Р Е
Ш Е Н И Е
№
3630 17.12.2019 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд
XXXVIII - ми граждански състав
На
двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като
разгледа гражданско дело № 6375/2019
г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано
от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.С.П.,
ЕГН **********, адрес: ***
срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от С.К, с която се иска от съда да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1307,97 лева главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 186,47 часа
извънреден труд, за периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г., по възникнало между
страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2019 г., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е
посочил, че исковете са неоснователни. За процесния период ищецът е полагал 12-часови
смени при сумирано отчитане на работното време. Чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан като
извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. С Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е
регламентирано отчитането на извънреден труд за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. Според чл. 31, ал. 2 от Наредбата при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа
и 06.00 часа се умножава по 0.143. За останалия период важат Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908/02.08.2018 г. Не намира
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като тя важи само за работници по трудово правоотношение. Моли се за отхвърляне
на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото, установява се и от
приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „*“ в група ОДЧГКИЦ от сектор РКЦ при
РДГП – Бургас към Главна дирекция „Гранична полиция“.
Страните не спорят, че през процесния период 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г.
ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза в периода от 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът
реално е положил 1304 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1.143, нощният труд възлиза на 1490,47 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 186,47 часа, като стойността му е 1307,97
лева. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице А. като компетентно дадено и
всестранно отговарящо на всички поставени въпроси.
При така събраните доказателства съдът намира
претенцията за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено,
че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за
нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
размерът – с негова заповед,
съгласно ал. 2 от същата норма. Чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал. 6).
През процесния
период 01.08.2016
г. – 31.07.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи. В чл. 31, ал. 2 на първата
от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба,
в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело
№ 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от 29.07.2016 г. В периода от отмяната до
издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново
приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
и Наредба № 8121з-776 липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Това следва да се възприеме като празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, и субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7 часа за първия.
Трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било
отчетено и от ответника, тъй като на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час
за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се явява доказана
по своето основание, като 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата
част, субсидиарно – Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В тази връзка се
установи от заключението на вещото лице, че нощният труд, преизчислен с
коефициент 1.143, е 1490,47 часа. Разликата от 186,47 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно не е начислена и не е платена.
Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер от 1307,97
лева, като няма данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен час или за част от него – между 22.00
ч. и 06.00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и
за същите тези нощни часове се заплаща допълнителното трудово възнаграждение за
нощен труд.
При това искът
като основателен следва да се уважи до претендирания размера, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от съдебно-деловодни разноски в размер на 384 лева за
адвокатско възнаграждение.
Следва също така
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса
за производството в размер на 52,32 лева и 180 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е уредено право на
разноски за ответника в производството при прекратяване на делото. В случая
ищецът е направил частичен отказ от иска, като производството по делото в тази
му част е прекратено. Ответникът от своя страна е направил своевременно искане
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 150 лева, като следва да
се присъди сумата 19,72 лева, съразмерно на частта от иска, за който делото е
прекратено.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от С.К, да
заплати на Г.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1307,97 лева (хиляда триста и седем лева и деветдесет
и седем стотинки) главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд, преизчислен на 186,47 часа извънреден труд, за периода 01.08.2016
г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 01.08.2019 г., до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от С.К, да заплати на Г.С.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 384 лева (триста осемдесет и четири лева) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от С.К,
сумата от 19,72 лева (деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки) за
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от С.К, да заплати по сметка на БРС сумата от 232,32 лева (двеста
тридесет и два лева и тридесет и две стотинки) за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, от които 52,32 лева държавна такса и 180 лева
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с ориганала!
С. Добрева