/****г. и след смъртта му ищцата и първия ответник наследили по 1/6 ид.ч. от
описаните имоти.
От представен по делото Договор за аренда от **/**/****г. с № 24, том I, рег. №
***/****г. се установява, че ответникът М. О. А. сключил аренден договор с „*****“АД за
нивите описани по-горе с обща площ от 58.597 дка.
По делото е представено Удостоверение от арендатора „*****“ АД, в което е вписано,
че в периода от **/**/****г. до **/**/****г. рентата за процесния имот била изплащана само
на ответника М. О. А..
Видно от копие на нотариално дело № **/****г. на Нотариус С С и представения
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и по наследство №
17, том I, рег. 579, дело № 14 от **/**/**** на Нотариус С С се доказва, че М. О. А. бил
признат за собственик на поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. Т,
общ. Х, находящ се в местността „А“ с площ 19997 кв.м., с начин на трайно ползване – нива,
седма категория, с номер по предходен план ******, при съседи:
**********,*********,********,********,*********.
От Удостоверение за семейно положение, съпруг(а) и деца с изх. № 445 от
**/**/****г. на Община Шумен се установява, че М. О. А. е женен за С. Х. А., като съдът
след служебна справка е констатирал, че гражданския брак е сключен на **/**/****г.
Ищцата е дала в съдебно заседание обяснения по реда на чл.176 от ГПК, като в тях
посочва, че не е взимала пари от брат си за апартамента й в Турция, като никога не е
предоставяла частта си от наследствената нива на брат си, като не оспорва, че десет години е
вземал рентата, а след това уговорката била тя да взема рентата за земята.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свид.О А И – съпруг на ищцата,
който твърди, че жена му не е давала съгласие нивата да е собственост само на брат й. След
смъртта на майка им, баща им казал, че наследството е за двамата и да делят наполовина.
През ****г. искали да вземат рентата, но разбрали, че била взета от М., като следващата
година бил техния ред. Като дошли пак за рентата, разбрали, че М. се снабдил с нотариален
акт за земята.
При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска: Ищцата има процесуалната легитимация да инициира
производство пред съда, който да разреши настоящия спор между страните. Доколкото
между страните не се спори, че ответниците владеят имота, то същите са пасивно
4
легитимирани субекти в процеса.
По основателността на иска по чл.108 от ЗС: Предявения иск е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик.
В настоящия случай ищцата се легитимира като собственик по наследство на
процесната 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с. Т, общ.
Х въз основа на влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху
земеделска земя, а съгласно чл.14, ал.1, т.4 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение има силата на
констативен нотариален акт. От своя страна ответниците основават правото си на
собственост на съставения в тяхна полза констативен нотариален акт № 17, том I, рег. 579,
дело № 14 от **/**/**** на Нотариус С С.
В мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ОСГК по т.д. №
11/2012г. се сочи, че тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт
право се носи на оспорващата страна, само когато тя не разполага с документ за собственост
за същото право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото
правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Или
всяка от страните носи тежестта да докаже собственост основана на твърдяното от нея
придобивно основание.
От представените по делото доказателства се установява безспорно, че ищцата е
собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот с идентификатор *********** по КККР на с. Т,
общ. Х, находящ се в местността „А“ с площ 19.997 дка, като собствеността произтича от
наследяване на имот възстановен с решение **************г. на ПЗ – г. Х. В този смисъл в
тежест на ответниците е да установят, че след възстановяването правото на собственост по
ЗСПЗЗ са установили фактическа власт изключително за себе си и са владяли идеалната част
явно, непрекъснато и несъмнено в продължение на 10 години.
Съгласно формираната съдебна практика по приложение на чл.68 от ЗС и чл.69 от ЗС
с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, когато съсобствеността произтича от
наследяване, то с приемането на наследството, владението продължава от наследниците по
право, независимо, че само един от тях го упражнява, като всеки наследник е владелец на
собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава
на придобивна давност на идеалната част на друг наследник, както в настоящия случай, то
той следва с едностранните си действия да преобърне държането на тази идеална част във
владение. Тези действия трябва да са доведени до знанието на другия наследник и да са от
такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричането владението
на другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част. Сключването на
договор за аренда съставлява действие по управление на вещта и само по себе си не може да
обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по отношение на наследниците
несключили договора и неполучили рента, тъй като ползването на имота лично или чрез
5
отдаването му на трети лица е част от правомощията на съсобственика, съгласно чл.31, ал.1
от ЗС. В този смисъл е Решение № 161 от 02.12.2019г. на ВКС по гр.д. № 1073/2019г., I г.о.
Решение № 8 от 19.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013г., II г.о., Решение № 45 от
15.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 6619/2013г., II г.о. и Решение № 302 от 24.06.2011г. на ВКС
по гр.д. № 1168/2010г., I г.о. За пълнота следва да се посочи и довода, че след като
основанието, на което съсобственика е придобил фактическата власт върху вещта, признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да бъде оборена презумпцията на чл.69 от ЗС.
Същевременно снабдяването с констативен нотариален акт също не демонстрира на
останалите съсобственици завладяването на правата им, тъй като се провежда в едностранно
охранително производство и придобивна давност започва да тече от момента от когато
другия съсобственк е узнал за констативния нотариален акт. По делото се установи, чрез
показанията на свид. О А И, че съпругата му и сестра на ответника М. А. е узнала за
съставения констативен акт в полза на брат си в същата година на съставянето му през
2024г., като това съдът счита за начало на теченето на придобивната давност, а от този
момент до предявяване на иска не е изтекъл изискуемия от съда 10 годишен срок. В този
смисъл е Решение № 8 от 04.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1265/2020г., II г.о.
По твърдението на ответниците, че е налице уговорка между страните поземления
имот да се наследи единствено от М. А., каквато е била волята на родителите им, съдът
намира, че не беше доказано безсъмнено по делото. Твърденията не бяха подкрепени нито с
гласни доказателства, нито от обясненията дадени от ищцата в съдебно заседание, нито пък
от останалите писмени доказателства по делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на
иска, тъй като беше доказано безспорно, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от имота и че
фактическата власт над него се упражнява от ответниците без правно основание. В случая
фактическата власт над процесния имот се упражнявала от тях чрез държането на имота от
трето лице – арендатора „*****“ АД на основание сключен Договор за аренда от **/**/****г.
с № 24, том I, рег. № ***/****г.
Като последица от уважаването на иска и съгласно Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2012г. ОСГК, издадения констативен акт следва да се отмени
в частта му, за която е призната собствеността на ищцата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата
направените в производството разноски в общ размер на 1670 лв., от които 1500 лв.
адвокатско възнаграждение, 50 лв. държавна такса за образуване на делото, 10 лв. за
издаване на съдебни удостоверения и 10 лв. такса вписване на исковата молба, съгласно
представен списък за разноски и адвокатско пълномощно. Останалите разноски нямат
характера на съдебни такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. О. А. с ЕГН ********** и С.
Х. А. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. Т, общ. Х, обл. Шумен, ул.“*********“ № 11, че
Н. О. И. с ЕГН ********** с адрес с. Т, общ. Х, обл. Шумен, ул.“*********“ № 11 със
съдебен адрес гр.Шумен, ул.“С“ № 109, ет.3, офис 7, чрез адв. С. от ШАК е СОБСТВЕНИК
на 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** по КККР на с. Т, общ.
Х, находящ се в местността „А“ с площ 19997 кв.м., с начин на трайно ползване – нива,
седма категория, с номер по предходен план ******, при съседи:
**********,*********,********,********,*********.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС М. О. А. с ЕГН ********** и съпругата му С.
Х. А. с ЕГН ********** да предадат владението върху 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *********** по КККР на с. Т, общ. Х, находящ се в местността „А“ с площ
19997 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, седма категория, с номер по предходен план
******, при съседи: **********,*********,********,********,********* на Н. О. И. с ЕГН
**********.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство № 17, том I, рег.№ 579, дело № 14 от
**/**/**** на Нотариус С С, вписан под № *** от регистъра на Нотариалната камара в
частта му САМО за 1/6 ид.ч. от от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** по
КККР на с. Т, общ. Х, находящ се в местността „А“ с площ 19997 кв.м., с начин на трайно
ползване – нива, седма категория, с номер по предходен план ******, при съседи:
**********,*********,********,********,*********, за който е признато правото на
собственост на ищцата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. О. А. с ЕГН ********** и С. Х. А. с
ЕГН ********** да заплатят на Н. О. И. с ЕГН ********** направените от нея съдебни
разноски в производството в общ размер на 1 670 лв. (хиляда шестстотин и седемдесет
лева), съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7